Освен това, отбелязват експертите, по-активно преминаване към биоземеделие ще повиши използването на европейски пари по програмата за развитие на селските райони. Само преди няколко седмици, в средата на септември, стана ясно, че България е на път за втора година поред да изгуби пари по програмата. По информация на "Капитал Daily" в края на юни до властите в София е било изпратено предупреждение, че рискови са между 150 и 247 млн. евро, които да се върнат към европейския бюджет в края на годината. Миналата година загубените пари за развитие на селските райони бяха 40 млн. евро, а други 120 млн. лв. бяха пренасочени към гаранционен фонд, който тепърва ще заработва. От БСК припомнят, че от следващата година ЕС ще отдели още повече пари за биологично земеделие.

Високи прегради

Според тях има няколко неща, които са пречка пред развитието на органичната продукция в България. Едното е разпокъсаността на производителите и липсата на сдружаване, друг фактор е липсата на дистрибуция – макар в много големи магазини да има органична продукция, тя често е внос. Другите фактори, които пречат, е слабото развитие на сертифицирано животновъдство и на участие в преработващата промишленост.

В България например в края на 2010 г. има едва 21 преработватели на биоплодове и зеленчуци, при 45 в Чехия. Още по-лошо е положението в млечния и месния сектор – там регистрация имат едва 5 на мляко и един на месо. В резултат миналата година страната ни е направено само 144 тона сирене от органично мляко, при 1200 тона в Полша.

Предложението на БСК е да се разработи стратегия за производство и износ на органични продукти, която да е обвързана с финансовата рамка 2014-2020 на ЕС. В нея камарата предлага да се заложи подпомагане не само на фермерите-производители, а и на преработващите предприятия.

След около две години на протести от страна на дребни производители, вчера от земеделското министерство обявиха, че ще променят Наредбата за директните продажби. В момента тя ограничава силно възможността на дребни производители, каквито са повечето собственици на био стопанства, да продават продукцията си. Сегашното положение е в услуга на чиновници и на прекупвачи, смятат фермери. Според тях обаче трябва да има много сериозна промяна на наредбата, за да може тя наистина да работи.

Как светът ни задминава

Според доклада на специализираното издание organic-world.net през 2010 г. държавите с най-голям ръст на площите с органично земеделие са Полша (42%), Франция (24%) и Испания (9%). Преди близо две години едва 0.9% от обработваемата земя е била заета от биокултури, но тенденцията е този дял да расте. Две европейски държави отново са сред топ 3 на страните, в които органичното земеделие заема най-голяма площ от земята – Лихтенщайн (27%) и Австрия (20%), сочат данните на organic-world.net. Те обаче са изпреварени от Фолклендските острови, на които 36% от обработваемите земи са отредени за био земеделие. В България едва 0.5% от площите в края на 2010 г. се използат за биокултури.

Данните на БСК сочат, че като размер на площите водещи са Австралия, Аржентина, САЩ и Китай. От камарата отбелязват, че Пекин вече има и държавни програми за насърчаване на производството и износа на органични продукти. Основната част от експорта на Китай е за САЩ и Европа на продукти като бобови и зърнени култури, ядки, зеленчуци и чай. Увеличението му в рамките на 10 години е приблизително 100 пъти, до стойността на около 1 млрд. долара, посочват от Стопанската камара. В Индия също има програми за насърчаване на органичното производство и износа му, като целта е дребните фермери да имат сигурни доходи.