БСП ще пробва да изтъргува "Ефира" като част от по-голяма сделка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

БСП ще пробва да изтъргува "Ефира" като част от по-голяма сделка

БСП ще пробва да изтъргува "Ефира" като част от по-голяма сделка

И през тази година няма да има частна национална телевизия

Асен Асенов, Алексей Лазаров
825 прочитания

Вече шест правителства от 1989 г. насам отказват да дадат старт на частна телевизия с национален обхват. Така България остана единствената източноевропейска страна, където държавната телевизия няма конкурент в национален мащаб и е пряко зависима от властта. Седем години след "промените" само у нас се излъчва програмата на руската телевизия, и то в нарушение на действащото законодателство и за сметка на българския данъкоплатец.

България е и единствената държава в Източна Европа, където държавната телевизия е пред фалит въпреки монопола си в ефира. Правителството не може да финансира изцяло двата канала на БНТ, а от началото на тази година националната медиа няма право на извънбюджетна сметка. След промените в устройствения закон за бюджета такава сметка може да бъде открита само ако парламентът гласува специален закон за това. Въпреки усилията си до края на 1996 г. ръководството на БНТ не успя да прокара такъв закон в парламента и още през ноември Иван Токаджиев предупреди, че "БНТ върви към фалит".

В извънбюджетната сметка на телевизията досега се събираха приходите от реклама и ръководството на телевизията можеше свободно да се разпорежда с тях. На практика БНТ оцеляваше благодарение на рекламните си приходи, тъй като държавната субсидия покрива много малка част от разходите на медиата. Миналата година БНТ поиска от правителството 2 милиарда и 600 милиона лева, в бюджета обаче бяха предвидени 1 млрд. и половина, а до началото на декември беше получила само 900 млн. лева. До края на ноември според финансовия директор на БНТ Тома Иванов от извънбюджетните си сметки телевизията е изхарчила доста повече - още 1 млрд. и 200 млн. лева. Освен че ще бъдат значително по-малко, през 1997 г. ръководството на БНТ няма да може свободно да харчи тези пари. Приходите от реклама стават част от общия бюджет на БНТ.

Финансовата криза, пред която е изправена държавната телевизия тази година, вероятно ще принуди правителството да спре единия държавен канал. Това обаче все още не означава, че следващият кабинет ще даде старт на частна национална телевизия. Възможно е просто управляващата партия да се лиши от дясната ръка на пропагандната си машина.

От досегашната политика на БСП стана ясно, че тя се страхува от появата на частен канал с национално покритие, но този риск все пак може да бъде превърнат в "разумен компромис", ако зад подобно решение стои по-голяма сделка. Единствено парите, които правителството би получило от сключването на концесионен договор за честотите на Ефир 2, няма да компенсират политическия риск, който ще поеме.

Ясно е, че в момента няма българска групировка, която да е способна да инвестира сама в изграждането на национален канал, а още по-малко да предложи в замяна на благоволението на управляващите нещо достатъчно голямо. По тази причина подобна сделка може да бъде сключена само с голяма чужда компания.

Предварителни разговори с кабинета на Виденов по негова или тяхна инициатива за евентуална концесия на честотите на Ефир 2 вече проведоха няколко мощни групировки и всяка от тях има ресурси, които отговарят на високите правителствени изисквания.

Няколко месеца след инвестицията си в пресгрупа "168 часа" представители на немската медийна групировка ВАЦ се срещнаха с Виденов по негова покана. След срещата обаче Клара Маринова каза, че шефът на ВАЦ Ерих Шуман е обяснил, че няма интерес към продажбата на Ефир 2.

Скоро след като купи хотел "Шератон", южнокорейският концерн "Деу" официално заяви, че има интерес да инвестира и в раздържавяването на втория канал на БНТ. До този момент обаче няма публично известен отговор на правителството за офертата на "Деу". По неофициална информация последните разговори на кабинета около проектосделката за Ефир 2 са водени с голяма руска медийна групировка, близка до президента и управляващите в Москва. Сериозните разговори обаче са били отложени за "след конгреса на БСП".

Очевидно проблемът за управляващата партия е не само кой ще купи Ефир 2, а и кое крило от нея ще го продаде. Не е ясно дали заради некомпетентност или умишлено досега правителството водеше разговори само за продажбата на Ефир 2. Защото неговите честоти далеч не са единствената техническа възможност за национална тв-мрежа. Съвсем отделен е въпросът дали стагниралият пазар може да поеме повече от два канала с национално покритие.

Още отсега е ясно, че и през 1997 г. няма да стартира частен национален канал. Само концесионната процедура за отдаването на честотите е около осем месеца, а подготовката за старта на такава телевизия също изисква много време. Така че, за да тръгне частна телевизия през 1998 г., до края на тази вече трябва да има сключен концесионен договор.

В противен случай България може да посрещне новото хилядолетие само с "Бъклица и дрян".

Вече шест правителства от 1989 г. насам отказват да дадат старт на частна телевизия с национален обхват. Така България остана единствената източноевропейска страна, където държавната телевизия няма конкурент в национален мащаб и е пряко зависима от властта. Седем години след "промените" само у нас се излъчва програмата на руската телевизия, и то в нарушение на действащото законодателство и за сметка на българския данъкоплатец.

България е и единствената държава в Източна Европа, където държавната телевизия е пред фалит въпреки монопола си в ефира. Правителството не може да финансира изцяло двата канала на БНТ, а от началото на тази година националната медиа няма право на извънбюджетна сметка. След промените в устройствения закон за бюджета такава сметка може да бъде открита само ако парламентът гласува специален закон за това. Въпреки усилията си до края на 1996 г. ръководството на БНТ не успя да прокара такъв закон в парламента и още през ноември Иван Токаджиев предупреди, че "БНТ върви към фалит".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK