Регистрация

// Light / Вестници / Капитал / КАПИТАЛ LIGHT / Култура

15 15 яну 2009, 16:11, 2703 прочитания

Голямото четене Стефан Иванов: "Книгата е друг вид уста, с невидим език."

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Какво мислите за класацията след първия етап на "Голямото четене"?
Странна и разочароваща, отсъстват имена като Пруст, Кафка и Джойс, бащите на модерния и дядовците на постмодерния роман. Първите дванайсет романа също са фрапираща комбинация. Ако образуваха коктейл, от него не просто щеше да имаш махмурлук, а главата ти щеше да е паднала.

Кои книги подкрепяте?
Подкрепих десетки книги на автори, които са ме накарали да заобичам реалността на въображението и фикцията и които са ме накарали да вярвам безусловно, че мастилените думи не са просто запълване на свободното време преди лягане, а житейски избор, позиция и ценност. Гласувах за книги на Джойс, Кафка, Пруст, Керуак, Хенри Милър, Буковски, Паскал Киняр, Уелбек, Кортасар. От 12-те бих искал да спечели "Майстора и Маргарита", не защото в нея има страхотна любовна история, тежка изповедна проза, политическа сатира, теологически проблеми или фантасмагорична котка, а заради пълнокръвния й прозаичен свят, без който не си представям как бих могъл да разкажа и себе си.

Коя е "вашата" книга, която липсва в класацията?
Съжалявам, че няма нищо на Буковски, на Брет Ийстън Елис и на Пол Остър. Първите двама ме накараха да разбера колко е гнусен климатизираният кошмар, но че трябва да се опитам да спася само себе си и спокойствието си, а с третия усетих колко е пластичен сюжетът и как се "сговаря" той с асоциации, клишета, цитати и истина в неразривно и въздействащо цяло.

Имате ли си ритуали на четене?
През пролетта и лятото обожавам да седя на пейка и да чета, да слушам тихо музика, да наблюдавам, да се изплъзва съществото ми и да отива в книгата, а тя да влиза под кожата ми. Обожавам и да пия чай след чай и да седя на червеното кадифе в едно заведение и да не спирам да чета. У дома чета единствено в леглото. Прекрасно е, че книгата никога не може да ти откаже страниците си. Важно е обаче ти да знаеш как да ги отвориш

Кога четенето се превърна в нещо важно за вас. Първата важна книга?
Когато разбрах, че сам трябва да осмисля живота си, а не да се оставя той да ме побутва. Четенето е едно от най-ценните преживявания и съм искрено благодарен, че съществува. Не знам дали имам първа голяма важна книга. Не е първата книга, която прочетох сам, слабоумен уестърн, не са и книгите-игри, китайските загадки, криминалетата или трилърите, които четях в началното училище. Тогава попаднах и на Тери Пратчет, не е и той. Може би е "Тайният дневник на Ейдриън Моул" на Сю Таунзенд. Иначе приказки на плочи или майка ми, която ми чете, докато съм със счупен крак на четири години. Може и това да е. Или приказките на баба в планинското градче, разказите на дядо за войната или на другия дядо за работата му в Либия. Майка ми измисляше и приказки за семейство делфини. Първата ми важна книга може и да е разказът от нечия уста. Книгата просто е друг вид уста с невидим език.

Как си представяте бъдещето на книгата и на четенето?
Носителят може да се промени, но докато човек има нужда да обяснява себе си и света в истории, литературата ще е такава, каквато е. Литературната индустрия и кофти конфекцията са отделно нещо. А за четенето е нужно да си добър слушател, да изчакваш човека да се изкаже, да се оставиш да те увлече и отвлече. За да се случи това, писателят трябва да припомни и да забрави себе си - за да отиде в другото, литературното пространство. Бих искал пълноценното четене, писане или говорене за литература да не се възприема като претенциозно или ненужно. Цивилизацията и културата са ценности, които се конструират. Отвоюват се. Не се случват просто ей така. Бих искал повече хора спокойно и с удоволствие да четат, да са интелектуално свободни и любопитни. Гадно ми е, че броят на такива хора тук е обидно малък.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Култура" Затваряне

Първите 12

Финалистите от "Голямото четене"