System error – за кризата и живота в свят без котви
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

System error – за кризата и живота в свят без котви

Илиян Василев

System error – за кризата и живота в свят без котви

8741 прочитания

Илиян Василев


Авторът

Илиян Василев е бивш посланик на България в Русия (2000-2006 г.), както и бивш председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции. В кариерата му присъстват основаването на Българския Икономически Форум и на Икономическия Форум за Югоизточна Европа. Bил е изпълнителен директор на Българската международна стопанска асоциация и председател на "Делойт България". В началото на 90-те г. е предстaвител за България на "Дж. Джоунс и Ко", а след това изпълнителен директор на ДОО "Хоум сервиз". Кариерата си започва в международния отдел на БЗНС. Повече за него можете да прочетете на idvassilev.blog.bg.

Толкова дълго се намираме в криза, че не знаем какво е нормално състояние. Всяка несгода се възприема като израз на някакъв вид криза – сякаш животът няма друго име освен Криза. От както се помним все сме в преход, но четиридесет години едва ли ще ни стигнат. С охота прогнозираме бъдещето след 10 и повече години, а треперим пред вестите на утрото. Сякаш светът се сгромолясва – котвите на стабилността изчезват.

Учебниците по политикономия бяха захвърлени, а сега се оказва, че икономиката тръпне в очакване на това какво политиците ще решат, а те твърде често се правят, че не разбират своята отговорност или когато действат – то е от типа "твърде малко, твърде късно". Или изпадат в другата крайност като си мислят /понякога с право/, че цената на бездействието е по-малка от цената на неуверено и нефокусирано действие.

Първата котва – американската вече е вдигната

Символ веруюто на следвоенната глобална икономика – американските държавни ценни книжа и американския долар отстъпват. Спомняте ли си, че инвестицията в ценни книжа на САЩ се смяташе за безрискова, а вложенията в акции на Епъл за рискови? Защо трябва да вярваме, че правителствата или централните банки управляват финансите по-добре от корпорациите и гражданите, поради което трябва да им се повери печатането на национални валути. Там където Вашингтон се провали, успяха Стив Джобс и други предприемачи, за които статуквото е проклятие.

Ако бях финансов министър, въпреки съветите на финансовия истаблишмент, щях да инвестирам част от резервите си в иновативни продукти и компании – т.е. в бъдещето и в предприемачите, не в сух финансов катехизис и претенциозно нискорискови държавни книжа. Така щях да посъветвам и пенсионните и здравноосигурителни фондове. При това не само през девет земи в десета, а ще се постарая да открия новаторите наблизо – в града, страната или региона. Тях ги няма по телевизията, по радиото, не се набиват на очи, не влизат в политически партии, суетата им е чужда. Чест е за мен, че познавам такива хора.

Втората котва също се тресе

Втората котва – европейската - се тресе от конструктивни дефекти и бъгове в операционната си система. Част от проблема, при това малка част, са цикличните стопански кризи. По-голямата е, че с тази архитектура и функционалност европейският модел престана да бъде конкурентноспособен и да дава нужната рамка и ориентир в глобалзирания свят на страните-членки на ЕС. Все повече страни от ЕС търсят решението във връзки извън региона. Някои търсят решението в самоограждане с Европа на няколко скорости.

Съвсем не е сигурно, че на страните от ЦИЕ, ако останат прекалено дълго в "чакаща позиция", няма да им писне от поучаванията на някои самовлюбени лидери на стара Европа, които не забелязват гредата в своето око и както казваше бившия президент Ширак – пропускат да замълчат. Не се знае кой от кого има по-голяма нужда – еврозоната от нови дисциплинирани членове или новите страни от недисциплинирана еврозона. Страните от ЦИЕ лесно могат да свикнат с живота без еврозоната – особено в текущото и състояние - и без опекунството на "стара Европа". Няма как да бъде убедено общественото мнение в Източна Европа, че солидарността има различни лица, когато стане дума за равното третиране на пазара на труда, или евросубсидиите от една страна, и когато стане въпрос за покриване на загуби от десетилетия безхаберие в еврозоната.

Колкото повече се задълбочава кризата, толкова по-отчетливо лъсва абсурдността на претенциите на европейския политически елит, че в свят на мрежи и мрежови зависимост отговорът е в повече концентрация на власт и повече вертикални йерархични институции, пълна фискална и финансова хармонизация и интеграция, заличаване на свободата на индивидуални решения. В същата степен в която повече йерархична власт и укрепване на бюрократичния вертикал на Брюксел ще отнеме оперативен простор на развитие на отделните страни, в същата, дори и в по-голяма степен тази перспектива ще бъде отнета на гражданите, регионите и компаниите в Европейския съюз.

Никой не знае какво става под повърхността в Азия

Третата котва – азиатската или китайската – изглеждат в относително стабилно положение, но само докато се вярва на статистиката – т.е. това което чуваме и виждаме може да дава надежда само в рамките на собствената ни вяра и независимо познание за процесите, които се развиват под повърхността на централно и особено на регионално равнище в Китай. Никой не може да знае с точност какво в същност става в Китай, особено след гръцките уроци по творческа статистика. Данните са такива, каквито се подават от китайските институции – опцията е - вярваме или не вярваме. Знайно е, че в китайските прогнози има неизвестна и невъзможна за измерване компонента за политическа целесъобразност, особено когато се засяга развитието на регионите извън крайбрежните "образцови" зони.

Лидерите на свободния свят изглеждат загубени в ситуацията между мащабите и дълбочината на тектониката и текущата институционална и интелектуална парадигма. В компютъра на глобалната икономика има системна грешка, която се изразява в несъвместимостта на глобализационните процеси и операционната система – политическия софтуер - институционалния хардуер.

Абсурдна е тезата, че кризата е неочаквана

Поредица от трусове на глобалните капиталови и финансови пазари в края на миналия и началото на новия век подсказваха за идващата беда. Още когато няколко нобелови лауреата, преди 13 години, успяха да изтрият стойност от близо един трилион долара при операции на компанията LTCM, се разбра, че системата е извън контрол. Сорос и Бъфет предупредиха за деривативите като ново оръжие за масовото унищожение, но свръхфиксацията върху печалби и бонуси за управление остави техните предупреждения в графата вчерашни новини. Те просто алармираха, че и те не могат без сигурна и надеждна Операционна Система.

Преди доста години един от заместнииците на председателя на Федералния резерв, беше казал, че доброто банкиране е проста работа, ако стане сложно и трудно разбираемо, значи нещо не е наред. Преди близо четиридесет години светът се лиши от златото като котва на стабилност на валутната и финансова система. Това отвори огромно пространство за виртуална стойност, която по късно роди и виртуалните пари и инструменти. Същите които станаха по-късно финансова бомба, не толкова защото сами по себе си притежават разрушителна сила, а защото умножени по егоизма и алчността на хората – публични и корпоративни управленци – се превръщат във взривоопасна смес. А там където Дяволът се разпорежда, всяко спокойствие е измамно.

Спасяването на грешниците

В името на управлението на системния риск, на опазването на социална и прочие тип сигурност, бяха извършени малки и големи "спасявания на грешници", които компрометираха системното здраве. Всеки път когато отричаме нуждата и възможността на всеки, който поради неумение или незнание фалира, ние компрометираме интегритета на икономиката и на финансовата система. Наливането на пари в компрометирани институции, икономики, правителства, компании и банки чрез използване на парите на данъкоплатците, не само не ги оздравява, но мултиплицира рисковете. Вместо банкрутът на егоистите или некомптентните в оптимално ранен етап да ограничи щетите, да дисциплинира участниците във финансовата и стопанска мрежа, да даде силен и позитивен сигнал към пазарите относно решимостта за действия и нов растеж, звучат фанфари в театър на абсурда, в който невинните страдат, а виновните се награждават.

Основният проблем бе и остава, че финансовите пазари се развиват по своя вътрешна логика и система от ценности, които са неприложими, непонятни или поне рязко отличаващи от ценностната база на обикновените хора и реалната икономика. Банките могат да правят левиридж на собствените са активи и да притежават деривативи, чиято стойност ги надвишава 30 пъти?!! Ако сте гражданин или бизнесмен този левиридж – тоест размерът на риска който Ви се позволява при боравене с чужди пари е само 2-3пъти над това което лично притежавате, при това ако сте с доказано добро кредитно досие.

Ако сте банкер можете да прибегнете до "творческо" пазарно осчетоводяване на деривативи, да интерпретирате по подвижни международни стандарти рисковите си експозиции, да рапортувате математически моделирани "mark-to-market" оценки, независимо от волатилността на пазара и съзнанието, че значителна част от активите са просто непродаваеми, т.е. имат нулева стойност. Топмениджърите са изкушени от управленски бонуси за милиони долари, политиците от бодри политически новини, политически левиридж на ограничените си възможности и нови изборни успехи . Трезвите гласове звучат странно и изолирано сред политическата и човешка суета гарнирана с неразбираем за нормалния човек техноезик.

Фалитът на Гърция бави спасяването на еврозоната

Днес дойде време на връщането към Началото, към базисните прости неща, към старите "котви" и решения - връщането под някаква форма на стария златен репер, или на кошница от валути и други устойчиви "котви". Българската банкова система остана относително стабилна, защото бе изолирана от "привилегията" на сложните финансови и дългови инструменти. Да, полетът на българските банки със сигурност никога не е достигал свръхвисоките вирутални висоти, но разпростирането ни "според чергата" днес е най-силния ни коз срещу кризата. Валутният борд и финансовата дисциплина при все това не са панацея и не решават проблема с обезценяването на активите, с нарастване на проблемните кредити и най-вече свиването на дългосрочен кредитен ресурс, който да финансира възстановяването и преструктурирането.

Днес банките се стремят да печелят по лекия начин – от административни такси и услуги, а не от това което са призвани – да кредитират фирми и граждани.

Илюзия е, че докато реалната икономика се свива, банките могат да просперират в блестяща изолация. Няма никаква логика лошо управляван бизнес да фалира, а лошо управлявани банки да бъдат поставяни "на изкуствено дишане" с парите на данъкоплатците. Няма как да изградите система на обществена и корпоративна солидарност в свят на оцеляване по единично и по различно. Това което важи за България, с още по-голяма сила важи за Европа. Ако кризата в Гърция не се изолира от еврозоната, в това число и като бъде обявена в несъстоятелност, възстановяването на Европа и на самата Гърция, няма да може да започне и да стъпи върху здрава основа. Отлагането на решението само прави загубите на банките, на европейските и гръцки данъкоплатци по-големи, като стимулира егоцентризма и разпадането на ЕС и еврозоната.

"Спасителните планове" влошават ситуацията

Неразумните "спасителни планове" само влошават ситуацията, още повече, че предполагат печатането на пари и инфлация в обозрима перспектива. При всички случаи способността на всяка система – в това число и Европейския съюз и еврозоната - да се възстановя и компенсира загуби е по-голяма при проактивна политика отколкото възможности дава играта "в глуха защита". Утре общественото недоверие ще се възпроизведе на още по-високи равнища при следващите слаби звена - Италия, Испания, Франция, Португалия – във самовъзбуждаща се верижна реакция. Не непременно защото - тези икономики се намират в терминални състояния, а защото прекалено много играчи на глобаллните пазари действат едновременно и ирационално вследствие на асиметрична информация и небалансирани представи за реална или мнима нестабилност.

Провалили се политици се свалят от власт чрез избори, съгрешили корпоративните лидери, когато не бъдат сваляни от акционерите се свалят от пазарите чрез несъстоятелност и банкрут. Нима някой още има илюзия, че без външен натиск дори 50%-то постригване на дълга на Гърция няма да постави страната обратно на пистата на икономическото възстановяване, нито пък ще върне гърците от площадите на работните им места или ще ги мотивира да работят по-усърдно и по-производително, за да се обслужат новите дисконтирани дългове. Или, че вместо честното послание за "кръв, пот и сълзи", гръцките политически лидери и бюрокрацията няма да прибегнат до нова политическа и ПР хореография в търсене на нови отстъпки и привилегии.

Дали и докога ще вярваме на самоназначилите се системни пазители – рейтинговите агенции – които "винаги" улавят риска, но рядко навреме - или късно или прекомерно рано, когато го няма.

Дисциплината е единствената рецепта за успех

Финансовата и фискална дисциплина, проактивната икономическа политика, упорития и иновативен труд си остават единствената рецепта за успех и благоденствие. И тази горчива рецепта българските лидери трябва да споделят с българските граждани. Няма как да бъдем конкурентно-способни на азиатските производители, ако те работят по-дълго, по-евтино и прилагат повече иновативни решения. Да, това е лошата добра новина – ще трябва да стискаме зъби и колани, да работим повече и по-производително, но само честното говорене може да роди рационално действие. Защитавайки статуквото – без значение как го наричаме – сигурност, права, свободи - обричаме и себе си и бъдещите поколения на бедност и манталитет на провинциалисти и опашкари.

Няма как да имаме икономически растеж или просперитет, ако не решим демографските уравнения, ако не превърнем България в "базов лагер" за всеки български гражданин но не по силата на навика и ура-патриотичен зов, а защото "у дома" има добра среда, конкурентно публично управление, ефективно правораздаване и институции, респект към по-трудолюбивия и иновативния, не към тариката. Последните избори не дават добро основание за твърдение, че се движим в подобна посока – ако разбира се приемем, че не искаме авторитарна демокрация a la Russe, а държим на честната игра, европейските стандарти и ценности. Властта не може да бъде догма, която да се постига с всякакви средства. Взаимното доверие е част от общественото лепило – солидарността и единението – без които са немислими високите цели.

Къде е България

Колкото и да помпаме патриотизма си чрез исторически паралели, нацията може да просъществува само в условията на висока раждаемост, висока мобилност на българина и висок просперитет въз основата на труд, визия и решителност. Ако търсим краткия път и лекия начин, както направиха някои съседи, ако не отворим страната си към предприемчивите хора, които искат да инвестират парите си и да работят у нас, ще си останем с постоянното усещане за пропуснати шансове.

Кризата в европейския съюз не трябва задължително да се изражда в евроскепсис и неглижиране на постигнатото. Това е особено трудно за онези от нас, които гледат на Брюксел и ЕК като новата Москва, нов Евросъветския съюз, и поради това се лутат между "Осанна" и "Разпни". Еврото е много млад проект, то тръгна от много ниски равнища – близо 60 процента под сегашните равнища и прекалено неразумно е да прибързваме с фаталистични прогнози само десет години по-късно. Но е факт, че европейското политическо и стопанско пространство е твърде тясно и инернтно за да даде самодостатъчна перспектива за развитие на която и да е европейска страна, още по-малка за гранична страна като България. Поставянето на всички или преобладаващата част от националните ни "яйца" в европейската кошница е също толкова недалновидно, колкото да зависим напълно от Русия в доставките на енергийни суровини. Както се казва– светът е голям и спасение дебне от всякъде.

Посткомунистическата версия на европеизма - колкото повече ЕС, толкова повече ЕС – издава мисловен дефицит. България ще бъде по-полезна и на себе си и на другите страни, ако разширява бизнес и интеграционните си връзки с икономики извън рамките на ЕС. В това число и във финансовата и банкова сфера. Това очакват от нас евроатлантическите ни партньори, а не просто да превърнем еврофондовете във фетиш и свръхцел на развитието ни, която определя бюджети, стратегии и политики.

ЕС не е провален проект, напротив именно сега трябва да търсим пътища за хармонизация с европейските и глобални стандарти на благоденствие и развитие, като коригираме екстремната евроцентричност на политиката ни. Откритието, че има живот отвъд Европейският съюз за мнозина ще бъде просветление. Но европейският проект не може да просъществува като затворен проект - той има нужна от отвореност и екстровертност за да се озонира и развива.

Глобализационните процеси са по-динамачни от интеграционните процеси в ЕС, поради което потребностите на вътрешното ни развитие не могат да се удовлетворят от текущата институционалната и интеграционна скорост и рамка.

Избрахме президент, кметова, съветници. Всеки ден, обаче правим много по-важни избори, които определят съдбата на нацията ни в много по-голяма степен от тези избори. Изборът е да ни пука за произтичащото около нас, да работим упорито, да гледаме на предизвикателствата като на възможности, да променим средата около себе си като променим първо себе си.

Има системна грешка – но тя не е извън нас, а в нашето мислене и действия. Защото всичко започва и свършва в нашите умове. Този път решението няма да дойде от Брюксел.

Авторът

Илиян Василев е бивш посланик на България в Русия (2000-2006 г.), както и бивш председател на Агенцията за чуждестранни инвестиции. В кариерата му присъстват основаването на Българския Икономически Форум и на Икономическия Форум за Югоизточна Европа. Bил е изпълнителен директор на Българската международна стопанска асоциация и председател на "Делойт България". В началото на 90-те г. е предстaвител за България на "Дж. Джоунс и Ко", а след това изпълнителен директор на ДОО "Хоум сервиз". Кариерата си започва в международния отдел на БЗНС. Повече за него можете да прочетете на idvassilev.blog.bg.

Толкова дълго се намираме в криза, че не знаем какво е нормално състояние. Всяка несгода се възприема като израз на някакъв вид криза – сякаш животът няма друго име освен Криза. От както се помним все сме в преход, но четиридесет години едва ли ще ни стигнат. С охота прогнозираме бъдещето след 10 и повече години, а треперим пред вестите на утрото. Сякаш светът се сгромолясва – котвите на стабилността изчезват.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

12 коментара
  • 1
    drake avatar :-|
    drake

    Прилична статия ,но ....:
    1. Инвестирането на парите от фондовете в иновации в България както предлага авторът е просто безумие. В настоящата политическа система съчетание от късен феодализъм, фасадна демокрация и откровенно сомалийско пиратство , даването на пари "за иновации" ще се изтълкува и изпълни точно като проект за едно голямо мощно крадене.А иноватори има ако има прилична образователна система. Лари Пейдж от Столипиново скоро няма да се появи.
    2. Демографията е наистина ключ, но гореописаната политическа система има интерес от създаване на маси необразовани цигани и турци. Има интерес от това българските емигранти да не гласуват, но да изпращат пари на роднините си в България. Така няма нужда от социална държава ( отдавна в миналото) , а освен това резултатите от изборите са предизвестени.
    3. Европейски идеали и разговор за това какво значи ЕС за България няма. Има непрекъснато говорене за " едни безплатни пари дето тряб'а да ги вземем". И току някой журналист ,който се обади ,че българите сме европейци защото сме живели 1 300 години в Европа Тя и Байкушевата мура долу горе толкова е живяла ама не се е поевропейчила много. А политическия елит говори за Европа защото на народа му трябва светла цел, към която да го тикат.Светлата цел осмисля политическия живот и потушава разговора за смисъла и. А светлата цел също дава на иначе недоучените ни политици дар-слово и дузина удобни клишета с които да отговорят на всеки въпрос.
    4. Приказките за котви и размествания са много хубави, ама какво точно е станало сега ще научим след 20на години. По този въпрос Хегел отдавна е казал нещо много умно ,което посланикът сигурно знае.
    България днес това е: примамлива руска технология на властта + неразбираем брюкселски жаргон+ щипка балкански милиционерски бабаитлък ( да ме прощава дълбоко неуважаваният от мен Ленин) . И кофтито е ,че има порочен кръг , но няма надежда за излизането от него.

  • 2
    woland avatar :-P
    woland

    Кризата е въпрос на гледна точка, а преходът според мен е завършил, макар и да не е точно този, дето очаквахме. Завърши прехода, в смисъла, в който го разбираха ония, дето разполагаха с власт през 1989 г. - от държавен социализъм - към олигархия. Не мисля, че друг вид преход се предвижда, нито - че се движим в такава посока. Нито се предвиждат реформи, нито промени. Вижте и Русия, по чиито стъпки неуверено вървим и ще видите и нашето неприятно бъдеще.

  • 3
    tatkoruso avatar :-|
    tatkoruso

    Добър анализ на положението. Е,и.Повърхноста е ясна, но същинският проблем бе назован от Амер. професор, за съжаление не записах името му. Става дума за коренно нова система, основана на нов Обществен договор.И понеже никой си няма понятие за какво иде реч се мълчи и се поднасят статийки за за участие тип "Вижте колко съм учен".

  • 4
    batvlad avatar :-|
    batvlad

    Има някои истини в написаното, но те не се дължат непременно на прозрения на автора, а по-скоро на прочетеното/преписаното от други места. Малко ми е странна крайно либералната позиция на човек с подобен бекграунд. Но пък знае ли се, може да си е сменил мирогледа:)

  • 5
    borabora54 avatar :-|
    borabora54

    До коментар [#3] от "tatkoruso":

    Точно така! Нова парадигма за света, за която се говори поне от десетилетие... Защото сегашната икономическа такава си е от 19 век ... и опитите й да бъде реанимирана, уви ... са напразни... Ама никой не говори, защото "елитите" ще трябва да се откажат от доста неща и на практика да осъществят прокламираната от тях "грижа за света"... И да кажа на автора, че системната грешка не е в НАС, както е много удобно да се настанисва, а в самата СИСТЕМА - затова е и системна грешка....

  • 6
    tucker_case avatar :-P
    tucker case

    ако европа устиска сега, фамозният "преход" може и да свърши след още 20-ина години... обаче ако европа се провали, милата мамковина не я чака нищо друго освен задунайская губерния... :)

  • 7
    bobacho avatar :-|
    bobacho

    Доста добра статия. Единствено не съм съгласен в онази част, че не може добрите граждани да платят сметката на лошите банкери и управници. За съжаление, не само може, ами го наблюдаваме в момента.

  • 9
    kihano avatar :-|
    kihano

    Тоя е основател на нов български (без)мозъчен тръст. При условие, че съм го хващал да пише глупости без да знае http://www.antipropaganda.comxa.com/shistovGaz3.html не ми се струва надежден "анализатор", както и почти всички от (без)мозъчните тръстове. А много е писал, та да го чета.
    За който не знае да напомня, че "Капитал", "Дневник" и "Дарик" са медиите на (без)мозъчните тръстове. Не че в другите не се проявяват така набедените "експерти", но тия медии са им най-близки.

  • 10
    timtim avatar :-|
    Marin Pavlov

    "Ако бях финансов министър, ....., щях да инвестирам част от резервите си.."
    Този човек е толкова неграмотен, че е срамно да му се дава възможност за изява. Добре, че не е финансов министър.

    Той не е разбрал, че резервите на финансовият министър не са негови, а държавни и той няма дори морално право да ги залага.

    Г-н Василев, вложете СВОИТЕ пари където и както искате. Само че, мисля че в последните 10тина години се подвизавате или като висш чиновник - посланик, или като служител в международна фирма.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK