Три мита в борбата за лихвите
Асоциация "Активни потребители" настоява в преговорите между държавата и банките да има и представители на потребителите
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Съществуването на три мита в развилата се в последно време дискусия около лихвите и начина им на образуване посочи финансовият анализатор Любомир Христов пред журналисти днес. Първият мит е, че предложението на Министерството на финансите за законово определяне на начина на формиране на лихвите е административна регламентация. Според него не е. Дори напротив, в Европа е практика законово да се определи, че референтен лихвен процент е база за образуване цената на кредитите, включително и в Румъния, в Чехия и други страни, посочи Христов.
Вторият мит според него е, че индексите euribor /sofibor / libor не са подходящи за българския банков пазар, защото не са обвързани с разходите на банките. Според Христов няма практика в други държави референтният лихфен процент изцяло да обхваща всички разходи на банките.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
5 коментара
Докато риска е изцяло за сметка на клиента (кредитополучателя), никакви преговори няма да променят лихвения процент. Ако някой иска реално да промени нещата, нека да започне проучвания за закон за фалит на физическите лица. Сигурен съм, че заедно с лихвите, доста раздути цени ще паднат до реалната си стойност.
Сега е момента да натискаме за промени. Задават се парламентарни избори и ГЕРБ ще ни слуша доста повече от обикновено. Това е добре и ние като граждани можем да ударим по масата и да бъдем чути. Било за АСТА било за банковите лихви, било за несправедливо и непрозрачно определяните цени на горивата, било за нереално високите цени на Гражданска Отговорност.
Лихвата няма значение, ако кредита бъде обвързан с други 60 допълнителни продукта, които да го оскъпяват: застраховки, смс известия, допълнителни сметки, пакети сметки, комунални плащания, застраховки на картите и др.
То всичко ни в много високо (бих добавил и сметките за парно, мобилни телефони и т.н.), а заплатите/доходите - МАЛКИ.
Освен промени в Закон за потребителския кредти който да задължава РЛП да е пазарен индекс, е необходимо да се създаде финансов омбудсман (действащ а не фиктивен), който да следи от късо злоупотребите в банковата сфера. В моя случай, булбанк в нарушение на договора ми ми промени метода на изчисление на годишния лихвен % от ЕУБИРОР + надбавка на ЕУРИБОР + надбавка + Премия, и започна да ми надува лихвения процент Третата компонента никъде не е спомената в договора, а отделно се определя от УС на банката според нуждите на баката ... Това е наглост. И за да си търся правата трябва да мина през 2 годишни съдебни дела за да ми се върнат правата. А такива като мене са 100 хиляди. Ако имате заем от булбанк, преди Окт 2008 година, със сигурност Вие сте един от измамените, и ако не знаете запознайте се КАК, и кои закони са нарушение - документи от КЗП и ЕК. http://plamen1967.wordpress.com/myloan/
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.