Димитър Илиев: Най-сериозният проблем на пътя е разсейването
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Димитър Илиев: Най-сериозният проблем на пътя е разсейването

Личен архив

Димитър Илиев: Най-сериозният проблем на пътя е разсейването

Осемкратният рали шампион на България пред "Капитал"

Георги Пауновски
2888 прочитания

Личен архив

© Личен архив


Димитър Илиев е осемкратен рали шампион на България. През 2008 година заедно с баща си Владимир Илиев (също бивш пилот, бивш председател на Българската федерация по автомобилен спорт и е преподавател по специалност "Автомобилен и мотоциклетен спорт" в НСА) основава Safety Driving Academy. Академията организира обучения за безопасно шофиране. Разговаряме с Димитър Илиев за подготовката на шофьорите, основните грешки на пътя, предизвикателствата при пътуване през пролетта и лятото.

Защо решихте да насочите вниманието си от автомобилния спорт към пътната безопасност и колко време вече се занимавате с това?

- Автомобилният спорт винаги е бил моят живот, страст и любов. Обичам го, но за всяко нещо има време. Като си млад, можеш да поемеш рискове, с времето това става по-трудно, а те по-плашещи. А няма как да печелиш, без да поемаш рискове.

Направих 20 години автомобилни състезания. Това е уморително, изцеждащо, сложно за организация и трудно за реализация. В посока пътна безопасност работя от много години, още докато се състезавах. Баща ми ме подтикна. Двамата основахме тази академия през 2008 г., но по темата автомобилна безопасност работим още от 1997 г.

Опитът и знанията е хубаво да се споделят, за да са от полза на хората. Бях провокиран да развивам тази дейност от неприятното усещане, че когато видя катастрофа, виждам каква е грешката, защото е станала, какви умения са можели да я предотвратят. Понякога са били нужни съвсем малко допълнителния знания, за да може човек да оцелее. При шофирането може за цял живот да не попаднеш нито веднъж в критична ситуация, но ако ти се случи и не си подготвен, се стига и до фатални инциденти.

Колко хора са преминали през вашата академия?

- Дванадесет години работим активно. В началото нямаше голям интерес. Повечето хора смятат, че нямат нужда от такава подготовка, защото имат книжка и могат карат. С напредване на времето ясно се осъзна необходимостта от това да се подобряват уменията зад волана. От година на година интересът расте и сега обучаваме над 2000 души годишно.

Източник: Личен архив

Коя е най-често срещаната опасна грешка на пътя?

- Най-сериозният проблем е разсейването. Много лесно губим концентрация и вниманието към това, което се случва пред нас. А на пътя няма момент, в който можем да си позволим този лукс. Шофьорът постоянно трябва да гледа какво следва, каква грешка може да допусне друг водач, да я предвиди и да реагира.

Световната пандемия, ако говорим за катастрофите, сега са мобилните телефони. Те са враг номер 1 на пътната безопасност. В тях има всичко, получаваш десетки съобщения и ако човек се отпусне и реши да си види вайбъра или да прочете поредния SMS, въпросът е "Къде ще стане белята", а не "Дали ще стане". Сто процента някъде ще стане.

С обучението на кои водачи е по-лесно - младите или по-опитните, които имат самочувствието, че за тях няма тайна на пътя?

- Като техника на управление по-лесно се работи с младия шофьор. Той няма заучени погрешни навици по отношение на въртенето на волана, позицията на седене, спазването на дистанция. Но, ако говорим за разсъждението, е по-лесно да работиш с опитния шофьор. Опитът е незаменим. Той е по-лесно да бъде убеден защо едно нещо е добре да го прави, а друго не е добре да го прави.

Тази година направихме зимна писта. Хората, които идваха, ги виждах как не знаят как да спрат, да потеглят, да завият. След няколко часа всеки беше тотално различен. В условия на проба - грешка научаваш урока, колкото и да не ти се удава шофирането. В края на курса всеки знаеше как да спре, колко да подходи, да реагира при недозавиване и свръхзавиване. Много горд съм от това, че в рамките на часове излязоха уверени във възможностите си шофьори, че могат да се справят на най-опасния вид настилка.

Как приемате асистиращите системи в автомобилите, те ли са решението за едни по-безопасни пътища?

- Подкрепям усилията на производителите да развиват своите модели в посока пътна безопасност. Сега инженерната дейност е в апогея си. Това помага много. Достатъчно е да споменем антиблокиращата система на спирачките, стабилизиращата програма, спирачния асистент... Стабилизиращите системи, които избягват недозавиването и свръхзавиването, са спасили много животи, не може да се каже колко.

Или спирачният асистент - човек има нужда от време, за да реагира, за да натисне спирачката, като често не използва пълния потенциал на спирачките. Тази система реагира без забавяне, като прилага максимално спирачно усилие. Тя пести метри от спирачния път. Трябва да се има предвид обаче, че и тези системи не са съвършени. Приятел ми разказа как колата му набила спирачка на магистрала в крайна лява лента, защото системата засякла носен от вятъра найлон. Разбира се, подобрения ще има, но най-важната система за управление остава водачът.

Източник: Личен архив

Получавате ли обратна връзка от ваши курсисти с благодарности например, че са избегнали инцидент?

- Това носи най-силно удовлетворение. Последно една жена се обади да каже, че благодарение на това, че е оставила дистанция пред предния автомобил, като е спирала зад него, е избегнала катастрофа. Защото и това е важно, да спреш така, че да можеш да заобиколиш предния автомобил без излишни маневри.

Тя е видяла, че към спрялата колона автомобили лети ТИР, който няма как да спре, изнесла се е в лявата лента, преградена с конуси, камионът й е минал отдясно и се е врязал в спрените коли. Нейната кола не е била засегната, а е можела дори да загине. Такива разкази ни носят удовлетворение.

Покрай новата ситуация в страната и забраните за събиране на хора на едно място обмисляте ли някакви дистанционно обучение, видеоуроци?

- Отменихме обученията. Имаме запитвания за онлайн обучения, работим по въпроса. Но аз съм на мнение, че теорията е хубаво нещо, но практиката е в основата. Това е вариантът да се повлияе директно върху уменията на шофьора, още повече че в обучението търсим индивидуален подход към всеки.

От няколко години темата за обучението на новите водачи е обект на дискусии. Според вас какво е най-важно да се промени в обучението?

- Там проблемите са много. Има пропуски, не са малко и не могат да се решат с един замах. Можем да започнем още от отношението към изкарването на правоспособност. Хората имат за цел да сложат книжката в джоба. Не се гледа на това като отговорна дейност, която застрашава човешки животи. Има хора, които не могат да паркират, и за тях това е голям проблем. Но това не е големият проблем, големият проблем е, че не могат да спират. Това е страшното.

Но те няма и как да бъдат научени, защото няма полигони. Освен това трафикът не позволява изминаване на нужните разстояния. Аз все пак съм оптимист, защото браншът взима сериозно под внимание този проблем и се забелязва цялостно подобрение. За все повече инструктори е важно да пуснат на пътя отговорен шофьор.

Влизаме в пролетта. Какви са основните рискове, свързани с пътната безопасност в този период?

- Многото валежи са единият рисков фактор. Създава се опасност от аквапланинг, а това е най-бруталната критична ситуация, защото се случва при висока скорост и напълно неочаквано.

Останалият на платното пясък от опесъчаването зимата е другият. Образуват се коловози от пясък, които не са за подценяване. Ако в завой стъпите с натоварената страна на автомобила си върху пясъка, винаги има риск колата да загуби сцепление - да недозавие или презавие. Това, че вече няма сняг, не значи, че трябва да се кара бързо. Трябва да си дадем време за адаптация.

Подготовката на автомобила също е важна, какво е най-важно да се провери след края на зимата?

- След зимата трябва да минем отново на летните гуми. Много шофьори правят грешката да си оставят зимните гуми, които са карани няколко сезона, за да ги доизтъркат. В случая не е важен грайферът, а смеската. Важна е съставката на гумата. Зимната гума се прави от много мек каучук и е абсолютно неподходяща за топлото време.

След няколко месеца идва и лятото. За този сезон какви са основните рискове?

- Лятото е с най-много загинали по пътищата, въпреки че всичко е идеално - времето е слънчево, денят е дълъг. Хората се отпускат, карат бързо, много пътуват. Това всъщност води до многото жертви именно заради идеалните условия. Във всеки сезон трябва да се внимава и човекът зад волана да се опитва да разгадава откъде и как ще му дойдат опасностите.

Интервюто взе Георги Пауновски

Димитър Илиев е осемкратен рали шампион на България. През 2008 година заедно с баща си Владимир Илиев (също бивш пилот, бивш председател на Българската федерация по автомобилен спорт и е преподавател по специалност "Автомобилен и мотоциклетен спорт" в НСА) основава Safety Driving Academy. Академията организира обучения за безопасно шофиране. Разговаряме с Димитър Илиев за подготовката на шофьорите, основните грешки на пътя, предизвикателствата при пътуване през пролетта и лятото.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK