Издания

Част от абонаментен план Капитал

Когато всички са недоволни

брой 45, 2014
На моменти изглеждаше невъзможно, но се случи - четири доста различни партии успяха да преминат през много трудни преговори и да съставят правителство. След многочасови и напрегнати срещи, заплахи, интриги и немалко обрати, бъдещата власт ще бъде коктейл от лидерската ГЕРБ, доскоро не особено добре настроеният към нея Реформаторски блок, все още неясните национал-популисти на Патриотичния фронт и АБВ на бившия президент Георги Първанов.

Целта на всички беше да се избегнат нови избори и тя беше постигната, но цената на компромисите беше такава, че в момента всички са недоволни. ГЕРБ трябваше да приеме сътрудничество с хаотичния Реформаторски блок вместо с далеч по-удобните за съвместно управление ДПС. На реформаторите пък се наложи да преглътнат старите си критики към Бойко Борисов, както и съвместно управление с Георги Първанов-Гоце. За самото АБВ рисковете са в две посоки - да загуби подкрепа заради участието си в коалиция с десни партии, а при евентуален провал на това правителство да изчезне завинаги от сцената.

На пръв поглед изглеждаше, че по-малките партньори получават несъразмерно много места в кабинета. Всъщност обаче РБ и АБВ получиха министерствата с най-голяма нужда от реформи - здравеопазване, образование, правосъдие и социални грижи. За ГЕРБ останаха по-голямата част от "ресурсните" министерства -  тези, които управляват най-големите европейски програми. Дали цената на Патриотичния фронт да подкрепи коалицията е участие във властта на други нива ще се разбере през следващите седмици.

За съставянето на правителството беше постигнат крехък баланс, но това далеч не означава безоблачно управление. Макар и временно задушени, в коалицията продължават да тлеят много огнища на конфликт на различни нива - както между отделните формации, така и вътре в Реформаторския блок. Това прави прогнозите за следващите месеци трудни. Макар че избирането на правителството намалява усещането за несигурност, въпросите продължават да са повече от отговорите.

Добре ли е, че има правителство?
Това може да е по-малко лошият вариант
                                                               
Краткият отговор е, че оценката зависи от бъдещата работа на новата власт. През последните дни беше ясно, че пред осемте партии в парламента има само две възможности - настоящата коалиция или предсрочни избори. Много политици твърдяха, че сега трябва да има правителство "на всяка цена", за да бъдат решени краткосрочните проблеми, като например издънения бюджет и кризата с КТБ и БНБ. Истината е обаче, че държавата има нужда не просто от някакъв кабинет, а от стабилно и енергично мнозинство, което действа в интерес на хората. С аргумента, че трябва да има правителство "на всяка цена" беше избран кабинетът "Орешарски".

Ако нови избори можеха да доведат до по-лесно сформиране на активен и реформаторски настроен кабинет, те щяха да са по-добрият вариант. Нищо обаче не подсказваше, че при повторно гласуване през януари, резултатът щеше да е по-различен. Реалистичната прогноза беше за подобни на сегашните резултати. Така партиите щяха да са изправени пред същия проблем да сформират мнозинство, само че щеше да бъде загубено ценно време.

Дали е добре, че сега се стигна до избор на правителство обаче ще се знае едва след като се видят първите резултати от работата му. Ако то започне да работи активно по сегашните проблеми и предотвратяването на бъдещите кризи, ако балансът между различните партии ги кара взаимно да се контролират и да бъдат по-ефективни, сегашният вариант ще е по-малко лошият.

Ако обаче правителството започне отново да отлага сериозните реформи и не посегне на схемите за източване на публични ресурси, ще е много по-голяма загуба на време и публични ресурси.

Колко време ще управлява тази коалиция?
Зависи как ще се сработи мнозинството и кога ГЕРБ ще прецени, че нови избори са по-изгодни

Разнопосочните интереси на всички партии в сегашното управление и трудното постигане на съгласие създаде усещането, че то едва ли ще издържи дълго. Това обаче никак не е сигурно.

Партиите в новата управляваща коалиция може и да се различават в интересите си, но споделят общи страхове. Един от тях е, че нови избори сега повече ще им навредят.

За отделните партии това усещане може да се промени по различно време, но при сегашната конструкция на мнозинството възможност да свали правителството във всеки един момент има само ГЕРБ. По-малките партньори могат да го направят, ако действат заедно, което на етапа е почти невъзможно. Дори и да приемем, че на някакъв етап Реформаторският блок и Патриотичният фронт решат да оттеглят подкрепата си, Бойко Борисов винаги може да разчита на помощ от ДПС, партията на Бареков, или Ковачки. Така всъщност свалянето на правителството може да се окаже по-трудно от избирането му.

Колко време ще управлява сегашното мнозинство зависи и от това как ще се сработят различните партии. В новата българска история досега няма подобен формат на управление и политиците, ангажирани в него, трябва да проявят доста енергия и креативност, за да го направят ефективно. Колкото по-добре се справят, толкова по-голям шанс ще имат да управляват дълго.
Как бяха разпределени министерствата?
Трудно. Много трудно.

Отговорът е трудно, с много компромиси и при непрекъснати компромиси, между партийни и други интереси. Най-драматично процесът протече при реформаторите. Първоначално парламентарната група номинира петима души за членове на правителството. Това бяха Меглена Кунева за министър на външните работи, Атанас Атанасов за министър на вътрешните работи, Румен Христов за министър на земеделието, Николай Ненчев за министър на отбраната и Тодор Танев за министър на образованието. При преговорите обаче Борисов е отхвърлил номинацията на Атанасов с аргумента, че е партийна кандидатура (той е зам.-председател на ДСБ) и предложил за поста бившия зам.-министър на МВР от първото правителство на Борисов и депутат от ГЕРБ Веселин Вучков. В замяна на това ДСБ са получили Министерството на здравеопазването, а министър стана Петър Москов, който също е зам.-председател на партията. От ГЕРБ били категорични, че техен представител трябва да оглави и земеделското министерство.

Така кандидатурата на Румен Христов от СДС отпаднала. В замяна Борисов предложил лидера на синята партия Божидар Лукарски да оглави Министерството на икономиката. Като според реформаторите това е станало след разговор между Борисов и Лукарски предишната нощ. Лидерът на СДС отрече обвиненията на колегите си от парламентарната група, а първоначално съпредседателят й Радан Кънев отказа да коментира темата. В петък обаче призна, че Лукарски е номинация на СДС. Меглена Кунева пък стана вицепремиер по координация на европейските политики и институционалните въпроси, след като поста си запази служебният министър Даниел Митов. Той беше от формацията на Кунева, но е харесван и от Борисов. От квотата на реформаторите е и служебният министър на правосъдието Христо Иванов, който също запази поста си в новото правителство. Първоначално за Ивайло Калфин се твърдеше, че ще влезе в правителството като социален министър, но в лично качество. В крайна сметка обаче избирането му беше скрепено със споразумение между ГЕРБ и АБВ, а цената за участието му в кабинета е вицепремиерският пост.

Бегъл поглед върху разпределението на министерствата показва, че ГЕРБ ще управлява всички т.нар. ресурсни ведомства като еврофондовете чрез вицепремиера Томислав Дончев, министерствата на земеделието, на околната среда, на регионалното развитие и благоустройството, на транспорта и на туризма. А взривоопасното ново министерство на енергетиката, което също е в квотата на ГЕРБ, е поверено на външен на формацията човек - Теменужка Петкова, която беше зам.-министър на финансите в служебното правителство. До нейната номинация в последния момент се стигна, след като за титуляр на поста дълго време се сочеше бившият министър на икономиката и енергетиката от първия кабинет на Борисов Делян Добрев. За реформаторите остават секторите, в които трябва да се правят най-тежките и непопулярни реформи, които носят и най-големите негативи за управляващите ги  - правосъдието, здравеопазването, образованието. Към тях спада и оглавеното от Калфин социално министерство.

Добър ли е съставът на кабинета  
Има от всичко - добри кандидатури и откровени издънки

Новият състав на правителството е микс от три вида политици. От една страна, има познати лица от предното управление на ГЕРБ като самият премиер, Томислав Дончев, Ивайло Московски и Лиляна Павлова. Техният плюс е, че те излязоха чисти от предишния си престой във властта, а опитът им на тези позиции го прави много по-предвидими. Това обаче още не е гаранция за успех. Сегашната ситуация е много различна от управлението на ГЕРБ и ще изисква нови умения.

Втората група министри са тези без особено голям административен опит. Те тепърва ще трябва да се учат как работи държавната машина, но това има и положителни страни. Външните на системата хора понякога могат да имат по-голяма воля за промяна. Един от добрите примери за това е правосъдният министър Христо Иванов, който (макар и с двумесечен опит от служебното правителство) не е бил никога в администрацията, но опитва да зареди системата с енергия за реформи.

В състава на кабинета има и сравнително голяма група министри, към които по различни причини се появиха съмнения още преди да бъдат избрани. Въпросът защо финансовият министър Владислав Горанов беше избран въпреки отношенията му с Делян Пеевски така и не получи категоричен отговор. При сегашното състояние на държавните финанси този пост е един от най-важните в кабинета и ако към титуляря му има съмнения, това ще направи работата му по-трудна. Ако те са основателни и двамата наистина са в близки отношения пък, това може да доведе до реални щети - все пак финансовият министър отговаря за митниците и данъчните.

Изборът на Божидар Лукарски за министър на икономиката също предизвика учудване, най-вече заради липсата на какъвто и да е опит в тази област. Там обаче потенциалът за нанасяне на щети е много по-малък заради отделянето на енергетиката и туризма. Така министерството на икономиката остава със сравнително малки правомощия и възможните негативи ще са повече политически, и то най-вече за Реформаторския блок.

Ще успее ли да свърши най-важното?
Не е сигурно, но това е добра новина, защото доскоро положителното развитие изглеждаше невъзможно

Опасностите пред държавата са ясни отдавна, както и решенията им,  но въпреки това бъдещите кризи изглеждат все по-близо. Бюджетният дефицит, нарастващият държавен дълг и дупката в енергетиката са само най-видимите последствия от години лошо управление и отлагане на реформите. Различните схеми за кражба на обществени ресурси и лошата съдебна система карат българската икономика да пълзи по дъното и държат чуждите инвестиции далече.

В новото мнозинство има реформаторски искри, но въпросът е дали те могат да запалят по-сериозно пламъка на промяната. Причините това да не се случи са много. Неясният хоризонт на това управление няма да позволи на участниците в него да предприемат по-радикални действия, защото няма да искат да понесат щетите от първоначалните трусове. Всяка промяна на статуквото изисква не само силна воля, но и силна власт. В сегашната конфигурация консенсусът за реформи между четирите партии може да бъде труден. Един няма да иска да се плати "социалната цена", друг ще търси комфорт в носталгията по миналото.

Това обаче не означава, че всички надежди за промяна са напразни. Отсега нататък партиите наистина ще бъдат в постоянна предизборна кампания, но това е аргумент и за по-голяма реформистка активност. Дори и да са много откъснати от хората, политиците усещат всеобщото желание за промяна и трябва да демонстрират поне някаква активност по темата. Силен натиск в тази посока има и от ЕС, като в следващия програмен период получаването на еврофондове ще бъде обвързано с много конкретни действия, които българската власт трябва да извърши.

В сегашното мнозинство консенсусът за съдебна реформа, изглежда, е постигнат, въпросът е как ще бъде проведена тя. Съгласие има и за някаква реформа в БНБ, макар и нейните параметри извън това, че трябва смяна на ръководството, да са все още неясни.

На хартия, заявките на новото управление звучат добре, но от друга страна те звучаха толкова добре и при всяко от предишните правителства. Негативният сценарий при сегашната конфигурация е различните партии взаимно да парират опитите си за промяна. Позитивният е да се конкурират помежду си със смислени и необходими промени.
Какво означава сформирането на тази коалиция за ГЕРБ
Партията на Бойко Борисов може да е по-скоро доволна от крайния резултат

При спечелени 84 депутатски места в парламента пред Бойко Борисов имаше три възможни хода - да отиде на предсрочен вот, да се опита да сформира правителство малцинството или да състави кабинет с максимално широка подкрепа в парламента. Новите избори можеха да донесат негативи за ГЕРБ, защото това щеше да бъде вторият път, когато формацията печели избори и не може да състави правителство. Кабинет на малцинството пък щеше да направи ГЕРБ тотално зависим от гласовете на ДПС или от различни тематични мнозинства, които трябва непрекъснато да се договарят по отделни въпроси.

Погледнато откъм партията на Борисов, сформирането на мнозинство от четири формации, за някои от които досега изглеждаше немислимо да седнат на една маса като РБ и АБВ например, в известен смисъл е успех. Първо ГЕРБ успя да привлече като коалиционен партньор десния съюз, който доскоро (макар че това може да е било и трик) беше негов силен противник. Част от формациите в РБ са и членове на Европейската народна партия (ЕНП), което допълнително дава легитимност на коалицията.

Привличането пък на лявоцентристката формация на бившия президент Георги Първанов и особено избора на Ивайло Калфин за министър на социалната политика е знак към избирателите на левицата. Освен това бившият евродепутат е много добре приет в Брюксел както в ПЕС, така и от ЕНП.

Подкрепата на народните представители от Патриотичния фронт пък обезсилва гласовете на ДПС. Балансът между интересите на четирите формации беше постигнат трудно. Първоначално ГЕРБ не желаеше за партньор Патриотичния фронт. 19-те гласа на патриотите обаче бяха необходими, защото без тях трите формации ГЕРБ, РБ и АБВ нямат мнозинство от 118 гласа. За влизането на ПФ в управляващото мнозинство настояваха реформаторите като гаранция, че в парламента ГЕРБ пък няма да прибягва до сформирането на тематични мнозинства. За РБ пък беше немислимо да управляват заедно с формацията на бившия президент Георги Първанов. За влизането на АБВ в новото правителство обаче настояваха от ГЕРБ заради несигурната подкрепа на патриотите. В крайна сметка мнозинството от 137 народни представители в парламента се формира по сложна формула, която математически изглежда така: (2+1) + 1 или: Програмната декларация за ключовите приоритети на парламентарното мнозинство на коалиционните партньори ГЕРБ и РБ беше подкрепена от ПФ. Отделно ГЕРБ подписа споразумение за партньорство с АБВ.

Въпреки този сложен баланс, ГЕРБ успя да запази водещата роля в кабинета и не изпадна в зависимост от някой по-малък коалиционен партньор.

А за Реформаторския блок?
Много трудни компромиси и още конфликти за разрешаване

Ако РБ не беше влязъл в правителството, почти сигурно щеше да се разцепи - такива бяха прогнозите за десния съюз малко след вота, който трябваше да избира между настроенията на немалка част от избирателите си, които са категорично срещу съюз с ГЕРБ, и желанията на част от партиите в блока за съвместно управление с Бойко Борисов. Като участник в управлението обаче блокът също може да се разцепи.
В коалиция с ГЕРБ или не, сложните личностни взаимоотношения между лидерите от формациите в блока, както и вътрешнопартийните и междупартийните отношения в съюза представляват такава взривоопасна смес, че и най-малкият проблем може да предизвика експлозия. В такъв за малко не се превърна изборът на лидера на СДС Божидар Лукарски за министър на икономиката например. Срещу това първи възразиха от Гражданския съвет на блока. Част от непартийните му членове, между които зам.-председателят на парламента Иван Иванов, тримата депутати Гроздан Караджов, Мартин Димитров и Петър Славов, както и министърът на образованието Тодор Танев. Те подкрепиха декларация, с която призоваха Лукарски да се оттегли. Кандидатурата му обаче предизвика брожение и сред депутатите от СДС. В крайна сметка ръководството на блока излезе с позиция, че "застават зад  Лукарски за министър", но постът на лидера на СДС със сигурност ще продължи да бъде източник на напрежение в съюза. А и предстои и разпределението и на позициите по останалите нива на управлението, които също могат да доведат до конфликти.

Засега обаче страстите между партиите от десния съюз изглеждат укротени, защото всяка от формациите в него получи това, което желаеше. Лидерите на ДБГ и СДС - Меглена Кунева и Божидар Лукарски, получиха постове в правителството. А за Радан Кънев остана ръководството на парламентарната група. От тази позиция той вероятно ще атакува лидерския пост в Реформаторския блок на форума, който се планира да се проведе в началото на следващата година.

Изолирано ли е наистина ДПС?
Ще се разбере по-късно по действията на кабинета

Ако се съди по драматичните изказвания на Бойко Борисов и Лютви Местан, между ГЕРБ и ДПС не само няма договорка, но дори има и напрежение. Това поведение обаче не е достатъчно, за да се твърди, че партията на Доган и Пеевски е изолирана от властта. В началото на предишното управление на ГЕРБ Бойко Борисов се държеше по подобен начин - яростно атакуваше Ахмед Доган и ДПС, но тази агресия остана само на думи. Един от най-важните проекти на тази група - КТБ, получи цялата възможна помощ от държавата и стана още по-голяма и силна.

Присъствието на Патриотичния фронт и Реформаторския блок в управлението е гаранция, че върху схемите на Пеевски и ДПС може да има по-голям натиск. Проблемът е, че те нямат директен контрол върху най-важните за Доган министерства - земеделие и околна среда.

Дали наистина ДПС е изолирано от властта ще се разбере от бъдещите действия на правителството - дали то ще остави назначенията по средните нива на администрацията от времето на Орешарски, ще направи ли по-смели промени в съдебната власт и дали ще реформира регулаторите под контрола на ДПС, като например КЗК.

Какво получиха ПФ и как ще избегнат ГЕРБ критики на европейско ниво заради тях?
На Борисов ще му е трудно да обяснява присъствието им, независимо че националистите не участват във властта

Патриотите са единствената формация от партиите в управляващото мнозинство, която отказа да участва с политически лица в кабинета, и заявиха, че може да се включат във властта само с експерти. Поне на ниво министри няма техни представители. А ако се съди по отношението на Бойко Борисов към тях по време на преговорите, не е изключено техни представители да не получат позиции и по по-ниските нива на управлението.

Независимо че едната от партиите в коалицията - ВМРО, трудно може да бъде определена като крайно дясна формация, а другата, НФСБ, изглежда по-добрата версия на "Атака", някои спорни предложения на патриотите като това за повторното разкриване на ракетните поделения по границата с Турция, задължителния изпит по български език за децата на 6-годишна възраст и намаляването на цената на електроенергията дадоха аргумент на Бойко Борисов да поиска отстраняването им от разговорите за сформирането на мнозинството в парламента. В натиска фронтът да не бъде включен в мнозинството се включи дори председателят на ЕНП Жозеф Дол. Патриотите бяха върнати на масата на преговорите и подкрепиха правителството по настояване на РБ и с една-единствена цел - участието им в мнозинството да спре евентуални задкулисни договорки на Борисов с ДПС, ако има такива. Нещо повече - на последните съвместни преговори между трите формации реформаторите и патриотите успяха да договорят с ГЕРБ текст, според който "кадрите по ниските нива на управлението, които са назначени без конкурс, за които се установи несъответствие на образователен ценз и има срещу тях информация, че са оказвали политически и етнически натиск върху подчинените си, да бъдат освобождавани от постовете им". Текстът не е записан в подписаните официални документи от трите формации, но от ПФ твърдят, че са получили достатъчни гаранции от ГЕРБ, че договорката ще се спазва. Ако този ангажимент влезе в действие, това ще означава, че кадрите на БСП и най-вече на ДПС, ще бъдат отстранени от ниските нива на държавната власт.

Независимо обаче, че за да влязат в мнозинството, патриотите се отказаха от някои свои по-радикални искания, политическото им поведение е трудно прогнозируемо. Първо, защото вътре в парламентарната група има депутати, които не одобряват подкрепата за правителството. Най-видният от тях е Велизар Енчев, който гласува против избора на Цецка Цачева за председател на парламента. На същата позиция е и бившият евродепутат Слави Бинев. Освен това прекият конкурент на ПФ за националистическия вот - "Атака", сега е в опозиция и за да не допуснат по-радикалните им избиратели да се преориентират към формацията на Волен Сидеров, патриотите ще трябва да балансират между подкрепата си за кабинета и националпопулистката риторика на прекия си конкурент "Атака".

В изданието четете

Защо не се радва Борисов

Реформите ще са трудни, но без тях ще е много по-трудно

Календар

Light селекция от събития

Игра на кино

България

25 жени

Най-известните френски и италиански актриси пред обектива на самоубилата се фотографка Кейт Бари

Животът на другите

Берлин встрани от туристическите маршрути

Честна адвокатска

Собственикът на "Левски" Тодор Батков отново обеща на фенове да участват в управлението

Шнуте, последният жив символ на Берлин

Мечката е символ на Берлин поне от 22 март, 1280 година, от когато датира първият документ с Ursus Arctos на герба на Берлин

На ред е моделът #кой

След отнетия лиценз на КТБ

Проблемът е отвъд Пеевски

(Не)защита на класифицираната информация

Хартиеното плашило

Инспекцията по труда и производствените трагедии

КапиталНO

Изказванията от седмицата

Той, Уил Макбрайд

Фотографът Уил Макбрайд отива в Берлин, влюбва се в града и се превръща в един от легендарните летописци на ерата Кенеди - Аденауер и Шейсетте

Лавината над правителството

Ако тежките проблеми не бъдат решени сега, това ще е убийствено за партиите в новото управление

Записки за новото правителство

Какво спешно трябва да се направи в съдебната система, МВР, публичните финанси, еврофондовете, образованието и енергетиката

Заеко, бягай

Когато преди 25 години стената пада, хиляди зайци, живеещи в 170 километровата "ивица на смъртта", са изправени внезапно пред предизвикателството да оцелеят в един нов свят

Когато всички са недоволни

Всички направиха тежки компромиси, за да има правителство, но истинските трудности за новата власт тепърва предстоят

Goodbye to Berlin?*

10 години след като кметът на германската столица Клаус Воверайт изрече култовата фраза Arm Aber Sexy (беден, но секси), имиджът на Берлин като Меката на ниските наеми, бурния нощен живот и стартъп компаниите започва да избледнява, но наистина ли е така?

Как Делян Пеевски се сдоби с допуск до ниво "Строго секретно"

Казусът с проучването му за надеждност е доказателство, че службите не са сигурен гарант за тайните на ЕС и НАТО

Защо ни е инспекция по труда

Структурата явно не може да спре трагедии като тези в Ораново и Горни Лом. Това трябва да се промени

Следваща спирка - снимана

Фотографският проект Hue Bahn документира лицата на берлинското метро

Целта не е да сменим шефа на КФН, а институциите да работят

Депутатът от БСП Георги Кадиев пред "Капитал"

Времигрантът

Александър Найденов и неговите "Обединени идеи за България"

Расте, но не печели

Макар и да генерират доста приходи и сериозна заетост, общинските дружества в София трудно могат да се нарекат бизнес

Самотният президент

След републиканския щурм на Конгреса Барак Обама изглежда все по-изолиран. Това ще се отрази и на ролята на Америка в света

Stadtplan Berlin

Стара карта на Източен Берлин показва детайли от живота на гражданите тогава

Нощен труд

Стилен ноар и сатира на таблоидния морал в "Лешоядът"

Игра на котка и мишка с бомбардировачи

Гонитбата между натовски и руски военни самолети над Европа припомня едно отминало време, което може да се превърне в новата реалност

Марийе Корнелисен: ЕС ще се изправи и ще тръгне напред

Консултантът и бивш евродепутат пред "Капитал"

Сбогом, КТБ и не благодарим за нищо

БНБ най-накрая отне лиценза на банката, но месеците закъснение може да струват скъпо

Още догодина може да станем най-големия мобилен оператор

Главният изпълнителен директор на "Теленор" Стайн-Ерик Велан, пред "Капитал"

Поверително от крематориума

Прелюбопитна история за борбата за овладяване на едно полу-общинско дружество

Аутсорсингът търси финансисти

"Юнифай сървис център" разширява бизнеса си в България към изнесени счетоводни услуги

Последният гигант сред моловете

Sofia Ring Mall влиза на силно конкурентен пазар и залага на мебелен профил и повече забавления

Финансистът в моя джоб

Няколко мобилни приложения, които могат да ви помогнат да се справяте по-добре с бюджета си

Не ме закачай

Четири стратегии и тактики за запазване на личното пространство в офисни условия

Отговор на казус: Шефката ми очаква да споделям лични истории в офиса

Коментарът на специалистите по читателския казус "Шефката ми очаква да споделям лични истории в офиса"

Каква кола кара Джаро

Четири години по-късно, продуктовото позициониране все още си пробива бавно път на телевизионния екран

Краткият живот на печатницата на Пеевски

"Принт трейдинг" беше построена преди близо две години с амбициите да е най-модерната печатница

Роботи за възрастни

Скоро машини ще може да се грижат за стари и самотни хора

Космическият "Хинденбург"

Катастрофата на частния SpaceShipTwo припомни, че частните полети отвъд атмосферата не са толкова лесно начинание

Ако бяхме започнали с културата, свободата нямаше да е нещо "относително"

Преподавателят по история в Американския университет проф. Евелина Келбечева за нахалното романтизиране на комунизма, митологемите на прехода и какво трябва да знаят днешните ученици за близкото минало

Как никой не предвиди, че това ще се случи

Представата за парите е в основата на финансовите кризи, пише Феликс Мартин в новата си книга

Икономиката на Краля

Какъв е ефектът от това, че Леброн Джеймс смени отбора си

Recycle bin

Теми от седмицата, които съзнателно прескочихме

Където пипнеш-намираш

"Интимни данни" засекретиха заседанието по ареста на организирата престъпна група от митничари на Лесово

Още издания

Парите ваши, схемите наши

брой 20, 2020
Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Кръчмарски сметки с ДДС

брой 19, 2020
Премиерът направи подарък от четвърт милиард на най-сивия сектор - заведенията. Рискът е да последва увеличение на данъците за всички

Новият работен свят

брой 18, 2020
Здравната сигурност на персонала ще бъде приоритет номер едно на компаниите, които искат да оцелеят

Карантината не издържа. И сега?

брой 17, 2020
България постепенно преминава от строга карантина към шведския модел и това не е задължително лоша новина

Дистанционно управление

брой 16, 2020
Извънредното положение показа реалните възможности на електронното правителство, но и колко малко трябва, за да заработи то

Последно повикване за еврото

брой 15, 2020
България се връща към първоначалния си план на изпълнение на мерките с времеви хоризонт средата на тази година