Здраве

При поредната смяна на екипа в здравното министерство у лекарите, пациентите, фармацевтичния бизнес и здравната администрация се заражда плахата надежда, че нещо ще се промени. Често тя се подхранва от щедрите предизборни обещания, обилните интервюта на новия министър и блесналите погледи на заместниците му.
Обикновено обаче болезнените промени се отлагат, защото не са обществено популярни, в администрацията се разполагат до болка познати набедени експерти и започва кърпенето на дупки. Отговорите за неслучили се реформи са толкова изтъркани, че всички са наясно с тях - "финансовото министерство не дава пари", "финансовото министерство не финансира нереформиран сектор, а секторът не може да се реформира в момента", "съсловието не иска да се реформира и бойкотира блестящите проекти", "пациентите са против"... А, да и мантрата когато темата трябва да се измести от това колко струват здравните услуги, какво е състоянието на болниците и на Спешна помощ - "цените на лекарствата са високи".
Разочарованието и безверието до такава степен са обзели голяма част от здравния сектор, че ако и новото правителство се подиграе с надеждата за промяна, която да даде достойна оценка на труда на медиците и да защити правата на пациентите, шансовете за успех на следващите да удържат деградиращата система ще са все по-малки. Затова е важно енергията и интелектът на лекарите и експертите в сектора да не бъдат пропилени.