БНБ: Влошаването на кредитите ще продължи и през 2013 г.
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

БНБ: Влошаването на кредитите ще продължи и през 2013 г.

Румен Симеонов, подуправител на БНБ, ръководещ "Банков надзор"

БНБ: Влошаването на кредитите ще продължи и през 2013 г.

Покритието на необслужваните заеми е над 90%

Валентина Илиева
4985 прочитания

Румен Симеонов, подуправител на БНБ, ръководещ "Банков надзор"

© ЦВЕТЕЛИНА НИКОЛАЕВА


Влошаването на качеството на кредитите ще продължи и през следващата година. Това каза подуправителят на БНБ, ръководещ "Банков надзор" Румен Симеонов, по време на третата годишна конференция за управление на кредитния риск, организирана от ICAP България.

Този процес ще продължи и през 2013 г. въпреки наблюдавания спад в темпото. Причина за това е очакваната рецесия във водещи икономики в Европа, както и като цяло нестабилната икономическа среда, посочи той. Към края на септември делът на необслужваните над 90 дни кредити е 17%, като за сравнение Симеонов посочи, че през 2008 г., когато започна кризата, делът им е бил 2.5% от кредитния портфейл на банковата система. Най-голямо е влошаването при корпоративните кредити, каза още подуправителят.

Последните данни на централната банка за необслужваните заеми към края на третото тримесечие, публикувани преди два дни, показаха, че всеки пети фирмен кредит е с просрочие - делът на необслужваните кредити в този сегмент е 20.1% от корпоративния портфейл. Според оценката на БНБ обаче българската банкова система е високо устойчива, като степента на покритие на необслужваните кредити е над 90%.

Предизвикателства

Освен управлението на кредитния риск като основно и едно от най-сериозните предизвикателства пред българските банки, подуправителят на БНБ посочи като съществен проблем съдебните процедури по събиране на вземанията.

По думите му нарастват случаите, в които длъжници на банки се опитват и успяват чрез различни съдебни хватки да спрат процедурата по събиране на задълженията, включително и чрез един от най-разпространените начини - обявяване на несъстоятелност със задна дата. От 2009 г. това се установи като един от големите проблеми пред банките, като от известно време все по-често при публични изяви проблемът се поставяше и от представителите на регулатора в сектора.

Промени в Търговския закон в областта "Несъстоятелност" бяха и една от основните препоръки мерки за подобряване на общата бизнес среда на Асоциацията на банките в България още през 2010 г. Преди няколко седмици бяха предложени промени в тази насока в Търговския закон.

(Не)Кредитиране

Апетитът за кредитиране на банките все още остава подтиснат, каза още Румен Симеонов. По думите му основната причина за това следва да се търси във външни фактори. Като отворена икономика България е силно зависима от случващото се в Европа, която е и основен търговски партньор на българските компании и основен пазар за експортните български фирми.

Подуправителят посочи още, че данните показват все пак стабилизиране на кредитния ръст - около 4% на годишна база. Той обаче се дължи основно на корпоративното кредитиране. Според Симеонов най-рязък спад в кредитния ръст се наблюдава при банките, които бяха най-агресивни в годините на кредитния бум.

Сериозни възражения

Подуправителят на централната банка припомни и възраженията, които има БНБ срещу предложенията за създаване на единен банков надзор в ЕС, като ги определи като "сериозни". В случай че България се присъедини към единния банков съюз, преди да е станала член на еврозоната, това ще означава Европейската централна банка да упражнява пълен надзор върху банковата система тук.

В случай на надзорен провал обаче цената ще се плати от българския данъкоплатец, като не бива да се забравя и цената на политическия риск за страната в една такава ситуация, коментира Симеонов. Той посочи още, че българските банки нямат да имат достъп до финансиране от ЕЦБ, както и до средствата в европейския стабилизационен фонд за рекапитализация на кредитните институции, тъй като парите там са предназначени за банки от еврозоната.

Влошаването на качеството на кредитите ще продължи и през следващата година. Това каза подуправителят на БНБ, ръководещ "Банков надзор" Румен Симеонов, по време на третата годишна конференция за управление на кредитния риск, организирана от ICAP България.

Този процес ще продължи и през 2013 г. въпреки наблюдавания спад в темпото. Причина за това е очакваната рецесия във водещи икономики в Европа, както и като цяло нестабилната икономическа среда, посочи той. Към края на септември делът на необслужваните над 90 дни кредити е 17%, като за сравнение Симеонов посочи, че през 2008 г., когато започна кризата, делът им е бил 2.5% от кредитния портфейл на банковата система. Най-голямо е влошаването при корпоративните кредити, каза още подуправителят.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    pdodov avatar :-|
    pdodov

    Чисто статистически ако се установи: в кои направления "фалират" Бг фирми - може би ще се установят: 1. В кои области кризата ни е засегнала най силно (за което би следвало да се предложи и оздравителна програма чрез фондове) , и 2. Може би част от "фалитите" са изкуствени Решения по проблеми, произтичащи от пропуски (или необходими допълнения) по Търговския закон. Праволинейните и последователни промени в законодателството биха дали по ясна икономическа "картинка" и на гражданите, от което следва и снижаване на риска при потребителските кредити (респективно: увеличаване % на обслужване).

  • 2
    qmh avatar :-|
    ямх

    ...този процес, ще продължи и през 2013 година...Причината за това е очакваната рецесия във водещи икономики в Европа....
    ...този процес, ще продължи до изчистване на всички вътрешнофирмени задължения в размер между 162 и/или 200 млрд.лв. и/или много след 2013 година...
    ...Причината е в отпускане на необезпечени кредити и всички знаем причините за тях...
    ...Въпроса е, кой плаща сметката на банкерите!?
    ...и/или по точно на политиците и банкерите!?
    ...и ако ФЕД е създаден, с цел да предпази пазарната икономика от алчни политици да пускат печатницата за пари, то какво представлява европейски проект съфинансиран 75% от себестойността в милионно изражение...необезпечен банков кредит на партиен общински лидер?...
    ...най-древната професия не е проституцията , а лихварството...

  • 3
    franzela avatar :-?
    franzela

    Прочетох статията и се замислих върху "покритието на необслужваните кредити", което, според статията, е над 90%. Отворих си статистиката на БНБ, да видя "покритието" и ето какво прочетох там - кредитите към държавата, банки, фирми и граждани към края на септември 2012 г. са общо около 65,7 милиарда лева, като само към граждани и фирми са 55,9 милиарда лева.

    Кредитите, класифицирани като "необслужвани" и "загуба" са общо 9,87 милиарда лева. Заделените провизии за кредитен риск към същия период са около 2,27 милиарда лева или "покритието" на кредитите е 23%. Как това "покритие" изведнъж стана 90%, да не би това да се е случило през последния месец?

    Аз лично съм "за" Европейската централна банка да упражнява пълен контрол върху банковата ни система, за да има прозрачност в надзорната дейност и единни критерии, и не виждам никакъв политически риск от това.

  • 4
    ky_ky avatar :-|
    ky_ky

    Необслужването ще продължи и след 2013 г.

  • 5
    dimdim avatar :-|
    Дим Дим

    Все повече се затяга примката около бизнеса, никой не иска да дължи нещо, просто няма пари, това е истината

  • 6
    goblenka avatar :-|
    goblenka

    "Последните данни на централната банка за необслужваните заеми към края на третото тримесечие, публикувани преди два дни, показаха, че всеки пети фирмен кредит е с просрочие - делът на необслужваните кредити в този сегмент е 20.1% от корпоративния портфейл." " Подуправителят посочи още, че данните показват все пак стабилизиране на кредитния ръст - около 4% на годишна база. Той обаче се дължи основно на корпоративното кредитиране" какъв извод си правите, като прочетете тия два цитата? Въпреки сериозната проблематика при корпоративното кредитиране, има ръст от 4%. Защо? Защото: " ...степента на покритие на необслужваните кредити е над 90%."
    Другото важно нещо, което не само трябва да се разбере, а и да се запомни е: " В случай че България се присъедини към единния банков съюз, преди да е станала член на еврозоната, това ще означава Европейската централна банка да упражнява пълен надзор върху банковата система тук." , но " В случай на надзорен провал обаче цената ще се плати от българския данъкоплатец, като не бива да се забравя и цената на политическия риск за страната в една такава ситуация, коментира Симеонов. Той посочи още, че българските банки нямат да имат достъп до финансиране от ЕЦБ, както и до средствата в европейския стабилизационен фонд за рекапитализация на кредитните институции, тъй като парите там са предназначени за банки от еврозоната." Бих добавила нещо от мен: нужен е и закон за фалита на физически лица.

  • 7
    neutralniya avatar :-P
    Ромлянин

    [quote#3:"franzela"]Кредитите, класифицирани като "необслужвани" и "загуба" са общо 9,87 милиарда лева. Заделените провизии за кредитен риск към същия период са около 2,27 милиарда лева или "покритието" на кредитите е 23%.

    Как това "покритие" изведнъж стана 90%, да не би това да се е случило през последния месец[/quote]


    Когато човек чете Внимателно и държи на Собствена гледна
    точка - винаги си задава въпроси - както е с теб в случая ;)!

    ---------

    когато човек приема тезата "Всички така казват" - тогава е обречен

    ---------
    отговорът може да е само един ..........
    и той е в Минус на обречените ;)?!?!

  • 8
    nesty avatar :-|
    nesty

    До коментар [#3] от "franzela":

    Рискът е в това, че ако се наложи рекапитализация (което ЕЦБ може да изиска), самата ЕЦБ няма да участва (подпомогне) в това. Няма как българския данъкоплатец, чрез БНБ, да плаща, а ЕЦБ да поръчва музиката. Това е вид отдаване на суверенитет, срещу което не получаваме нищо в замяна.

  • 9
    franzela avatar :-|
    franzela

    До коментар [#8] от "nesty":

    Не мисля, че рекапитализацията е някаква злобна самоцел на Европейската централна банка срещу по-бедните държави в Европа. Аз лично по принцип не приемам тезата за донорство в частни акционерни дружества, каквито са банките. Защо не подпомогнем в тези трудни времена също и месопроизводителите и хотелиерите? И те са регистрирани по същия Търговски закон и имат същите права като банките по Конституцията ни. Освен това, даже и сега повечето банки обявяват добри печалби, тоест пари за рекапитализация или повече провизии има.

    Колкото до подкрепа от Европейската централна банка - и сега не може да очакваме такава, освен на добра воля.

    Все си мисля, че чрез ЕЦБ контролът върху финансовата ни система би бил доста по-обективен и независим. Винаги отвън се виждат по-добре нещата. Силно впечатление ми направи една хипотеза в статията за това, какво би се случило в случай на "надзорен провал" от страна на ЕЦБ. А какво би се случило в подобен случай без участието на ЕЦБ и какъв би бил политическия риск тогава? И дали една хипотетична необходимост от рекапитализация е редно да се нарече "надзорен провал"?

    Не бива да забравяме и настоящата цена на "независимата" БНБ за българския данъкоплатец - около 90 милиона лева годишно, които може би ще намалеят, ако ЕЦБ поеме надзорната дейност.

    Не е лошо също да прочетете и писмото на БНБ до "Биволъ", има го в нета...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

В градската строителна джунгла

В градската строителна джунгла

Гласът на хората

Гласът на хората

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.