С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
8 25 май 2012, 8:25, 3931 прочитания

Бюджетните икономии ще са пагубни без мерки за растеж

Проф. Антонио Мендонса, проф. Филип Сосие

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Проф. Антонио Мендонса

Фотограф: ЮЛИЯ ЛАЗАРОВА
Професор Антонио Мендонса е специалист в областта на международната икономика.От 2009 до 2011 г. бе министър на благоустройството, транспорта и съобщенията в правителството на Португалия. На 8 май участваше в кръгла маса, посветена на дълговата криза в еврозоната, организирана от Университета за национално и световно стопанство. Гост беше и Филип Сосие, професор по икономика от университета в Орлеан, Франция. С тях разговаряхме за поведението на политиците в условията на дългова криза и решенията, които може да са останали пропуснати.  
Бъдещето на цялата еврозона е заложено на карта
За възстановяване на заетостта ще са нужни години

Какви са последните оценки за средствата, които ще са необходими за справяне с евентуалното задълбочаване на дълговата криза в еврозоната?
- Антонио Мендонса: Мога само да кажа, че се нуждаем от общо европейско решение на кризата. Напоследък правителствата предприеха мерки, които бяха необходими - европейският пакт, създаден бе механизмът за стабилност, и също така решенията на Европейската централна банка. Смятам, че тези мерки и политики бяха правилни, но не са достатъчни за разрешаване на кризата. Нуждаем се нова политика, която да се фокусира върху икономическия растеж, а не само върху затягане на коланите. Затова е трудно и да се определи общата нужда от средства. Все още нямаме поставени цели по отношение на растежа, а едва след това трябва да се търсят средствата. Но първо трябва да изготвим план за растежа и успоредно с това да се решават дълговите проблеми. Радвам се за победата на Франсоа Оланд във Франция, защото смятам, че той обещава да включи и икономическия растеж в целите на еврозоната.

Как оценявате способността на международните институции като Международния валутен фонд, Световната банка и действията на правителствата и централните банки да провеждат синхронизирана политика за справяне с проблемите на дълговата криза?

- А.М.: Представата за МВФ е непопулярна, но в много държави той допринася за намирането на решения повече, отколкото европейските институции. ЕЦБ помогна и това е безспорно, но отпуснатото от нея нисколихвено рефинансиране от началото на годината не бе достатъчно. Парите стигнаха до банките и това бе всичко. А трябва да се намери начин тези средства да стигнат до реалната икономика.

- Филип Сосие: Проблемът не е в самото заемане на пари. Лошо е, когато се теглят заеми за издръжка, но ако кредитите са подчинени на инвестиции, няма нищо лошо в това да се тегли заем, ако ще допринесе за растежа в бъдеще. Инфраструктурата, проучванията и развитието на нови технологии са перспективни полета за инвестиране. Мъдрите политики трябва да се насочат към инвестиции, които ще подкрепят бъдещия растеж.


Кое обаче може да убеди пазарите да отпуснат нови заеми, ако се погледне досегашният опит, че част от парите потъват в корупционни схеми?
- АМ: Не мисля, че това е проблем, който може да се генерализира. Вероятно в някои държави корупцията съществува, но това не е аргумент да се твърди, че не ни трябват политики, ориентирани към растежа. Нужни са по-строги критерии за селектиране, нуждаем се от проекти и от координиран план на европейско ниво, ориентиран към възстановяване на растежа. Разбира се, балансираните бюджети са инструмент, но не трябва да са единствената цел. Корупцията също е проблем, но трябва да се създават механизми за намаляването й и за наказване на проявите й. Страхът от корупция не трябва да се превръща в пречка за икономическото възстановяване.

- ФС: Навсякъде в Европа държавите могат да направят доста за подобряване на ефективността в публичните разходи. Но ако няма гориво, автомобилът не може да върви.

Кое може да оправдае поведение на правителството, при което фискалната дисциплина се поставя като приоритет и в нейно име се жертват инвестиционните разходи, при нерешителност за реформи и намаляване на текущите плащания за издръжка?


- АМ: Не се съгласявам с това. Както казах, нужни са и двата подхода. Не съм съгласен първо да балансираме бюджета и след това да мислим за растеж. Трябва да мислим постоянно за двата аспекта - икономическа политика и ефективност. В Испания например има програма за намаление на публичните разходи, но безработицата вече е 24% и можете да си представите, ако тези мерки се продължат да се прилагат без нещо повече, колко висока ще бъде тя до 2-3 години. Така рискуваме да убием пациента, ако използваме като пример средновековната медицина, когато с кръвопускане се е смятало, че кръвта на пациента се пречиства. Това винаги е заплашвало самият пациент да бъде убит.



- ФС: Не може да се отлагат мерките за растеж, защото до балансиране на бюджета икономическата ситуация би се влошила толкова много. Това може да се окаже пагубно за една държава и ние всъщност виждаме това в Гърция.

Къде е границата? Южната периферия на Европа финансираше растежа си с кредити и трансфери от богатия север, но днес този модел е подложен на критика. Как трябва да изглежда приспособяването към новите условия?

АМ: Нужна е обща позиция срещу кризата. Смятам, че не трябва да делим Европа на Северна и Южна. Не може да се противодейства на кризата само гледайки от позицията на отделна държава. Важно за всички държави е, а не само за бедните страни, а дори повече за богатите, да осъзнаят, че е важно да има растеж навсякъде. Интересът е общ, а не частен.

- ФС: Разделението на север и юг е тотално неуместно, защото поглеждайки към Холандия, която се счита за северняшка страна, също има проблеми. Освен това Германия също ще пострада от затягането на коланите на юг.

Но как тогава би изглеждало взаимно приемливото решение на тези проблеми?
- ФС: Бих казал, че това, което ни трябва, е въпрос на големи компромиси и тежки преговори с Германия. Не говорим за някой голям план. Просто тежки преговори. Европейската централна банка трябва да вземе мерки, не само за увеличаване на ликвидността между банките, но да се погрижи тя да се канализира през банките и да достигне реалната икономика.

Подготвени ли са наистина гърците за излизане от еврозоната, не означава ли това бедност  като следствие от връщането към една обезценена драхма?

- ФС: Надявам се, че това няма да се случи и че трябва да направим всичко възможно да избегнем напускането на Гърция. Ако тя напусне, това може да събори бариерата за втора държава, след това за трета и цялата система ще се запази от разпад.

- АМ: При такъв хаос рисковете за цялата система на единната валута ще се увеличат. Надявам се, че проблемите ще се решат и Гърция ще остане в еврозоната. Това е не по-малко важно за Португалия, за Испания и за всички държави в Европа.

Ако говорехте с германските политици, които имат думата, какви проблеми за тяхната икономика бихте посочили, за да ги мотивирате да помогнат на Гърция и да не допускат изпадането й от еврозоната?
- АМ: Пълния колапс на еврото. Сега богатите страни не са в толкова добра форма, колкото бяха преди. И ако Гърция се срине, те също ще бъдат засегнати. Колапсът няма да е толкова сериозен по отношение на брутния вътрешен продукт, но по отношение на доверието и способността да се посрещат проблемите. Когато еврото бе създадено, ние се убеждавахме, че системата ще е силна и устойчива, а сега се вижда, че тя е чуплива. Нужно е благоразумие, защото цялата система е заложена.

Виждаме ситуация, в която държавите си връщат икономическия растеж, но в условията на висока безработица. Докога ще продължава това, кога ще може растежът да се усети, а не само да се отчита от националните статистически бюра?
- АМ: За намаление на безработицата ще са необходими доста години, не знам колко. Сега все още сме изправени пред перспективата да растем в условия на безработица, а може дори и този тип растеж да се окаже под въпрос. Без да създадем условия за ръст на заетостта, трудно ще можем да се надяваме на подобрение. Чак тогава ще можем да прогнозираме и времето нужно за възстановяване на нормалната заетост в Европа. Към момента е трудно да се прогнозира.

Как трябва да се промени манталитетът на политиците, след като днешното поведение изглежда вредно?

- АМ: Трябва да станат прагматици.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

05 ноември 2019
София Ивент Център

Конференция The Future of Retail


Ранна регистрация до 21 октомври.

Как ще изглежда ритейл секторът през следващите 5 години и какви са възможностите за нови пазари пред местните търговци?
Водещи лектори от България и чужбина ще представят своите отговори по време на ежегодния форум на Капитал, посветен на ритейл бизнеса.

Още акценти в програмата:


  • Нови технологии и дигитализация
  • Тенденции в ритейл маркетинга
  • Клиентско поведение и преживяване
  • Устойчива и екологична търговия
  • Синергия между физическите и онлайн магазини
  • Иновации в търговските пространства

Конференция The Future of Retail Запазете билет

Прочетете и това

Икономическата логика изисква да изнасяме продукта образование за чужбина Икономическата логика изисква да изнасяме продукта образование за чужбина

Проф. д-р Димитър Димитров – основател и президент на Висшето училище за агробизнес и развитие на регионите (ВУАРР)

21 сеп 2019, 310 прочитания

Йордан Илиев: В Стария Пловдив – повече живот, повече приходи Йордан Илиев: В Стария Пловдив – повече живот, повече приходи

Директорът на общинския институт "Старинен Пловдив" за новите инициативи в полза на туристите и града

20 сеп 2019, 529 прочитания

24 часа 7 дни

20 сеп 2019, 10492 прочитания

20 сеп 2019, 5179 прочитания

20 сеп 2019, 2809 прочитания

20 сеп 2019, 1956 прочитания

20 сеп 2019, 1896 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Бизнес" Затваряне
Банкерът на Ватикана бе уволнен

Според Светия престол Еторе Готи Тедески е нарушил стандартите на управление

Константинос Милонас: Съкровищата на България са данъците и IT талантите

Изпълнителният директор на клъстера на Adecco Group за Гърция и България пред "Капитал"

Печели ли се от имоти на борсата

Дружествата със специална инвестиционна цел са алтернатива на директната инвестиция, а и изискват по-малки суми

Летящите линейки, които властта не дава на хората

Частните хеликоптери работиха на загуба пет години. Сега е ред на държавата

Кой кара джипа

Скандалите от последните дни показаха, че Бойко Борисов често е само лице на истинската коалиция, която държи властта

Ново място - Cafe 1920

Традиционната българска кухня с модерен прочит

Кино: "Далеч от брега"

Обикновеният човек срещу статуквото в новия филм на Костадин Бонев