България вече си внася от европейския спад

Според Павлов най-важният извод от данните на НСИ е, че забавянето на външното търсене от страна на Европейския съюз вече е съвсем ясно. "Както и очаквах, износът стагнира - имаме лек ръст през март след спад преди това. Съответно е ясно, че той вече не може да е двигател на българската икономика", коментира и Десислава Николова, главен икономист от Института за пазарна икономика.

Според нея макроданните ясно показват, че рецесията, в която навлизат страните от развита Европа, ни застига с очакваното закъснение от няколко месеца. Все още обаче е твърде рано да се говори за рецесия, но определено първото тримесечие вещае отрицателен растеж за българската икономика, допълни тя.

"Хубаво е, че на трети пазари имаме добро представяне и те могат да служат за някакъв частичен буфер срещу по-лошото представяне на европейския пазар заради влошените условия там", каза още Николова. И според нея ръстът във вноса все още не е сигнал, че вътрешното потребление се събужда отново заради контрастните сигнали с останалите макропоказатели, и то най-вече на пазара на труда. Отделно според нея така както базата за сравнение на износа вече е висока, при вноса се наблюдава обратното - тя все още е ниска.

Засега все още няма разбивка как се движи износът само за ЕС за трите месеца на 2012 г. Подобна разбивка има само за търговията с трети страни, откъдето е видно, че има значително понижение на износа за Турция (с 21%), която е най-големият партньор на България извън ЕС по отношение на износ. В същото време обаче почти се удвоява износът за Китай до над 300 млн. лв., а този за Обединените арабски емирства расте в пъти до малко над 100 млн. лв.

В края на февруари националната статистика показва, че с 10% се понижава износът на България за Германия. Още по-съществено е и понижението за Румъния и Гърция.

Очакванията

Така вече е ясно, че първото тримесечие на 2012 г. ще бъде белязано с отрицателен растеж за българската икономика. Според Павлов може да се очаква понижение на БВП в рамките на 0.4%-0.5% спрямо четвъртото тримесечие на 2011 г., когато бе отчетен ръст от 0.3%. Общо за цялата година по-оптимистичните очакванията са за анемичен растеж около 1%, а по-реалистичните са за липса на такъв, т.е. 0% или спад.

Освен отрицателен ефект върху брутния вътрешен продукт обаче така развиващата се външна търговия може да окаже напрежение и върху платежния баланс на страната. 

Ако тенденцията за нарастване на дефицита се запази при липсващи чуждестранни инвестиции, това може да окаже натиск върху валутните резерви. Дефицитът временно престана да е в тежест на икономиката през последните две години заради сравнително апатичния внос и по-силния износ през 2010 и 2011 г. Той обаче беше сериозен проблем в годините на бум, тъй като страната консумираше много повече вносни стоки, отколкото изнасяше, и това създаваше предпоставки за по-бързото изтичане на капитали от нея. Тогава този дисбаланс до голяма степен се покриваше от влизащите в страната преки чуждестранни инвестиции, които обаче последните две години липсват.

Според Николова търговски дефицит с подобен размер не е опасен, още повече че данните за чуждите инвестиции търпят сериозна корекция нагоре, и то за доста време назад. Така, ако сега изглежда, че инвестициите покриват малка част от дефицита, то в края на годината след една ревизия нещата могат да се променят съществено.

Според Павлов обаче това си има своите рискове, още повече че последните данни за платежния баланс показват, че в графата "грешки и пропуски" има немалки капиталови потоци, които все още не може да са прецени с какво са свързани - с финансовата или текущата сметка. Прогнозата на "Уникредит" за 2012 г. е за положително салдо по текущата сметка от 1.6% от БВП, но според Павлов най-вероятно ще претърпи ревизия надолу.