Регистрация

// Вестници / Капитал / Капител

10 фев 2001, 0:00, 654 прочитания

Другата Индия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Николай Гроздински, доста млад човек, както се вижда от снимката на корицата, е написал книгата “Жития на безделници и пропаднали мистици” (Изд. Весела Люцканова, 2000). Тя се появи в януарските класации за най-продаваните книги и успешно съперничеше с къде-къде по-прочути преводни и български книги и имена. Защо ли?
Додето съзерцателно и разсеяно обикалях сергиите на площад “Славейков”, един продавач ми предложи томчето на Гроздински с думите: “Този е, дето го показваха по всички телевизии!” Защо ли?
Ами защото “Жития на безделници и пропаднали мистици” съдържа в себе си поне няколко красиви провокации, като първата можем да разпознаем още в заглавието. По-нататък попадаме в един окаден от конопени пушеци, хашиш и съзерцания Изток, смирено надвиснал над някоя бездънна хималайска пропаст подобно дървената барака на Опушен Песнопойни. Написах името на един от героите и веднага бързам да подчертая необичайността в прозвищата на всички останали, най-често свързани с преинтересна и препоучителна случка от живота: Ромол Тъжни, Саможив Отвъдни, Обгорял Несретни, Тъга Безмерна и т.н. Имената не са някакви си обикновени метафори, а обещания за истории или предистории на същинските истории.
Още с имената Николай Гроздински ни казва (или иска да ни каже) много. А в света, където героите му живеят и наяве, и насън, наистина има много за казване, за научаване, за обясняване, колкото и да е необясним. Най-доброто в книгата е, че западният човек не се е втурнал да ни внушава предимствата на източния, а го е нарисувал с добронамерени и насмешливо присвити очи. Земен, уязвим и превратен. Такъв безсмислен, какъвто нито едно от големите източни учения не може да ни го представи. Западният човек не е изтъкнал себе си за сметка на другия, не е прибягнал до никакви пошли сравнения и съпоставки. Опрял се е единствено на добронамерените си иронии и решимостта да види мизерията от мистично-веселата й страна.
В книгата са обединени толкова невероятни съдби. И все пак тя не звучи невероятно, не звучи измислено, а наподобява екзотично хималайско цвете, чиито листа ни се иска да изсушим и изпушим, за да се изтръгнем за преброено време от земните си корени. А после до откат да разказваме и преразказваме споходилите ни магически събития, както го прави Чибук Сияйни. Или да влезем под кожата на една крава и заедно с нея да изпитаме копнеж и носталгия по закърнелите си крила. Или да обърнем гръб на всевъзможните учения с техните учители и да се отдадем с угнетителна и възраждаща страст на любовта си към Тъга Безмерна, каквато и да е цената на тази любов.
Николай Гроздински не е погледнал на хималайските си истории като на лакърдии, с които ще ни вземе акъла. Затова и те се носят и кръжат из уморените ни и наблъскани със знания глави като мека, безмерна и милостива тъга. Тя ни напомня, че свободата да сме живи - сега и тук - има безброй превъплъщения и едно от тях е “истинската Индия, неизследваната страна, която всеки носи в сърцето си и чака да бъде открита”.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капител" Затваряне

Светът в шепите на Роберт Стуруа

Аз съм фаталист и в живота, и в работата, казва знаменитият грузински режисьор