Сделките на годината

Покупките на компании изглеждат периферен сюжет, защото далеч не засягат всеки. Те обаче са ключов икономически ориентир как се развива бизнес климатът и дали страната е интересна за вложения. Тъжният факт е, че вече седем години външните инвеститори заобикалят България. И ако през първите години оправданието беше световната криза, вече дълъг период глобалната вълна от евтини пари и рекордни сделки не докосва страната.

Тук доминират местни групи и ако преди редовният купувач беше Цветан Василев, плащащ с чуждите пари на депозантите, от 2-3 години ролята му е иззета от бившия му партньор Делян Пеевски. Депутатът от ДПС със солидно финансиране от единствената държавна банка - Българската банка за развитие, и дадени милиардни поръчки пак от управляващите в няколко поредни правителства успя да натрупа солиден портфейл от активи, пренесени през годината към офшорки.

В тази изкривена среда сделките логично не са в изобилие и все още има чуждестранни собственици, които се оглеждат за изход от страната. Изключения, естествено, има. Но те са в секторите, които не зависят от властта - експортно производство и високи технологии, или в тези, които растат в пъти - като покупката на портфейли лоши заеми.

И тъкмо когато изглеждаше, че ръстът в икономиката ще направи България по-видима и приемлива въпреки корупцията, сивата икономика и прогнилата съдебна система, дойде политическата несигурност. На теория тя не пречи на сделките между частни лица, но рискът стои. За непредубедения западен инвеститор информациите за завой към Русия или за потенциално вдигане на данъците са ключови въпроси. Каквито всъщност са и за всеки собственик на бизнес. Така положителната промяна в средата, а оттам и при сделките, пак се отлага, дано до догодина.