Еврото стана на 10 години в условията на криза
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Еврото стана на 10 години в условията на криза

Еврото стана на 10 години в условията на криза

За този период не успя спечели сърцата на пазарите, които днес поставят под въпрос съществуването му

3531 прочитания

© Pawel Kopczynski


Еврото се наложи от десет години в портмонетата на милиони европейци без, обаче да успее да спечели нито сърцата им, нито пазарите, които днес поставят под въпрос съществуването му, пише "Франс прес", цитирана от БТА.

Използвана още от 1999 г. на финансовите пазари, единната европейска валута нахлу във всекидневието на 12 европейски страни на 1 януари 2002 г., а франковете, дойче марките и италианските лири си отидоха. Днес еврозоната обединява 332 млн. души в 17 страни. В средата на 2011 г. в обращение имаше 14.2 млрд. Банкноти и 95.6 млрд. монети на обща стойност близо 870 млрд. евро, по данни на Европейската централна банка (ЕЦБ).

Едно се мислеше, друго стана

Политици и икономисти не престават да изтъкват ползите от единната валута: "По-голям избор и стабилни цени за потребителите, повече сигурност и възможности за предприятията и пазарите", както и "осезаем признак за европейска идентичност" - така Европейската комисия хвали еврото в интернет сайта си.

Само че с дълговата криза, започнала в Гърция през 2010 г., преди постепенно да завладее цялата еврозона, старите дрязги излязоха отново на повърхността, евроскептиците добиха по-голяма увереност и недоверието между страните от Севера и Юга никога не е било така ярко изразено.

"Въпреки безспорните му предимства при пътуване, потребителите така и не се почувстваха щастливи с еврото, у тях си остана първоначалното усещане за покачване на цените", отбелязва Андре Сапир, икономист от центъра Брюгел за проучване на икономическата политика в Европа.

ЕЦБ действително се постара да бди за стабилността на цените от 1999 г., ограничавайки инфлацията до 2%, но потребителите се вторачиха във всекидневните си покупки на хляб и бензин и останаха с усещането за ускоряване на инфлацията във всички страни, приели еврото.

А онези, които продължават да обръщат цените в предишните си национални валути, сравняват с цените отпреди 10 години, на което пък се дължи общото усещане за по-висока инфлацията у повечето европейци, обяснява Андре Сапир.

А европейската идентичност, която трябваше да бъде циментирана от еврото, понесе тежък удар с дълговата криза и безкрайните разправии как да се излезе от нея - с германците, хулещи гърците за техния "мързел", и италианците и французите, преоткрили езика на омразата срещу Германия.

Няма план "Б"

Предприятията са по-склонни да признават ползите от еврото, особено в Германия. Могъщото германско автомобилостроене например пести между 300 и 500 млн. евро годишно от цената на трансакциите след въвеждането на еврото, изтъква Юрген Пипер, анализатор в банка Мецлер (Metzler).

Еврото обаче беше просто "един вектор сред много други" на европейската икономика, и без това силно интегрирана след договора от Маастрихт и отварянето на границите в Шенгенското пространство през 1993 г., разширяването на Европейския съюз на Изток след 2004 г. и глобализацията, допълва Андре Сапир.

"Всичко изглеждаше добре до финансовата криза, която хвърли светлина върху институционалните недостатъци на еврозоната", посочва Филип Уайт, изследовател в Центъра за европейски реформи в Лондон.

Липсата на бюджетна интеграция и отсъствието на банков надзор доведоха с течение на годините до значителни финансови неравновесия. Силният спад на лихвите в Южна Европа след появата на единната валута насърчи правителствата, но също и предприятията и домакинствата да задлъжнеят прекомерно, а всички останали, включително северните страни, подцениха рисковете, отбелязва британският изследовател.

През декември страните от еврозоната се споразумяха за засилят бюджетната дисциплина в европейските договори, но без да прекрачат прага на федерализма.

Никой обаче не мисли сериозно за връщане към предишните национални валути, въпреки че носталгията се шири все повече, особено сред германците, които бяха много привързани към дойче марката - синоним на следвоенното икономическо чудо - и които имат усещането, че вечно плащат заради съседите си.

Евентуален края на еврото би бил катастрофален за европейските банки заради предвидимото обезценяване на валутите на страните от Южна Европа, на които те са кредиторки, подчертават икономистите. А в Германия, чиято валута значително би поскъпнала, конкурентоспособността в износа ще се стопи и това ще доведе до масова загуба на работни места. Управителят на Бундесбанк Йенс Вайдман неотдавна изтъкна с ирония по повод слуховете за тайно печатане на марки във федералната република: "Няма план "Б", няма печатарски машини в мазето на Бундесбанк", посочи той.

Еврото се наложи от десет години в портмонетата на милиони европейци без, обаче да успее да спечели нито сърцата им, нито пазарите, които днес поставят под въпрос съществуването му, пише "Франс прес", цитирана от БТА.

Използвана още от 1999 г. на финансовите пазари, единната европейска валута нахлу във всекидневието на 12 европейски страни на 1 януари 2002 г., а франковете, дойче марките и италианските лири си отидоха. Днес еврозоната обединява 332 млн. души в 17 страни. В средата на 2011 г. в обращение имаше 14.2 млрд. Банкноти и 95.6 млрд. монети на обща стойност близо 870 млрд. евро, по данни на Европейската централна банка (ЕЦБ).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    Прав е,Вайдман. НЯМА ПЛАН 'Б' !

    Цената е такава,че 18-ти век ще ни се стори песен !!!!!!!!!!

  • 2
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Когато само политиците и икономистите говорят.. кризите нямат край. Просто защото и двете професии са измислени и без покритие.

  • 3
    abazhle avatar :-|
    Brutale

    Крайно време е евробюрократите да погледнат истината в очите и да признаят, че вредите от еврото далеч надхвърлят ползите. Трябва да се работи в посока умекотяване на приземяването след неминуемия разпад на еврозоната...

    Публикувано през m.capital.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK