Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 20 авг 2012, 23:55, 10753 прочитания

Емигрантските пари не пострадаха от кризата

Потоците следват собствена логика и крият някои изненади

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
От помощ към инвестиция

Друг любопитен фактор посред кризата е ефектът от разликата във валутните курсове - поевтиняването на родната валута позволява технически да се увеличи размерът на изпращаните от чужбина пари при един и същ размер долари или евро например. Изследването на тримата икономисти обаче показва и нещо ново - особено в случаите, когато местната валута се обезцени силно (20-30%), средствата от гастарбайтерите се увеличават, но този път мотивът е да се инвестира бързо, докато цените са паднали. Най-яркият пример за това явление, изглежда, е Египет. Изненадващо през последните месеци там има удвояване на мигрантските пари. Досега те са били приблизително толкова, колкото и приходите от Суецкия канал, а сега са скочили, и то при криза и отсъствие на увеличена емиграция. Същият процес се наблюдава и в Индия, където рупията се обезцени.

Трети феномен, наблюдаван от авторите, е, че миграцията за търсене на работа в по-развити държави е намаляла и в някои случаи напълно е спряла, но тези, които вече са в чужбина, не си тръгват обратно. Това е наблюдавано особено между Мексико и САЩ, но важи в известна степен и за Европа, където започна преместване на мигрантите от закъсалите към по-стабилни икономики, но не и към дома. Някои остават от страх, че няма да си пуснат обратно, когато нещата се подобрят, но вероятно пребиваващите в чужбина са по-находчиви и с повече възможности от по-бедните си сънародници в родината. Илюстрация за това е голямата разлика в размера на преместващите се заради работа в рамките на страната (около 700 милиона в цял свят) и тези, пресичащи границата (215 милиона).


Все по-важни

На много места мигрантските пари са повече от преките чуждестранни инвестиции. Така е в Мексико, където те са в рамките на 25 млрд. долара. Пакистан очаква тази година 14 млрд. долара, колкото са и валутните резерви на страната, макар че по-вероятно е да бъдат изпратени около 20 млрд. долара. В съседна Индия през миналата година са влезли 64 млрд. долара, докато валутните резерви на страната са намалели с над 20 млрд. долара, включително заради опитите за стабилизиране на националната валута. Страната е най-големият получател на такива средства в света и само продължителна криза може да намали този поток, твърдят авторите. Никой обаче не е в положението на Таджикистан. По официални данни парите, изпращани от гастарбайтерите, работещи най-вече в Русия, са еквивалентни на 35% от БВП. Неофициални изчисления определят този дял на около 50% от БВП.

Колко струват преводите за българи

Малко над 9 евро за превод на 140 евро - толкова средно е струвало през първото тримесечие на тази година прехвърлянето към родината на пари от българин, работещ в Испания, сочат данни на Световната банка. Тази услуга поскъпва, защото през предходното последно тримесечие на 2011 г. е струвала средно 7.11 евро.
Въпреки кризата, в която изпадна Испания, страната остава петата по големина в света икономика, от която гастарбайтери изпращат помощи към домакинствата у дома. Преди нея са САЩ, Саудитска Арабия, Русия и Швейцария. Авторите на книгата препоръчват да се опрости превеждането на подобни малки суми (не повече от 500 долара), за да се движат парите по официални канали и да се помогне на получаващите ги държави да извлекат по-голяма полза от този финансов поток.
Справочникът на сайта на Световната банка показва, че от Испания към България паричен превод се изпълнява за по-малко от час, но таксите на отделните компании са между 7 и 14.50 евро, а целият разход за изпращане се движи между 7 и близо 20 евро. Любопитно е, че с увеличаването на сумата някои компании вдигат и таксите, които събират. Така превод на 345 евро излиза средно 6.04 евро, но в действителност таксите надхвърлят 36 евро.
Същото се наблюдава и при преводите от Великобритания към България. Там изборът е по-голям, но и разликите са по-сериозни - при превод на 120 паунда разходът варира от само 3 пенса до 25.5 паунда.
Услугата очевидно се влияе не от дистанцията, а от националния пазар, защото изпращането на същите суми към Румъния например излиза близо два пъти по-евтино.
 В България преводите от имигранти към роднините се следят от Българската народна банка. По нейни данни размерът на тези средства е между 700 и 800 милиона евро. Това означава, че всяка година българите изпращат на семействата си тук средства, равняващи се на 2% от БВП, и тенденцията е тези преводи бавно да нарастват.
През 2009 г. по тази линия в страната ни са постъпили 717 млн. евро, а през 2011 г. преводите са достигнали 770 млн., а само за първата половина на тази година размерът на тези трансфери е 407 млн. евро.
Централната банка обаче признава за несъвършенства в методиката за отчитане на тези преводи, тъй като плащанията под 5000 лв. не се докладват от търговските банки. За да компенсират необхванатите трансфери, от БНБ имат модел за оценка на средния размер на месечните суми, които българите превеждат, и те се умножават по броя на българите, постоянно живеещи и работещи зад граница, който също се определя по приблизителни оценки и не е сигурен.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Предизвикателства за преминаване към публичния облак - теория и практика Предизвикателства за преминаване към публичния облак - теория и практика

Компаниите увеличават разходите си за ИТ средно с 30%, с масовото навлизане на облачните услуги

28 май 2020, 350 прочитания

Възстановителният фонд на ЕС движи ръста на европейските пазари 1 Възстановителният фонд на ЕС движи ръста на европейските пазари

Акциите на автомобилните компании, банките и туристическия бизнес поскъпват

27 май 2020, 720 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K2: Бизнесът" Затваряне
Motorola Mobility заведе ново дело срещу Apple

Компанията на Google иска забрана за продажба на iPhone, iPad и Mac в САЩ

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Магистрала без правила

"Хемус" вече се строи и планът на властта е да бъде готова след четири години. Цената обаче е заобикаляне на законите и непрозрачно харчене на милиарди левове

Майсторът, Маргарита и ние

Романът на Булгаков се завръща в книжарниците като колекционерско издание

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10