Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
3 25 сеп 2008, 20:13, 4238 прочитания

Владислав Тодоров: "Това е филм за отделителните и очистителните системи, за каналите на битието при всички времена..."

Сценаристът и автор на романа "Дзифт", присъствал от началото до края на снимките, за автоирониите, жанровите корени и ролята на вицовете във филма

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Кино

Дзифт

Явява се очистителният български филм

25 сеп 2008
Владислав Тодоров (1956, София) е доктор по философия на Пенсилванския университет, където преподава културна история на Русия и Източна Европа. Член-основател е на кръга "Синтез" заедно с Александър Кьосев, Иван Кръстев и Ивайло Дичев. Автор е на книгите "Адамов комплекс" (София, 1991), "Малък парадокс за театъра и други фигури на живота" (София, 1997), "Хаотично махало: политическа публицистика" (София, 2005), "Дзифт" (Жанет-45, Пловдив, 2006), "Органон за революционно въображение" (Ню Йорк, 1995). Печатал е художествена проза в американските списания "Постмодерна култура и "Челси".

Как гледахте на сценария на "Дзифт" - като на екранизация на романа, или като на самостоятелен текст, писан по законите на едно друго, визуално изкуство?
Първоначалната идея беше да напиша сценарий, а не роман. Така беше замислен "Дзифт" като основа за филм. Започнах да пиша и в хода на работата реших първо да направя роман, за да не ми отиде трудът нахалост, защото се съмнявах, че проектът ще мине в НФЦ. Още в замисъла си това беше визуален проект. В този смисъл би било по-правилно да се говори за романизация на идея за филм. Случи се така, че романът излезе пръв. При правенето на екранната версия доста неща се промениха, включително и финалът. Това често се е случвало с черни филми, базирани на черни романи. Така че спазихме традицията. Никога не ме е водила идеята за правдиво съответствие на роман с екран. Обратно, вълнувало ме е продуктивното несъответствие.

Има ви в надписите на филма като "човекът с молива", присъствали сте и на всички снимки - рядка практика в българското кино. Как изглеждаха нещата отвътре?
Никога, преди да започнем работа по филма, не съм предполагал, че ще се стигне до това да пиша текстове на песни, да издирвам затворнически татуировки, да се ровя в каталози за лозунги и надписи, да си играя до полуда със субтитри, да пиша ударни рекламни текстове за фестивали, да участвам в кастинги, да ходя на снимачната площадка, да седя до последния клик на монтажа, да играя във филма - никога. Това ми се случи и слава богу, защото беше незабравимо. Минах през цялата кухня, през цялата баня, през целия зверилник на кинопроцеса. Явор държеше да изиграя роля във филма. Тогава търсехме из България разнообразни характерни лица и типажи. Филмът щеше да заимства изобразителни похвати от комикса и ни трябваха добре изсечени жанрови физиономии. Къде ли не ги търсихме, от улици и затвори до колеги и приятели. В хода на този лов, екипът откри мутра в мен и ме навиха да участвам. Явор ме пробва за Старшината, но след като видях пробите на Цецо, си казах "това е човекът, безпогрешно скроен за нашия филм". Така се стигна до моя типаж на "човек с молив" в кръчмата "Сивия кон." Явор ме накара да изровя старите си очила от времето, когато бях млад театровед и философ. Моливът и тефтерът бяха близко до ума - нали писателят наблюдава живота и записва. Това е събирателен образ на кварталния хроникьор, докладчик, доносник, този, който следи, отразява и донася. В общия ироничен дух на филма една самоирония на автора намери своето място, един автоанекдот. Така за около година натрупах опит, който, освен че е професионален, е и жизнен. Човек не просто работи, той живее тази работа през всичките секунди от живота си, във всичките си състояния, будно и спящо.

Анекдотите в романа и филма са по-силен знак на времето от всякакви хроники и възстановки. Какво вложихте в тях?
Гадните случки останаха поради заявената тоалетна образност, направо да кажа поради екскременталното начало на филма, което прониква всичко - от веществения свят, през езика, през битовата реалност до обобщената реалност. В това се състои нечистата и нечестива концептуална стихия на филма. Занимаваме се с отпадъци, човешки и нечовешки. Главният герой е класически пример за отпадък. Всичко е отпадъчно и всичко постепенно отпада, всичко в един момент бива отделено и се просмуква в бунището на историята, земята приема всички надземните тела - вечната странноприемница на странника човек. Краят се слага на гробището и филмът се затваря в гроб. Това е един филм за отделителните и очистителните системи, за каналите на битието при всички времена, били те комунистически или антикомунистически.

Другото нещо за анекдотите е, че те строят особен жизнен свят. Това са все градски легенди, приспособени за случая. Хората, дори в бита си не говорят, те се надговарят. В този смисъл разказването на легенди е стратегическо усилие за моментно надмощие на говорещите над слушащите. Тези микродраматургии проявяват същината на човека да говори, а не да разговаря, да затваря, а не да отваря разговори. Волята за последна дума е твърде човешко състояние и тя се налага и в най-малките изказвания. Оттук произтича и афористичният характер на диалога. Афоризмът не е нищо друго освен тапа, затапващо изказване.



Книгите и филмите от жанра noir, които имахте наум при писането на романа и сценария? В романа Молеца минава покрай афиша на "Инспекторът и нощта", докато скита из нощна София.
Точно така, препратката към "Инспекторът и нощта" има този смисъл - първият български черен филм бележи отпадането на култа към личността. Вторият, надяваме се той да бъде "Дзифт", бележи отпадането на комунизма и най-вече неговата кошмарна видимост. Изучавал съм строителите на черния роман, но за конкретни влияния ще спомена два романа - "Двойна осигуровка" и "Пощальонът винаги звъни два пъти" на Джеймс Кейн. Надявам се това да са продуктивни влияния. Така, както при Камю, който си признава, че е следвал метода на черния роман при написването на "Чужденеца", където главният герой е един голям отпадък.

И още нещо - Висконти дебютира с екранизация на "Пощальона" и с това поставя началото на италианския неореализъм. Аз се стараех да оставам верен на "твърдо свареното" клише на черния филм, където нищо не се точи нито действията, нито речта, всичко е свито в юмрук и юмручни афоризми. Жената е вечно фатална, а мъжът - навеки обречен. Ноарът е киножанр, изобретен в Америка от емигранти, от европейски режисьори като Фриц Ланг и Били Уайлдър. Стъпва върху два източника - американският криминален роман на 30-те и изобразителните похвати на немския експресионизъм на 20-те. Ражда се от сношението на "Доктор Калигари" с "Черната маска" - американското списание за комикси, където дебютират Хамет и Чандлър.

Какво ще отговорите на онези, на които няма да хареса вашата с на Гърдев раздяла със соц миналото, които очакват реализъм и морално осъждане?
На комунизма, който е реалният исторически референт на филма, може да се гледа с различни лещи и той да се рисува с различни маски. Това, че преходът е канонизирал един вид изображения и една категория присъди (тук избягвам умишлено квалификациите), не значи, че трябва да ги следваме до смърт. За нас тази действителност я има като насън, тя е съноподобна и фантасмагорична, идиотизмът й е не естествено натуралистичен, а странно идиоматичен. Той е външен, плосък, лозунгов, афишен, сякаш предначертан в черен комикс. Това е един колкото морално, толкова и естетически угнетен свят.

Страхува ли се още българинът от свободата? Виждате ли някаква връзка между отлива на зрители и читатели - с този на гласоподаватели?
Някой беше казал, че българската култура е котловинна култура, сгушена в пазви култура, било държавни, било природни, не обича предизвикателствата и задрямва лесно сред колосите от кирпич. Свободата я безпокои, защото й отнема насъщния задух.

Имате ли вече отговор - какво точно се случи с българската култура в годините на прехода?
Политическите и културните процеси си влияят, подбуждат се или се запушват един друг. Българинът е битов патриот, патриот на маса, родолюбец на поляна, на зелено. Родолюбието ни е на ниво читанка. Наловили сме се за един оредяващ и застаряващ, за един грохнал читалищен хоровод, който затихващо потропва, та запява. Иначе българските филми събират по няколко хиляди зрители, а романите се четат от няколкостотин читатели - с една дума гробница. В този си вид културата е отпаднала от процеса на национално взаимодействие. Българската култура преживява ледников период. Тогава, когато динозаврите измрат, той ще свърши. Ще избухне ли тя на нова сметка, ще има дълго да се разбира.

В книгата има хубави редове за покоя и митарствата на човека, част от тях са останали и във филма. В личен план кое от двете начала ви изкушава повече?
Опитвам се да съм в покой със себе си и в движение с другите.

В романа има едно изречение, отпаднало от филма: "Удивлението е усилие да прогледнем в нелепото." Какво ви удивлява в момента?
Простите неща.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Да го беше направил ти 32 Да го беше направил ти

Или защо една сутрин пейките пред храма "Св. Седмочисленици" в София осъмнаха преобразени

13 сеп 2013, 21714 прочитания

Класически хип-рок Класически хип-рок

AM е петата добра причина всички да обичат Arctic Monkeys

13 сеп 2013, 2243 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Култура" Затваряне
Дзифт

Явява се очистителният български филм

Овладяването на телевизиите

Коалицията между ГЕРБ и Пеевски атакува големите тв канали, защото те са от малкото острови на медийна свобода

За кого се вдигат заплатите

Държавата планира догодина да увеличи разходите за персонал със 700 млн. лв., които ще отидат предимно за учители, военни и полицаи

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Новини от север

Фотографката Акейша Джонсън за детството в Аляска и защо Полярният кръг винаги ще я привлича

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 41

Капитал

Брой 41 // 14.10.2017 Прочетете
Капитал Daily, 18.10.2017

Капитал Daily

Брой 159 // 18.10.2017 Прочетете