С тази продажба ВАЦ става най-големия собственик на вестници в България. Според източници предстои покупката и на пловдивския регионален всекидневник "Пловдивски новини".

Въпреки че г-н Ерих Шуман, един от двамата собственици на ВАЦ, е реално най-влиятелният медиен бос у нас, той не пожела в деня на подписването на договора да потвърди информацията от централата в Есен. Явно зачестилият контакт с българските партньори вече му се отразява, защото г-н Шуман отговори в типично познат за нас стил: "Обадете се в понеделник, сега съм в заседание."

"След пресгрупа "168 часа" сега и "Медиа холдинг" успя да се спаси в тежката финансова ситуация на медийния пазар. Съдейки по опита с изданията на "часовете", ВАЦ по всяка вероятност ще продължи дъмпинговата си политика. Подобен подход е бил прилаган и в останалите страни, където немската медийна групировка е купувала издания - Австрия и Унгария. Преди време пред "Дойче веле" Ерих Шуман заяви, че "би било погрешно да се увеличават цените на вестниците. В обществата, в които цари свободна конкуренция, е напълно нормално конкуренцията да се извършва и посредством цените. Ние сме на мнение, че в този момент медиите не бива да поскъпват. Ако чуждестранните инвеститори се окачествяват като "агресори", това вещае само лоши неща за България и българската икономика". Като се има предвид и общата стагнация на рекламния пазар, на сериозно изпитание вече са поставени всички издания в България.

Един от основните аргументи на противниците на ВАЦ е, че с дъмпинговите цени се нарушава Законът за защита на конкуренцията. Според чл.6, ал.1 от него фирма, която придобива дял, по-голям от 35%, е длъжна предварително да уведоми комисията. Ако не направи това, може да бъде глобена от 20 000 до 1 милион лева. През 1991 г. това са били 50 000 долара, докато сега са само 500. Освен това Комисията за защита на конкуренцията има право само да предложи на съда налагането на санкцията. Досега не е известно да има потвърдена от съдилищата глоба, т.е. в тази си част законът практически не функционира.

Ако фирма злоупотреби с монополното си положение и има нереални цени, Министерският съвет може по предложение на Комисията за защита на конкуренцията да определи на издателя минимални и/или максимални цени. В закона обаче няма изрична клауза, която да тълкува политиката на дъмпинг.

Парадоксът в ситуацията с ВАЦ е, че именно с дъмпинговите си цени те могат да избягнат ограниченията на закона. Процентът, който някоя фирма държи от даден пазар, се определя не от това колко броя продукти е продала спрямо всички, а според оборота й. Ниската цена на "часовете" намалява оборота на пресгрупата и може да ги направи недосегаеми за закона.

Голямата разлика в цените на вестниците доведе и до интересен феномен, казват социолози. Колкото по-ниска е цената на един вестник, толкова повече се понижава неговият коефициент на читаемост. Той показва колко души четат един брой на даден вестник.

Съвсем наскоро у нас беше учредена Асоциация на българските вестникари (АБВ), която си постави за цел да постави пред същата тази комисия въпроса за дъмпинговата политика на ВАЦ. "Ще продължим да се борим с всички законови средства срещу дъмпинговата политика на ВЛЦ", заяви шефът на АБВ Валери Найденов.

До неотдавна друг един вестник, "Стандарт", беше сред потенциалните клиенти на ВАЦ, но новата политическа ситуация промени и медийните планове на Красимир Стойчев, шеф на фирма "Трон", твърдят запознати в бранша. Според близки до него той обяснявал, че във времена като днешните е много удобно да имаш вестник.

Капитал