Съдът е основното притеснение на британските компании в България
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Съдът е основното притеснение на британските компании в България

Джонатан Алън е посланик на Великобритания в България от началото на февруари тази година.

Съдът е основното притеснение на британските компании в България

Джонатан Алън, посланик на Великобритания в България пред "Капитал"

9346 прочитания

Джонатан Алън е посланик на Великобритания в България от началото на февруари тази година.

© Капитал


Джонатан Алън е посланик на Великобритания в България от февруари тази година. Началото на мандата му съвпадна с период, в който Обединеното кралство изразява по-дълбоки резерви към начина на справяне с кризата в еврозоната. Различната позиция, заемана Обединеното кралство, наскоро съвпадна с вижданията на България за създаване на Европейски банков съюз с единен регулатор. Използвахме двадесетата годишнина от създаването на единния европейски пазар да потърсим неговия коментар по въпроси, които касаят Европейския съюз и в частност България.

Според вас в кои области единният пазар продължава да показва слабости в сравнение с други икономики и къде адресирането на недостатъците не може повече да се отлага?

- Това е най-голямото постижение на интеграцията между европейските държави. Имаме най-големия пазар за потребителски стоки - над 500 милиона души и повече от 21 милиона компании и трилион паунда. Видяхме огромно увеличение на търговията между държавите членки, като през 1992 г. обемът й бе 800 милиарда евро, а през 2012 вече е 2.8 трилиона евро. Увеличението е невероятно и трябва да помним защо единният пазар съществува. А той съществува, защото без него държавите биха се изкушавали да водят политика на протекционизъм, биха въвеждали квоти и тарифи и регулации, които да повишават потребителските разходи и би затруднило компаниите да растат и да постигат лидерски позиции в цяла Европа.

Но за мен има три големи предизвикателства, свързани с единния пазар. Първото е развитието на единен пазар за услуги. Досега говорехме за стоки. Аз идвам от Нотингам, град, който е известен със сиренето, което произвежда. Ако поискам да ми се изпрати парче сирене през границата, няма да има никакви проблеми, но ако съм ски инструктор, ако съм получил правоспособност в Обединеното кралство, ще имам проблеми да осъществявам професията си в други държави от Европейския съюз.

Ако искам да предлагам уроци по ски тук, трябва да съм член на вашата ски федерация, сякаш снегът и ските тук са различни. И това е само една илюстрация как държавите опитват да защитят местните работни места и доставчици на услуги, но това ги прави по-малко конкурентоспособни. Има много по-сериозни примери. Английската икономика е много по-отворена за доставки на услуги и оценките ни са, че ако облекчим предоставянето на услуги в рамките на Европейския съюз брутният продукт на европейската икономика може да се увеличи с 2.3%, което е около 50 милиарда паунда.

Второ, трябва се погрижим за електронната търговия. Ако вземем примера със сиренето и то трябва да се достави до София няма проблеми. Нелепо е, че електронните потребителски стоки не могат да се доставят толкова лесно. Например Netflix не може да ми изпрати филм за гледане. Странното е, че физическата доставка на парче сирене е разрешена, но ако продуктът е цифров и пристига по сателит, се спира. Наистина трябва да адресираме този и други въпроси, касаещи електронната търговия. Трябва да се създаде увереност у потребителите, че се намират в България и ако искат да купят нещо от Германия или Англия, могат да го върнат при дефект.

Трябва да вярват, че потребителските им права са защитени и също да знаят, че плащането им е защитено. Ако разрешим тези въпроси, смятам, че резултатът ще е смайващ. Брутният продукт на ЕС ще се увеличи с около 400 милиарда паунда.

Третият въпрос е свободната търговия. Съгласихме се, че единният пазар е феноменално успешен, защото ни позволява да печелим от търговията на потребителите да се ползват от по-евтини продукти. Но не сме отворени достатъчно към останалите части на света. Имаме планирани търговски споразумения с Япония, Сингапур, Канада за тази година. Нашият премиер  на срещата на европейския съвет този месец обяви, че е време за ново търговско споразумение със Съединените щати, които са най-големият външен пазар за продукцията на Европейския съюз. Ако постигнем широкообхватно и амбициозно споразумение, също ще дадем тласък на икономиките ни.

Български потребители също се оплакват от усложнения при опитите им да пазаруват онлайн от чужбина, какви точно са проблемите и какво решение бихте посочили?

- Нещата са по-лесни, ако се доставят физически стоки, но не и ако говорим за дигитални продукти. Ако имам технологична компания и продавам по интернет цифрови продукти, трябва да обиколя всички 17 държави, да им се представя и да адаптирам бизнеса си към техните регулации и законодателства. Това означава да наема 27 правни екипа, 27 офиса и т.н., а разходите ми ще се увеличат неимоверно.

Такива спънки може да накарат една компания да подмине дадена по-малка държава, ако сметне, че пазарът й не си струва разходите за покриване на местните изисквания.

Вместо това може да се въведат единни правила и след това тази фирма да открие един офис, който да отговаря за доставките и разплащанията с всички страни от Европейския съюз. Трябва да се създаде увереност на потребителите, че могат да плащат сигурно, и на компаниите, че могат да си съберат парите. Това не трябва да е трудно.

Добре, къде е проблемът – съпротивляват ли се националните правителства, или е въпрос на неразбиране или дори на мързел?

- Великобритания и още няколко държави, сред които мисля, че е и България, има общо мнение, че трябва да натиснем Европейската комисия да предложи решения в тази посока. Не се ли внесе предложение от Европейската комисия, става много трудно да се убеждава всяка държава поотделно. Всъщност такова предложение ЕК вече направи през януари и просто трябва да се извърви пътят до неговото приемане, като се работи за това да има най-малко възможности за протекционизъм. Защитата е нужна на потребителите, не за държавите.

Каква ще е рамката на това ново споразумение, както и на споразуменията с държавите, които посочихте?

- Обединеното кралство винаги е било икономика, ориентирана към свободната търговия. Това е част от нашата философия. Но успешният единен пазар включва държави, които нямат исторически рефлекс към международната търговия, а опитите да се защитят определени местни индустрии ги прави по-малко производителни, по-малко ефективни, а така се увеличава цената, плащана от потребителите. Ако изведнъж бариерите паднат, тези компании ще се сринат, а ако са изложени на постоянна конкуренция, ще имат шанс да се адаптират.

Ние също имаме такива примери. Най-пресният е компанията David Brown, която дълги години произвеждаше трансмисионни кутии по поръчки на въоръжените ни сили, но веднъж, след като поръчките спряха, те търсиха нов пазар и станаха един от пазарните лидери на оборудване за вятърните електрогенератори.

Обединеното кралство също като България изрази резерви по отношение на идеята за единен банков регулатор, каква е перфектната рамка на банковия съюз и регулатор по мнението на Великобритания?

- На първо място, ние подкрепяме предложенията за европейски банков съюз. Ние вярваме, че за да се предвижи еврозоната от монетарен съюз към фискален съюз, ще трябва да се постигне и политическо единство. Банковият съюз е част от това. По наше мнение има смисъл, това да бъде банков съюз на еврозоната, защото касае единната валута. Но няма голям смисъл, ако ние имаме собствена валута и по-малко интегрирана фискална система, да възприемем банкови регулации, които са създадени някъде другаде. Това би било грешка за Обединеното кралство. Всяка отделна страна, която не е в еврозоната, трябва сама да реши дали да участва в банковия съюз.

Бихме казали, че безспорно признатата институция, която ще трябва да осъществява надзора, е Европейската централна банка. Позицията ни не е съпротива срещу европейската интеграция, а загриженост за ефектите върху единния пазар.

Ако има банков съюз за еврозоната и държавите от еврозоната се събират по определен въпрос, ще го дискутират и ще взимат решения. След това ще излизат и ще съобщават на останалите страни какво е тяхното колективно решение. Проблемът е, че така автоматично се постига квалифицирано мнозинство, и седемнайсетте държави в еврозоната и банковия съюз автоматично може да придвижват въпроси в посока, за която са се договорили без дебат и оценка на ефектите с държавите, които са извън еврозоната.

Не е реалистично да очакваме държави от еврозоната да се обединят около една позиция и след това на европейския съвет, където се събират всички 27 държави, да гласуват по-различно. Ние искаме да има предпазни механизми за единния пазар и интересите на страните извън банковия съюз ще бъдат защитени. Има много начини това да се постигне – с двойно мнозинство например да се иска мнозинство веднъж от страните в еврозоната и втори път от страните, които не са част от еврозоната.

Начинът, по който и България, и Обединеното кралство се пазят от идеята за банков съюз, се представя като несъгласие по детайлите, но от думите ви разбирам, че вашите резерви са фундаментални?

- Със сигурност са важни детайлите, не мислите ли. Защото детайлът е в основата на фундаментален принцип. Единният пазар – най-успешното постижение, е нещо различно от еврозоната. По нормални въпроси, касаещи единния пазар, може да намерите Обединеното кралство и Германия на една позиция. Но ако нещата се задълбочат към банков съюз и Германия и Франция решат нещо в рамките на еврозоната, след това Германия може да каже, че е принципно съгласна с Обединеното кралство, но заради ангажиментите си към еврозоната ще трябва да постъпи по друг начин. Затова трябва да сме сигурни, че системата за гласуване на решенията е честна и дава възможност на държавите от еврозоната и банковия съюз да взимат техните решения, но да не обричат останалите държави да се примиряват с тях, без да се чуе гласът им. Това би било антидемократично.

Общувате с британски компании, които имат бизнес в България, какви са основните им оценки за средата за бизнес в България?

- Смятам, че компаниите, които идват тук, са позитивно настроени. Тези, които са тук от по-дълго време, коментират, че ситуацията се подобрява, корупцията намалява на бизнес ниво. Най-новият доклад на Центъра за изследване на демокрацията посочва, че нивото на бизнес корупция е на едно от най-ниските си равнища. Това е много важно. Оценките за данъчния ви режим са положителни, също и оценките от работата с българи, защото има много високо образовани българи, владеещи математика и други науки, и в същото време проявяват голямо трудолюбие. Заплатите са по-ниски и това също действа насърчаващо. Инфраструктурата се подобрява, средната класа се разраства и това дава възможност на британските компании да разширят пазарите си. Има много положителни неща. Не така стоят нещата по въпроси, които асоциират с всички държави от източноевропейския регион – политическа нестабилност, корупция, организираната престъпност. Вие имате политическа стабилност, корупцията намалява. Но съдебната система все още не е това, което може и трябва да бъде. Британските компании се оплакват,  че решенията се взимат бавно, изискват се огромни разходи на време и усилия и е много трудно решенията да се вземат бързо. След това обжалванията допълнително бавят процесите.

Ако партньорът ви банкрутира, процесът по фалита също е бавен и отнема време, докато активите се продадат. Главната загриженост на инвеститорите е, че има натрупани твърде много примери за болезнен опит, свързан с бавни и странни съдебни решения. Но както казах, има много положителни неща.

Визирате само проблемите на британски граждани, купили имоти в България, или проблемът е по-дълбок?

- По-дълбок. Всяка британска компания, която е навлязла, има своите оплаквания. Но такива проблеми се срещат и другаде. Правителството ви знае, че това е въпрос, който трябва да се адресира, и работят по въпроса. Споровете за недвижими имоти са друг въпрос. Има много казуси, в някои от тях инвеститорите са били наивни, в други случаи има откровено неразбиране на българското законодателство. Но има и положителни примери. William Hughes произвеждат кабели за автомобилната индустрия край Пловдив. Това не е обикновен аутсорсинг, това е износ на технологии и знания, цяло едно производство се изнася и след това продукцията му се връща в британската фабрика, за да сглоби крайният продукт. Друга успешна компания е Stephen George International. Те са архитектурна компания, която се възползва от уменията на българи в областта на триизмерните изображения, които или не се предлагат, или са недостъпно скъпи във Великобритания, но заради свързването с български партньори днес британската фирма се конкурира на китайския пазар.

Обединеното кралство трябва да отвори трудовия си пазар за българи и румънци в следващите години, но се появиха притеснения, че ограниченията ще се удължат. Какво всъщност можем да очакваме?

- Не знам защо някой се опасява от удължаване. Законите са ясни, дерогацията изтича на 31 декември 2013 г., което означава, че след 14 месеца ограниченията отпадат и българските и румънски работници ще бъдат добре дошли да търсят място в Обединеното кралство.

Защо тогава в Guardian се прокрадна информация че британското правителство преоценява отношенията с Европейския съюз и се допуска ново въвеждане на визови режими за българи и румънци?

- Една от партиите в управляващата коалиция наистина спомена за такава възможност. Истината е, че в момента тече преглед на отношенията с Европейския съюз. Разглеждаме всеки аспект, търсим къде нашите компетенции и опит са от полза на Европа и къде европейският опит и компетенции са полезни за нас. Какви са ползите, какви са рисковете. Консултираме се с отделните държави, консултираме се с частния сектор, с правителствените организации. В хода на този преглед е споменато като въпрос и свободното придвижване на работници, но реалността е, че от 1 януари 2014 г. българските работници ще бъдат добре дошли на трудовия пазар в Обединеното кралство.

Джонатан Алън е посланик на Великобритания в България от февруари тази година. Началото на мандата му съвпадна с период, в който Обединеното кралство изразява по-дълбоки резерви към начина на справяне с кризата в еврозоната. Различната позиция, заемана Обединеното кралство, наскоро съвпадна с вижданията на България за създаване на Европейски банков съюз с единен регулатор. Използвахме двадесетата годишнина от създаването на единния европейски пазар да потърсим неговия коментар по въпроси, които касаят Европейския съюз и в частност България.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik

    За съдебната система забележката сигурно е вярна, но нека не се залблуждаваме, че по другите държави състоянието е идеално. Тук поне за фирмите има една алтернатива - доброволен арбитраж при БСК и повечето чужди фирми ползват точно него, а учудващо засега лоши отзиви за него не съм чул.

    Другото обаче - за затворените пазари, е много лошо нещо и за съжаление доста от тази тенденция се привнася от Европа. Последният пример - идва нов шеф на Рено за България и в първото си интервю обявява, че "ще се бори" за законодателно ограничаване на вноса на употребявани автомобили. На следващия ден, автомобилите вносители искат да се въведе лицензиране на всички сервизи.

    Всеки ноември, франсетата - дилърчета на купони за храна (наричани още "ваучери за работническо изхранване", хаххахаха, ще се разплача от умиление...) ще настояват за увеличаване на квотата. Дори ако може, цялата заплата да се дава във френски купони.

    И естествено кулминацията на този частен комунизъм насред държавния капитализъм са стотиците инвеститори във ВЕИ, които се самопрецакаха по различен начин и сега реват по посолства и представителства като сарански мечки. За съжаление, доста от тях купиха готови проекти от подставени лица на полтици, които им бяха обещали политически чадър за цените и политически организирана сеч над конкуренцията, за да не се спука балонът преждевременно. След като това стана, сега поне 100 такива купувачи се чувстват измамени и след второто уиски си ракзазват мотамо, от кой политик (съдя, прокурор и т.н.) са купили и как ги е преметнал с обещанието за доживотна лесна пара.

  • 2
    nikolaiski avatar :-|
    Николай Узунов

    Съдът е едно от основните притеснения и на българските граждани и то не на престъпниците, които са крайно необезпокоявани от него, а на обикновения човек, който се е сблъскал поне веднъж с протакането на дело или некомпетентността на институцията.

  • 3
    vjacho avatar :-P
    Вячеслав Атанасов

    Тези положителните неща в началото,ама наистина ли ги е казал?Не може да бъде,свестно момче ми се вижда.Този се движеше,пътуваше,пък говори като човек,който не е излизал от посолството за да гледа тв7.

  • 4
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    И за българските компании е същото.

  • 5
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    За българските компании е не само притеснение, съдът е една от основните пречки да има свестен бизнес в страната, защото съд и прокуратура в България са на страната на корупцията.

  • 6
    bz avatar :-|
    bz

    "Но съдебната система все още не е това, което може и трябва да бъде."
    Ама как бе той е съвършен в сегашния му вид и всеки опит за промяна е ГРУБА НАМЕСА В НЕЗАВИСИМАТА съдебна система.
    Я бързо някоя съдийка да го съди за клевета !

    "Британските компании се оплакват, че решенията се взимат бавно, изискват се огромни разходи на време и усилия и е много трудно решенията да се вземат бързо. След това обжалванията допълнително бавят процесите."
    Стига бе този англичанин не знае ли че ако направиш забележка на съдия който не си пише мотивите 5 години си е полицейщина ?
    Те в UK не ги разбират тези работи - нашия съд е по-по-най от всички !

  • 7
    dearleader avatar :-P
    JR Ewing

    Кое е по-лесно, да си британски ски-инструктор в Боровец, или български стратегически консултант в Лондон?

  • 8
    forumer avatar :-|
    forumer

    И тъкмо да бъде зададен въпросът за напускането на ЕС и интервюто приключва :)

  • 9
    gorbachov82 avatar :-|
    Горбачов

    До коментар [#7] от "abattoir":

    Да си стратегически консултант е хиляда пъти по-лесно, защото за това се искат образование и квалификации, и ако ги има човек, вратите за него ще са широко отворени. Лондон се пази от бачкатори, не от образовани и квалифицирани хора. Справка - медицинските ни сестри.
    Но ако погледнеш правилниците на спортните ни федерации за това какви критерии трябва да покриват треньорите дори на аматьорски и юношески отбори ще се хванеш за главата - документ, че няма глоби и ангажименти към местни клубове (ок), копие от трудов договор, трудова книжка, документ за адресна регистрация и прочее...
    Наистина сме батак, щом за елементарните неща не пускаме хора, които могат да докарат международен опит.

  • vassilun

    "Съдът е основното притеснение на британските компании в България"

    Не може да бъде! Нещо се е объркал Негово Превъзходителство! Явно не знае за "справедливия" Пловдивски Окръжен Съд, който наскоро оправда Цвъчко! Дори и този единствен пример е достатъчен за да се има доверие на българския съд! До сега този съд има 99% постановени осъдителни присъди, но в интерес на "справедливостта", Цвъчко бе оправдан! Тези, които са гледали или слушали интервюто му, нещо не са дочули правилно!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.