Сините камъни, катеричките и една медена къщичка
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Сините камъни, катеричките и една медена къщичка

Повечето фъстъци, бадеми, лешници и други подобни ядки идват у нас от САЩ, Аржентина, Китай и арабския свят.

Сините камъни, катеричките и една медена къщичка

И "Гривас", и "Кронос" разчитат по-малко на България и повече на внос за суровината за продукцията си

Паулина Михайлова
22557 прочитания

Повечето фъстъци, бадеми, лешници и други подобни ядки идват у нас от САЩ, Аржентина, Китай и арабския свят.

© АСЕН ТОНЕВ


"Като катеричките сме. Нали знаете, че те наесен събират в хралупките си ядки, за да си имат за цяла зима", полу на шега, полу на сериозно започва разказа си за своята фирма Христо Гривов - човекът, който понастоящем управлява "Гривас" - най-голямата като пазарен дял в България компания за производство на ядки.

Ядки - образно казано. На българския пазар потреблението е основно на слънчогледови семки. Другият асортимент е застъпен основно за износ. Оказва се, че не само българският, но и част от пазара в някои от съседните страни се захранва с този тип стока от Сливен. Доскоро фабриките тук бяха три - "Гривас", "Кронос" и "Пенелопа". Последната обаче вече е в Румъния и в Града на сините камъни фирмите от бранша са две.  

Тримата братя и златна ядка

Създадената през 1991 г. "Гривас" е на братята Димитър, Коста и Никола и първоначално работи като регионален играч - един от първите в страната изобщо в този сектор (Христо всъщност е син на единия от тях). Постепенно тя натрупва капацитет и съответно пазар. В момента, вече три години подред, държи лидерството по продажби в сегмента на ядките в България (пред "Детелина", която по данни от бранша е на второ място).

Статията е част от специалното издание "Регионален бизнес: Сливен, Стара Загора" на "Капитал Daily"

Приходите й от продажби за 2010 г. са 15.5 млн. лв., а за 2011-а - 13 млн. лв. Нивото на печалбата обаче се запазва на около 200 хил. лв., разказва търговският директор, базиран в София, Атанас Хътов. Около 60% от продукцията са за местния пазар, а 40% отиват за експорт, предимно за Балканите - най-вече Румъния, страните от бивша Югославия и част от бившия съветски блок.

70

млн. лв. приблизително са общите приходи на пазара на ядки в България

За да се оптимизира цялата схема на организация за износа, "Гривас" има две фабрики -  едната в Сливен, която обслужва вътрешния пазар, и една във Видин, откъдето тръгва стоката за чужбина. Общо работниците на двете места са над 200 души, а дистрибуцията е поверена на регионални партньори за всеки град. Изключение правят само търговските вериги, на които поръчаната стока се кара в централен склад. "За да сме номер едно по продажби, няма как да избегнем работата с веригите", разказва Атанас Хътов -  сътрудничество, което никак не е лесно или без жертви за българския доставчик.

За да задоволят пазара, на който вече имат позиции, от "Гривас" разчитат основно на вносни ядки. По думите на Христо Гривов във фабриката в Сливен месечно влизат между 60 и 80 тона само фъстъци - потребление, което няма как да бъде задоволено само с българска суровина дори само за този производител за няколко месеца. Затова с частично изключение на слънчогледа доставките идват от различни държави: бадемите и шам-фъстъкът - от САЩ, фъстъците - от Аржентина, останалото - от Китай, Египет, други арабски страни. Дали събитията там се отразяват на сигурността на бизнеса? "За тях думата криза не съществува", казва Гривов. Доставките са гарантирани, политиката няма нищо общо с търговията, а думата значи много повече от подписа - философия, която до голяма степен и самата "Гривас" възприема.

"Ние сме семейна фирма. Всичко тук е създадено постепенно и затова всяка тухла и всеки клиент ми е скъп. Затова и уговорките, които правим, са въпрос на себеуважение: работим само с "Уникредит" и никога не сме имали дори сметка в друга банка. Поръчваме опаковките си от един доставчик в Гърция и никога не сме търсили друг", твърди мениджърът на дружеството.

За разлика от арабския свят обаче кризата тук все още е факт. И за да се минимализират щетите от нея, е нужна и по-специална организация на работата. Във фабриката на "Гривас" заявките за следващия ден се събират всяка вечер и на тяхна база се организира производството.

Софийско-сливенска симбиоза

Също основно на внос за ядките си разчита другата сливенска фабрика - "Кронос". "Бадемите ни са от САЩ, лешникът - от Турция, кашуто - от Индия, фъстъците - от Китай", разказва мениджърът на "Кронос дистрибюшън" Стефан Недков. Производствената фирма е създадена през 1996 г. от братята Атанас и Георги Батакови. В момента тя е симбиоза между производство, концентрирано в Сливен, и дистрибуционно крило в София - създадената от Недков през 2000 г. изцяло търговска фирма впоследствие се влива в дружеството на братята Батакови, но остава под управлението на основателя си. Макар и да е по-назад в класацията за пазарни дялове в България (по неофициални данни от бранша държи четвъртата позиция по продажби), организацията не е никак малка.

Дистрибуцията за цялата страна се базира на собствени логистични бази в по-големите градове като Варна, Бургас, Пловдив, Велико Търново, Плевен, Благоевград, Монтана. Самата доставка става с автопарк от над 100 автомобила. Над 100 души е и самият търговски персонал. Освен че също зарежда и повечето вериги, "Кронос" от известно време се наложи и като първата от бранша, която предлага на клиентите си топли витрини за насипни ядки. И също до известна степен разчита на експорта в - Косово, Македония,  Румъния.

Посоката - надолу или на място

Да се продават ядки всъщност изобщо не е лесно упражнение - за това са категорични и от двете сливенски фирми. От една страна, потреблението (като общ оборот) в страната непрекъснато пада. По последни данни от сектора общите приходи от тази дейност в България са до 70 млн. лв. годишно. Според наблюденията на различните фирми от 2009 г. насам спадът е с по 5 до 10% годишно. А данните - както може да се очаква - са размити, защото заради сравнително лесния вход в бизнеса във всеки град има по 3-4 малки производителя, които предлагат стоката си само в съответния регион. И съответно съществен процент от реалните продажби минават в сивия сектор и не се отчитат никъде.

Другата тенденция е търсенето все повече да се ориентира към по-евтините артикули, като страната все повече се превръща в потребител почти само на слънчоглед. Макар и като тонаж той да е номер едно в производствената листа на фабриките, приходите идват в по-голямата си степен от бадеми и фъстъци. Цените на тези артикули от внос обаче от години постепенно се увеличават. И прогнозите на мениджърите както на "Гривас", така и на "Кронос" са, че пазарът или ще продължава да върви надолу, или в най-добрия случай ще запази нивата си.

Затова междувременно всеки с хобитата си. За Христо Гривов например това е медът. На собствен терен в Стара планина той отглежда билки. До тях пък - кошери. А на една специална поляна - медена къщичка. Не че медът не се продава. И не че къщичката не посреща гости. Важното е, че там има сигурен релакс.

"Като катеричките сме. Нали знаете, че те наесен събират в хралупките си ядки, за да си имат за цяла зима", полу на шега, полу на сериозно започва разказа си за своята фирма Христо Гривов - човекът, който понастоящем управлява "Гривас" - най-голямата като пазарен дял в България компания за производство на ядки.

Ядки - образно казано. На българския пазар потреблението е основно на слънчогледови семки. Другият асортимент е застъпен основно за износ. Оказва се, че не само българският, но и част от пазара в някои от съседните страни се захранва с този тип стока от Сливен. Доскоро фабриките тук бяха три - "Гривас", "Кронос" и "Пенелопа". Последната обаче вече е в Румъния и в Града на сините камъни фирмите от бранша са две.  


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.