Пресяване в сектора на бързите кредити

БНБ затяга изискванията за небанковите финансови институции, които отпускат заеми

Изискването за регистрация на този вид компании беше въведено през 2009 г.
Изискването за регистрация на този вид компании беше въведено през 2009 г.    ©  Мария Съботинова
Изискването за регистрация на този вид компании беше въведено през 2009 г.
Изискването за регистрация на този вид компании беше въведено през 2009 г.    ©  Мария Съботинова
До края на 2012 г. финансовите компании, чийто капитал е недостатъчен, имат срок да го увеличат

БНБ затяга изискванията за небанковите финансови институции, които отпускат кредити. Това става ясно от съобщение на централната банка за промени в Наредба 26, която регулира регистрацията и дейността на тези дружества. Промените са приети от управителния съвет на БНБ. По-строгите изисквания засягат капитала на компаниите, начина, по който се определя основната им дейност, въвеждат се допълнени и разширени основания за БНБ, с които може да откаже регистрация или да заличи от регистъра финансова институция. Последните се въвеждат в резултат от "натрупания от БНБ опит", се посочва в съобщението на централната банка.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


9 коментара
  • 1
    franzela avatar :-|
    franzela

    "Банков надзор" в БНБ се сетиха да обърнат внимание на небанковия потребителски кредитен сектор след като той набъбна доста. Бързите кредити, раздадени от въпросните 236 небанкови дружества към края на юни 2012 г. са близо 2 млрд. лв. За сравнение потребителските кредити, раздадени от банките според статистиката на БНБ към края на юни са около 7,5 млрд. лв.

    Излиза, че БНБ тихомълком са издали лицензи на дружества, които вече държат около 21-22% от потребителските заеми за граждани у нас. По-важно е, че същите тези компании изцяло контролират най-масовия сегмент на микрокредитирането - този на заемите до 400 лв., където на практика защитата на потребителите е доста спорна. За сравнение, както "Капитал" написа неотдавна, новораздадените фирмени кредити през юни са около 167 млн. лв. и те май да дадени на една фирма. В сегмента на потребителското микрокредитиране говорим за множество на брой клиенти с малки по размер заеми, за най-масовия сегмент на българския кредитен пазар.

    Както пише по-горе, имаме и резултати от бързото раздаване на лицензи, някои кредитни компании вече са с отрицателен капитал.

    Шефът на "Банков надзор" Румен Симеонов, след като през последните 2-3 години е "трупал ...опит", като е давал през ден лицензи на най-различни небанкови дружества, изведнъж се е сетил, че трябва да въведе някакви изисквания към тези компании. Дали това не е реакция на появилите се в публичния Търговски регистър загуби и декапитализация? Дано изискванията, които се въвеждат, са точни и ясни и да не допускат да се трупа повече "опит", но това тепърва ще четем в "Държавен вестник".

    Питам се обаче как БНБ точно очаква една подобна кредитна компания да запълни капиталова дупка от 22 млн. лв., при изисквания от едва 50 000 - 250 000 лв. за собствен капитал, а и защо да го прави (от икономическа логика)? Чудя се колко висока ще бъде лихвата за масовия дребен клиент при нивата на очакваната загуба на тези дружества?

    А най-много се питам кога Народното ни събрание ще се сети да изпълни функциите си и да провери за какво плаща на БНБ по около 100 милиона лева всяка година?

  • 2
    vassilun avatar :-?
    vassilun

    [quote#1:"franzela"]Шефът на "Банков надзор" Румен Симеонов, след като през последните 2-3 години е "трупал ...опит", като е давал през ден лицензи на най-различни небанкови дружества, изведнъж се е сетил, че трябва да въведе някакви изисквания към тези компании.[/quote]

    Тези небанкови финансови институции са на регистрационен, а не на лицензионен режим от 2009 година. Така че Румен Симеонов не им е давал лицензи през ден. След като 2-3 години са много, според Вас колко "дни" наблюдение на пазара са необходими, за да се анализира този пазар и да се предложат нови регулации?

  • 3
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    [quote#1:"franzela"]А най-много се питам кога Народното ни събрание ще се сети да изпълни функциите си и да провери за какво плаща на БНБ по около 100 милиона лева всяка година? [/quote]

    БНБ си върши прекрасно работата! Да не би да тъгувате по времето на Тодор Вълчев и пирамидите?

  • 4
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#2] от "vassilun": +++++++++++


    До коментар [#3] от "vassilun": ----------------

    За съжале ние,по различен начин оценявам 2-та Ви коментара. Колкото съм съгласен с 1-я, толкова не с 2-я. Има какво да изискваме и очакваме от БНБ. И сравнението с времената на Вълчев е комично. Целта ми е да сме по-добре,а не по зле :-)

  • 5
    franzela avatar :-|
    franzela

    До коментар [#2] от "vassilun":

    Един "регистрационен режим" в който има "основания за отказ или заличаване на регистрация" (цитирам В. Илиева) от регистриращата институция си е лицензионен отвсякъде.

    Регистрационният режим следва да е свободен/уведомителен. Създавайки критерии и право на отказ за достъп до който и да е пазар на практика се създава лицензионен режим. Друга работа е кой формално носи или по скоро не носи отговорност при така наречената "регистрация" или "отказ от регистрация". като преименуваш един режим, хем можеш да отказваш лиценз, наречен "регистрация", хем не носиш отговорност при издадените разрешения, защото те са само "регистрации".

  • 6
    sceptic_vgk avatar :-|
    sceptic_vgk

    От личен опит зная, че равнището на лихвените проценти на потребителските кредити от този тип институции са грабителски за българите. Не зная дали статистиката за конвергенцията обхваща вярно и изчерпателно и тези лихвени нива. Съмнявам се много.

  • 7
    johnnie1160 avatar :-|
    Johnnie

    До коментар [#3] от "vassilun":

    Явно нямаш и идея какво трябва да прави една централна банка. Искров и заместниците му са повече от некомпетентни.. Единствено добре е, че те не са нужни в момента... Дано повече никога нищо да не зависи от БНБ.

  • 8
    mindja avatar :-|
    mindja

    А каква точно е идеята да има капиталово изискване за фирми, които само дават кредити ?
    Не държат депозити, които да са под риск, че да има нужда от защитата им.
    Това, че са на загуба и се декапитализират си е техен проблем. Като искат, нека да раздават пари, които след това не могат да си съберат.
    По същата логика може да се изисква и капитал от 250 000 лв на производителите на терлици.

    Мирише на опит за ограничаване на конкуренцията и капсулиране на пазара. Ако останат само малко на брой големи играчи с какво това ще подобри положението на потребителите на този вид кредит?

    Регулация - да. Има смисъл. Но изискване за постоянно поддържане на капитал от четвърт милион !?!?

  • 9
    mrvip avatar :-|
    mrvip

    Аз като понякога давам стока на кредит, че се случва даже и да не ми я платят, да ходя ли и аз в БНБ за лиценз и да ми искат 250 000 да държа постоянно, един вид да ме пазят от мене си?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход