Производствената инфлация се забави до 6.5% за година
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Производствената инфлация се забави до 6.5% за година

Производствената инфлация е ориентир за посоката, в която ще се движат и потребителските цени, но също така отразява и тенденциите в икономиката на страната. Значително понижение на инфлацията може да вещае спад на производството, а дефлацията е предвестник за ръст на безработицата.

Производствената инфлация се забави до 6.5% за година

През октомври има дефлация от 0.1 на сто, отчете националната статистика

Кирил Кирчев
3056 прочитания

Производствената инфлация е ориентир за посоката, в която ще се движат и потребителските цени, но също така отразява и тенденциите в икономиката на страната. Значително понижение на инфлацията може да вещае спад на производството, а дефлацията е предвестник за ръст на безработицата.

© Валентина Петрова


Ръстът на производствените цени през октомври се забавя до 6.5% на годишна база, след като в средата на годината повишението беше надхвърлило 9 на сто, а през септември беше 8.5 на сто. Това показват данните на Националния статистически институт, обявени днес. Спрямо септември цените дори леко намаляват, като е отчетена дефлация от 0.1 процента.

В сравнение с предходния октомври най-голямо е повишението в преработващата промишленост - 8.9 на сто, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.4%. Намаление има в добивната промишленост - с 3.8 на сто. В самата преработваща промишленост най-голям ръст има при производството на химични продукти - с 11.8 на сто и на хранителни - с 11.2 процента.

Най-голямо понижение на месечна база има в добивната промишленост - 7.6 на сто, докато при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ е отчетено увеличение с 1.4 на сто.

Заводската инфлация е ориентир за посоката, в която ще се движат и потребителските цени, но също така отразява и тенденциите в икономиката на страната. Основно тя е движена от цените на природните ресурси, както и от търсенето, като значително понижение на инфлацията може да вещае спад на производството, а дефлацията е предвестник за ръст на безработицата.

От началото на годината най-високи стойности производствената инфлация достигна през февруари и март, когато цените на суровините растяха в глобален мащаб. Българските компании се облагодетелстваха и от нарасналото търсене в западноевропейските пазари, което им позволяваше да изнасят при по-високи цени. Общият растеж на износа също беше движен повече от високите цени, отколкото от нарасналото производство.

С идването на пролетта обаче инфлацията започна да свива темповете си, като най-ниска стойност тя достигна през август, който редовно е слаб месец за индустрията. Тогава дори големите западноевропейски производители намаляват производството си заради отпуски на своите служители, което свива поръчките им от български компании. Този август обаче спадът беше отчетен и по сезонно изгладени данни, което означава, че борсовите сривове и общите нагласи за забавяне на икономическия растеж също са оказали натиск над българското производство.

Ръстът на производствените цени през октомври се забавя до 6.5% на годишна база, след като в средата на годината повишението беше надхвърлило 9 на сто, а през септември беше 8.5 на сто. Това показват данните на Националния статистически институт, обявени днес. Спрямо септември цените дори леко намаляват, като е отчетена дефлация от 0.1 процента.

В сравнение с предходния октомври най-голямо е повишението в преработващата промишленост - 8.9 на сто, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 3.4%. Намаление има в добивната промишленост - с 3.8 на сто. В самата преработваща промишленост най-голям ръст има при производството на химични продукти - с 11.8 на сто и на хранителни - с 11.2 процента.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

В градската строителна джунгла

В градската строителна джунгла

Гласът на хората

Гласът на хората

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.