Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
35 28 дек 2008, 15:13, 8862 прочитания

Софийско о(без)зеленяване

Модата в зелените площи в столицата минава през много фази на развитие, за да стигне до последния тренд – премахването им

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

От кварталите се започва

Общините трябва спешно да върнат усещането, че хората могат да влияят на средата около домовете си

9 сеп 2016
"Мене гору ми не требе. Мене трева ми требе", тропнал с шопски инат по масата в кръчмата Геле Марков, един от организаторите на бунта срещу разрастването на днешната Борисова градина в посока някогашното село Слатина. Днес, повече от век по-късно, след редица опити и някои доста грандиозни планове за облагородяване на градската среда "мечтата" на някогашните софиянци е наполовина осъществена - залесените площи в градска среда намаляват прогресивно, но за сметка на това и трева почти не е останала.

В началото бе Пепиниерата

На 3 април 1879 г. новата столица на прясно освободената държава осъмва с оскъдно зелено наследство от вековното турско "гостуване" - черници, върби и тополи и една-единствена градина - Градската - на мястото на днешната Софийска градска художествена галерия. Много скоро обаче ситуацията е на път да се промени. През1882 г. тогавашният кмет на столицата Иван Хаджиенов се заема с доста амбициозната задача за изграждането на "разсадна градина" в София - родоначалник на днешната Борисова градина. Идеята обаче среща неодобрение още в зародиш - политическите му опоненти го упрекват с жлъчни шушукания за свръхамбиция: "Цървули няма, гайда иска", които обаче не успяват да го откажат от намеренията му. След няколкомесечно щателно проучване Хаджиенов намира подходящия човек за реализиране на плана си - швейцарския придворен градинар на румънския крал - Даниел Неф.

Чужденецът се захваща за работа и с хъс и усилие поставя основите на т.нар. Пепиниера (от фр. разсадник) - "по Цариградското шосе, вън от града, зад втория мост отдясно покрай реката". Само за няколко месеца градината вече е факт, а две години по-късно отреденото за разсадник място вече е тясно за размаха и амбициите на Неф, в резултат на което площта е увеличена с още 14 000 кв.м. Разширенията обаче не свършват дотук. През 1891 г. пристига голяма пратка румънски фиданки, която налага и поредното разширяване на Пипиниерата - този път в посока село Слатина. Именно тук започва

Голямата "овча" война

Селяните никак не са склонни да дадат без бой тучните си поля. Затова и избират алтернативна форма на протест с налични средства. За ужас на идеолозите на Пепиниерата слатинчани пускат козите и овцете си сред крехките фиданки. Гледката на опустошението вбесява министър-председателя Стефан Стамболов, който издава наредба в стилистиката на Крумовите закони. "Който счупи дръвче, да му се счупят ръцете", непреклонен е държавникът. Глобата за пуснато стадо е определена на 1000 златни лева и конфискация на животните. Слатинските шопи обаче не се плашат от санкции и не особено търпеливо дочакват смъртта на Стамболов през 1895, за да започнат отново "овчето" си недоволство.

"На 25 февруари 1903 г. слатинчани изгониха общинските работници, които подготвяха почвата за залесяване. Градоначалникът изпрати 5 конни полицаи, но селяните ги набиха и ги върнаха обратно... Тогава пристигна цял ескадрон, но селяните се окопаха и при престрелка паднаха двама убити, а много бяха ранени", описват зловещия отпор срещу сенчестото пространство тогавашните столични вестници. Все пак войната за фиданките в крайна сметка е спечелена.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

2009 Защото сме люлинци* 56 2009 Защото сме люлинци*

"Люлин" е чифтът обувки пред вратата на София, които е добре да нахлузваме от време на време

29 дек 2008, 16413 прочитания

"Вие сте най-невероятната публика" 7 "Вие сте най-невероятната публика"

Концертният живот в България се превръща в състезание между рекламодателите

27 дек 2007, 3158 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Тежка Индустрия»

Тежка Индустрия
Тежка Индустрия

Фокус върху сектора с данни, анализ и ревю на актуалните теми

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "ГРАДЪТ" Затваряне
Метаморфозите на клекшопа

Тротоарната търговия не само не изчезна с времето, а възприема нови форми

Походът на Марешки

За да успее low cost стратегията на Веселин Марешки в горивата, са необходими огромни продажби и самостоятелен внос

Новaта формула на Publicis: 3 в 1

Zenith, Starcom и Blue 449 ще споделят общи ресурси и инструменти за медийно планиране и купуване

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Бъдеще незабравимо

Димана Трънкова за изследващия болните места на настоящето роман "Празната пещера"

Moonlight

"Лунна светлина" е с филмов финес, нежност към човека и си струва оскарите

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 11

Капитал

Брой 11 // 18.03.2017 Прочетете
Капитал Daily, 23.03.2017

Капитал Daily

Брой 47 // 23.03.2017 Прочетете