Регистрация

// Light / Вестници / Капитал / КАПИТАЛ LIGHT / Във фокус

6 2 май 2008, 20:52, 13700 прочитания

ТЕМА НА БРОЯ Едеса – градът на водите

В Северна Гърция, извън официалните маршрути, дремят оазиси на спокойната романтика

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Събота сутрин

Какво е необходимо, за да се вдигнеш в събота в 5 сутринта и да потеглиш към неизследвани краища на една чужда страна? Някои ще кажат, че трябва солидна доза безразсъдство и силен вътрешен драйв, други ще промърморят нещо за време и средства. Всички тези хора няма да тръгнат заникъде. Ще потеглят само онези, които дадат правилния отговор - необходима е фантазия.

И така, обгърнати от собствените си фантазии, в една предимно женска компания, яхваме форда и потегляме към Кулата. Винаги когато съм бил в чужбина, случаят е бил благосклонен към мен, помагайки ми да избягвам туристическите резервати. Така е и сега - внушил съм си, че трябва да посетя едно нетуристическо градче в гръцка Македония, наречено Едеса. Какво съм чувал него: българското му название е Воден, през него минава река, разделена на много канали, мостчета и водоскоци, а за награда има и два големи водопада току в самият град. Освен това има Долен и Горен град, което съвсем ме пленява.

Едеса е основана през V-VII век пр.н.е. и от Симеон Велики насам там живеят българи, които постепенно се изселват през войните (1912-1918) и малко след Втората световна си отиват окончателно. В момента Eдеса има около 18 000 жители и е един от най-красивите градове в Северна Гърция.

Границата минаваме моментално, гръцкият граничар хапва нещо и не желае да го занимаваме със себе си. Разпечатката на Мишленовия пътеводител показва, че малко преди Солун (към 150-ия километър) трябва да завием надясно за още 80 км. След границата ни застига познатият на всички автотуристи ефект, при който си убеден, че светът рязко се е променил в позитивна посока - по-чисто е, много повече са цъфналите дървета, шосетата са по-добри, а чичковците по селата - по-приветливи. Аз си оставам убеден в това въпреки опитите на една от прекрасните ми спътнички да ме върне към реалността.

Магистралата, която гърците строят (и ще построят) към Солун е станала малко по-дълга от миналата година, но ограниченията на скоростта са все така много и все така нелепи. Упорито ги спазвам заради една страшна история за нечовешки глоби, дочута от мен преди няколко дни.

В Гърция всяка крайпътна табела е ребус. Отначало трябва бързо да я прочетеш в оригинал, а малко след това, когато се появи дублирана на латиница, да провериш дали си бил прав. Следва интелектуалната част - да интерпретираш така получената думичка. Много е просто - Палеокастро - стара крепост, Левконас - нещо свързано с белота, Сидирокастро - желязна крепост и т.н.

Със Солун зад гърба гледката става доста индъстриъл и се плаша да не съм сгрешил пътя, но след двайсетина километра започват прасковените градини и се успокоявам. Хилядите дръвчета наоколо са цъфнали като в ренесансова картина. Всичко наоколо е розово и гледката е доста вълнуваща.

Едеса се появява на хоризонта, качена на високо плато. След няколко яки виражи се качваме горе и пред нас се открива живописно гръцко градче с тесни улички, църкви и множество зарадвано щъкащи хора.

Предварителната разходка из града ясно показва коя е старата част - типични балкански къщи с еркери и високи дувари, и новата - ниски сгради в средиземноморски стил с плоски покриви и големи тераси, някои доста пъстро оцветени. От една пресечка се носи силна музика и тичаме да видим какво става. Оказва се нашата малка гръцка сватба. Пред входа оркестър свири много силно нещо, което бих нарекъл "македонска сватбарска", а на улицата десетина човека играят тежко хоро с елементи на сиртаки. Жилището на булката е на третия етаж и лесно се познава по балкона, украсен с розов тюл и всякакви финтифлюшки.

Събота следобед

Докато нерешително се мотая пред малко бунгало, наречено "Туристически център", отвътре излиза симпатична жена и ме пита на английски дали може да ми помогне. Като разбира, че търсим хотел и сме от София, тя вади карта и ни посочва всички хотели, като направо назовава цените. Очевидно опитът я е научил, че това е най-важната информация за самотния турист и лирическата част за прекрасен изглед и невиждан разкош няма да ни заинтригува. Пленен съм от названието на хотел "Катарактес", ("Водопадите") и решавайки, че това ще е симпатична стара къща, надвесена над бездната, настоявам да го изберем. В очите на жената проблясва сянка на съмнение, но аз решавам, че ми се е сторило. След като почти сме си уредили нощувката, тичаме да открием прословутите водопади. Накъдето и да ходиш в този град, непрекъснато пресичаш шумящи реки, речици и потоци по малки мостчета, което е странно и приятно едновременно. Водопадите са в малкия парк, там, където градът свършва и платото внезапно се устремява надолу. Те са два - единият е голям и се хвърля надолу от височина 25-30 метра. Вторият прави същото, но дебитът му е доста по-скромен. Има удобна стълба с наблюдателни площадки, която постепенно те отвежда долу, и разклонения, които ти позволяват да минеш под самия водопад, ако много държиш да се намокриш.

