С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
76 28 фев 2012, 19:10, 17298 прочитания

Газът, който се добиваше в Чирен, беше със същите параметри като шистовия

Разширяването на газовото хранилище беше пренебрегвано от управляващите, казва бившият директор на Чиренското газово находище Крум Христов

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Визитка
Крум Христов е инженер по сондиране и добив на нефт и газ и е доктор на науките към Московския научноизследователски институт по природни газове по специалност "Разработка и експлоатация на нефтени и газови находища". От 1967 до 1974 г. той е директор на Чиренското газово находище. От 1975 до 1987 г. пък е главен специалист в "Булгаргаз", след което до 1992 г. работи и в "Минстрой". Оттогава досега Христов се занимава с частен бизнес. Има 18 научни публикации по проблемите на природния газ.


Г-н Христов, защо според вас се вдигна такъв шум срещу технологията хидравлично разкъсване, след като подобна технология е използвана и в газовото находище Чирен, което сега е газохранилище?
- Проучванията за добив на неконвенционален природен газ у нас трябваше да започнат още през 90-те години на миналия век. Тогава обаче беше невъзможно да се реализират поради ниското равнище на техниката и технологията за проектиране и строителство на сондажи със сложни профили. По-точно казано, имахме информация за технологията, но нямахме техническа възможност да я използваме по различни причини, включително и политически. За нас специалистите от бранша технологията хидравлично разкъсване не е никаква новост.


Технологията хидравлично разбиване все пак използвана ли е в България?
- Още през 1970 г. тази технология беше изпробвана в чиренското газово находище. Ние проведохме технологията хидравлично разкъсване за увеличаване добива на продуктивен хоризонт, изграден от доломити на ниско дебитен вертикален сондаж чрез нагнетяване на смес от вода, пясък и солна киселина под високо налягане над 100 атмосфери. Така увеличихме производителността на въпросния сондаж на находището. Газът, който се добиваше в Чирен, беше с абсолютно еднакви параметри като шистовия. Единствената разлика е, че не е от хоризонт, изграден от глинести шисти, а от скали, които се смятат за традиционни колектори на природен газ като доломити, варовици и пясъчници.

А защо е необходимо да се използват толкова много химикали при хидравличното разбиване и защо се използват по-големи количества вода в сравнение с конвенционалния газ?

- По принцип за хидроразрива на глинести шисти се използват много по-големи количества вода, защото глинестите шисти имат ниска пропускателна способност и, второ, профилът на сондажите освен вертикална част има и хоризонтална отсечка. Средно става въпрос за 10-15 хил. кубика вода за един сондаж, в които един процент са химикалите и пясъкът. Тази смес се инжектира в земята под високо налягане над 100 атмосфери. Няма начин максималното налягане за разкъсване на пласта да се определи предварително, а се определя от конкретната обстановка. След като отпадните води се използват един път, се прави обработка (третиране) чрез така наречената дестилация, с което се пречистват и няма да замърсяват околната среда. От практиката на водещите сондажни компании е установено, че около 40-50% от тези количества отпадни води могат да се използват до 2-3 пъти в сондажите. На повърхността на всяка сондажна площадка трябва да има специално изградени утаители, където временно да се съхранява замърсената вода с химикали до нейното пречистване чрез мобилна дестилационна инсталация.
Химикалите, които се използват при хидравличното разкъсване, са от голям спектър по най-различни причини. Списъкът на химикалите, които се дават обаче, е общ и при сондажа не се използват всички.  Например солната киселина и някои други подпомагат разтварянето на минералите в скалите, тоест помагат за тяхното омекване и по-бързо разкъсване. Пясъкът се добавя, за да се изпълни пространството от получените пукнатини, тъй като е възможно след време те да изчезнат и притокът на газ да спре. Някои от химикалите са за предпазване от корозия, други намаляват триенето при провеждане на технологичния процес, трети се използват за регулиране на рН, четвърти са предназначени да бъдат инхибитори на твърди утайки и т.н.

Според вас кампанията срещу шистовия газ в България беше ли инсценирана?
- Публикациите в медиите за намеренията на "Шеврон" в България предизвикаха голямо напрежение в "Газпром", защото евентуално откриване на шистов газ ще ги принуди да коригират цената на природния газ в наша полза. И за да се предотврати евентуалното откриване на газово находище, те използваха задкулисно някои опозиционни партии и екологични организации да се борят против проучванията чрез сплашване на населението със замърсяване на питейната вода в Североизточна България. Аз имам информация от участници във въпросните демонстрации, които помолиха да се запази тяхната анонимност, че им е плащано по 50 лв. за участие във всяка демонстрация. И за пример мога да кажа, че това се случи на протестния митинг в София и страната на 14 януари 2012 г.

Защо тогава в други страни добивът на шистов газ беше забранен?
- Във Франция забраната е временна, тъй като там предстоят избори и трябваше да се тушира общественото недоволство, както стана и тук. Франция обаче е богата на природни ресурси и може да си позволи да изчака много време, преди да започне проучване на залежите на шистов газ. В провинция Квебек, Канада, беше обявен временен мораториум за добива на неконвенционален природен газ. В тази провинция обаче няма достатъчен опит в сравнение с други провинции на Канада, например провинция Алберта, където се правят сондажи за хидравлично разкъсване от 50 години. И трябва определено да се знае, че Канада е на второ място след САЩ по мащабите на проучванията за добив на шистов газ.

А какво е вашето мнение за филма "Газленд", който показва как в близост до сондажи за шистов газ водата от чешмите се самозапалва?
- Филмът "Газленд" е фалшификат, тъй като по-голяма част от него е снимана в Пенсилвания, където се намира шистово находище Marcellus, а хидрогеоложкият сондаж, в който е погълнат газ метан, който е разтворен в питейната вода на жителите, се намира в Колорадо. Освен това Комисията за опазване и изследване на зоните на нефт и газ в Колорадо доказва, че газът в чешмяната вода е с органичен въглищен произход, т.е. не е от шистови находища.



В каква степен газовите хранилища могат да осигурят енергийната независимост на страната и къде освен в Чирен според вас може да бъдат изградени други газови хранилища?
- С изграждането на газохранилище Чирен на пълна мощност има възможност да се складира природен газ от порядъка на 2.250 млрд. куб. метра, които могат да бъдат извлечени през зимния период при денонощен добив от порядъка на 15 млн. кубични метра в продължение на пет месеца. Но това е възможно едва след актуализация на съществуващия технологичен проект, който на настоящия етап не създaва предпоставки за изграждане на подземното хранилище до неговата пълна мощност.
Досега разширяването на газохранилището беше пренебрегвано от предишните управляващи. И едва през януари 2009 г. по време на газовата криза между Русия и Украйна се разбра, че наистина изграждането на чиренското подземно газохранилище до неговата максимална възможност е наложително, тъй като представлява част от направленията за гарантиране на нашата енергийна независимост.
По принцип газови хранилища могат да бъдат изградени и в други геоложки структури, например от изтощени малки газови находища и водоносни структури. По повод водоносните структури като потенциални газохранилища трябва да направим пояснение, че става въпрос за такива, в които водата не е годна за пиене. Освен това солното находище в Провадия също може да се използва за хранилища след съответна технико-икономическа оценка, която да предшества проектирането.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

31 октомври 2019
София Ивент Център

Конференция HR & Leadership Forum 2019


Кои са ключовите тенденции, които ще трансформират работата на бъдещето?
Включете се във форума на Капитал, за да разберете повече за възможностите от използването на новите технологии на работното място и начините хората да останат ценни в технологичната ера. Ще проследим какви качества ще трябва да притежават на лидерите от бъдещето и кои ще са търсените умения при наемане на служители.

Сред лекторите на събитието ще бъдат:


  • Даниел Съскинд, Balliol College, University of Oxford
  • Джои Прайс, Jumpstart
  • Судир Сасийдаран, LEGO Workplace Design

Конференция HR & Leadership Forum 2019 Запазете билет

Прочетете и това

Фед подготвя нова кешова инжекция във финансовата система Фед подготвя нова кешова инжекция във финансовата система

Пазарите изпитват недостиг на пари в брой, програмата изглежда като предвестник на криза

18 сеп 2019, 44 прочитания

Държавата подписа със саудитската Arkad за строежа на "Български поток" Държавата подписа със саудитската Arkad за строежа на "Български поток"

Проектът за близо 3 млрд. лв. трябва след 250 дни да направи възможен транзит на руски газ от Турция през България към Сърбия

18 сеп 2019, 704 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Бизнес" Затваряне
"Лендмарк" продава на публичен търг офис център във Варна

Това може да е най-голямата инвестиционна сделка в морския град от година

Португалският инвеститор в българско стъкло

До пет години новият собственик на фабриките за бутилки и буркани в Пловдив и София - BA Glass, планира да вложи 400 млн. лв.

ПИК-ът на отровената среда

Очернянето на годеницата на кандидат-кмет на София от кафявия сайт "ПИК" за първи път породи консенсус сред политици, журналисти и PR-и за това какво НЕ е журналистиката

Моят все по-скъп банкер

Банките започнаха да повишават таксите, като засилване на тенденцията, която не е нова, се очаква от есента

Училище в облака

Стратегията на 90-о СОУ привлича все повече ученици от съседни райони и училища с иновативните си методи

20 въпроса: Ралица Петрова

Режисьорката на "Безбог" завършва сценария към следващия си филм

Софийската Индиана Джоунс

Какво остана под паважите: за Магдалина Станчева (1924–2014) и археологията на София през социализма