Александър Миланов: Автомобилен салон София е едно от най-значимите изложения в Източна Европа и на Балканите

Александър Миланов е председател на управителния съвет на Асоциацията на автомобилните производители и техните оторизирани представители в България (ААП) от май 2016 година. Той е управител на "BMW Group България" от 2007 г., а в периода 2013 – 2014 г. и на "BMW Group Румъния". В периода 2012 – 2014 г. е председател на контролния съвет на ААП, а от 2014 г. е избран за член на УС на асоциацията. Работи в сферата на автомобилите от февруари 1993 година за марки като Chrysler, Jeep, Dodgе, Mitsubishi, Mercedes-Benz и BMW. Завършил е икономика и журналистика в УНСС.

Предстои откриването на софийския автосалон и логичният въпрос, който си задават всички, е защо да го посетя?

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

- Автомобилен салон София е едно от най-значимите изложения в Източна Европа и на Балканите. През последните години то се утвърди като място и време за среща и запознаване с най-новите тенденции при автомобилите. Софийският автосалон домакинства представянето на стотици национални премиери на модели и модификации, които фокусират вниманието на потребителите. Той е място за сравнение между марките и вносителите.

Формулата "Автосалон през година" вече действа няколко години. Това ли е най-удачното решение?

- Автомобилен салон София е част от международния календар на OICA и присъства там във всички нечетни години. Това помага за оптимизиране на разходите на фирмите изложители и помага в по-концентрирана форма да бъдат представени новостите.



С какви настроения посрещат дилърите изложението? Предвид ситуацията на пазара те оптимисти или песимисти са?

- Автомобилната индустрия като цяло се намира във фаза на трансформация. Утвърждават се нови сегменти, налагат се нови двигателни концепции, интегрират се нови функции за автономно движение и свързаност на автомобилите. Променят се изискванията на регулаторите и потребителското търсене. Подобна ситуация предоставя много нови възможности, но и крие съответните рискове. Аз лично не виждам повод за песимизъм, а напротив. Пазарният потенциал расте. Новите възможности поставят и по-високи изисквания за гъвкавост и креативност на участниците на този пазар.

Има ли някаква нова тенденция на пазара на нови автомобили в България, която е любопитно да следим?

- Увеличава се на търсенето на Sports Activity/ Sports Utility автомобили в компактния и средния клас. Относително балансирано е търсенето на автомобили с бензинов и дизелов двигател. Съществена роля за потребителите, особено в средния и високия сегмент, играят решенията за свързаност нa автомобилите. Търсенето на електрически и хибридни автомобили остава значително под нивата от страните в Западна и Северна Европа. Съкращава се периодът на ползване на автомобил от първия собственик и се разширява делът на оперативния лизинг.

От предишния автосалон до сега, тоест за период от две години, има ли някаква промяна в нормативната база, която да е била в помощ на вашия бизнес и в помощ на обновяването на автомобилния парк?

- Единствената промяна, имаща известно отражение към обновяването на автомобилния парк, е корекцията в елементите, определящи местните данъци. Дали тя ще даде отражение ще се види най-рано през 2020 година. Фокусът на обществото и държавата върху чистотата на въздуха показва по-скоро промяна в настройките, отколкото промяна в поведението.

В последните четири години дизеловите автомобили се намират под натиск, смятате ли, че идва краят на дизеловите мотори? При новите автомобили в България усеща ли се отлив на интереса от дизеловите модели?

- Модерните дизелови двигатели се числят към най-ефективните и екологични технологични решения. При тях не само фините прахови частици и азотните окиси са на изключително ниско ниво, но и пониженият разход на гориво води до значително понижаване на емисиите на CO2. Това гарантира място на дизеловата технология в бъдещето. Развитието при дизеловите двигатели наред с повишаване на ефективността и екологичността на бензиновите двигатели и електрификацията на силовите трактове ще определят търсенето и предлагането през следващите години.

Къде е България по отношение навлизането на електромобилите? Как оценявате развитието на инфраструктурата, която е нужна за тяхното налагане?

- Безспорно интересът към електромобилите нараства, и то осезаемо. Делът на електрическите автомобили от реализираните на пазара нови автомобили, особено в сравнение с автомобилния парк в България, е все още относително нисък. Наред с индустриалната инфраструктура създаването на частна инфраструктура от собствениците на електрически автомобили е фактор за повишаващото се търсене. Свидетели сме и на съществено разширяване на палитрата от предлагани модели, както и на пазарното представяне на относително изгодни като първоначална стойност модели. До момента в България не съществуват фактори, които да променят съществено поведението на потребителите.

Вече се чуват мнения, има и заявени намерения, за пълна забрана на автомобили с двигатели с вътрешно горене. Това може ли да се случи?

- Не. През следващите 20 до 30 години пропорциите между различните двигателни концепции ще се променят съществено. В зависимост от регионите, различаващи се по техния климат, степен на урбанизация и нормативна база, делът на електрическите и Plug-in хибридни автомобили ще нараства съществено, постепенно роля ще почнат да играят и автомобилите, задвижвани с горивни клетки, но пълната забрана или отказ от използване на двигатели с вътрешно горене не е на дневен ред. Разбира се, ограниченията за използване, особено в големите градове, на неефективни и нискоекологични автомобили ще стават все по-актуални.

Автономните автомобили изглеждат все по-близо до пазарен дебют. Вие бихте ли се доверили за превоза си на подобно превозно средство?

- Все повече автомобили от средния и високия клас разполагат със системи, позволяващи второ, а дори и трето ниво на автономност. С някои от тези системи сме свикнали. Други успяваме да приложим единствено в редки случаи. Автономните функции са само част от необходимите решения. Много по-съществен е проблемът с регулаторните изисквания, интегрирането на автономни автомобили в средата от неавтономни, както и поделянето на задълженията и отговорностите между водача и производителя на автомобила, позволяващ висока степен на автономност.