На ръба на платото чака голям асансьор за около 10 човека, с който слизаш в Долния град. Сега има само стопански сгради, но първоначално всички са живеели там. След като на гражданите им омръзнало от набези и всякакви простотии от страна на околни племена, те са се качили горе, основавайки Горния град.

Хотел "Катарактес" се оказва сграда в тежък соцстил. На рецепцията се появява светъл балкански субект и предлага да си говорим на немски. Това може би щеше да е възможно, ако пичът знаеше и други думи освен "гутен таг" и "папиер". На едно листче е написал "40" и "50" и успява да ни обясни, че евтиното е без регистрация, а другото с нея. Тъй като не ни издирват нито у нас, нито тук, възможността да отседнем нелегално не ни блазни. Субектът разбира, че сме българи и се отказва от немския за сметка на някои български думи, което прави приятно впечатление. Резервираме си стаи и излизаме навън с неясни, но неприятни усещания. Завъртаме се загрижени около познатия туристически център. Заговаря ни един българин - професионален пътешественик, с когото споделяме приключенията си. Получаваме добър съвет - колкото повече питаш, толкова по-добра става ситуацията за теб. Веднага прилагаме наученото - отново се усмихваме на жената и казваме, че хотелът не става. Тя разбиращо кима. Предлага ни да се насочим към "Елена", това бил правилният хотел. Оказва се права. За 30 евро получаваме двойна стая, умерен лукс, изглед към три огромни платана и добро отношение. Администраторът даже споменава и за паркинг, но след като го виждам, разбирам, че ще го ползва този, който може да влезе в него, но не и аз. Паркирането в града, обаче, не е проблем.

Лутра - още водопади

Излизаме от Едеса на път за мистичното село Лутра (предишното име е Баня), където трябва да има горещ водопад и всякакви глезотии, свързани с вода. Посоката е към планината, минаваме през селца с красиви, говорещи названия - Мегаплатанос (Големи явори), Пиперия, Доротея. На хоризонта се виждат величествени върхове, покрити със сняг (Каймакчалан), а около нас всичко едва се сдържа да не прелее от цветове.

След като пообъркваме пътя, питаме хората по селата на чист английски, а те ни отговарят на чист гръцки и се разбираме отлично.

На един разклон има голям ресторант, наречен, както се и очаква, "Пантеон". Не се обърквайте - тръгнете наляво.

Мястото е привлекателно и странно, голяма клисура, прорязана от река. От едната страна има паркинги и малък пазар. По сергиите радостно ни намигат различни пъстри стъкълца с мед, сладка и компоти. Продавачите много грижливо са надписали всяко бурканче и така разбирам, че компот си е гръцка дума. Доста е оживено, някои са по бански, други се готвят да се съблекат. Встрани от реката, (водата й е ледена, както усетих), в самото й корито се излива водопад с гореща вода, под който срещу половин евро можеш да се потопиш в естествено издълбан басейн, заедно с двайсетина други познавачи.

Малко по-нататък има голям басейн, около който е разположено кафене. Както и останалите гърци, безпроблемно се събличаме до басейна и след като си купуваме билети (3 евро), се потапяме в топлото до брадичките. Водата е прозрачно синя, с температура на абсолютния комфорт и мисълта да стоиш вътре, докато гъбясаш, е съвсем естествена. Междувременно част от компанията, която не желае пряк досег с това блаженство, си пие кафето и скептично наблюдава красивите ни водоплаващи жестове.

Неделя сутрин

Ставаме, пускаме телевизора (само гръцки канали, половината от тях предават неделната църковна служба), изпиваме едно бързо 3 в 1 и излизаме навън за истинско кафе. По улицата сноват добре облечени баби и деца, току-що излезли от църквата. Магазините и кафенетата са затворени до едно. В единственото отворено, ловко поръчвам кафе на чист гръцки. Думата е хеленикО, т.е. гръцко, както тук наричат турското кафе. Очевидно не ме разбират правилно, защото сервитьорката носи четири великолепни нескафета, досущ като тези, които пихме преди малко в хотела. Обяснението е просто - гърците наричат нескафето френско кафе, т.е. галеникО, а произношението ми все още е далеч от желаното.

На връщане обядваме в малка маслинова горичка до град Пела. Разхождам се внимателно под дърветата и се вслушвам в полъха на вятъра, но не долавям нищо. А бих могъл - тук е родното място на баща и син Филип и Александър Македонски и само преди някакви си 23 века тези хора са крачели наоколо. В Гърция прочее навсякъде е така.

Немалко просветлени, поемаме пътя към София.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни

Recycle bin

19 сеп 2014, 3438 прочитания

12 Строителят си отиде

19 сеп 2014, 3424 прочитания

30 Шотландия остава във Великобритания

19 сеп 2014, 2348 прочитания

23 Екстрадиция или плескавица

19 сеп 2014, 2073 прочитания

10 Многогодишната война

19 сеп 2014, 2004 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Във фокус" Затваряне

Калисте* Корсика

Имението Муртоли предлага дива природа и еколукс