Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
1 дек 2001, 0:00, 1502 прочитания

Самият театър

Мариус Куркински владее дишането на публиката

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Актьор, театрален и кинорежисьор, сценарист, попизпълнител... Мариус Куркински сменя ролите, така както се превъплъщава в образите на сцената. Но винаги е преди всичко самия себе си. Мариус сякаш излъчва театър - и на сцената, и в живота. Винаги играе, пародира само с жест или интонация и окръжаващото го, и себе си, дистанцира се от сериозността на своите думи. Той е олицетворение на чистия театър - актьор, застанал сам срещу публиката, разчитащ единствено на способността да заповядва реакциите и емоциите й, да властва над нея. В това "манипулиране" Мариус е виртуоз. И макар желязно конструирани и премислени като въздействие, спектаклите му не произвеждат същия хипнотичен ефект, когато ги изпълняват други, както в "Грехове наши" по Чехов например.
Моноспектакъл е ключовата дума за неговото творчество. Дори "Дневникът на един луд" по Гогол е всъщност монофилм. Мариус остана сам на сцената, но и театърът му е самотен феномен, изключение в театралния пейзаж. Закономерно, защото неговата уникалност и самобитност се припокриват с личността на създателя му.
Още първата поява на Мариус Куркински в моноспектакъла "Дон Жуан" по Молиер възвести раждането на нещо ново, невиждано преди това, смущаващо, но и мамещо различно. В богата рокля и с ветрило в драматично протегнатата ръка, Доня Елвира оплака погазената си любов и се закле да отмъсти за своята потъпкана чест. Оперно пресилената й тирада парадоксално прояви образа на голямото чувство, на трагическата страст, обявена високо, но преживяна интимно. По-нататък в колажа от страшни и смешни сцени митът за Дон Жуан и Каменния гост се оказа преплетен с личните преживявания на този, който ни го разказва. Актьорът сменя ролите, но и сам е въведен като персонаж в спектакъла. Един от епизодите ни понася по Реката на смъртта и забравата. Това е сън, но не на някого от героите в пиесата, а на Мариус. Така
Той се роди едновременно с театъра си от волята сам да създаде собствената си личност или да я открие в изкуството. От увереността, че въображението е не по-малко истинска реалност. От желанието театърът и животът да се слеят в цялостно съществуване. Преди това той вече беше познат под името Ивайло Стоянов с ролята на Ромео от постановката на Теди Москов "Ромео и Жулиета". След "Дон Жуан" всеки следващ спектакъл е "среща с Мариус Куркински", както съобщава задкадровият глас в "Дамата с кученцето" по Чехов. Или с публичния му образ, което може би е едно и също. Имиджът му, тиражиран от медиите, акцентира върху неговата различност, странност и може би отговаря на истината. Мариус осезателно носи своя атмосфера, пребивава в собствен свят. Тъкмо като медиатор с този свой свят той предизвика през 90-те нещо средно между масова истерия на фенове на попзвезда и почти сектантско поклонение като пред култ. Сигурно известността му от екрана изигра немалка роля пред публиката в цялата страна, която се стичаше на представленията на "Дамата с кученцето", може би най-успешното театрално турне. Още телевизионните "Песен на песните" и "Евангелие по Матея" събираха предимно младежка аудитория, която едва ли друг би заинтригувал с рецитиране на библейски текстове. Но актьорът с леко прегърбен силует и прозрачни очи на медиум превръщаше тези рецитали в ритуал. Мариус не е проповедник на Вяра, Надежда и Любов, а по-скоро
Осенен разказвач на приказки за тях. Той умее да омагьосва с историите си, търсейки не обяснението на смисъла им, което би прозвучало елементарно и дидактично, а докосване до красотата и мъдростта на словата, открити в Библията или написани от Чехов и Платонов. С напевна интонация, напомняща старите плочи с детски приказки или руската рецитаторска школа, той изпълнява целия текст на Чеховия разказ "Дамата с кученцето", като се превъплъщава последователно както в героите на разказа, така и в ужасната старица Мерчуткина, директора на банката, неговата съпруга, налудничавия чиновник от "Юбилей" и пияния лектор от "За вредата от тютюнопушенето". Така между комедийните етюди, които карат публиката да се превива от смях, се прокрадва истинската любов, надживяла блудкавата лятна авантюра. Ефектът е като във филмите на Чаплин - колкото повече се смеем на карикатурните персонажи, толкова повече ни разтърсва силата на чистото чувство.
В "Самият човек" по Платонов приказката за стария музикант и врабчето е контрастно вплетена в приказката за революция и глад, за настъпването на машините в живота на човека, за Желязната старица, носеща маската на Ленин. Без сантименталност и патетика Мариус успява да трогне с простичката история, видяна сякаш през очите на малкото момче, което иска да победи Желязната старица.
През последните години Куркински все повече се стреми да води други актьори към постигането на този сюблимен контакт с публиката. "Синята птица" и "Годежът" от Метерлинк и "Изкуството на комедията" от Едуардо де Филипо бяха негови режисьорски проекти, в които не участва дори като задкадров глас. Но последната му постановка "Сънят" по Джулиан Барнс отново го изправи сам срещу зрителите - самотна фигура, която изглежда малка на фона на огромната празна сцена, но приковава погледите и владее дишането на публиката.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 ноември, 2017 г.
София Хотел Балкан

capital.bg/conference

12 годишна конференция Сделки и инвеститори



Акценти в програмата:
Икономически обзор на региона и какво да очакваме занапред
Гледната точка на инвеститорите за перспективите пред България
Най-важните сделки за годината и какво стои зад техния успех
Завръща ли се дяловото инвестиране като важен инструмент за финансиране
Кои активи и сектори ще бъдат в радара на инвеститорите през 2018


Прочетете и това

Книга без джунгла, джунгла без книга

29 мар 2003, 1655 прочитания

Прокълнатите крале

29 мар 2003, 3077 прочитания

24 часа 7 дни

Библиотека / Гепард»

Гепард
Гепард

Класация на най-динамичните малки и средни компании в България.

 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капител" Затваряне
През смях и сълзи

Франсоаз Шомбар: Бъдещето е по-добро от настоящето

Главният изпълнителен директор на Melexis пред "Капитал"

Милиардерски консорциум за СМЕ

Някои от най-богатите хора в Чехия и Словакия искат да купят собственика на bTV

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

С бебета на път

Полезни съвети за пътуване с малки деца

Северни пиеси

Новата колекция YPPERLIG представя сътрудничество между ИКЕА и HAY и е истинско събитие

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 18.11.2017 Прочетете
Капитал Daily, 21.11.2017

Капитал Daily

Брой 178 // 21.11.2017 Прочетете