Регистрация

// Вестници / Капитал / Международни счетоводни стандарти

22 юни 2002, 0:00, 1061 прочитания

Отчитане на активи II

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Настоящата статия продължава темата от брой №24 за счетоводното третиране на дълготрайните материални активите според международните счетоводни стандарти (МСС), за да представи други видове активи (нематериални, материални запаси, разходи по заеми за придобиване на активи, обезценка на активи и инвестиционни имоти).
Припомняме накратко, че МСС не изисква представянето на активите в точно определен формат за баланса. Определянето на категориите активи до голяма степен зависи от отрасъла, в който оперира дружеството. Така например индустриалните, търговските, инвестиционните, застрахователните дружества и банките ще имат различни категории активи в балансите си.

Нематериални активи

Според МСС 38 “Нематериални активи” нематериалните активи се дефинират като установими нефинансови ресурси без физическа субстанция, които се използват за производството или доставката на стоки или услуги, за наемане от трети лица или за административни нужди. Нематериалните активи могат да бъдат придобити или създадени от дружеството като патенти, авторски права, компютърен софтуер, филми, клиентски портфейл, права за обслужване на ипотеки, риболовни разрешения, квоти за внос, франчайз-права, взаимоотношения с клиенти или доставчици, лоялност на потребителите, пазарен дял и маркетингови права. Макар че няма широко приложение, в някои случаи стойността на трансферните разходи на професионалните футболни играчи може да се признаят за нематериален актив.

Установимост, контрол и бъдеща икономическа изгода

Нематериалните активи следва да отговарят на изискванията на МСС:
- да бъдат установими
- да са под контрол на дружеството
- да носят бъдеща икономическа изгода.
Нематериалният актив подлежи на счетоводно признаване тогава, и само тогава, когато е вероятно да носи бъдещи икономически ползи и стойността на актива може надеждно да се измери.
Когато нематериален актив е придобит при бизнескомбинация и не отговаря на критериите за признаване като нематериален актив, следва да се включи в сумата на положителната или отрицателна репутация.

Оценка

Категориите нематериални активи се отчитат в баланса по себестойност минус натрупаната амортизация или по преоценена стойност (справедлива цена).
Амортизацията на нематериалните активи е задължителна и остатъчната стойност на тези активи в края на полезния им срок на годност трябва да е нула, освен ако има ангажимент на трета страна да закупи актива в края на полезния му срок на годност или съществува пазар за актива. Периодът за амортизиране на нематериалните активи се определя като най-добрата оценка за срока на годност на актива със съществуващата презумпция, че той не може да надвишава 20 години. Там, където тази презумпция е опровержима, дружеството трябва да оповести аргументите си и да преразглежда отчетната стойност всяка година с оглед нейната обезценка.

Материални запаси

Материалните запаси се оценяват на по-ниската от доставната цена и нетната реализуема стойност. Отчетната стойност включва мита, транспортни разходи и такси, както и всички други свързани преки разходи минус търговски отстъпки, намаления и субсидии. Нетната реализуема стойност в реалните бизнесусловия е пресметнатата продажна цена минус разходите за довършване и продажба.

Определяне на себестойността на материалните запаси

Невинаги е практически възможно да се съотнесат разходите към конкретните материални запаси и в резултат на това са създадени няколко метода за надеждно определяне на реалната им себестойност.

Най-често използваните методи са

Първа входяща - първа изходяща - FIFO (first in first out): пресмятането на себестойността се извършва на базата на последно доставените или произведени количества.
Средно претеглена стойност (Weighted average cost): пресмятането на себестойността използва средна претеглена цена, изчислена като стойността на всички материални запаси, разделена на общия им брой. Средната цена може да се определя като непрекъснато пресмятане или периодично пресмятане.
Последна входяща - първа изходяща - LIFO (last in first out): пресмятането на себестойността се извършва на базата на първите закупени/произведени материални запаси.
Препоръчителният метод за оценяване на себестойността на материалните запаси е или FIFO, или средно претеглената стойност. LIFO е допустимият алтернативен метод, но при някои условия. Дружеството следва да използва една и съща формула за определяне себестойността на всички материални запаси със сходно естество и употреба. Една и съща формула за себестойност трябва да се прилага всяка година, за да се осигури последователност в оценката на материалните запаси.

Нетна реализуема стойност по-ниска от себестойността

Ако нетната реализуема стойност падне под определената себестойност, следва да се коригира стойността на материалните запаси. Принципно това се случва при спад на пазарната цена, физическо увреждане на състоянието на материалните запаси, остаряване на продуктите, маркетингово решение да се произвежда и продава на загуба, грешки при производството или закупуването.

Разходи по заеми за придобиване на активи

Дружеството може да реши да капитализира разходите по заеми на средства там, където те са директно свързани с придобиването, строежа или производството на съответния актив. Това са активи, за които е необходим значителен период от време да станат готови за употреба или продажба.
Счетоводната политика на дружеството за третирането на разходите по заеми за придобиване на активи не трябва се променя, за да се осигури последователност. Ето защо не е приемливо капитализирането на такива лихви за някои активи и същевременното третиране на други такива като текущи разходи.

Обезценка на активи

Обезценката на активи стана важна тема в светлината на икономически кризи и сривове на капиталовите пазари по света. МСС предоставят подробна методология за определяне на обезценките. В предходните варианти на МСС се изискваше обезценка, но не се даваха указания за извършването й.
МСС 36 “Обезценка на активи” изисква към всяка дата на баланса дружеството да проверява за наличието на индикации за обезценка на даден актив. Ако съществуват подобни индикации, дружеството следва да определи възстановимата стойност на актива (което може да е различно от балансовата стойност). Изискванията на МСС се отнасят най-вече до дълготрайни активи като сгради, машини, оборудване, репутация и други нематериални активи.

Индикации за обезценка

Външните индикации за обезценка могат да бъдат спадът в пазарната цена на актива; значителна неблагоприятна промяна в технологичната, пазарната, икономическата или законодателната среда; растеж на пазарните лихвени проценти; или, когато нетната стойност на активите на компанията надвишава стойността на пазарната капитализация. Вътрешните индикации могат да са признаци, показващи очевидно остаряване или увреждане на физическото състояние на актива, промени в начина на употребата на актива (като резултат от преструктуриране или преустановяване на дейност), заключение на доклада от вътрешния одит, че икономическата полза от актива е или ще бъде по-ниска от очакваната.

Възстановима стойност

Възстановимата стойност се дефинира като по-високата от нетната продажна цена на актива и стойността му в употреба. Стойността в употреба се определя като оценката на бъдещите парични потоци, очаквани да бъдат получени от актива, дисконтирани на базата на пазарната стойност преди данъци, която отразява текущата оценка на цената на парите във времето и рисковете, типични за актива. Прогнозираните парични потоци трябва да се определят въз основа на надеждни бюджети или прогнози за период от пет години. Прогнози за повече от пет години се определят, като се използва постоянен или намаляващ темп на растеж за последващите години.
Там, където паричните потоци не могат да се определят като специфични за даден актив, се определя най-малката група от сходни активи (“обект, генериращ парични средства”). Такъв обект генерира парични средства напълно независимо от паричните потоци на други активи или групи активи. Обособяването на подобни обекти често изисква професионална преценка и може да включва разглеждане на начина, по който ръководството наблюдава дейността на дружеството или взима решения за разпределяне на ресурсите.

Инвестиционни имоти

МСС 40 “Инвестиционни имоти” представя значителна промяна в третирането на счетоводното отчитане на инвестиционните имоти и се очаква да окаже влияние на много дружества. Този стандарт заменя предходния, който позволяваше различни счетоводни подходи, и за първи път налага модела на справедливата стойност за отчитането на нефинансови активи.
МСС 40 дефинира инвестиционните имоти (земя, сграда, част от сграда, или и двете) като имоти, притежавани с цел получаване на приходи от наем или за увеличаване на стойността на капитала. За разлика от дълготрайните материални активи (обект на МСС 16) инвестиционните имоти генерират парични потоци напълно независимо от останалите активи (машини, оборудване, материални запаси) на дружеството.

Стойност на инвестиционните имоти

Когато се придобива или изгражда инвестиционен имот, дружеството трябва да намери начин да определя неговата стойност надеждно и систематично.
Моделът на справедливата стойност изисква отчитането на инвестиционните имоти да става по справедлива стойност към датата на баланса. Печалбата или загубата, възникващи в резултат от промяна в справедливата стойност на имота, се признава в отчета за приходи и разходи. Според модела на амортизираната стойност инвестиционните имоти се отчитат по себестойност минус натрупаните амортизационни отчисления и обезценки. Специални правила се прилагат за прехвърляне на суми към или от инвестиционните имоти.
Балансът запечатва финансовото състояние на едно дружество, като представя какво то притежава и какво дължи към определен момент от време. Когато активите не са надлежно оценени, оповестени и разбрани от читателя, финансовите отчети губят от своята смисленост.
Следващата статия ще разгледа счетоводното третиране на пасивите според МСС.

PricewaterhouseCoopers е най-голямата в света организация за консултантски услуги, ползваща ресурсите на над 150 000 служители в мрежа от офиси в 150 страни. Стремим се да отговорим най-пълно на изискванията на нашите клиенти, като предоставяме компетентни и своевременни професионални услуги. “ПрайсуотърхаусКупърс България” (www.pwcglobal.com/bg) е част от глобалната световна организация на “ПрайсуотърхаусКупърс”.
Въпроси, свързани с международните счетоводни стандарти, може да изпращате на адрес IAS@capital.bg

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Международни счетоводни стандарти" Затваряне

Отчитане на пасиви