БНБ държи банките да са привилегирован кредитор

Според централната банка спорният текст в ГПК защитава средствата на вложителите в банките

БНБ държи банките да са привилегирован кредитор

Становището е по искане на омбудсмана за изравняване на правата

Валентина Илиева
6610 прочитания

Според централната банка спорният текст в ГПК защитава средствата на вложителите в банките

© АСЕН ТОНЕВ


БНБ извади тежка артилерия от аргументи в защита на банките. Става въпрос за искането на омбудсмана на България да се обяви за противоконституционен текст от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), който дава право на банките, държавните учреждения и общините да завеждат изпълнителни дела по облекчена процедура. Според него това ги прави привилегировани кредитори.

В началото на този месец Конституционният съд заведе дело, като поиска становищата на 22 институции и организации, като сред тях няма такава, която е ангажирана с правата на потребителите на финансови услуги. БНБ е внесла становището си в съда, като го обяви и публично. То може да бъде намерено на интернет страницата на институцията.

Спорният текст дава право на банките да вадят заповед за изпълнително дело и да събират вземанията си само въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги. Според омбудсмана това е неравнопоставеност между кредитор и длъжник. Според централата банка премахването им ще заплаши сигурността на вложителите, ще ограничи кредитирането и ще увеличи лихвите, ще забави и влоши събирането на кредити.

БНБ посочва като ефект дори и заплаха от неплатежоспособност на банки със значение за целия сектор (т.нар. системно важни банки - бел. ред.) и икономиката на страната като цяло. Въпросната разпоредба е в съответствие и с европейските правни норми и тенденции при събиране на вземанията, е мнението на регулатора, като посочва два европейски регламента.

Според финансовия анализатор Любомир Христов (бивш член на управителния съвет на БНБ) текстът в ГПК създава привилегировано положение на банките.

Според банкери не става въпрос за равнопоставеност на кредитори, а за защита на парите на вложителите.

Особен вид търговец

БНБ смята, че искането на омбудсмана надхвърля обичайната икономическа и финансова проблематика. На мнение е, че така акцент се поставя върху защитата на неизрядните длъжници. Централната банка набляга на това, че след като банките са подложени на режим на надзор и регулации в дейността си заради естеството на тази дейност, включително и строги изисквания за финансовото им състояние, и никои други правни субекти не работят при такъв режим, не може да се говори за неравнопоставеност.

Доводът е, че те нямат еднаква по характер, изисквания и правен режим стопанска дейност. БНБ посочва, че "банките са особен вид търговец, със специфичен и уникален предмет на дейност, който се осъществява при специални условия". Подчертава разликата между банките и останалите икономически субекти в страната – по отношение на дейност, регулация, поеман риск и пр.

От една страна, депозитите на вложителите в банките могат да бъдат изтеглени, когато всеки вложител сам прецени, а от друга, банката не може предсрочно да изиска (предсрочна неизискуемост) погасяването на отпуснатия кредит. Именно това съчетание според БНБ прави банковата дейност високорискова и затова тя е в режим на силен надзор и строги нормативни изисквания.

Според нея въпросната разпоредба е обективна, защото с действието й се постигат "определени значими за обществото цели" - защитават се средствата на вложителите в банките, събират се своевременно вземанията по неиздължени кредити и се поддържа стабилността на банковата система.

В името на вложителите

Тъй като този член осигурява бързо събиране на вземане, така на практика защитава вложителите, защото депозантите имат право по всяко време да си поискат парите от банката, смятат в БНБ. И когато банката бързо си събира вземанията, може да поддържа постоянно висока ликвидност, за да е в състояние да изплати по всяко време депозити на граждани и фирми.

Централната банка посочва, че премахването на тази разпоредба ще забави значително събирането на вземанията по кредити и така ще се стигне до съществено увеличаване на размера на дължимото плащане от длъжника, тъй като по време на забавения съдебен процес ще се натрупат допълнителни лихви за длъжника, съдебни такси и разноски.

Забавянето на процеса по събиране на вземания ще има влияние и върху ликвидността на банките и наличието на финансов ресурс за предоставяне на нови кредити. Влияние ще има и върху цената на кредитите – заради по-високите рискове при кредитиране и събиране на заеми лихвите ще се увеличат. Бавното събиране на неиздължени кредити ще има за резултат и натрупването на загуби за банките, при това в условията на продължаваща банкова и икономическа криза, се казва още там.

Според банкери, пожелали да не бъдат цитирани, не става въпрос за равнопоставеност на кредитори, а за защита парите на вложителите. Банките работят със средствата на своите депозанти, поради което наличието на този текст е от обществен интерес. Те са професионален кредитор и законодателят е преценил, че трябва да разполагат с инструмент при събиране на вземанията си, който да осигури нормалното функциониране на банковата система, коментираха банкери.

По думите им и в момента процедурите по събиране на вземания са изключително бавни и това се отразява директно в цената на заемите. Становището на Асоциацията на банките в България, което е поискано от съда, все още не е изготвено. Срокът е 20 дни от уведомяването на съответната институция и организация.

Друга гледна точка

Друга гледна точка има финансовият анализатор Любомир Христов, според когото в конкретната обстановка въпросният член от ГПК създава привилегировано положение на банките и противоречи на конституцията на България.

"Аргументите биха могли да се разглеждат сериозно, ако можем да си представим, че банките винаги точно, конкретно и вярно представят своите искове, а това не е така", коментира той. Според него и банките трябва да доказват пред съда вземанията си, а текстът от ГПК трябва да отпадне.

По думите му БНБ няма основание да твърди, че банките имат особен статут, тъй като на практика в случая се заменя един вид надзор с друг. "Централната банка на практика не регулира договорните отношения с клиентите и това как банките се отнасят с тях. Те са под строг надзор за финансовото си състояние", обясни Христов.

Той обаче посочи, че "дълговете трябва да се плащат, защото всички знаем какво се случва, когато не се плащат, от спомените ни за 1996-97 г. И когато не се плащат, дълговете трябва да се събират".

БНБ извади тежка артилерия от аргументи в защита на банките. Става въпрос за искането на омбудсмана на България да се обяви за противоконституционен текст от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), който дава право на банките, държавните учреждения и общините да завеждат изпълнителни дела по облекчена процедура. Според него това ги прави привилегировани кредитори.

В началото на този месец Конституционният съд заведе дело, като поиска становищата на 22 институции и организации, като сред тях няма такава, която е ангажирана с правата на потребителите на финансови услуги. БНБ е внесла становището си в съда, като го обяви и публично. То може да бъде намерено на интернет страницата на институцията.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


15 коментара
  • 1
    franzela avatar :-|
    franzela

    Остава да променим и конституцията в стила на Джордж Оруел: "Всички животни са равни, но някои са по-равни"!

    БНБ за пореден път доказаха, че не са нито "българска", нито "народна". А "банка" отдавна не са - на практика от приемането на валутния борд.

    Тук обаче имаме неравнопоставеност не само между банките и всички останали юридически и физически лица в страната, а имаме и неравнопоставеност в самия кредитен сектор. БНБ забравиха колко лицензи издадоха за компании за кредитиране през последните години, които не са привилегировани като банките, а кредитират като тях (даже и по-активно).

    Ако погледнем внимателно лобисткия текст на закона - какво значи да се вади изпълнителен лист на база на "документ или извлечение от сметка". За мен това означава, че каквато и бумага (документ) да представи някоя банка, изпълнителния лист е готов. А дали клиентът й действително дължи пари или не - това е друг въпрос.

    Няма да изпадам в подробности, но ако БНБ действително се притеснява за сектора, "Банков надзор" трябва да си върши работата, като следи банките да изпълняват предписанията на закона. Ако по проблемните кредити има достатъчно заделени провизии - няма почва за притеснения. А дали е така?

  • 2
    dgdimitrov avatar :-?
    Quo Vadis?

    Интерсно кога ще се приеме закона за фалит на физическите лица, за да има наистина равнопоставеност?

  • 3
    tafricanski avatar :-|
    Теодор

    Ае защо банките да получават лихви, при положение че не носят рискове?!

  • 4
    itoskov avatar :-|
    Woland

    Напълно съм съгласен със становището на БНБ, при условието държавата да регулира законово и определянето на лихвата и най-вече промяната й в хода на договора между нея и кредитополучателя. След като банките считат себе си за по-особени субекти на търговското право, нека и да бъдат третирани като такива, с всичките плюсове и минуси.

  • 5
    franzela avatar :-|
    franzela

    Най-страшното е, че в БНБ очевидно не са си направили труда да прочетат Конституцията на Република България. А там, в чл. 19, ал. 2 пише следното: "Законът създава и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност, като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и защитава потребителя".

    Бих искал да припомня и чл. 5 от Конституцията ни: "Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат".

  • 6
    bg_potrebitel avatar :-|
    bg_potrebitel

    Ясно е, че банките в БГ не обичат да играят по правилата и не се съобразяват нито с Европейските директиви нито с БГ законодателство.
    http://bgfree.files.wordpress.com/2012/07/protocoli-kzp-bulbank1.pdf
    http://bgfree.files.wordpress.com/2012/07/zapoved-kzp-bulbank.pdf

    Кога институциите в БГ ще се еманципират и кой и кога ще наложи глоби на некоректните банки ?
    Кой и защо нареди на министър Дянков да преустанови дейността на работната група м/у МФ и АББ ?
    Направете справка в СРС и СГС за заведени дела срещу банки.
    Българските граждани не вярват на БНБ, която през мандата на Искров загуби своята независимост и действа единствено като говорител и адвокат на търговските банки в БГ.
    Българските граждани вече директно се обръщат към ЕК, ЕЦБ и Европейския банков орган (ЕБО).
    Управителят на БНБ "ще остане" в историята и с липсата си на култура на публично говорене и поведение- изказване на г-н Управителя на БНБ в национален ефир на 6 декември 2011 г.: “Всеки трябва да разчита на собствените си знания и предпочитания и да си отваря очите, особено за дребните букви в договорите. Не бива да очаква, че някой друг – било Комисията за защита на потребителите, било БНБ – трябва да мисли вместо него!”

  • 7
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#5] от "franzela":
    Банките са особен тип юридически лица.. работят с чужди пари и то с много пари, отделно раздават много повече кредити отколкото са им капиталите.. Раздават на кредит чужди пари. И ако се наредят на опашката като другите.. се рискуват парите не на собствениците на банката, а на вложителите.

  • 8
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#5] от "franzela":

    Отделно конституцията не трябва да се приема буквално. Все пак не е канон на църквата.

  • 9
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#5] от "franzela":

    Буквалното прочитане на тази алинея казва това, че не трябва да има лицензионни режими изобщо. Всеки трябва да може да прави каквато си иска стопанска дейност. Т.е. мога да започна да произвеждам оръжие? или да продавам лекарства, или да стана лекар без да имам диплома за това. А защитата на потребителя? Всъщност тук е интересното, трябва ли да има ограничаващи закони или защитата трябва да е постфактум, т.е. като направи белята извършителят на стопанска дейност чак тогава да го наказват или не трябва да му се позволява да стига до там? Но ако е второто, тогава ще има противоречие с първата част на текста, щото тогава няма да има еднакви условия за участниците. Щото на някои ще им се забранява а на други не.

  • 10
    itoskov avatar :-|
    Woland

    До коментар [#9] от "mick":

    То по логиката франзелова не би следвало да има и особени правила за банковата капитализация, както и изискване за гарантиране на влоговете от страна на банката- все пак, свободна икономика е, видиш ли.

    Но по-важно е да излеем жлъч срещу лошите банки.

    Интересното е, че на г-н Пенчев все кредиторите са му трън в очите, но отново е подходил едностранчиво. Защо омбудсманът иска да се премахнат банките от чл. 417, т. 2, а общините и държавните учреждения- да останат? Следвайки логиката му, защо общините да могат да подхождат по тази процедура, след като нито една от тях не води изрядно счетоводство (за другата мърлявщина да не говорим)...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал