Три мита в борбата за лихвите
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Три мита в борбата за лихвите

Три мита в борбата за лихвите

Асоциация "Активни потребители" настоява в преговорите между държавата и банките да има и представители на потребителите

Валентина Илиева
4497 прочитания

© Юлия Лазарова


Съществуването на три мита в развилата се в последно време дискусия около лихвите и начина им на образуване посочи финансовият анализатор Любомир Христов пред журналисти днес. Първият мит е, че предложението на Министерството на финансите за законово определяне на начина на формиране на лихвите е административна регламентация. Според него не е. Дори напротив, в Европа е практика законово да се определи, че референтен лихвен процент е база за образуване цената на кредитите, включително и в Румъния, в Чехия и други страни, посочи Христов.

Вторият мит според него е, че индексите euribor /sofibor / libor не са подходящи за българския банков пазар, защото не са обвързани с разходите на банките. Според Христов няма практика в други държави референтният лихфен процент изцяло да обхваща всички разходи на банките.

Кредитните институции тук се опитват да "набутват" всички разходи, дори и нелихвени, в него, каза още той. По думите му е необходимо да има външен, независим от банката индекс, който да показва на клиента с колко и как ще се промени лихвата по кредита му. Това би могло да бъде например и лихвеният процент по държавните ценни книжа.

Третият разпространяван мит в момента е, че предлаганият от Министерството на финансите вариант за референтен лихвен процент нямало да свали лихвите, а ще има за ефект повишаването им. Не е така, е категоричен Христов.

По думите му на кредитополучатели с договори, в които пише, че лихвата се формира на база euribor + надбавка, банките са им вдигнали произволно лихвите. За пример посочи, че към 10 февруари euribor е 0.6% и при надбавка от 2.5%, даден кредитополучател сега би трябвало да плаща лихва от 3.1% по заема си.

Любомир Христов посочи още, че не е работа на държавата да дефинира референтния лихвен процент, а е достатъчно да се постанови, че пазарния индекс трябва да се изчислява от трета, независима страна, която няма как да влияе върху движението на лихвите на клиентите.

В същото време днес асоциация "Активни потребители" разпространи съобщение, в което се посочва, че в работната група, която ще решава как ще се образуват лихвите, няма "потребителски глас", като заявяват позицията си, че представители на потребителите о потребителските организации също трябва да участват в нея.

Според "Активни потребители" "демокрацията изисква допитване до потребителите, прозрачност и баланс на интересите. Участието в работната група на всички заинтересовани страни ще намали риска Министерството на финансите да се огъне под натиска на банките", се казва в съобщението.

Според асоциацията не трябва да се допуска преговори да се водят на тъмно. Председателят й Богомил Николов каза за в. Капитал Daily, че асоциацията не е отправила искане за участие в работната група към финансовото министерство или към банките.

Съществуването на три мита в развилата се в последно време дискусия около лихвите и начина им на образуване посочи финансовият анализатор Любомир Христов пред журналисти днес. Първият мит е, че предложението на Министерството на финансите за законово определяне на начина на формиране на лихвите е административна регламентация. Според него не е. Дори напротив, в Европа е практика законово да се определи, че референтен лихвен процент е база за образуване цената на кредитите, включително и в Румъния, в Чехия и други страни, посочи Христов.

Вторият мит според него е, че индексите euribor /sofibor / libor не са подходящи за българския банков пазар, защото не са обвързани с разходите на банките. Според Христов няма практика в други държави референтният лихфен процент изцяло да обхваща всички разходи на банките.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    gost22 avatar :-|
    gost22

    Докато риска е изцяло за сметка на клиента (кредитополучателя), никакви преговори няма да променят лихвения процент. Ако някой иска реално да промени нещата, нека да започне проучвания за закон за фалит на физическите лица. Сигурен съм, че заедно с лихвите, доста раздути цени ще паднат до реалната си стойност.

  • 2
    dreamboxer avatar :-|
    hypercube

    Сега е момента да натискаме за промени. Задават се парламентарни избори и ГЕРБ ще ни слуша доста повече от обикновено. Това е добре и ние като граждани можем да ударим по масата и да бъдем чути. Било за АСТА било за банковите лихви, било за несправедливо и непрозрачно определяните цени на горивата, било за нереално високите цени на Гражданска Отговорност.

  • 3
    0888571682 avatar :-?
    0888571682

    Лихвата няма значение, ако кредита бъде обвързан с други 60 допълнителни продукта, които да го оскъпяват: застраховки, смс известия, допълнителни сметки, пакети сметки, комунални плащания, застраховки на картите и др.

  • 4
    zamen avatar :-|
    Чарли Мишкин

    То всичко ни в много високо (бих добавил и сметките за парно, мобилни телефони и т.н.), а заплатите/доходите - МАЛКИ.

  • 5
    plamen1967 avatar :-|
    plamen1967

    Освен промени в Закон за потребителския кредти който да задължава РЛП да е пазарен индекс, е необходимо да се създаде финансов омбудсман (действащ а не фиктивен), който да следи от късо злоупотребите в банковата сфера. В моя случай, булбанк в нарушение на договора ми ми промени метода на изчисление на годишния лихвен % от ЕУБИРОР + надбавка на ЕУРИБОР + надбавка + Премия, и започна да ми надува лихвения процент Третата компонента никъде не е спомената в договора, а отделно се определя от УС на банката според нуждите на баката ... Това е наглост. И за да си търся правата трябва да мина през 2 годишни съдебни дела за да ми се върнат правата. А такива като мене са 100 хиляди. Ако имате заем от булбанк, преди Окт 2008 година, със сигурност Вие сте един от измамените, и ако не знаете запознайте се КАК, и кои закони са нарушение - документи от КЗП и ЕК. http://plamen1967.wordpress.com/myloan/


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Ток в системата

Ток в системата

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK