България вече си внася от европейския спад
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

България вече си внася от европейския спад

България вече си внася от европейския спад

Комбинацията от стагниращ износ и вътрешно потребление вероятно свива икономиката през първото тримесечие

Татяна Пунчева-Василева
8078 прочитания

Очаквано България вече си внася забавяне в икономическия растеж от Западна Европа. Сигнал за това са предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за външната търговия към края на март, които показват, че превишението на вноса над износа за първото тримесечие е на най-високото си ниво от 2009 г. насам. Всичко това все по-ясно очертава отрицателно развитие за българската икономика през първите три месеца на тази година (първите експресни оценки на НСИ се очакват на 15 май), още повече че не се вижда събуждане на вътрешното потребление въпреки ръста на вноса последните два месеца.

Какво показват числата

Според статистиката на НСИ разликата между износа и вноса за първите три месеца на 2012 г. вече е 1.57 млрд. лв. Това е близо пет пъти повече спрямо година по-рано и е на-високото ниво от 2009 г. насам, когато дефицитът се равняваше на 2.3 млрд. лв. в края на март. Този резултат се дължи на два фактора. Първият е стагниращият износ, който макар през март да има анемичен ръст от 2%, общо за трите месеца се понижава с 3.3% до около 9 млрд. лв. А вторият е (продължаващият да расте, макар и със забавящ се темп) вносът с 8.9% до 11.2 млрд. лв. Статистиката не съдържа пълна разбивка за целия свят (данните за търговията със страни от ЕС излизат месец по-късно), но според данните от трети страни в България са били внесени повече машини и горива - съответно с над една трета при машините и около 10% при горивата.

Изводите

На пръв прочит подобен ръст на вноса изглежда като да показва събуждане на вътрешното потребление, от което се очаква да поддържа икономическия растеж на българската икономика тази година. Според повечето анализатори обаче подобно събуждане все още няма.

За това може да се съди от данните на други съпътстващи показатели като търговията на дребно, индустриалното производство и пазара на труда, който засега не показва спад в безработицата, коментира Кристофор Павлов, главен икономист в Уникредит Булбанк. Според него увеличаването на ножицата между износа и вноса по-скоро може да се дължи на недотам благоприятните промени в условията на търговия. "Цените на стоките, които внасяме, нарастват с повече от тези на стоките, които изнасяме", каза Павлов и поясни, че тъй като едно от основните пера в търговското салдо на страната са внесените и изнесените горива, поскъпването им в допълнение с отслабването на еврото спрямо долара съответно водят до влошаване на условията за търговия.

Според Павлов най-важният извод от данните на НСИ е, че забавянето на външното търсене от страна на Европейския съюз вече е съвсем ясно. "Както и очаквах, износът стагнира - имаме лек ръст през март след спад преди това. Съответно е ясно, че той вече не може да е двигател на българската икономика", коментира и Десислава Николова, главен икономист от Института за пазарна икономика.

Според нея макроданните ясно показват, че рецесията, в която навлизат страните от развита Европа, ни застига с очакваното закъснение от няколко месеца. Все още обаче е твърде рано да се говори за рецесия, но определено първото тримесечие вещае отрицателен растеж за българската икономика, допълни тя.

"Хубаво е, че на трети пазари имаме добро представяне и те могат да служат за някакъв частичен буфер срещу по-лошото представяне на европейския пазар заради влошените условия там", каза още Николова. И според нея ръстът във вноса все още не е сигнал, че вътрешното потребление се събужда отново заради контрастните сигнали с останалите макропоказатели, и то най-вече на пазара на труда. Отделно според нея така както базата за сравнение на износа вече е висока, при вноса се наблюдава обратното - тя все още е ниска.

Засега все още няма разбивка как се движи износът само за ЕС за трите месеца на 2012 г. Подобна разбивка има само за търговията с трети страни, откъдето е видно, че има значително понижение на износа за Турция (с 21%), която е най-големият партньор на България извън ЕС по отношение на износ. В същото време обаче почти се удвоява износът за Китай до над 300 млн. лв., а този за Обединените арабски емирства расте в пъти до малко над 100 млн. лв.

В края на февруари националната статистика показва, че с 10% се понижава износът на България за Германия. Още по-съществено е и понижението за Румъния и Гърция.

Очакванията

Така вече е ясно, че първото тримесечие на 2012 г. ще бъде белязано с отрицателен растеж за българската икономика. Според Павлов може да се очаква понижение на БВП в рамките на 0.4%-0.5% спрямо четвъртото тримесечие на 2011 г., когато бе отчетен ръст от 0.3%. Общо за цялата година по-оптимистичните очакванията са за анемичен растеж около 1%, а по-реалистичните са за липса на такъв, т.е. 0% или спад.

Освен отрицателен ефект върху брутния вътрешен продукт обаче така развиващата се външна търговия може да окаже напрежение и върху платежния баланс на страната. 

Ако тенденцията за нарастване на дефицита се запази при липсващи чуждестранни инвестиции, това може да окаже натиск върху валутните резерви. Дефицитът временно престана да е в тежест на икономиката през последните две години заради сравнително апатичния внос и по-силния износ през 2010 и 2011 г. Той обаче беше сериозен проблем в годините на бум, тъй като страната консумираше много повече вносни стоки, отколкото изнасяше, и това създаваше предпоставки за по-бързото изтичане на капитали от нея. Тогава този дисбаланс до голяма степен се покриваше от влизащите в страната преки чуждестранни инвестиции, които обаче последните две години липсват.

Според Николова търговски дефицит с подобен размер не е опасен, още повече че данните за чуждите инвестиции търпят сериозна корекция нагоре, и то за доста време назад. Така, ако сега изглежда, че инвестициите покриват малка част от дефицита, то в края на годината след една ревизия нещата могат да се променят съществено.

Според Павлов обаче това си има своите рискове, още повече че последните данни за платежния баланс показват, че в графата "грешки и пропуски" има немалки капиталови потоци, които все още не може да са прецени с какво са свързани - с финансовата или текущата сметка. Прогнозата на "Уникредит" за 2012 г. е за положително салдо по текущата сметка от 1.6% от БВП, но според Павлов най-вероятно ще претърпи ревизия надолу.

Какво мислят потребителите

Потребителското доверие през април остава без промяна спрямо нивото му през януари. И тогава обаче то беше на изключително ниско ниво за последната над година и половина, показват данните на НСИ. Данните са неприятни, тъй като индикатора показва и нагласите на хората да харчат - в случая това означава, че ще продължават да го правят по-малко. Всъщност ниското ниво на доверие си личи и в продажбите на дребно в България, които също остават на ниско ниво и не дават тласък на икономиката. Преди кризата обаче с бурния ръст на потреблението растеше силно вноса и раздуваше търговския дефицит до рекордни нива.

През април обаче има леко подобрение в очакванията на домакинствата за финансовото им състояние - в големите градове очакват през следващите 12 месеца то да се подобрява. Не такава е ситуацията в малките и в селата, където има песимистични настроения. Подобрение на финансовото състояние обаче не означава непременно повишено потребление. Доказателство за това са последните години на кризата - депозитите се повишаваха, но не и продажбите на дребно. Данните на НСИ показват, че хората нямат положителни очаквания и за икономиката през следващите месеци.

Очаквано България вече си внася забавяне в икономическия растеж от Западна Европа. Сигнал за това са предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за външната търговия към края на март, които показват, че превишението на вноса над износа за първото тримесечие е на най-високото си ниво от 2009 г. насам. Всичко това все по-ясно очертава отрицателно развитие за българската икономика през първите три месеца на тази година (първите експресни оценки на НСИ се очакват на 15 май), още повече че не се вижда събуждане на вътрешното потребление въпреки ръста на вноса последните два месеца.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    Това си беше неизбежно и се знае поне от 2010 година, когато всички разбрахме, че просперитета на ЕЗ се дължал на яко лапане на кредит за всички държави.

  • 2
    dimko avatar :-|
    dimko

    Дано няма суша или градушка ...

  • 3
    cinik avatar :-|
    cinik

    Всъщност имаме примера на Германия, която се намира в топ форма. Като другите около теб не стават за бизнес заради собствените си проблеми, изведнъж ти се оказваш единственият избор. Запазим ли политическа и финансова стабилност, имаме шанс да повторим успеха на Германия на балканско ниво. В момента всичките ни комшии имат проблеми и то не от типа + или - 3% ръст, ами от онези, които те връщат в първо отделение. Екстремисти на подстъпите на властта, антизападни и антиамерикански правителства, политически кризи, етнически напрежения, външнополитическа изолация. Ние сме цвете в сравнение с тях.

  • 4
    finland avatar :-|
    Finland

    До коментар [#3] от "cinik":

    Това е така, но ще ни трябва административна реформа, подобряване на бизнес средата (и други мерки така че инвестициите да изберат нас), както и бюджетна реформа (където да се отрежат всички глупави разходи, но да не се отрежат, а да се пренасочат към увеличаване на разходите по определени капиталови разходи).

  • 5
    yavor31 avatar :-|
    Мартин Akakka

    Като бях малък бленувах да отида и работя на запад.. Какво се оказа , всички блага са на кредит .. Щастието на капитализма все пак ще си остане една утопия.

  • 6
    gilgamesh avatar :-|
    Гилгамеш

    Виждам, в статията се правят аналогии с други страни. Къде повече, къде по-малко уместни, но се загърбва решаващият проблем с "млеконадоя". Т.е. как този проблем се решава в България? Много просто - храниш кравата по-малко, а я доиш повече.

    Това беше казано афористично, ама като си помислите, точно оттам идват всичките проблеми, със или без криза.

  • 7
    miro_bg avatar :-|
    Miroslav Georgiev

    До коментар [#6] от "Гилгамеш":

    или :
    увеличаваш цените или намаляваш грамажа за кръчмата/ресторанта

  • 8
    gilgamesh avatar :-|
    Гилгамеш

    До коментар [#7] от "miro_bg":

    Не е същото. Никой не те кара зорлем да ходиш на кръчма. Но виж, да бъдеш данъкоплатец преди всичко, после избирател, съвестен гражданин и т.н. (чак на 10-то място човек), е задължително. По рождение. Карма.

  • 9
    bul1976 avatar :-|
    bul1976

    Това че БГ е стабилна на държавно ниво ,не означава същото за фирмите и гражданите ,докато в ЕС е обратно Италия е зле но италианците са фрашкани с пари ,същото е и с Гърция ,,докато в БГ вътрешно фирмените задължения са между 100-150 милярда лева ,това е голяма бомба ,не е известно в света държава да е ОК само на база чужди инвестиции,защото чуждите инвестиции са и износ в последствие на капитали ,само за пример прословутите Хали 5 милиона инвестирани от евреите им носят по 2 000 000 годишна печалба .Държава без армия ,без собствени банки и без собствена търговия и собствено производство ,храни чужди--- това сме ние .А най стабилната държава беше Румъния при Чаушестку

  • 10
    cinik avatar :-|
    cinik

    До коментар [#4] от "Finland":

    Реформи трябват винаги, но отнемат поне 2-3 години. Като за веднага, е по-важно да се докаже перспективата за реформи. Да се прави реклама на това, което вече се прави и на това, което е запланувано да се прави.Да има консенсус при основните политически партии и 3-те вида власт по въпроса.

    За бюджета си прав - още идния сезон могат да се орежат всички данъчни вратички и някой от основните данъци да се намали. Ето това вече е рекламен удар. Цяла Европа пъшка, ние сваляме данъци. Оказва се, че за изминалите 20 години всякакви лобисти са си уредили данъчни изключения. Примерно "даренията" на щедрите дарители, дето от щедрост не щат да си платят 10% данък. Ваучерите за "работническо изхранване", които основно отиват за съботни покупки в Елемаг и Пикадили на добре платени служители. Лихвите на младите ипотечни баламурници, заради които данъчната декларация набъбна за всички с 3 страници и отделно това е малкият случай, в който НАП връща пари, за което ангажира сума персонал и проверяващи. Субсидийните милионери-земеделци също имали 60% отстъпка по ЗДДФЛ, ако реинвестират печалбата в техника. И тук бюджетната комисия е спала. После застраховките Живот, които са общоизвестни прикрити борсови схеми....

    Всичките гореописани - със сенокосачката! Да няма повече тарикати. И примерно ДДС пада на 18%. Или данък дивидент се зачерква, а ЕТ се приравяват най-сетне на физически лица и плащат 10%...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK