Регионален бизнес Пловдив: Сладка история
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Регионален бизнес Пловдив: Сладка история

Управителят Вачаган Хачатрян , който официално е и собственик, разказва, че работят само с предварителните заявки. Понякога, най-вече около празници като Коледа и Великден, им се налага цехът да работи не по 8, а по 12 часа на ден, за да изпълнят поръчките.

Регионален бизнес Пловдив: Сладка история

Бързай бавно, прави, каквото правиш най-добре, и внимавай с кредитите - моделът на бизнеса на сладкарската къща "Си Пи груп"

Весела Николаева
16036 прочитания

Управителят Вачаган Хачатрян , който официално е и собственик, разказва, че работят само с предварителните заявки. Понякога, най-вече около празници като Коледа и Великден, им се налага цехът да работи не по 8, а по 12 часа на ден, за да изпълнят поръчките.

© Георги Кожухаров


Една крачка към разрастването на "Си Пи груп" са новите им клиенти от Украйна и Русия – които сами са ги потърсили

"Ако бързаш в работата си, теглиш кредити и често в един момент спираш. А на малките фирми не се дава голям шанс."Това разказват от малкото сладкарско предприятие "Си Пи груп". Всъщност по критериите за класиране то си е микрофирма – когато отиваме в цеха, там работят петима служители, собствеността е еднолична, а производството е само на един продукт – сладки орехчета. Семейство Хачатрян са избрали точно него, защото смятат, че могат да го правят добре. И докато не започне естествено разрастване, ще предлагат само орехчета.

Управителят Вачаган, който официално е и собственик, разказва, че понякога за изпълнение на по-големи заявки се е налагало цехът да работи и по 12 часа. Това обаче се случва около празници като Коледа и Великден, иначе за изпълнението на поръчките стига и нормалният работен ден. Казват, че продават на дистрибутори от цяла България, понякога със собствения си транспорт, но по-често клиентите на едро сами идват до цеха в с. Труд, за да вземат сладките.

По план

"Си Пи груп" са решили, че ще работят само с предварителните заявки – колкото са им поръчали, толкова орехчета ще направят. Рецептата пазят в тайна, не толкова дълбока, колкото на "Кока-Кола", но споделят, че в тестото за орехчетата вода няма. Един по бизнес поглед: поскъпването на суровините сериозно ги е засегнало, но засега са решили, че няма да променят цените. Вачаган изчислява, че от около година насам цената на брашното се е качила с 12 стотинки на килограм, ако не се смята ДДС, на захарта – с 5-6 стотинки... Токът също е поскъпвал през това време и с една дума – разходите са се покачили, но цената не смеят да вдигнат, защото това може да означава загуба на клиенти.

За увеличението на осигуровките и постоянния контрол за хигиена в предприятието нямат забележки – казват, че така трябва да бъде според тях. Наистина преди години е било много по-лесно – по-малко изисквания, редки проверки, така че няма проблем да правиш сладки и в гаража си. Сега проверки има почти всеки месец, нормите за спазване са много повече и по-строги, но от "Си Пи груп" не се оплакват от тях, стига всички да ги спазват.

От семейството се занимават със сладки от години, първо, като работят при братовчедите си в "Ови и Сари" (производител на популярните сухи пасти "Идеал"), след това - със собствения бизнес. Смятат, че щом правиш нещо, дори да е само едно, трябва да се стараеш да го направиш възможно най-добре, а разрастването да идва постепенно. Рискове не им се поемат, след като са видели опита на други фирми, които теглят заеми, след това банките увеличават лихвите, предприемачът плаща все по-трудно и накрая е почти невъзможно да работи, като остава с дълговете си. Освен това, разказват, на толкова малки фирми като нашата, с малко история няма банка, която да отпусне пари.

Колко е трудно да си малък

Официално "Си Пи груп" е учредена в края на 2007 г. от няколко съдружници, а от май миналата година едноличен собственик става Вачаган Хачатрян. Тогава започва да работи и цехът в с. Труд – тук намират подходящо място, което е близо и до Пловдив.Тъй като европейските фондове минават през банките, и от този път на финансиране са се отказали, така че всичко е направено със собствени средства. Отделно "Си Пи груп" все още е прекалено малка, за да разчита на традиционните програми за малки и средни предприятия на ЕС. "Европейските фондове са така – само банките печелят от лихвите. За да получиш пари от тях, трябва да стигнеш до 50 работници", разказва Вачаган. Така че от малката им фирма са решили да бързат бавно, дори ако им трябват пет или десет години, докато се усети разрастване.

Пазар на север

Една крачка към разрастването са новите им клиенти от Украйна и Русия – които сами са ги потърсили. От Си Пи са работили за клиенти в Москва преди две години и казват, че проблеми не са имали. Обичайно, ако в България отворите разговор за бизнес с Русия, често може да чуете за неплатени поръчки, забавяне при получаването на парите и други подобни истории. Според Хачатрян такива проблеми досега не са имали – клиентът им превежда част от парите, по 20-30%, предварително, след получаване на поръчката изпраща и останалите.

Още една интересна история от малката сладкарска къща – как според вас се намират машини за производство на орехчета? Вкъщи е лесно – купуваш си формички, останалото е ръчен труд. Само че от Си Пи нямало как да наемат толкова много хора и трябвало да измислят нещо. Първо идва проблемът с разделянето на тестото – за непрофесионалистите да обясним, че сладките орехчета се правят от две черупки изпечено във форми тесто. За да са всички еднакви, трябва машина, която реже само по няколко грама от тестото. Оказва се обаче, че такава няма и собствениците трябва да си пригодят сами. Което и правят. Следва изпичането, за което също си имат свой "патент", и накрая – пълненето на сладките.

Важна е и опаковката – от фирмата твърдят, че най-много продажби имат, когато опаковката е обикновена прозрачна кутия, през която сладките се виждат. Пробвали са и по-луксозни картонени опаковки, но дали защото тогава орехчетата не се виждат, или пък изглеждат по-скъпи, продажбите не са били толкова добри. Засега от "Си Пи груп" си правят равносметка, че за последната година имат добри продажби, интересът расте, най-вече предаван от клиент на клиент. Това според тях им спестява големи трудности – стига сладките да се продават, всичко останало е преодолимо. 

Историята на малката семейна фирма е също така малка. Но пък показателна. Защото бизнесът в тази ниша е един от онези, в които сравнително лесно се влиза - инвестициите не са големи, а оборот може да бъде направен. Но често именно в ниши като тази фалитът идва още по-лесно от старта - стига да надцениш себе си и да поемеш повече риск, отколкото можеш да носиш.

Собсвениците сами си пригодяват машина, която да реже тестото така, че да получават еднакви черупки за единственият си асортимент - сладките орехчета
Фотограф: Георги Кожухаров
Една крачка към разрастването на "Си Пи груп" са новите им клиенти от Украйна и Русия – които сами са ги потърсили

"Ако бързаш в работата си, теглиш кредити и често в един момент спираш. А на малките фирми не се дава голям шанс."Това разказват от малкото сладкарско предприятие "Си Пи груп". Всъщност по критериите за класиране то си е микрофирма – когато отиваме в цеха, там работят петима служители, собствеността е еднолична, а производството е само на един продукт – сладки орехчета. Семейство Хачатрян са избрали точно него, защото смятат, че могат да го правят добре. И докато не започне естествено разрастване, ще предлагат само орехчета.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    qwerty avatar :-|
    Ало, Ваньо?

    [quote#0:"Весела Николаева"]Тъй като европейските фондове минават през банките, и от този път на финансиране са се отказали, така че всичко е направено със собствени средства.[/quote]
    Арменецът/индиецът (от името или снимката не мога да определя какъв е) какво очаква? Да дойде еврочиновника с един куфар пари и да му каже: Ето, нося ти 100 000 EUR еврофинансиране на ръка, защото не си харесвал банките. Арменецът/индиецът може да е свиканал да работи в брой, ама това си е типично арменско/индийско мислене и правене на бизнес.

  • 2
    bz avatar :-|
    bz

    Браво на собствениците.
    Вместо да реват как държавата трябвало да ги "оправи" си намират ниша и си работят.

  • 3
    bibiiip avatar :-?
    bibiiip ®

    Браво на хората. Още веднъж показват, че човек ако не е лаком може да си има успешен бизнес.
    Често минавам през Труд или ако ги видя в някой магазин ще пробвам орехчетата задължително! :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK