Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
4 4 яну 2008, 17:01, 4269 прочитания

ТЕМА НА БРОЯ Блог дал, блог взел

Блогърите на България: между "мило дневниче" и опитите да промениш света

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

ТЕМА НА БРОЯ

Кои са блогърите?

4 яну 2008

ТЕМА НА БРОЯ

Блоговете: година 2007

4 яну 2008
"Дни след случката на вратата се позвъни. Бях сама, хвана ме страх и реших да не отварям."

Случката, за която става въпрос, е привикването "за справка" на програмиста Мишел Бозгунов в полицията през юли миналата година. Там той е накаран да подпише протокол, с който да се въздържа да цитира в личния си блог информация, "когато става въпрос за организиране на неразрешени граждански протести". По-рано Мишел е копирал в блога си призив за посещение на предстоящи неофициални митинги в защита на парк "Странджа". След това идва призовката, а после на вратата звъни една съседка, но както стана ясно, съпругата на Мишел - Ани, решава да не отвори от страх кой може да е от другата страна.

"Много, много гадно" - по този начин пък самият Мишел описва спомените си за случката. А тя, освен че повдига купища въпроси, поставя България някъде около Иран, Китай или Афганистан, що се отнася до свободата на словото в интернет.

Така или иначе, за масата българи слово и интернет са някакви понятия без допирна точка. Едното се свързва с делото на Кирил и Методий, а другото - с някакви кабели. Според най-актуалната статистика едва деветнайсет процента от домакинствата в България имат връзка с мрежата - най-малко от всички страни в ЕС. Това означава, че блогърите тук са някаква мегаалтернативна маса, защото повечето хора не са наясно блогът яде ли се или се пие. Това важи дори за хора, които по презумпция трябва да са отворени към света. Ако не вярвате - вземете уникалния случай на Еленко Еленков и една негова снимка, която той първо публикува в блога си, а вестник "24 часа" отпечата без разрешение и подписа с автор: интернет. Дни по-късно, след писмо на Еленко към вестника, авторството му беше признато в карето с уточнения. Леко насмешливото съобщение гласеше: "В редакцията се обади г-н Еленко Еленков от София, който заяви, че снимката е направена от него и поиска този факт да бъде оповестен." Редакцията на вестника също обяснява, че снимката е била поместена в "един от форумите в интернет". Еленко Еленков в момента съди "24 часа" по закона за авторското право, като това е първото дело на блогър срещу комерсиална българска медиа.

Както стана ясно от примера с Мишел, да имаш блог в България понякога не е лесно, но се оказва, че да пишеш за блоговете - също. Защото по принцип трябваше да започнем този текст по един начин, който би убил публикацията още в началото й. А именно:



АКО НЕ ЗНАЕТЕ КАКВО Е БЛОГ, ЗАПОЧНЕТЕ ДА ЧЕТЕТЕ ОТТУК

Книгите имат две корици и начало и край, интернет няма. Както нямат край и уеблоговете (наричани за кратко блогове). Те са достъпна за всеки форма на публикация в интернет. Нещо като уебсайтове, които са лесни са управление чрез елементарна програма. Авторите на въпросните сайтове, блогърите, пишат своите материали, постинги, които се подреждат в хронологичен ред. Блоговете могат да бъдат онлайн дневници, но по-често са социално ориентирани, а могат да са концентрирани и върху някаква тематика (техника, дизайн, спорт и т.н.). В световен мащаб, особено в страни с ниско ниво на свободата на словото, блоговете се възприемат за много повече от социален феномен - в Китай например има случаи на цензурирани блогове.

СЕГА ВЕЧЕ ЗНАЕТЕ. ЗАПОЧНЕТЕ ОТНАЧАЛО. (На тези, които знаят какво е блог, се извиняваме за отплесването.)

Нели Огнянова, експерт по медийно право и запален блогър, отчита* няколко фактора за важната глобална функция на блоговете: "авторитетите говорят директно", "влиятелните политически фигури говорят директно", "говори се директно за горещите събития и точки", "последните развития на технологиите се използват директно", "силата на блога прелива в общността и обратно". И всичко това за толкова кратко време. Защото съвсем без да искаме, с този текст отбелязваме и една годишнина. Десетата от появяването на първия блог. Според списание Wired на 17 декември 1997 Йорн Баргър пръв описва с думата уеблог списък с линкове. Днес блоговете в света са повече от сто милиона и също според Wired дават нова форма на новините, забавлението, публикуването, политиката и връзките с обществеността. Бъдещето им е по-светло от всякога. Те ефективно променят света и все повече и повече създават и влияят на културата. Твърде оптимистично?

В една декемврийска вечер сме се озовали на "Коледната среща на блогърите" в София. Дошли са около четирийсет души, всеки познава всеки - в повечето случаи виртуално, обменят се идеи за проекти. Отнякъде някой с усмивка казва: "Блог да пази България", а след третата бира един блогър казва, че тук се е събрало истинското гражданско общество у нас.

Ако трябва да сме честни, последното не е напълно невярно. Преди месеци в блога си Орлин (orlinal.blogspot.com) беше направил "портрет на блогъра като млад". "Социално ангажиран", "вечно недоволен", "природозащитник", "демократ" са само част характеристиките, дадени от Орлин. И наистина добрите български блогъри са вечно мрънкащият коректив на едно заспало, а дали да не кажем и болно общество. През 2007 "блогосферата беше субект с позиция: за активна защита на гражданските права и за граждански контрол върху действията на администрацията", смята и Нели Огнянова.

Но като цяло блогърите тук са твърде далеч от блог културата, за която говори Wired. Първо, защото по-често са твърде лични и в общия случай на ниво "мило дневниче". Второ, и много по-важно, да опитваш да промениш нещо в България е все едно да опитваш да събориш много дебела стена, въоръжен само с главата си и клавиатурата. Дебелокожието на системите в обществото, начело с политическата, е достигнало до такива размери, че дори разкрития в утвърдени медии не водят до никакъв резултат. Какво тогава да говорим за онлайн публикации, които, така или иначе, минават в категорията интернет. Той, както казахме, за голяма част от българите е нещо странно, което върви по един кабел. Понякога, и пак ще се върнем на случая Мишел, системата се чувства убодена и решава да издърпа някое друго ухо. Нищо повече.

"Блогърите стоят с фунийките, а срещу тях има танкове"

казва Велян Стайков, който пуска първия си постинг още през 2001. "За да получат блогърите в България истинска сила, те трябва да се концентрират върху един проблем, да опитат да намерят връзки и да дадат реални предложения на тези, които взимат решенията. Друга възможност е развитието на системни блогове, които да разнищват дадена тематика".

Първото нещо, за което говори Велян, вече веднъж се случи. Протестите за границите на парк "Странджа" бяха генерирани основно от обществото на блогърите и показаха една позитивна тенденция. Тази, че блоговете успяха да съберат от петстотин до хиляда души на митинг.

Блогове, концентрирани върху един конкретен проблем (системни блогове) пък са посоката, в която развитите интернет общества се движат в последните години. Най-добрият немскоезичен блог за 2007 например е този на Кристиане Линк, журналист от Германия, която се придвижва в инвалидна количка, живее на различни места в света и разказва за ежедневните си трудности. Нейната награда е част от Best of the Blogs, които се дават всяка година от Deutsche Welle. Наградите са разделени в различни категории и разделени по езици. Най-добрият френски блог пък е на Седрик Калони. Той блогва за събитията в Демократична република Конго, страна, която по принцип рядко попада в международния обектив въпреки огромните си проблеми. Наградата за блог на годината отиде в Беларус. 23-годишната Ксения Авимова пише рядко, основно публикува снимки от Минск. Тя твърди, че не преследва политически цели, но документира ежедневието на една страна под диктатура достатъчно умело, за да създаде силно впечатление.

Може би и това е най-голямата сила на блоговете:

Новите измерения на свободата на словото

С всичките плюсове и минуси. Като говорим за минуси, през 2006 блогърите в Близкия изток пък заформиха малка информационна война на интернет фронта паралелно на истинската такава. Новините от Бейрут и Ерусалим обаче бяха толкова разминаващи се, че не ти помагаха особено да се ориентираш какво наистина се случва.

А тази борба за повече информация, така или иначе, води до пълно пренасищане. В актуално интервю за Die Zeit холандският медиен теоретик Геерт Ловинк например смята, че интернет наистина заплашва авторитета и властта на старите средства за набиране на знания, но и отчита огромна нужда от сигурна и достоверна информация. В последната си книга Zero Comments той нарича блоговете "убийственото приложение на нашето време" и отнася теорията не към обществената, а към философската сила на блоговете: "Решаващото за мрежата днес не са мненията или новините, а представянето на отделния индивид и размисъла му: кой съм аз, какво правя, кой се намира около мен. В книгата си Ловинк говори също за времето на "дигитален нихилизъм" - заради факта, че повечето блогове не се четат от никого и са в сянката на обществото. Освен това, за разлика от прогнозите на Wired за слънчево блог бъдеще, той не смее да даде прогноза заради бързината на развитието на технологиите. Нели Огнянова допълва: "Глобално погледнато, във времето на конвергенция на услуги предсказването е риск. От технологична гледна точка конвергенцията ще се задълбочава, онлайн формати ще възникват, ще изчезват, ще се обогатяват и допълват взаимно, така че днешният блог вероятно е само предшественик на конвергентна форма, която ще създаде повече удобства на пишещите да пишат и публикуват, на четящите да селектират (в огромното съдържание онлайн) и да четат".

Да се даде прогноза за развитието на блогосферата в България също е трудно. В сегашната си форма тя не може да бъде сериозна конкуренция на традиционните медии. И това изобщо не го казваме с облекчение. Блогосферата така или иначе е твърде затворена, дори елитарна, за да привлече на своя страна масата, която, колкото и да не ни е приятно, започва деня си с някой от еквивалентите на "Шок" и в най-добрия случай го завършва с "Шоуто на Слави". Друг е въпросът, че елитарната блогосфера има потенциала да действа като платформа за дискурс върху истински важните теми. Блогът за икономика (ikonomika.org) е отличен пример в това отношение, а това, че външният министър на България също има блог (kalfin.eu), макар и доста компромисен, дава някакви надежди...

Според Нели Огнянова блогосферата в България тепърва ще се развива, най-малкото заради повишаването на медийната грамотност. Но медийният експет също потвърждава тезата от по-горе: "В България броят на специализираните блогове още не е започнал да расте, казва тя. Огромната част от българските студенти още не са направили дори по един експериментален блог. Вземащите решения още се отнасят снизходително към блоговете, но това е част от по-общия проблем за ефективността на медиите у нас".

Всъщност въпреки мненията, че блоговете променят света, повечето блогъри, които срещнахме, казаха, че пишат в интернет за удоволствие. Ще се запознаете с тях на следващите четири страници. Избрахме ги, без да спазваме различните класации, които се появиха напоследък - за най-четен блог, за най-егоцентричен блогър... Избрахме ги по някакво наше субективно чувство и май не сгрешихме.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Квартални братя 43 Квартални братя

Личните истории на няколко жители от крайните столични квартали

14 сеп 2013, 42442 прочитания

На София с любов 21 На София с любов

Тъмните и светлите страни на столицата през погледа на архитект Димитър Паскалев

13 сеп 2013, 13490 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Във фокус" Затваряне
Блоговете: година 2007

Онлайн удар за търговските площи

Бумът в интернет продажбите убива все повече магазини в САЩ. В Европа моловете от място за мода стават среда за забавления

Депозит на доверие

Вложителите са забравили фалита на КТБ и големите негарантирани депозити са възстановили ръста си отпреди 2014 г.

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Трансилвански арт експрес

Как Клуж се превърна в добър регионален пример за град с активни млади хора и развиваща се артистична сцена

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 47

Капитал

Брой 47 // 25.11.2017 Прочетете
Капитал Daily, 23.11.2017

Капитал Daily

Брой 180 // 23.11.2017 Прочетете