И отново - средата

Проблемите, които според повечето участници в дискусията пречат на растежа, са лошата среда за правене на бизнес в България, липсата на квалифицирана работна ръка, забавените структурни реформи (в образование, здравеопазване, социални грижи и в държавната администрация).

"Български компании са създали специалните ефекти към Avatar и X-man. Компания, базирана в столичния квартал "Дружба", създаде звуково оръдие, с което американският флот прогонва пирати край Източна Африка.

Но за тези фирми никога няма да чуем, защото читавите компании се крият и не желаят да бъдат познати", коментира Асен Василев от Центъра за икономически стратегии и конкурентоспособност. Той призова държавата да създаде нормална среда, така че компаниите да не се страхуват, че попадането в публичното пространство ще им носи пасиви, вместо активи.

Георги Прохаски от Центъра за икономическо развитие пък предложи към Министерството на икономиката да се създаде институция, която да разследва случаи на частни компании, станали жертва на произвол от държавната администрация.

Икономистът посочи като пример дружество, обявено в несъстоятелност от Националната агенция за приходите, което в същото време е имало невъзстановен данъчен кредит в двойно по-голям размер от задължението си към държавата.

По-гъвкави, по-конкурентни

Макроикономистът Георги Ганев разкритикува не само България, но и целия Европейски съюз за пазарните ограничения, които пречат на конкурентоспособността. "Старите еснафски организации вече имат институционална основа и единствената им цел днес е да пречат на новите играчи да навлизат в отделни пазари.

Това понижава конкурентоспособността на цяла Европа", обясни той. Ганев допълни също, че зад големите примери на успешни предприемачи като Бил Гейтс и Стив Джобс стоят още много образовани и качествени специалисти, за чиито успехи и провали не се чува, но точно конкуренцията между тях създава големите успехи.

Най-много критики в изказването си отправи Петър Чобанов, който отговаряше за макроикономическите анализи на предишното правителство, а след това за кратко управляваше и Комисията за финансов надзор. Той посочи, че в номинално отношение брутният вътрешен продукт се свива и това означава, че инвестициите намаляват, ако не се брои натрупването на запаси от компаниите.

Икономистът посочи, че рестартиране на растежа след 2009 г. не е имало нито в Европа, нито в България, но решенията са специфични за всяка държава. Конкретните мерки, които предложи Чобанов, са подобряване на качеството в средното образование, въвеждането на електронно правителство с връзка между системите на различните институции, държавата да плаща в срок задълженията си към частния сектор и насърчаване на разходите за иновации.