От началото на януари много от изданията в провинцията предприеха драстични мерки, за да се задържат на пазара. Първата вълна от издания, които не успяха да преодолеят икономическите трудности, спряха да изливат още през лятото. Скокът на долара през януари се отразява най-силно сега, когато се изчерпват и минималните спестени за черни дни средства. Това е една от причините регионалните издания да се обединят в асоциация, която ще бъде учредена в средата на месец март. "Искаме да създадем асоциация на регионалните издания, в която ще могат да влизат всички, които не са обвързани с органите на властта, партии и религиозни организации. Ще търсим общ вариант за изход", каза Зарко Маринов, главен редактор на смолянския вестник "Отзвук". До този момент около 16 издания от страната са проявили интерес към новата асоциация.

"По-рано всекидневниците в Русе бяха три - "Русенски новини", "Русенски Стандарт" и "Утро". Останахме само ние, каза главната редакторка на "Утро" Маргарита Трифонова. Съдружници сме с пресгрупа "168 часа" и предполагам, че договор с ВАЦ ще сключим през април. Петьо Блъсков имаше навремето към вестника сантиментални чувства и никога не е проявявал искания или претенции. Когато германците го питали къде е регионалният печат, той е показал нас.

От ВАЦ са казали, че ще ни използват като модел за регионалния печат. Затова ще ги посрещнем, както трябва. Тиражът на "Утро" е около 9000, цената е 50 лв.", допълни главната редакторка.

Оцеляването на регионалните издания е застрашено

твърдят повечето от главните редактори в провинцията. Тиражите на почти всички са паднали до около 2000. По-малък е станал и обемът на изданията, изчезва цветът. Другият много съществен проблем е слабата реклама. Останали са да рекламират предимно дребни частни фирми. Цената на вестниците се движи около 30-40 лв. в зависимост от цената на "24 часа" и "Труд".

"След скока на долара се получи това, което казват, че става след земетресение - реките тръгват наопаки. Вестникарският бранш стана изцяло губещ. Разходите растат в геометрична прогресия, а приходите намаляват в геометрична прогресия", казва главният редактор на най-варненския всекидневник "Народно дело" Димитър Красимиров. Според него централният печат е в много по-изгодна позиция от регионалния, защото основен конкурент на печата като цяло са електронните медии, а в национален мащаб само БНТ и БНР се състезават с вестниците. Бумът на регионалните радиостанции и телевизии обаче поставя местните вестници в много по-неизгодна позиция. "Новите" в регионалния ефир повишават изискванията към вестниците, а освен това завземат и част от местния рекламен пазар.

По-продължително време едва ли ще издържим, твърдят единодушно хората от бранша.

"Много е сложно положението. Непрекъснато се повишават разходите за печат. Затова стратегически понижихме тиража и сега се движи около 2500. Допреди година в региона имаше 23 седмични и всекидневни издания. Сега са останали "Национална бизнес поща", "Домино" и "Днес", който е на БСП.

Средната заплата е около 15 хил. лв. Правим героични усилия да оцелеем. Има предложение да се продадем, но засега все още няма нищо конкретно", каза Кънчо Пенев, главен редактор на вестник "Старозагорски новини".

Ситуацията почти навсякъде е сходна

като най-зле са изданията в малките градове, където няма местно производство и съответно рекламата е слаба.

"Откъде да дойдат парите? Предприятията са в процес на приватизация и не може да сключват договори. Трябва да се преговаря с приватизационните фондове. Другият вариант е да ни купи групировка или партия, но и двата варианта не са добри. Примерно Мултигруп, които държат Боровец, каза за "Капитал" главната редакторка на самоковския вестник "Приятел" Надка Вардарова. "Бяхме на 8 страници, после на 6 страници, сега сме на 4 страници. Махнахме цвета, съкратихме двата щата и сега ще издаваме "Приятел" на обществени начала. Тиражът ни е около 2000. Общинският вестник "Любословие" вече не излиза, защото няма пари", уточни главната редакторка на "Приятел".

Някои от изданията търсят купувачи едва след като се изчерпят всички други варианти.

"В Габрово спряха повечето вестници. Нямаме отникъде дотации или реални спонсори. Много ниски са ни заплатите. Основно се издържаме от реклами.

Тиражът ни е около 5000 при положение, че в добрите години сме били около 12 000. Умишлено намаляваме тиража, за да свием разходите. Имаме кандидат-купувач от София, но е още рано", каза главният редактор на "Габрово днес" Никола Николов.

Сравнително редки са изданията, които имат успешен абонамент. Такъв е вестник "Нов живот" в Кърджали. "Той е най-четеният в региона. Имаме много абонати заради живеещите бивши наши сънародници в Турция. Съзнателно намалихме тиража и обема. Очакваме реклами около предизборната кампания. Повечето от предприятията са в колапс. Ще се продадем, ако се наложи, само на сериозен купувач", каза Иван Бунков, главен редактор на "Нов живот".

Положението с централните вестници се възприема доста противоречиво

след като ВАЦ стана собственик на "24 часа" и "Труд". Общото мнение е, че в "София са парите и тук трябва да се направи нещо".

"Търновци последни падат под турско робство и в. "Борба" последен ще се предаде на чужди собственици. Вие в София трябва да се организирате и да направите нещо. ВАЦ са проучвали миналата година местния пазар", твърди главният редактор на "Борба" Николай Томов. "Недоумявам от поведението на президента, правителството, които допускат чужда фирма да закупи толкова голям дял от пазара. Това бие по сигурността на страната. Това е противоконституционно. ВАЦ, като е толкова окумуш, защо не си издава вестниците на тази цена в Германия? Очакваме от вас в София нещо да направите. Ние тук се справяме ден за ден и изпитваме все по-големи затруднения", каза Борислав Борисов, главен редактор на "Видин".

Най-често прилаганият подход в ситуацията е свиване на тиража

"Сто процента сме свалили тиража, който сега е около 3000. Черпим от запасите. По този начин може да издържим до края на пролетта. Чиста реклама имаме само от обявления, друга няма. Регионалният печат е под угроза", каза главният редактор на разградския вестник "Екип 7" Младен Любенов.

"Оцеляваме едвам. Всичко е в долари - хартията, консумативите. "Новинар юг" е с тираж под 4000, като преди беше 5000. Цената вдигнахме с 10 лв. и сега е 40 лв. Чакаме да спадне доларът. Борим се да оцелеем", казаха от вестник "Новинар юг". "От началото на годината кризата се чувства най-тежко. Преди имахме реклами от заведения, магазини, банки. Сега всичко изчезна. Ние никога не сме имали много големи рекламодатели. "Астика" и цигарената фабрика ги дърпат всички - имаме три тв-канала, радио. Едва ли някой ще дойде в провинцията, за да ни купи."

Преобладаващото мнение на шефовете на регионалните издания е, че за да оцелеят местните вестници, трябва да се купят. Чисто теоретично те нямат шанс да оцелеят, ако са независими. По принцип регионалните издания могат да разчитат на приходи само от местни рекламодатели, които вероятно дълго време ще липсват. В страните с нормално развито медийно пространство регионалната преса е много по-добре развита от централната. Във Франция например местните всекидневници имат над 60% от вестникарския пазар. Липсата на конкуренция в националния ефир обаче изкривява и положението на вестникарския пазар. Държавният монопол е докарал нещата дотам, че вестниците са основната новинарска медиа при положение, че това е функция, която по дефиниция принадлежи на телевизията. Така че тези, които сега станат собственици на регионални вестници, инвестират в пазар, който тепърва ще се развива.