ВАЦ да каже кои вестници ще оцелеят
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ВАЦ да каже кои вестници ще оцелеят

Някога Петьо Блъсков и Валери Найденов бяха от една страна на барикадата

ВАЦ да каже кои вестници ще оцелеят

Ще преглътне ли българската преса германското очистително

Алексей Лазаров
2274 прочитания

Някога Петьо Блъсков и Валери Найденов бяха от една страна на барикадата

© Капитал


Преди няколко години, когато Петьо Блъсков упорито разпространяваше своята версия за това как е стартирала пресгрупа "168 часа" (в мрачно, тясно и влажно мазе с две пишещи машини, едната - развалена), тогавашното "Ку-ку" разпространи своя версия за "българската мечта" на вестникарския бос. В малка и сумрачна стая създателите на пресгрупата тракат на старите си пишещи машини, когато вратата се рязко отваря и вътре влиза Моллов, облян от светлина. Оттогава досега историята е ясна.

По подобен начин стартираха и други от днес големите всекидневници. Докато началото за тях беше повече от лесно, оцеляването им днес се превръща в изключително трудна задача.

Непрекъснатият скок на долара покачва производствените цени, инфлацията намалява покупателната способност, оттам и рекламният пазар се свива - все причини, които правят издаването на един вестник по-трудно. "През 1997 г. борбата на вестникарския пазар ще бъде не за по-голям тираж, а за оцеляване", споделя мрачните си мисли главният редактор на "Стандарт" Юлий Москов. Неговият конкурент, шефът на "Медиа холдинг" Тошо Тошев, обаче е оптимист. "През следващата година ще има вестници", категорично прогнозира той. "И понеже напоследък е модно, като се каже вестникарски пазар, да се сещаме за Германия - там по време на най-голямата криза в средата на 40-те години са се купували само две неща - хляб и вестници", разказва г-н Тошев.

Дали обаче у нас ще бъде така? Основните всекидневници са планирали абонамента си при цена на един брой между 40 и 80 лв. Най-евтин е целогодишният абонамент на партийните издания - един брой за абонатите на "Дума" ще струва 40 лв. при цена на вестника в момента 35 лв., а "Демокрация" - 65 лв.

Близо 128 лв. излиза в."Пари" на абонатите си. "Труд" и "Стандарт" са предвидили средна цена за следващата година 80-90 лв.

Твърде вероятно е обаче цените на всекидневниците да надскочат значително собствените си прогнози. И ако преди две години високият абонамент осигуряваше стабилност за вестника, през 1997 според главният редактор на "Стандарт" Юлий Москов той се оказва една доста рискована амбиция. "Аз съм доволен от абонамента на в."Стандарт", коментира Москов 1100-те целогодишни абоната на всекидневника. "Дори бих казал, че те са твърде много в смисъл, че аз не желаех никакви. В страни с такава висока инфлация абонаментът е абсолютно неизгоден. Високият абонамент ласкае самолюбието на главни редактори, които мислят само за престижен тираж, а не за икономическа изгода. Аз мисля, че вестникът е стока като киселото мляко и салама, която трябва да се продава всеки ден на улицата", смята Москов. В действителност обаче проблемът с абонамента е не толкова колко ще бъде инфлацията през годината, а какъв ще е курсът на долара в момента, когато вестниците получат парите от абонамента си. Когато вестниците определяха цената за абонамента в края на октомври, доларът струваше около 240 лева, сега той е три пъти по-скъп.

"Всичко мина нормално, коментира приключилата абонаментна кампания главният редактор на "Труд" Тошо Тошев. Вестниците, към които има интерес, имат голям абонамент." Шефът на "Медиа холдинг" не смята, че цената е определяла броя на абонатите. "Любопитно е, "Труд" има два пъти по-висок абонамент от "24 часа", въпреки че цените му бяха по-високи", казва той. Според Тошев ниската цена на абонамента на партийните издания може да ги доведе до големи загуби.

Именно дъмпингът на цените е най-големият проблем на вестникарския пазар според повечето главни редактори на големите всекидневници. "В момента на пазара най-много му пречи чуждестранната агресия на ВАЦ", смята Тошо Тошев. "Във всяка нормална държава това не може да се допусне. Идват тук немците като през Втората световна война и си мислят, че целият Балкански полуостров е техен. Всекидневниците сега търпят загуби не толкова от високата инфлация и скоковете на долара, колкото от дъмпинговите цени на "часовете". Не бива обаче да забравяме поговорката "Който нож вади, от нож умира", предупреждава Тошо Тошев.

На същото мнение е и главният редактор на "Континент" Валери Найденов. "Най-сериозният и тежък проблем на вестникарския пазар у нас в момента е дъмпинговата цена, която поддържа "24 часа". Тази цена от четири цента принуждава останалите вестници да търпят големи загуби", смята той. Останалите вестници според него могат да издържат на дъмпинга само около 5-6 месеца, след което ще загинат. "Ако това се случваше в САЩ, издателите, които не се съобразяват с антимонополното законодателство, отдавна да са в затвора", казва г-н Найденов. Той твърди, цитирайки представители на немската фондация "Конрад Аденауер", че поддържането на дъмпингова цена е стандартна практика на немската групировка ВАЦ, която е била прилагана и в другите страни, където тя е собственик на вестници. Медийните експерти на фондацията посъветвали българските издатели да се обединят срещу дъмпинговата политика на вече немската пресгрупа "168 часа". Според Валери Найденов политиците също проявяват късогледство към проблемите на вестниците и това може да им струва скъпо в един по-късен момент, когато ще бъде заплашено нормалното развитие на пресата в България.

Любопитно е и поведението на "24 часа" на рекламния пазар. Според осведомени количествената отстъпка от тарифата на всекидневника се пресмята не върху бюджетите на всички клиенти на една рекламна агенция, а само в рамките на един клиент. Освен това при достигането на оборот от 32 хил. долара, отстъпката от тарифата започва да се смята от нула. Тези условия са крайно неизгодни за рекламните агенции и могат да доведат до пренасочване на клиенти към "Труд", смятат в рекламните среди. Всъщност оцеляването на вестниците зависи много повече от рекламната им политика, отколкото от коричната им цена.

Основният източник на пари за медиите са рекламодателите и разумна политика в тази област на българските издатели може да ги отърве от дъмпинговото надцакване с коричната цена, стига естествено ВАЦ да не реши и там да играе с удари под пояса.

Пазарното поведението на немската медийна групировка завари неподготвени родните й конкуренти. Най-страшното обаче все още не е дошло. Броени дни остават до сделката между германците и "Стандарт", когато под краката на българските издатели ще припари още повече.

Тогава мрачното мазе с двете пишещи машини може да не е само спомен.

Тошо Тошев
Фотограф: Капитал

Преди няколко години, когато Петьо Блъсков упорито разпространяваше своята версия за това как е стартирала пресгрупа "168 часа" (в мрачно, тясно и влажно мазе с две пишещи машини, едната - развалена), тогавашното "Ку-ку" разпространи своя версия за "българската мечта" на вестникарския бос. В малка и сумрачна стая създателите на пресгрупата тракат на старите си пишещи машини, когато вратата се рязко отваря и вътре влиза Моллов, облян от светлина. Оттогава досега историята е ясна.

По подобен начин стартираха и други от днес големите всекидневници. Докато началото за тях беше повече от лесно, оцеляването им днес се превръща в изключително трудна задача.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK