България е в топ 3 по необслужвани заеми в ЕС
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България е в топ 3 по необслужвани заеми в ЕС

България е в топ 3 по необслужвани заеми в ЕС

Сред най-високите тук обаче е и съотношението, с което се измерва стабилността на банките

Валентина Илиева
8119 прочитания

България е в челната тройка по дял на необслужвани кредити в Европейския съюз. В същото време обаче страната е и сред лидерите по показателя, който измерва стабилността на системата – капиталова адекватност. Нивото на просрочията над 90 дни у нас е средното за региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Това показват данни на Международния валутен фонд.

Лошите кредити

Делът на необслужваните заеми у нас според тези данни е 14.9% от общо отпуснатите кредити, такова е числото и от БНБ към края на 2011 г., а обемът - 8.365 млрд. лв. (данните се публикуват на тримесечие и тези за първото на 2012 г. ще излязат в края на април - бел. ред.). Това ни поставя на трето място по дял на необслужвани заеми в ЕС. В общи линии нивото е като това в Румъния, Гърция и Ирландия. Латвия и Литва са преди нас с по-голям дял (виж таблицата на стр. 2).

Страните от Западна Европа, включително Чехия и Естония (според МВФ те са сред т. нар. напреднали икономики), са с едноцифрен дял на необслужваните заеми. Данните показват още, че за ЦИЕ е характерен двуцифреният дял на лошите кредити в портфейлите на банковите системи и увеличението му спрямо година по-рано в повечето страни. Въпреки че Латвия и Литва продължават да държат най-големите дялове на просрочия, са ги свили – първата от от 19 на 17.5%, а втората от 19.7 на 16.4%.

При напредналите икономики - Австрия, Белгия, Чехия, Франция, Италия, Великобритания, делът на необслужваните заеми се запазва на нивата от предходната година (2010 г.), с леки изменения – при някои незначително увеличение, при други - понижение. Естония е постигнала свиване на просрочията от общия кредитен портфейл на банковата й система от 5.4 на 4 процента.

Капиталът

Същевременно българската банкова система е сред най-подсигурените с капитал в ЕС. Съотношението, с което се измерва стабилността на кредитните институции – капиталовата адекватност тук е сред най-високите - 17.5%. Така страната ни е на пето място по този показател след Хърватия, Ирландия, Белгия и Естония, запазвайки нивото от предходната година.

Данните на МВФ показват, че повечето страни от напредналите икономики запазват капиталовата си адекватност, но в Естония например намалява от 22.1 до 18.6%. На Гърция също спада от 12.2 процента на 10.1%. Ирландия я увеличава от 14.6 на 19.2% за една година. В ЦИЕ като цяло нивото на капиталовата адекватност е по-високо от това в западноевропейските страни. Спрямо предходната година намалява тази на Литва и Румъния – съответно от 15.6 на 14% и от 15 на 13.4%.

Буферите

Според банкерите стабилността на кредитните институции се измерва не с дела на просрочията, а с нивото на капитала и адекватността. Поради това се смята, че няма ниво на просрочията, което да се дефинира като критична точка. Важни са и други фактори като натрупани резерви срещу евентуални загуби, способност за продължаващо генериране на доходи, с които да се покриват разходите по влошените кредити.

И ако допреди година се говореше повече за лошите кредити, сега, когато ръстът им се успокои (от началото на 2011 г. се наблюдава забавяне във влошаването на проблемните заеми), се набляга повече на буферите срещу тези лоши кредити, които ще позволят на банките да се справят с тях. "Всичко опира до това колко буфери има срещу тези лоши кредити", посочи управителя на БНБ Иван Искров пред банковата общност на професионалния й празник 6 декември миналата година.

Към края на 2011 г. такива буфери са 5.8 млрд. лв. провизии, 2.9 млрд. лв. капиталов излишък (превишение на капитал над регулаторно изисквания - бел. ред.), 9.2 млрд. лв. капитал, както и текущата печалба в сектора. Прогнозите са, че влошаването на портфейлите ще продължи поне през първите шест месеца на тази година, като сега нови лоши кредити може да дойдат от експортно ориентираните компании, тъй като износът е потърпевш от кризата в еврозоната.

Всеки сам за себе си

Данните, както на МВФ, така и на БНБ са на ниво система. Положението по отделни банки може да е различно от общата картина. Информация за това имат преди всичко само регулаторните органи, като един от основните инструменти, с които действат в конкретни случаи е предписание за увеличение на капитала. И у нас такива случаи са факт, като това обаче остава само в комуникацията между централната банка и съответната институция.

Намирането на свеж капитал или на инвеститор, който да осигури тези свежи пари всъщност е едно от големите предизвикателства в момента. И ако у нас това се отнася само за няколко банки, тези в Западна Европа са изправени пред предизвикателството да намерят нов капитал, за да отговорят на по-високите изисквания на Базел III (9% капитал от първи ред), които банките тук покриват и в момента (виж графика 2).

Проблеми има, трябва да се решават

Според изследване, направено в рамките на т. нар. Виенска инициатива от края на миналия месец, ускоряването на процеса по разрешаване на проблема с необслужваните кредити може да окаже съществен ефект за връщането на икономиките в ЦИЕ към растеж. Макар и като цяло, в региона необслужваните кредити да са достигнали, поне привидно, пика си през 2011 г., обемът им остава висок, а икономическите перспективи пред целия регион се влошават заради кризата в еврозоната, отбелязват анализаторите.

Същевременно високите равнища на необслужваните заеми са заплаха за финансовата стабилност, тъй като загубите, свързани с провизирането им, подкопават капиталовата база на банките, обясняват в изследването. Според анализаторите с високите равнища на капиталова адекватност (средно 17%) банките в региона осигуряват съществени буфери пред банковите сектори в отделните държави. Извършеният от работната група анализ показва, че дори и в хипотеза, при която банките отпишат незабавно пълния размер на всички необслужвани кредити в балансите си, капиталовата адекватност на системата в повечето от страните би останала над минималните изискуеми в националните законодателства регулаторни равнища.

И те посочват обаче, че ако се гледа банка по банка, не е изключено да се стигне до ситуации, в които отделни институции имат нужда от значителен капитал за покриване на потенциалните загуби. Не бива да се пропуска и вероятността реалният обем на необслужваните кредити да е доста по-висок от официално обявените данни, което да доведе до доста по-значителни загуби при евентуално отписване на вземанията, посочват анализаторите.

Какво гледа МВФ

Данните на МВФ включват страните от всички континенти. Разработени са от фонда съвместно с международно сътрудничество с цел подкрепа на макроикономически анализи и оценяването на стабилността и уязвимостта на финансовите системи. С цел по-голяма представителност и база за сравнимост в таблицата са публикувани данни за страни, които имат свои дъщерни поделения в България, съпоставимите с българската икономики в региона на ЦИЕ, страните от периферията на еврозоната, както и Великобритания. По принцип при отчитането на просрочията в различните страни се използват различаващи се в известна степен методологии, но като осреднен стандарт се приема, че в категорията необслужвани заеми (nonperforming loans) влизат тези със закъснение над 90 дни, какъвто е срокът у нас. Има европейски страни, в които този срок е над 180 и дори над 360 дни.
 

Показатели на банковите системи в ЕС (в %)  
   
държаванеобслужвани заеми*капиталова адекватност**
Напреднали икономики  
Австрия2,7 (XII 2011 г.)15,8
Белгия2,8 (IX 2011 г.)19,1
Чехия5,5 (IX 2011 г.)15,3
Естония4 (XII 2011 г.)18,6
Франция3,7 (VI 2011 г.)12,8
Германия...16,4 (XII 2011 г.)
Гърция14,7 (IX 2011 г.)10,1
Ирландия14,7 (IX 2011 г.)19,2
Италия11 (VI 2011 г.)12,8
Португалия6,9 (IX 2011 г.)9,3
Словакия5,6 (XII 2011 г.)13,4
Словения11,8 (XII 2011 г.)11,9
Испания5,3 (VI 2011 г.)11,8
Великобритания3,9 (VI 2011 г.)15,8
Развиващи се икономики – Централна и Източна Европа   
България14,9 (XII 2010 г.)17,5
Хърватия12,3 (XII 2010 г.)19,2
Унгария13,3 (XII 2010 г.)14,2
Латвия17,5 (XII 2010 г.)17,4
Литва16,4 (XII 2010 г.)14
Полша8,2 (XII 2010 г.)13,1
Румуния14,1 (XII 2010 г.)13,4
   
 *дял от общо кредити **регулаторен капитал към рисково-претеглени активи
Източник: Международен валутен фонд Financial Soundness Indicators (FSI)

По време на годишната среща на МВФ тази седмица, чийто управляващ директор е Кристин Лагард, организацията обяви, че европейските банки остават под натиск заради слабия растеж и високото ниво на държавните дългове
Фотограф: Larry Downing

България е в челната тройка по дял на необслужвани кредити в Европейския съюз. В същото време обаче страната е и сред лидерите по показателя, който измерва стабилността на системата – капиталова адекватност. Нивото на просрочията над 90 дни у нас е средното за региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Това показват данни на Международния валутен фонд.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    0888571682 avatar :-|
    0888571682

    НЕОБСЛУЖВАНИТЕ КРЕДИТИ НЕВИНАГИ СА ЛОШ ПОКАЗАТЕЛ. НЯКОИ КРЕДИТНИ КОМПАНИИ РАЗДАВАТ МАЛКИ КРЕДИТИ, С ЦЕЛ НАБИРАНЕ НА БАЗА ДАННИ. СЛЕД ТОВА НА КОРЕКТНИТЕ СИ КЛИЕНТИ - НАБУТВАТ ПО-СКЪПИ, ПО-ГОЛЕМИ КРЕДИТИ, ИЛИ ПРОДАВАТ ИНФОРМАЦИЯТА.

