Емигрантските пари не пострадаха от кризата
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Емигрантските пари не пострадаха от кризата

Парите, изпращани у дома от работещите в чужбина, ще достигнат 400 млрд. долара през тази година, прогнозират от Световната банка

Емигрантските пари не пострадаха от кризата

Потоците следват собствена логика и крият някои изненади

10872 прочитания

Парите, изпращани у дома от работещите в чужбина, ще достигнат 400 млрд. долара през тази година, прогнозират от Световната банка

© Reuters


50%

от БВП - толкова е обемът на парите, изпращани към домакинствата в Таджикистан

215

млн. са мигрантите, работещи в чужбина

Преводите на пари от работещите в чужбина към домакинствата в родината им са значително по-слабо засегнати от световната криза в сравнение със спада на преките чуждестранни инвестиции или движението на частни капитали през границите. Този източник на финансиране в по-слабо развитите държави се оказва по-устойчив на логиката на кризата дори от международните помощи или затягането на бюджетните разходи във водещите икономики. Това твърди Дилип Рата, ръководещ отдела за миграция и пари от емигранти към Световната банка. Заедно със своите колеги проф. Джефри Коен и проф. Ибрахим Сиркечи те публикуваха книга, в която се твърди, че е първата, проследяваща случващото се в кризата с около 215 милиона души по планетата, които работят и изпращат у дома пари в помощ на близките.

Авторите посочват, че картината на този специфичен сектор от икономиката е доста по-сложна, отколкото се смята. Досега икономистите са наблюдавали ситуации на криза в страната, от която са напуснали гастарбайтерите, но не и такава, в която закъсва икономиката, в която са отишли да си търсят късмета.

По собствена логика

При избухването на кризата е имало масова тревога, че парите от мигрантите ще намалеят през 2008-2009 г. с последващи допълнителни отрицателни ефекти за икономиките в родните им страни. Това действително се случва през 2009 г. - средствата се свиват с 5%, но това се оказва единственото изключение в най-новата история. На следващата година преводите се възстановяват на нивата от 2008 г. Прогнозите на Рата, Коен и Сиркечи са, че през тази година парите от мигрантите ще достигнат 400 милиарда долара при 372 млрд. долара през 2011 г.

Възможното обяснение за това е мотивацията на мигрантите - те приемат трудностите на живот в чужбина в името на подпомагането на семействата си. Връзките с близките остават толкова силни, че те продължават да намират начини да изпращат средства и когато за тях самите става все по-трудно да намерят работа. В действителност преводите към родината са малка част от доходите на гастарбайтерите и те успяват да ги запазят като абсолютна стойност, като ограничават потреблението или се събират да живеят заедно, за да пестят разходи за настаняване.

Фактор за стабилността е географското разнообразие, т.е. в колкото повече държави са разпръснати мигрантите на една страна, толкова по-стабилни са паричните потоци, които те изпращат обратно. Типичен пример са хората от Южна Азия - индийци, пакистанци, балнгладешци и филипинци могат да се срещнат навсякъде по света и в големи общности. Понеже не съвпадат напълно икономическите цикли на САЩ, Европа и страните от Персийския залив например, това гарантира защита срещу резки спадове в размера на връщаните към родината пари. Статистиката за Бангладеш и Пакистан дори показва, че годишният растеж на този източник на финанси е двуцифрен и това е впечатляващо, дори като се има предвид, че официалните данни за тези държави обикновено са занижени, казва Дилип Рата. За сметка на това Латинска Америка и Карибския район пострадаха тежко, защото гражданите им търсят работа изключително в САЩ.

От помощ към инвестиция

Друг любопитен фактор посред кризата е ефектът от разликата във валутните курсове - поевтиняването на родната валута позволява технически да се увеличи размерът на изпращаните от чужбина пари при един и същ размер долари или евро например. Изследването на тримата икономисти обаче показва и нещо ново - особено в случаите, когато местната валута се обезцени силно (20-30%), средствата от гастарбайтерите се увеличават, но този път мотивът е да се инвестира бързо, докато цените са паднали. Най-яркият пример за това явление, изглежда, е Египет. Изненадващо през последните месеци там има удвояване на мигрантските пари. Досега те са били приблизително толкова, колкото и приходите от Суецкия канал, а сега са скочили, и то при криза и отсъствие на увеличена емиграция. Същият процес се наблюдава и в Индия, където рупията се обезцени.

Трети феномен, наблюдаван от авторите, е, че миграцията за търсене на работа в по-развити държави е намаляла и в някои случаи напълно е спряла, но тези, които вече са в чужбина, не си тръгват обратно. Това е наблюдавано особено между Мексико и САЩ, но важи в известна степен и за Европа, където започна преместване на мигрантите от закъсалите към по-стабилни икономики, но не и към дома. Някои остават от страх, че няма да си пуснат обратно, когато нещата се подобрят, но вероятно пребиваващите в чужбина са по-находчиви и с повече възможности от по-бедните си сънародници в родината. Илюстрация за това е голямата разлика в размера на преместващите се заради работа в рамките на страната (около 700 милиона в цял свят) и тези, пресичащи границата (215 милиона).

Все по-важни

На много места мигрантските пари са повече от преките чуждестранни инвестиции. Така е в Мексико, където те са в рамките на 25 млрд. долара. Пакистан очаква тази година 14 млрд. долара, колкото са и валутните резерви на страната, макар че по-вероятно е да бъдат изпратени около 20 млрд. долара. В съседна Индия през миналата година са влезли 64 млрд. долара, докато валутните резерви на страната са намалели с над 20 млрд. долара, включително заради опитите за стабилизиране на националната валута. Страната е най-големият получател на такива средства в света и само продължителна криза може да намали този поток, твърдят авторите. Никой обаче не е в положението на Таджикистан. По официални данни парите, изпращани от гастарбайтерите, работещи най-вече в Русия, са еквивалентни на 35% от БВП. Неофициални изчисления определят този дял на около 50% от БВП.

Колко струват преводите за българи

Малко над 9 евро за превод на 140 евро - толкова средно е струвало през първото тримесечие на тази година прехвърлянето към родината на пари от българин, работещ в Испания, сочат данни на Световната банка. Тази услуга поскъпва, защото през предходното последно тримесечие на 2011 г. е струвала средно 7.11 евро.

Въпреки кризата, в която изпадна Испания, страната остава петата по големина в света икономика, от която гастарбайтери изпращат помощи към домакинствата у дома. Преди нея са САЩ, Саудитска Арабия, Русия и Швейцария. Авторите на книгата препоръчват да се опрости превеждането на подобни малки суми (не повече от 500 долара), за да се движат парите по официални канали и да се помогне на получаващите ги държави да извлекат по-голяма полза от този финансов поток.

Справочникът на сайта на Световната банка показва, че от Испания към България паричен превод се изпълнява за по-малко от час, но таксите на отделните компании са между 7 и 14.50 евро, а целият разход за изпращане се движи между 7 и близо 20 евро. Любопитно е, че с увеличаването на сумата някои компании вдигат и таксите, които събират. Така превод на 345 евро излиза средно 6.04 евро, но в действителност таксите надхвърлят 36 евро.

Същото се наблюдава и при преводите от Великобритания към България. Там изборът е по-голям, но и разликите са по-сериозни - при превод на 120 паунда разходът варира от само 3 пенса до 25.5 паунда.

Услугата очевидно се влияе не от дистанцията, а от националния пазар, защото изпращането на същите суми към Румъния например излиза близо два пъти по-евтино.

 В България преводите от имигранти към роднините се следят от Българската народна банка. По нейни данни размерът на тези средства е между 700 и 800 милиона евро. Това означава, че всяка година българите изпращат на семействата си тук средства, равняващи се на 2% от БВП, и тенденцията е тези преводи бавно да нарастват.

През 2009 г. по тази линия в страната ни са постъпили 717 млн. евро, а през 2011 г. преводите са достигнали 770 млн., а само за първата половина на тази година размерът на тези трансфери е 407 млн. евро.

Централната банка обаче признава за несъвършенства в методиката за отчитане на тези преводи, тъй като плащанията под 5000 лв. не се докладват от търговските банки. За да компенсират необхванатите трансфери, от БНБ имат модел за оценка на средния размер на месечните суми, които българите превеждат, и те се умножават по броя на българите, постоянно живеещи и работещи зад граница, който също се определя по приблизителни оценки и не е сигурен.
50%

от БВП - толкова е обемът на парите, изпращани към домакинствата в Таджикистан

215

млн. са мигрантите, работещи в чужбина

Преводите на пари от работещите в чужбина към домакинствата в родината им са значително по-слабо засегнати от световната криза в сравнение със спада на преките чуждестранни инвестиции или движението на частни капитали през границите. Този източник на финансиране в по-слабо развитите държави се оказва по-устойчив на логиката на кризата дори от международните помощи или затягането на бюджетните разходи във водещите икономики. Това твърди Дилип Рата, ръководещ отдела за миграция и пари от емигранти към Световната банка. Заедно със своите колеги проф. Джефри Коен и проф. Ибрахим Сиркечи те публикуваха книга, в която се твърди, че е първата, проследяваща случващото се в кризата с около 215 милиона души по планетата, които работят и изпращат у дома пари в помощ на близките.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    aussie avatar :-|
    aussie

    Тези тримата Нобелова награда ли очакват за тези празни приказки. Че то 90% от това което казват може да им го каже всеки един от тези за които говорят.

  • 2
    franzela avatar :-|
    franzela

    Броят на българските емигранти ще нараства, а изпращаните суми на близките у нас ще се увеличават по брой и ще намаляват по размер, така че статистиката отново нищо няма да покаже.

    За жалост по-голямата част от спечелените навън пари ще се харчат за издръжка на огромната администрация у нас, чрез такси, данъци и монополни цени на ток, вода и парно. А тази администрация, ако е умна, трябва да пази живи и здрави близките на емигрантите у нас, защото с тях ще си отиде и издръжката й. Просто в един момент няма да има за кого да се изпращат пари.

  • 3
    lubomirgavrilov avatar :-|
    Любо

    "и те се умножават по броя на българите, постоянно живеещи и работещи зад граница, който също се определя по приблизителни оценки и не е сигурен."

    Айде стига бе... броя не бил сигурен? Нали се преброихме ? 7300 000 живеят в българия, а общо има издадени 8500000 ЕГН-та (справка при Гетов, шефа не ГРАО). Значи в чужбина живеят постоянно 1 милион и 200 хиляди български граждани. Ама на другарите е по-удобно да кажат, че не знаят да смятат.

    И преводите на българите в чужбина не са 800 милиона а два милиарда евро годишно. Пак по данни на БНБ.

  • 4
    geordgeo avatar :-|
    geordgeo

    Ако има как и тези пари (които никой не знае точно колко са) ще бъдат прилапани от комунягите, ама засега пряко не им се отдава.
    Да са живи и здрави всички, които работят извън България и издържат семейства, останали в нея...

  • 5
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Ако не са работещите в чужбина много пенсионери да са измрели от глад, студ, и липса на лекарства. По-рано или по-късно обаче този паричен поток за издръжка на близки в България ще се ограничи.
    Не е лошо да се помисли за създаване добри условия за живот на българи-пенсионери от чужбина. За пример вижте чехите и селищата около Прага. Но затова трябва комплексна стратегия, а не крадлива идеологизирана администрация неспособна да види по-далеч от джоба си, незаинтересувана от перспективите за оцеляване на страната.

  • 6
    lubomirgavrilov avatar :-|
    Любо

    До коментар [#5] от "daskal1":

    Да. Но все пак най-добре би било България да стане нормална държава и приятно място за живеене за всички. А българите в чужбина сами ще се върнат, те само това чакат... Кой не е ял чужд хляб, той не знае. Само че точно това не устройва политиците, които искат вечно да стрижат стадото.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новият пазар на труда

Новият пазар на труда

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK