Библиотека

Част от абонаментен план Капитал

Умното бъдеще на градовете

брой 15, 2019
Градовете, а не държавите ще са важни за качеството на живота през идващите години
София сега изглежда затънала в калта на некачествени ремонти, но тя и други български градове могат бързо да станат "умни"
[[issue_relstories]]Ок, ясно е - София в момента е тъп град. Да говориш за "умни градове" там, където три централни улици се ремонтират близо година, и то с резултат, който граничи с епичен провал, е много трудно. Ако за малко обаче вдигнем поглед от кривите плочки и "перките" по ул. "Граф Игнатиев", има шанс да видим, че има живот и отвъд тях. Настоящето е затънало в калта на ремонти и съмнителни конкурси, но истината е, че София и други български градове имат шанс да влязат в бъдещето с 200. Ако не го направят, сегашните проблеми ще изглеждат като нежна мелодия, сравнени с хаоса на неуправляемата промяна.

В интелигентните градове на бъдещето хората ще се придвижват удобно, без да притежават собствен автомобил; ще си набавят електричество от виртуални електроцентрали; ефективността на водопреносната мрежа ще се повиши чувствително благодарение на новите технологии; трафикът, уличното осветление, сметосъбирането и сепарирането ще се контролират от изкуствен интелект. Умното управление в комбинация с новите технологии ще създаде нови условия за бизнеса, ще изчисти въздуха и ще даде нови и по-сериозни възможности на живеещите в тези градове. Обратното - в градовете, които не направят прехода към "умни", проблемите от неконтролируемото им разрастване ще създадат още по-сериозни драми от сега.

Нуждата от промяна вече се разбира. Бизнесът и гражданският сектор - като по-малки и гъвкави структури, са тръгнали по пътя на трансформацията, задвижвана от технологиите и колаборацията между различни партньори. Примери в тази посока са платформата за чистотата на въздуха airbg, порталът за сигнали за нередности civi, споделените електрически автомобили Spark, приложението за електронни билети Moovit и др. Софийската администрация чувствително изостава от този процес, но ако концентрира усилията си в правилната посока, има шанс да успее: градът не е голям, съответно нови решения могат да се приложат много по-бързо и гъвкаво; институциите ни имат по-голям шанс да се променят, тъй като нямат установени вековни традиции в сравнение с тези на държавите от Западна Европа, и др.

[[img:3418809]]От умен към интелигентен град

Терминът умни градове стана популярен през последните години най-вече заради развитието на технологиите, но всъщност зад него стои нещо по-голямо. Ускорената урбанизация заедно с демографските промени, климатичните изменения и технологичния пробив са част от т.нар. мегатенденции, които преподреждат света, в който живеем.

През 2050 г. над 60% от населението на света ще живее в градове и масовото преселение на хората всъщност е трендът, който ще окаже най-голямо влияние върху начина на живот. Градовете постепенно стават по-важни от държавите, защото са по-близо до хората и са пряко отговорни за ежедневието им. Скоростта на промяната обаче е голяма, както и мащабът ѝ. Ако този преход не се управлява добре, може да доведе до пълен блокаж и катастрофално спадане на качеството на живот. Ако се случи по умен начин обаче, създава огромни възможности градовете да станат радикално по-добри места от сега. Комбинацията от нови технологии и умно управление може да реши сериозни в момента проблеми на околната среда, икономиката, транспорта и инфраструктурата.

Бизнесът отдавна разбира мащаба на предстоящата промяна. Индустрията на умните градове се очаква да бъде пазар за около 400 милиарда долара през 2020 г. според доклад на McKinsey. Според същата прогноза през 2025 г. 60% от световният БВП ще бъде концентриран в 600 града. Иначе казано, парите ще отидат там, където управляват добре трансформацията към умни градове.

Преходът обаче не е свързан само с пари и технологии. От ключово значение е и интелигентното управление. То изисква преосмисляне на логиката зад институциите, които не са се променили много от XVIII век насам. Тромави и инертни, те често се оказват най-голямата пречка пред иновациите. А технологиите, ако са самоцел, са безсмислени. Умното управление е една крачка отвъд тях и поставя хората в центъра. Много по-смислено за един град може да се окаже намаляването на цената на обществения транспорт например, отколкото наливането на средства в някакво тех решение с неясен резултат. Другата основа, върху която трябва да стъпи градът на бъдещето, е колаборацията - включването на нетрадиционни партньори като бизнеса, научната общност и гражданския сектор в процеса на планиране.

Преди две седмици от офиса на кмета Йорданка Фандъкова обявиха, че създават звено за иновации и че ще се възползват от опита на други европейски градове с реални резултати по пътя към интелигентно управление. В тази връзка София има шанс да направи "перфектния микс", като приложи опита на Талин (Естония) в електронното управление; на Асперн (Австрия) - в енергийната ефективност; на Тампере (Финландия) - в интегрирания подход, на Амстердам (Холандия) - в реформата на институциите.

Ключови фигури от градските администрации на тези градове бяха поканени от Столична община на организирания от "Капитал" и софийската администрация Smart Cities and Mobility Forum. Според тях новите технологии ще са в основата на нов тип и по-качествени услуги за гражданите, на инфраструктура и сгради от ново поколение.

Уроци от градовете

"Всички градове правят едно и също - фокусирали са се върху употребата на нови технологии, по-високия стандарт на живот, електромобилността Но това ли е най-важното? Сякаш под сянката на новите големи и умни сгради се спотайват някои все още неразрешени "стари проблеми", за които никой не иска да говори, като прекалено консервативната градска администрация или неспособността на управата да привлече бизнеса, защото не се движи със същите темпове", казва мениджърът на Агенцията за градски иновации във Виена Доминик Вайс. Докато говорим за това, което виждаме на повърхността, без да укрепим основите, няма да ни се получи, смята той. Можем да сравним Виена със София по мащаб и население, но темповете на урбанизация на виенската столица са много по-бързи, което означава и повече проблеми за решаване. "Администрацията не може да работи за интересите на всички граждани. Става въпрос за развитието на технологии като блокчейн или умни сгради, прехвърлящи си информация - неща, от които не всеки административен служител разбира. Единственото решение в този случай е съвместната работа на общината със стартиращи и малки компании и голяма индустрия, казва Вайс.

"В същото време умният град невинаги е иновативен, луксозен и модерен. Понякога смарт решението е прекалено просто. Например, за да мотивираме гражданите да използват градския транспорт, намалихме цената на годишния абонамент (нещо, което и София направи, но в съчетание с рязко поскъпване на билета за еднократно пътуване - бел. ред.). След това 40% от тях започнаха да се придвижват с него. Да, не е особено приятно за бизнеса в началото, но в дългосрочен план определено си струва", обобщава той.

"Технологиите са нищо, ако хората не са готови да ги използват", казва от своя страна Тоoмас Сеп, главен секретар на градския офис в естонската столица Талин. И добавя: "Нашите хора са готови. Когато започнахме с изграждането на електронното управление през 2000 г., направихме курсове за хора над 60 години; 25% от тях станаха ползватели на интернет." Естония може да говори много за е-управление. Страната е световен лидер в областта: е-услугите на централната администрация са над 2000, а на столицата Талин - 600. Всеки естонски гражданин има електронна лична карта, безплатен електронен подпис, е-медицинско досие и др. В основата на успеха им, казва Сеп, стоят решимостта на администрацията да доведе процеса докрай и отворените данни: още през 2001 г. Естония отваря достъпа до данните на цялата публична администрация.

Друг европейски град - Тампере във Финландия, е пример за това как една градска администрация може да се поучи от грешките на големи и тромави корпоративни структури - в случая някогашният лидер в производството на мобилни телефони Nokia. "В нея работиха хиляди хора, които не са си представяли, че успехът ѝ ще е само до време. Жителите на Финландия бяха свързали съдбата си с тази на компанията. И в миг всичко свърши. Но Nokiа се провали само защото спря да се развива. Просто изостана - не успя да се справи с трансформацията към смартфони", казва Сепо Хатая, директор на програмата за умно развитие в Тампере. Градът си взима поука. Както Nokia се отърсва от неуспеха си и в момента залага на 5G мрежата, така и центърът на провинцията Пирканмаа започва да изгражда "умно" бъдеще и привлича за партньори гражданския, обществения и частния сектор. Самият Сепо Хатая всъщност работи за интелигентно образование в рамките на програмата, чиято цел е да се реализират съвместни проекти между студенти, научни институти и компании.

Уроци от бизнеса

Как бизнесът си представя успешните градове на бъдещето - оказва се, че представата им е по-различна от тази в sci-fi филмите с летящи коли и небостъргачи с градини по покривите. "Представям си бъдещето с много отворени данни и интеграция на тези данни", казва Бьорн Утгард, директор в най-големия производител на зарядни станции за електрически автомобили EVBox. "Няма едно конкретно решение, което да те направи умен град. Целта на администрацията е да планира така, че да премахва пречките пред иновациите. Общините могат и трябва да определят правилата. Но трябва да го правят по отворен към другите ключови играчи начин. Моят съвет е: не се отказвайте, защото ситуацията или проблемът изглеждат много сложни - направете ученето и адаптацията част от процеса: направете няколко стъпки, вижте какво ще стане и ако трябва, спрете и променете нещо", казва мениджърът.

"Смятам, че след 10 години промяната ще е мащабна - няма да обхваща само големите мегаградове, за какъвто смятам и София, но и по-малките. Въпреки това употребата на изкуствен интелект и машинно обучение е по-вероятно да стане истински достъпна за гражданите към 2050 г.", казва Стефан Рени, директор в лизинговия гигант ALD Group. Според него и Източна, и Западна Европа се сблъскват със сходни проблеми и взимат сходни решения в посока на интелигентно управление. А сред ключовите предизвикателства пред решаването на тези проблеми и преходът към интелигентно управление са и правилните източници за финансиране.

Един от парадоксите в България е, че шансовете градовете тук да се превърнат в "умни" се виждат по-добре отвън. Виенската община например има представителство от няколко души в София, които имат за задача и внимателно да следят какви иновативни решения се измислят тук. Идеята е, че държавите без особено тежка административна традиция лесно могат да прилагат по-нестандартни ходове да се справят с проблемите си и представителите на австрийската столица могат да ги приложат в по-горното течение на Дунав. До момента, както всеки може да досети, виенският екип в София няма много работа. Но присъствието им тук е едно от доказателствата за потенциала на София и другите по-големи български градове. Накратко - нужда от промяна има, възможности също. Остава само да се направи.
[[img:3418069]]"Интелигентният град невинаги е модерен или иновативен. Понякога едно просто решение може да направи града умен, стига то да е полезно за гражданите."

Доминик Вайс, ръководител на агенцията за градски иновации Smart City, Виена
[[img:3418068]]"Умен град е този, който прилага умни решения. Но интелигентният град е една стъпка напред: в него се цени съвместната работа между организации и граждани, а технологиите са достъпни за всички."

Тоомас Сеп, ръководител на градския офис в Талин
[[img:3418060]]"Интелигентният град е този град, в който всички искаме да живеем. Град, който дава перспектива на гражданите."

Франс-Антон Вермаст, Smart City Ambassador, Amsterdam Smart City
[[img:3418070]]"Умният и устойчив град е иновативен. В основата му са информационни и комуникационни технологии, но не като самоцел, а като средство за постигане на по-добро качество на живот."

Сепо Хаатая, директор, Smart City, Тампере
[[img:3418057]]"Умният град значи промяна и мотивация"

Михал Краус, директор на звено "Умен град", община Прага
[[img:3418071]]"Енергийната инфраструктура на умния град трябва да се преосмисля всеки ден. Затова и определението за умен град се изменя всяка година."

Оливър Джули, ръководител на програмния офис, Aspern Smart City Research

По темата работи и Анина Сантова

Акцентите в броя

Умното бъдеще на градовете Умното бъдеще на градовете

Парите ще се концентрират в местата, които се управляват интелигентно, с помощта на технологиите

"Апартаментгейт" - всички за един "Апартаментгейт" - всички за един

Все по-ясно е, че оставките не решават проблема с институционалните корени на корупцията, но залогът вече е политическото бъдеще на Бойко Борисов

Делото "Иванчева" - летящият фалстарт на КПКОНПИ Делото "Иванчева" - летящият фалстарт на КПКОНПИ

Вместо демонстрация на ефективност и могъщество процесът се превърна в синоним за произвол

Още издания

Изборите: Технология на подчинението

брой 24, 2019
Резервът от зависими гласове, който ГЕРБ и ДПС си осигуряват в малките населени места и ромските махали, може да превърне всеки вот в свирен мач

Истории от бъдещето

брой 23, 2019
Четирима бизнес лидери говорят за четири технологични тенденции, които ще формират как изглежда утрешният ден

Четири шока, които ще разтърсят Брюксел

брой 22, 2019
Националистите не направиха революция, но принуждават традиционните партии да влязат в голяма и обезличаваща коалиция

Новата дигитална война

брой 21, 2019
След ограничаването на Huawei битката за търговско надмощие между САЩ и Китай вече вещае нова технологична Желязна завеса

Каквото поиска падишахът

брой 20, 2019
Ролята на ГЕРБ за "изпирането" Ахмед Доган и държавните подаръци за бизнеса му нареждат премиера Борисов до всички управлявали след 2001 г. по наложения от "сараите" модел

Най-големият обир в Европа

брой 19, 2019
Всяка година европейските данъкоплатци губят по 50 млрд. евро заради измамите с ДДС. Кой стои зад тях и какво е решението