    Публикувано през m.capital.bg

  • Отново се заобикаля темата за липсата на Закон за Банкрута на Физическите Лица у нас,защо ли?

  • 3
    dol avatar :-|
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    ееееееееееееее де, ми сега ко да се прави кат сме финансови отличници, ма без икономика!

  • 4
    chievo avatar :-|
    Chievo

    Какви изводи можем да направим от горната информация:

    1. 14.9% лоши кредити означава, че в нашите банки работят абсолютни некадърници, които раздават кредити на свързани лица, неспособни да правят бизнес, и на куцо, кьораво и сакато, неспособно да върне 1000 лв. потребителски кредит.
    2. Капиталовата адекватност и буферите са добри - много ясно, банките притежават най-силния буфер срещу загуби - непазарното определяне на лихвите. Като почнат да търпят повече загуби, просто вдигат лихвите, и коректните платци го отнасят за всички.
    3. Банките у нас по нищо не се отличават от заложните къщи - само офисите им са по-лъскави. Неспособни са да печелят от нещо, различно от лихвички и таксички. Затова и светлина в тунела не се вижда.
    4. Утре ще излезе инженер-химикът Хампи, и ще обясни в някой сутрешен блок, как банковата ни система била супер стабилна. Докога ли ще ви крепи гърбът на малкото плащащи в тази държава?

  • 5
    dan1 avatar :-|
    dan1

    До коментар [#4] от "Chievo":

    1. Означава, че в България бизнесмените не могат да правят бизнес
    2. Капиталовата адекватност е добра, защото собствениците на банки са осигурили достатъчно капитал.
    3. От какво предлагаш да печелят банките?
    4. Кой предлагаш да обясни стабилна ли е банковата система?

  • 6
    mak avatar :-|
    mak

    Омръзна ми да пиша, че нашата стабилност се вижда само през очилата на управляващите. В тази класация отново сме в "най-добрите". Очаквам ББ да каже че сме за пример в Европа.Всеки вижда нещата според собствените си възможности. За съжаление при нас управляващите не виждат това, което целият народ вижда.

  • 7
    chievo avatar :-|
    Chievo

    До коментар [#5] от "dan1":

    По принцип нямам навика да отговарям на платени клакьори, ама нейсе:
    1. Не могат да правят бившите функционери на ДС. Щото те са тези, които получават кредити.
    2. Капиталовата адекватност е добра, защото се заделят "резерви" от повишените лихви. А и нали не даваме кредити на нормалните предприемачи, а само на наши хора, и на физически лица.. Освен това сме се набълбукали с депозити покрай депозитната война, и сега се чудим, какво да ги правим. Ама нали дерем яки лихви, можем да плащаме за депозитите.
    3. Банките по света печелят от над 100 банкови дейности. Само нашите не са чували за акредитив, примерно. И затова не могат да печелят от нищо различно от лихвички и таксички. Вземи се ограмоти малко.
    4. Хампи е последният човек, който може да ти обяснява изобщо нещо банково. Той може да ти обясни, как се променя договор с клиент едностранно от банката. Скоро ще може да обясни, и как се губят дела в съда, ама надали ще има желание.

  • 9
    dan1 avatar :-|
    dan1

    До коментар [#7] от "Chievo":

    Не, бившите функционери бяха тези с куфарчетата. На тях кредит им не трЕба. Би ли казал защо не искат банките да дават кредит на "нормални предприемачи" според теб? Защото аз не се сещам за обяснима причина банките да раздават кредити само на свои хора?
    И кажи как се печели от акредитив?
    Аз не съм фен на Хампарцумян, просто питах кой искаш да обяснява за стабилността

  • 10
    kossev avatar :-|
    kossev

    Ще сме супер стабилни, докато хората не осъзнаят, че стабилността е илюзия. Системата щеше да е непробиваема, ако можеше да гарантира 100% изплащане на всички депозити при поискване. Не знам защо се приема, че 15 или 17% капиталова адекватност означава стабилност. Другият вариант е вместо да ти върнат парите да получиш апартамент, кола или земя.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK