Трудният път на частните телевизии в Централна и Източна Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Трудният път на частните телевизии в Централна и Източна Европа

Трудният път на частните телевизии в Централна и Източна Европа

825 прочитания

Въпреки промените в Централна и Източна Европа телевизионният пазар в този регион си остава напълно неразработен - не защото няма кой да го направи, а поради това, че властите в бившите комунистически страни все още се страхуват от частните медии, особено от частните телевизионни канали. В Полша, която е най-големият телевизионен пазар в региона, правителството отне лиценза на най-популярната частна телевизия и накара другите кандидати да чакат с години за лиценз. Поради тази причина зрителите в Централна и Източна Европа все още гледат държавни телевизионни канали, рекламодателите са принудени да влагат средства в държавната телевизия, а частните канали, доколкото ги има, представляват гаражни телевизии, които препредават и компилират от програмите на европейските сателитни канали.

Политика и телевизия

Телевизионният бизнес е твърде деликатна област в цяла Европа. Политиците постоянно изпитват опасения, че всеки частен телевизионен канал може да излезе извън контрола им, особено след като правителствата трудно контролират дори държавните телевизионни канали - дори Германия разреши дейността на частни телевизионни канали на своя територия едва преди десетина години. Положението е още по-тежко в бившите комунистически страни - Виеслав Валензяк, шеф на полската държавна телевизия, твърди, че води "постоянна битка, за да извоюва поне минимална независимост". Едно такова положение оставя, и рекламодателите без алтернатива, по мнението на Чарлс Къртиър, директор на рекламната агенция Young and Rubicam, която развива дейността си в Централна и Източна Европа. В повечето страни от региона, обяснява той, държавната телевизия все още е монополист на пазара. Програмните схеми на държавните телевизии често се променят, след като рекламодателят вече е откупил фиксирано рекламно време, а рекламните тарифи изведнъж се покачват посредата на рекламната кампания на фирмите. Въпреки това рекламните приходи на държавните телевизии са твърде високи, най-вече поради това, че големите западни компании искат да завладеят източноевропейските потребители точно по времето, когато те формират вкусовете и предпочитанията си към заливащите ги нови стоки от Запад. Ситуацията просто принуждава рекламодателите да изливат пари в бездънната яма на държавната телевизия.

Страхът от частните канали

Единствено в Чехия работи национален частен телевизионен канал, наречен Nova TV. Повечето от източноевропейските страни налагат ограничителни условия за чуждестранното участие в частните телевизии (най-често те не могат да притежават повече от 49 процента от дяловете), но две трети от Nova TV са собственост на Central European Media Enterprises (СМЕ) - компания, основана от Роналд Лаудър, наследник на американската производителка на козметика Ести Лаудър. Nova TV се ръководи от чехи и повече от 40% от програмата й е родно производство, като предавателите й покриват почти всичките 3.8 милиона домакинства в страната. Най-големият конкурент на Nova TV, държавната телевизия, може да използва 1% от телевизионното време на Nova TV за реклама. Самата Nova може да излъчва реклама в не повече от 10 процента от телевизионното си време, а до края на септември 1994 г. отбеляза незначителна оперативна загуба от 1.3 милиона щатски долара.

Западноевропейските медиа-магнати все още се надяват на същото развитие и в останалите източноевропейски страни. Словения може би скоро ще се сдобие с национален частен телевизионен канал, но в останалите страни приватизацията на държавните телевизионни канали, изглежда, върви трудно. В Унгария предложенията да се приватизира единият от двата държавни телевизионни канала срещна силна съпротива от страна на политическите сили и държавната телевизионна компания, която по ирония на съдбата се нарича MTV. Шефът на MTV Адам Хорват каза, че той не е против конкуренцията, но не и ако това означава да бъде продаден един от двата държавни канала. Тъй като е задължена от унгарските закони да не излъчва комерсиални програми, държавната телевизия много бързо би изгубила зрителите си, ако не съществуваше и втори канал, чието съдържание е по-развлекателно. "Ако канал 2 бъде приватизиран, първи канал ще загине", твърди Хорват. Поради тази причина в момента унгарският парламент обсъжда възможността да бъде приватизирана мрежата от неработещи военни предаватели, което в очите на частните кандидати за телевизионен ефир не изглежда лошо решение. За техническото доизграждане на новата мрежа ще са необходими 25 милиона долара и едва ако правителството не успее да намери купувач за военните ретранслатори, ще се обсъжда възможността за приватизация на втория държавен телевизионен канал.

Бюрокрация и медии

Положението в Полша е доста по-трагикомично. През януари 1994 г. там бе създаден Съвет за радио и телевизия, чиято цел е да надзирава частните електронни медии и да следи за политическата лоялност на държавните медии. Трима души се смениха на върха на този съвет, като единият от тях си отиде, защото не бе много удобен за президента Валенса.

В началото на годината Съветът за радио и телевизия реши да даде лиценз на полската компания PolSat, която е собственост на полския предприемач Зигмут Солош, но сега това разрешение се разглежда като грешка. PolSat не успя да привлече повече зрители от двата полски държавни канала, но това успя да стори частната телевизионна мрежа на италианеца Никола Граузо, но тя скоро бе спряна, защото няма лиценз за излъчване. През юли 1994 г. съветът обяви, че дава концесия на NTP Plus - компания, притежавана от СМЕ, да покрие две трети от територията на Северна Полша със свои предаватели, но решението все още не е влязло в сила. В NRP Plus все още се надяват, че ще получат лиценза, който ще им позволи да покрият около 20-25% от пазара, но за това има много пречки.

Като че ли най-реалната възможност за частна телевизия в Централна и Източна Европа си остават кабелните мрежи. Кабелната телевизия може да стартира с доста по-малко средства и да се издържа от значително по-малка аудитория. Другият вариант остават кодираните сателитни програми. Поляците, които имат повече сателитни антени на глава от населението, отколкото французите и англичаните, скоро ще могат да избират между три кодирани сателитни филмови канала. FilmNet, компания със седалище в Амстердам, вече излъчва програма на цялата територия на Полша, без да има лиценз за това. Те могат да обединят усилията си с Canal Plus, френска телевизионна компания, която вече има лиценз за излъчването на платени кодирани програми и има намерение да инвестира 100 милиона долара в това начинание.

НВО, филмов канал, притежаван от американския медиен гигант Time Worner, вече развива успешна дейност в Унгария, а наскоро основа смесена фирма и в Чехия. В НВО се надяват да повторят същата формула и в Полша, предавайки програмите си чрез кабелна мрежа, и то на по-ниски цени от тези на FilmNet и Canal Plus. В крайна сметка източноевропейците в скоро време няма да гледат нищо по-различно от това, което върви по сателитните канали и кабелните телевизии - което е по-добре от нищо.

По The Economist

Въпреки промените в Централна и Източна Европа телевизионният пазар в този регион си остава напълно неразработен - не защото няма кой да го направи, а поради това, че властите в бившите комунистически страни все още се страхуват от частните медии, особено от частните телевизионни канали. В Полша, която е най-големият телевизионен пазар в региона, правителството отне лиценза на най-популярната частна телевизия и накара другите кандидати да чакат с години за лиценз. Поради тази причина зрителите в Централна и Източна Европа все още гледат държавни телевизионни канали, рекламодателите са принудени да влагат средства в държавната телевизия, а частните канали, доколкото ги има, представляват гаражни телевизии, които препредават и компилират от програмите на европейските сателитни канали.

Политика и телевизия


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK