Българският автомобилен спорт умира

Сигурно много хора ще се обидят, други ще отвърнат, че това не е вярно, а трети ще погледнат с безразличие и ще си кажат – това пък какво значение има в и без това пропадналата ни и рушаща се държава. И може и да са прави. Но само донякъде. Защото предизвикващият огромен интерес в миналото български автомобилен спорт умира! И на фона на това сякаш много символично дойде трагичната смърт на може би най-добрия ни и талантлив действащ пилот Тодор Славов.

Фактите

И така, какви са фактите в момента. Пилотите намаляват с всяка следваща година, състезанията се броят на пръстите на едната ръка и отпадат в хода на сезона, пилоти умират в колите си, чакайки 40 минути да дойде линейка, а избраният законно президент на федерацията Владимир Илиев не може да стъпи в длъжност вече в продължение на 1 година и 3 месеца! И скоро не се вижда как ще стане това. Резултатът – оттегляне на водещите ни асове от спорта, все по-малък интерес към надпреварите от страна на феновете, минимално отразяване в медиите и все по-малко спонсори.

И ако всичко това продължава, то е напълно реално в близките две години да останем най-малкото без рали спорт, а може би дори без автомобилен спорт. Защото положението е трагично. Прочутото ни рали "България", което само преди една петилетка беше кръг от WRC, сега едва се състоя. Имаше намерение то да бъде отложено за септември. Наложи се в последния момент спортният министър Красен Кралев да спасява положението с нужните 100 000 лева, за да може състезанието все пак да се състои, макар и доста семпло с едва 21 екипажа.

Тук трябва да припомним, че рали "Средна гора", което трябваше да се състои през май като втори кръг от шампионата, беше отложено поради смъртта на 6-годишния Петър, който стана жертва на автомобилен инцидент, нямащ връзка с проявата. Планинският ни шампионат също остана с кръг по-малко, като надпреварата в Узана отпадна, тъй като организаторите не могат да изпълнят изискванията за сигурност за състезателите.

Светли лъчи и трагедии

Като цяло нещата в планинските изкачвания са малко по-добре. Там се намират състезатели, а и публика. Заради кратките дистанции те са по-атрактивни за гледане и все повече хора ги предпочитат пред ралитата. При пистите светъл лъч беше завръщането на добре организираното състезание за писта "Стара Загора" през юни тази година, но е нужно много още, за да може да се върне шампионатът на някакво прилично ниво.

Тук няма как да не отделим повече на Тодор Славов. По време на рали "Твърдица - Елена" усмивката на високия варненец угасна завинаги. Човекът с уникално спокойствие, който подкрепя обществени каузи не за да си прави реклама, пилотът, който печелеше много повече, отколкото всеки друг, разполагащ с неговия ресурс. Тодор можеше да постигне много повече. Имаше таланта да го направи, но не и нужните средства и късмет. През всичките тези години той така и не намери нужните сериозни спонсори и финансиране.

Всичко започна преди 10 години, когато Тошко започна да се състезава в националния рали шампионат и стана 3-и в клас N2. През 2009 г. той стигна до 2-ра позиция в Европейския шампионат при автомобилите с един двигателен мост, за да достигне до върха в кариерата си – 3-и в Световния рали шампионат за млади пилоти за 2010 г. Успехите продължиха на следващия сезон с трето място в Европейския рали шампион при автомобилите с един двигателен мост през 2011 г.

За жалост на практика до тук приключи редовното му международно участие заради липса на достатъчно средства. През 2012 г. се класира първи в рали "Сливен" при автомобилите с един двигателен мост, като надпреварата беше кръг от IRC. Този сезон започна с победа в общото класиране на рали "Варна", което само по себе си въобще не говореше добре, при положение че той се състезава с автомобил от клас RC3 – Renault Clio R3.

Проблемите с автомобилите и ръководството

Всъщност по отношение на колите автомобилният ни спорт буквално върви назад. Във висшия клас най-бързата кола (с някои епизодични изключения) е Mitsubishi Lancer Evo 9. Машина, която беше актуална в европейските ралита преди 8-9 години. Към днешна дата обаче тя е безкрайно остаряла. А имаше период, в който логично тя беше успешно заменена от няколко автомобила от клас "Супер 2000" – като Skoda Fabia, Ford Fiesta R5, Peugeot 207, управлявани съответно от Димитър Илиев, Крум Дончев и Петър Гьошев. Оттеглянето на асовете ни и икономическата криза обаче извадиха тези автомобили от играта.

Ако трябва да сме точни, тенденция в моторния спорт у нас надолу започна след напускането на Александър Александров през пролетта на 2012 г. Човекът, който трябваше да замести успешно на поста легендата Георги Янакиев, който имаше своите идеи за едно по-добро бъдеще на автомобилния спорт. Той обаче така и не получи възможност да реализира вижданията си.

Огорчен от липсата на подкрепа и задкулисните игри, Александров се оттегли и след него поста пое автомобилният ни ас от близкото миналото Радослав Козлеков. Същият може и да беше голям пилот, но се вижда, че не умее да се справя с управленските функции. И ако се оттегли навреме, може и да даде шанс на моторспорта у нас да излезе от комата.