Козметични отстъпки за малките ферми
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Козметични отстъпки за малките ферми

Телешкото, свинското и агнешкото месо са пропуснати в наредбата и продажбата им става само с посредници

Козметични отстъпки за малките ферми

Промените за директните продажби от производители запазват статуквото в полза на посредниците и големите компании

Весела Николаева
7404 прочитания

Телешкото, свинското и агнешкото месо са пропуснати в наредбата и продажбата им става само с посредници

© ЦВЕТЕЛИНА БЕЛУТОВА


Козметични поправки – така могат да се определят предложенията на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за промени в наредбата, която урежда директните продажби на храни от животински произход. Наредбата е в сила от две години и досега на практика почти не работи. Причините са в силно ограниченото количество на продукцията, което един малък производител може да продава директно до крайни клиенти, при това само в рамките на административната област, в която тя се произвежда. Така например, ако имате малка ферма във Видинска област -  най-бедната част на ЕС, може да продавате директно продуктите си само в нейните граници. За останалото количество ще трябва да чакате посредници, които да стоят между вас и големите производители, за които няма никакви ограничения.

Ограниченията за малките производители се мотивират с това, че не може да се гарантира стриктният ветеринарен контрол, но земеделското министерство засега не разяснява как е приело, че 30% от една евентуално негодна продукция са по-малко опасни от цялото количество.

По общо мнение на дребните фермери в сегашния си вид наредбата облагодетелства посредниците по веригата и големите производители. От земеделското министерство съобщиха пред "Капитал Daily", че обновеният й вариант е готов и в момента се съгласува.

Индивидуална млечна квота

Част от промените засягат доставката на мляко – вместо с лимит от 73 тона годишно за краве мляко производителят вече ще може да продава според "индивидуалната млечна квота за директна продажба". Това обаче не е повод за голям оптимизъм, тъй като тази квота ще се определя административно от земеделското министерство за всеки производител. Формално това ще става според броя на животните и качеството на продукцията, но притесненията са, че фермерът ще зависи изцяло от усмотрението на чиновника.

В същото време само преди дни излязоха данни, че България изпълнява едва 46% от квотата си за директни продажби на мляко, с което се нарежда на първо място в ЕС по неусвояването й.

При останалите видове мляко промените са незначителни – за суровото овче, козе или биволско лимитите за директни продажби се вдигат с по 5-10 процентни пункта на фона на сегашните 30% от общото количество за ферми, отглеждащи 50 - 100 животни (виж таблицата).

"Износ" в съседна област

Донякъде възможностите на малките производители се разширяват с разрешението да продават и в съседна област. Достъпът на млекопроизводителите до пазара им обаче отново е силно ограничен с изискването това да става само през млекомати (вендинг машини за мляко), които и без това са рядкост. В този смисъл това, че вече ще могат да наемат или ползват и чужди млекомати, а не само техни собствени, не променя кой знае колко картината.

Възможността за директна продажба в съседна област се дава без ограничения за риба и месо от птици и зайци. Сиренето ще се предлага на "съседите" в профилирани обекти за този вид продукция - магазини или сергии. Производителите на яйца ще трябва да са благодарни, че вече ще могат да продават директно не 500, а 1000 броя общо в двете области.

"Нищо реално няма да се промени. България е малка държава и е много глупаво да се ограничават продажбите до една съседна област. Аз какво да правя, като съм в обл. Плевен и не гранича със София или Варна например", коментира Албена Симеонова, собственик на едноименната фирма за биоземеделие и председател на Фондацията за околна среда и земеделие. По повод планираните промени, които досега не са представени официално пред малките фермери, Симеонова заяви: "Това са простотиите на големите производители. Визирам всички, които правят каквото могат, за да спъват идеите ни за промяна." По думите й много пъти сдружения на малки производители са внасяли в земеделското министерство предложения за нормативни промени, но гласът им е оставал в пустиня. 

Председателят на Българска асоциация "Биопродукти" Милен Стоянов смята, че предложените промени са "стъпка в правилната посока", но все още има много ограничения, които "нямат основание". По думите му постепенно се разработва пазар за биопродукти и стоки от малки ферми, но това трябва да става внимателно, за да няма злоупотреби. "Трябва да се калкулира човек за единица време колко може да продаде. Не може постоянно да продаваш на всеки от клиентите си по 20 литра мляко, ясно е, че това не е продажба на краен потребител, защото той няма какво да прави с толкова мляко.

Опцията интернет

Ограничението за продажба само в областта на фермата или в една съседна има и противници, и привърженици сред браншовите организации. Стоянов например е на мнение, че трябва да се търси баланс, особено за храни, които се развалят бързо и е ясно, че няма как да бъдат превозвани за дълго време. От друга страна, той е съгласен, че по този начин се пречи на производителя да се разрасне. "От област Видин например не могат да продават в София. А там е най-бедното място в ЕС и трябва да им се даде възможност да излязат на по-голям пазар", коментира той.

Десислава Димитрова от българската организация на Slow Food смята, че е по-добре ограничението за областта да остане, защото така може да се привлекат повече посетители там и да се развива туризъм.

Интересен начин обаче има за "заобикаляне" на наредбата в частта й за областното ограничение – чрез продажбите в интернет. Адвокат Ивана Мурджева обясни, че тъй като този въпрос не е точно уреден, може да се смята за напълно разрешено ферма от Търговище например да продава в София, но чрез онлайн магазин. Вече има няколко сайта, който предлагат продукти на малки производители от цялата страна. Мурджева смята, че българското законодателство в това отношение е неправилно интерпретиране на европейските регламенти. Те оставят доста широка свобода за избор на всяка държава, но според юриста в този случай България е прекалила в ущърб на малките ферми.

Свинско, агнешко и телешко - само с посредници

Макар и козметични, полза от промените все пак за част от производителите ще има. Други обаче ще си останат феодално обвързани към прекупвачите. Благовеста Василева от Маджарово, Хасковска област, е един от тези фермери – тя заедно със съпруга си и брат си отглеждат животни, но не могат да продадат директно на клиент и килограм свинско, агнешко или телешко. "Просто не е сложено в наредбата. Продаваме на прекупвачите, които ни извиват ръцете", каза Василева. Тя отбеляза, че ако се разшири възможността за директни продажби, това ще е от полза и за потребителите, защото крайната цена ще падне, когато се махнат посредници по веригата.

В момента семейството й отглежда 350 животни, има и къща за гости, в която може да продава само мед от пчелините си. "За мляко, сирене, яйца процентът на разрешени директни продажби е много малък. Всичко останало отива за посредници", отново посочи Василева.

Идеята за фермерски пазар в София, която се подкрепя от общината, се спъва до голяма степен от същата наредба. Ако тя се спазва, на този пазар ще могат да продават производители от областите София, Кюстендил, Перник, Благоевград, Пазарджик, Пловдив, Ловеч, Враца и Монтана. Фермерите в Сливенска или Плевенска област ще трябва да дочакат такива пазари в тяхната или съседна област. За да продават на тях само позволена им част от продукцията си.

Предложенията

В една съседна административна област ще могат да се продават:

- мляко през млекомати

- яйца

- риба

- месо от птици и зайци

- храни от животински произход.

- Доставката на краве мляко ще е според индивидуална квота и няма да има ограничение до 73 тона годишно.

- За овче, козе и биволско мляко ще има по-високи лимити - 40% вместо сегашните 35% от месечния млеконадой във ферми с до 50 животни; 35% вместо 30% за такива с 50 - 100 животни; 30% вместо 20% при отглеждане на над 100 животни.

- Млекоматите ще могат да се наемат.

- Директната продажба на кокоши и пъдпъдъчи яйца се увеличава от 500 бр. на 1000 бр. седмично.

- Лимитът за продажби на прясна или охладена риба се вдига от 2 на 5 тона годишно, остава ограничението да е до 30% от годишния улов. Въвежда се задължителна регистрация на обектите.

- Въвеждат се изисквания за зреенето и съхранение на млечни продукти от овче, козе или биволско мляко, произведени във временни обекти за продажба - ще могат да се използват и други помещения, които отговарят на европейските изисквания.

Козметични поправки – така могат да се определят предложенията на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) за промени в наредбата, която урежда директните продажби на храни от животински произход. Наредбата е в сила от две години и досега на практика почти не работи. Причините са в силно ограниченото количество на продукцията, което един малък производител може да продава директно до крайни клиенти, при това само в рамките на административната област, в която тя се произвежда. Така например, ако имате малка ферма във Видинска област -  най-бедната част на ЕС, може да продавате директно продуктите си само в нейните граници. За останалото количество ще трябва да чакате посредници, които да стоят между вас и големите производители, за които няма никакви ограничения.

Ограниченията за малките производители се мотивират с това, че не може да се гарантира стриктният ветеринарен контрол, но земеделското министерство засега не разяснява как е приело, че 30% от една евентуално негодна продукция са по-малко опасни от цялото количество.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Жалко е да гледаме такива безплодни напъни имайки предвид многолетния исторически опит на бългаското селско стопанство в кооперативното дело. Явно е налице нуждата от подобен род организация на дребните стопани, държавата е безсилна да организира дейността им.

  • 2
    goblenka avatar :-|
    goblenka

    Боже! Спаси ни селските производители, иначе ще умрем не от зарази, а от глад!

  • 3
    inkata22 avatar :-P
    Иван Кавръков

    В няколко града на БГ вече има създадени групи от потребители и няколко производители .Някъде ги наричат "Хранкооп" или с други имена ,но в Европа това е по-често срещана практика. Производителите обикновено са от района и затова се познават лично с потребителите.Обикновено това са млади хора ,млади семейства или други,които се доверяват на производителите. Те могат винаги да ги посетят и да се уверят как се оглеждат храните ,които потребяват .А за да се знае кае е правилно и кое не е ,нужно е генерално да се променя и знанието и отношението ни на само към храната,която потребяваме ,но и към всички свързани с това тенденции. Информацията е налична.Просто ,който се интересува може да понаучи що е това Биоактивно земеделие ,кои са препоръчителните правила в земеделието ,какво е това Пермакултура ит.н.У нас има много блогове ,сайтове и т.н. а производителите стават все повече. Мой съвет! Търсете и се свързвайте с производители ,които не се ограничават с един артикул ,примерно месо. Повечето артикули,по-примитивните условия и по-малките количества от продукция са ориентировъчен показател ,че не се гони печалба от това което се произвежда, производителя (вероятно)сам консумира от същата продукция ,а и в селото мястото (ако не е зад телени мрежи) всеки от съседите на производителя вижда какво и как работи той със земята...

    https://www.blogger.com/blogger.g?blogID=6389436897809968356#editor/target=post;postID=6353317079110619600

    Към съставителя на тази статия: Отглеждайте нещата от много страни,за да сте на ясно с материята и реалните факти. Четете пермакултура и Биодинамично земеделие .Свързвайте се с реалните субекти в ситуацията, и след като наберете достатъчно информация и факти-отразете всичко това! Успех.

  • 4
    ugi avatar :-|
    ugi

    Не виждам смисъл в тези ограничения по области. Особено при начина на разпределение на земеделските площи и потреблението в България - големе земеделски райони в северна и южна България, а голямо потребление в София, Пловдив, Варна, Бургас. Защо да не може един малък производител/ среден производител и да си отвори фирмено магазинче в София примерно, където има пазар за такава стока? Това разбира се при спазване на съответните хигиенни норми? Тази глупава забрана може и в момента да се избегне елементарно като съответния производител си регистрира и едно ООД с предмет на дейност - изкупуване и продаване на съответната продукция - просто всичко това е свързано с допълнителни разходи, които не е нужно да се правят.

  • 5
    voteme avatar :-|
    voteme

    Толкова пък не може ли един производител да си направи едно търговско дружество, да го пише посредник и да продава където и за колкото си иска.

  • 6
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    До коментар [#1] от "daskal1":

    То ако насърчат кооперативните сдружения в България няма да има криза.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK