Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
27 юли 2002, 0:00, 2328 прочитания

Завръщане на блудната памет

Скулпторът Крум Дамянов за своя учител

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Преди време получих писмо от Любомир Далчев. Не му отговорих.
Може би защото не бях сигурен дали ще ме разбере. И това е част от моя грях към него...
Преди да получа това писмо, успях да издиря телефона му в Лос Анжелис и му се обадих. Целият треперих от вълнение, но той не чуваше добре и не ме позна в началото. Когато споменах, че в България вече няма комунизъм, той се оживи. “Това добре, това добре…”, каза с присъщия му дрезгав и отривист маниер на говорене, макар че на “Позитано” и днес, по ирония, продължава да стои неговата скулптурна група… Той нямаше скрупули, отнасяше се професионално към всички обществени поръчки, а имаше много. Винаги ме е шашкала неговата работоспособност и “кубатурата” му на автор с огромно творчество. Ставаше всеки ден в 4 и 30 и до 7 часа, когато аз се дотътрях до ателието, вече беше излюпил една работа, а до вечерта, глината подпряна с клечки, ставаше завършен проект.


Цяло едно поколение, за което Далчев е безспорен авторитет, има грях към него. Това е грях и на една нация, ако щете. По много причини не се говореше за Далчев. Той просто изчезна.
Аз оставам дълбоко убеден, че Далчев не емигрира. Просто се премести от една точка в друга, но остана да обитава своя свят - голям и широко скроен като него. Свят, в който той се нуждаеше от парче глина, а другото нямаше значение. И макар че отиде при света, неговото изкуство, което остави тук, носи всички белези на световно изкуство от висока проба.


Иначе имам друг грях към Далчев. В едно интервю говоря за него като за “студен човек”. Измамното чувство за “студенина” идваше от неговото презрение към всяка лигавщина, в която се проявяват чувства и от големия респект, с който всички ние, студентите му, се отнасяхме към Далчев. (Аз до последно му говорих на вие!) Той имаше един много модерен за времето си педагогически подход, изключително професионален, точен и лаконичен, защото не обичаше безделието и празнодумството. Методът на чертата. Безкомпромисната, жестока черта, нанесена с нож върху измъчената студентска работа. Чертата, която отделя мъката на безпросветното мачкане на глината от онази култура за разбиране на формата в тримерното пространство, която професорът владееше. Това беше оста, около която се навързваха всички професионални въпроси и отговори…


Ако баща ми ми е дал живот, Далчев ми е дал занаята и още нещо неуловимо, но мощно - мяра за мащаб. Когато завършвах шестата година от следването си в академията и, притиснат от бедност, вече бях подал документи за работа по реставрация на паметници на културата, професорът ми казва: “Ти няма да завършваш.” “Но кой ще ме издържа?” “Извикай баща си…” После разбирам, че той вече продал една моя фигурка на общината. Задели една трета от ателието си за мен. Каза ми, че това повече няма да ми се случи в живота, и… продължих да се уча.
Самата случка е абсурдна. Комисията по завършването вече заседава по ателиетата, а той ме кара да напиша заявление, с което да искам повтаряне на годината и докато вдигам недоумяващо рамене, ми пробутва лист със следния текст: “Поради преумора и психическа депресия разруших дипломната си работа. Моля да ми бъде разрешено да повторя годината!” И тъкмо през тази година, седмата в моето следване, се случиха най-важните открития за мен като скулптор.
Така че зад неговата студенина имаше бащинска загриженост. Той знаеше дали съм закъснял през нощта и защо… Имаше особено, избирателно отношение към студентите. Пред работите на някои можеше да не спре и през цялата година. Други му бяха любимци, но без лигавщини. Мен определено ме харесваше като скулптор, много обичаше Галин (Малакчиев), въпреки че беше своенравен и твърде различен от всички. Харесваше също работите на младия Старчев. Всъщност и Минеков, и всички ние, които се реализирахме като монументалисти, сме се учили от него.


Един колега завършва с историческа композиция “Второто българско царства”, а фигурите са с вид на напомпани тефтонци с мечове. Всички са се събрали, а ортодоксалният соцреалист Илия Петров почва да сипе похвали, чийто рефрен подхващат и останалите. Тогава Далчев застана до работата и каза: ”Ако под това нещо нямаше надпис и ме питате какво е, щях да отговоря, че е изкуството на третия райх.”
Това свободно поведение беше характерно за него и често го удряха, но в същото време беше обрал цялата работа за скулптори на СБХ и бълваше паметници с две бригади, че и за това го мразеха. Но той си правеше каквото си иска, при това с Далчева мощ. Харизма някаква...


Далчев излиза от сградата на СБХ, колегата Сашо Апостолов го среща и му казва: “Професоре, много добре изглеждате! Работата ли ви крепи?” “А, работата! Ка-авгата!”


По някакъв повод направих доста неуместно изказване и Далчев, който обичаше турските поговорки, ми разказа приказката за султанския звездоброец: “Султанът имал астролог-гадател, той бил съвестен и веднъж с дълбока скръб му съобщил, че ще бъде много нещастен, защото децата му ще умрат, преди него. Султанът го обезглавил. Следващият звездоброец си разбирал от работата. Предсказал щастие и дълголетие - такова, че чак децата си ще надживее...”



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Книга без джунгла, джунгла без книга

29 мар 2003, 1448 прочитания

Прокълнатите крале

29 мар 2003, 2810 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капител" Затваряне
Рицар на словото

Што бара Борисов во Скопје*

Договорът с Македония е задължително условие България да успее да остави положителен отпечатък на Западните Балкани

Инфографика: Военни игри

България и съседните страни са плацдарм за основните съюзнически учения на натовските армии тази година

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Отблизо в Арл

Одри Тоту, актрисата, изиграла Амели Пулен, дебютира като фотограф на прочутия фестивал във Франция

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 29

Капитал

Брой 29 // 22.07.2017 Прочетете
Капитал Daily, 24.07.2017

Капитал Daily

Брой 111 // 24.07.2017 Прочетете