Гепард: Шампиони в трудна среда
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гепард: Шампиони в трудна среда

Гепард: Шампиони в трудна среда

Кирил Кирчев
6209 прочитания

Компаниите от класацията в числа

1702 малки и средни компании

21 млрд. лв. приходи за 2011 г.

33% среден ръст на приходите спрямо 2010 г.

1.378 млрд. лв. обща печалба за 2011 г.

106.7 хил. служители, или почти 7% от наетите в частния сектор в България

9.4% ръст на броя на служителите спрямо 2010 г.

Критериите

За да попадне в класацията, една компания трябва:

- да има между 10 и 249 служители

- да отбелязва ръст на своите приходи* в две поредни години

- да отговаря с резултатите си от 2011 г. на определението за малки и средни предприятия (не микро-), заложено в закона: между 3.9 млн. лв. и 97.5 млн. лв. приходи и/или активи между 3.9 млн. лв. и 84 млн. лв.

- да е на печалба през 2011 г.

- да бъде частна собственост

- да е регистрирана преди 2009 г.

- да не е финансово, здравно или холдингово дружество.

* Класацията работи с данни за приходите, без да включва приходи от финансирания, увеличение на запасите, разходи за придобиване на активи по стопански начин. Използвани са данни на "Капитал" от Търговския регистър, ICAP - България, НСИ, НОИ.

Азбучна истина е, че секторът на малките и средните предприятия е гръбнакът на европейската икономика. В България те са 99.8%* от всички фирми. Продължаващата вече няколко години криза обаче прави така, че този гръбнак у нас да изглежда приведен. Лошите новини не са малко - свиване на дейността, по-малък оборот, по-малко заети и неизвестно кога възстановяване. Добрата е, че гъвкавостта на малките фирми може да им помогне да станат по-конкурентни, да произвеждат по-качествени продукти и да търсят нови пазари и ниши. Пътят до успеха обаче е дълъг и собствениците им трябва да свикнат с мисълта, че това е вече новата реалност.

Има една различна група от компании, които овладяват тази реалност и работят успешно в нея. За една година, през 2011, те са увеличили общия размер на приходите си с една трета, а за това са наели няма и 10% повече хора. Това показва  годишната класация "Гепард" на "Капитал", която подрежда най-динамичните малки и средни фирми в страната. Тя е селекция от растящи бизнеси, които се опитват да противодействат на изкривяването и постигат по-силни резултати въпреки цялостния негативизъм в сектора и едва 1.7% ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) за 2011 г. "Гепард" анализира тенденциите при тези компании, като изследва динамиката на развитието им през последните три години - от 2009 до 2011 г., а основният показател е ръстът на приходите. 

Растящите групи

В класацията попаднаха 1702 дружества от цялата страна, а София категорично е най-големият бизнес център, на голяма дистанция остават Пловдив, Варна, Бургас и Стара Загора. Северозападна България продължава да е на опашката по брой фирми в подреждането.

Приходите от продажбите на най-добрите малки и средни дружества през миналата година са били 20.966 млрд. лв., което прави почти 28% от БВП на страната (75.265 млрд. лв.).

За малките и средните предприятия (МСП) търговията е най-привлекателната дейност – близо 40% от компаниите в класацията се занимават с това. Далеч назад от второ до четвърто място по атрактивност са селското стопанство, транспортът и хранителният бизнес, които са представени с по 8-10% от фирмите в подредбата. Въпреки продължаващата криза за строителството около 70 дружества от отрасъла бележат ръст. За съжаление един от най-динамичните браншове – технологичният – е представен едва с 19 компании. Това потвърждава и един от големите проблеми на българската икономика - липсата  на компании, които формират най-висока добавена стойност в бизнеса си, каквито са и технологичните.

Географско разпределение

Дълго време трябва да мине, за да може повече области в страната да станат по-привлекателни за бизнес. Нужни са комплекс от фактори, за да се случи някаква промяна в тази посока. Засега обаче това продължава да липсва и София е далеч напред с 520 компании в класацията, традиционно я следват областите Пловдив, Варна, Бургас, но с доста по-малко растящи фирми (виж графиката). Като в тези пет области са съсредоточени 55% от най-добрите малки и средни компании в страната. Наред с тях обаче по брой компании, попадащи в класацията, се нареждат Велико Търново, Стара Загора и Добрич (виж таблицата).

Последните пет области по участие са Кюстендил, Видин, Смолян, Кърджали и Монтана, където попадат общо едва 3.4% на сто от растящите през 2011 г. малки и средни бизнеси. За съжаление географското разпределение е показателно защо пет от шестте икономически района в страната са на опашката по развитие в целия Европейски съюз.

Различията по сектори

Технологичните компании, които работят основно за външните пазари и са по-малко подвластни на кризата, отчитат трайна тенденция на ръст на приходите от 2009 до 2011 г. Земеделските субсидии, в голяма степен концентрирани при производителите на зърно, пък допринасят за добрата картина в селското стопанство.  Високите цени на металите на международните пазари дават сериозен тласък за резултатите на фирмите в сектора на металите – металообработващи дружества и търговци на скрап. Стабилно се представят и водещите транспортни фирми, като постъпленията на най-добрите 10 се увеличават между 89 и 3500%. За лидерите сред строителните компании миналата година е била много по-успешна в сравнение с 2009 и 2010 г. Приходите им са нараснали драстично, но не може да се каже същото за печалбите им.

Напълно според очакванията най-големите обороти са в сектора на търговията. Приходите на най-големите са солидни за българските стандарти и се движат от 17 до 50 млн. лв. през миналата година. Печалбите им обаче по-скоро могат да се нарекат символични, защото не надхвърлят няколкостотин хиляди лева. 

Тежестта на приведения гръбнак

Въпреки растящото значение за икономиката българските малки и средни фирми имат проблем с производителността на труда, която е от 2 до 7 пъти по-ниска в сравнение с новите страни - членки на ЕС, и 15 – 30 пъти по-ниска от старите, сочат данните от доклад на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Това означава, че в България работещите в тях създават по-малка добавена стойност и поради това са по-нископлатени.

Проблеми с кредитирането

Достъпът до финансиране все още остава ключов фактор за цялостното икономическо представяне на малките и средните компании. През миналата година най-използваният източник на финансиране продължават да са средствата на собственика (62%). В началото на 2012 г. достъпът до финансиране е силно затруднен за 69% от предприятията, над половината се страхуват от фалит, показват данните на ресорната агенция. А кризата в кредитирането има дългосрочни негативни ефекти както върху склонността на предприятията да инвестират, така и върху склонността за потребление.

Приходите се свиват, заетите намаляват

В условията на криза приходите на малкия и средния бизнес се свиват, а заетите намаляват. През 2010 г. постъпленията са се понижили с 1.4%. За разлика от тях в големите предприятия показателят се е увеличил с 9.4 на сто. На малките и средните фирми се падат 67.8% от всички приходи, като този дял намалява в сравнение с 2009 г., когато е бил 70 на сто. Разходите се понижават с по-бавен темп (0.4%) от този на приходите, което показва известно изоставане в приспособяването на сектора към намалената икономическа активност.

След като приходите намаляват и финансирането остава трудно, логично следва намаляване на персонала. Малките и средните предприятия осигуряват 74.8%, или 1.5 млн. от работните места в страната през  2010 г. (няма по-нови данни), което е с 6.5% (или 104.2 хил. души) по-малко от предходната година. Очаквано и средният брой на заетите в една фирма следва низходяща тенденция. През 2010 г. той е бил 5.7 общо за икономиката, 4.3 в МСП и 677.6 в големите предприятия.

Не става само с еврофондове

Финансирането по оперативни програми на ЕС изглежда като мираж, тъй като едва 6 на сто от фирмите са спечелили такова. Не е изненада, че тежките процедури, изискващи голям обем от документация при кандидатстването и отчитането на европейските проекти, са най-значителният проблем, възпрепятстващ ефективното усвояване на фондовете. Сред другите са забавяне на плащанията по проекти и необходимост от осигуряване на финансов ресурс за изпълнението на проекта.

Въпреки постиженията в усвояване на европейски пари правителството отбеляза един голям провал - оперативната програма "Конкурентоспособност", с която засега не успя да предостави нужното на бизнеса, който прогресивно се отказа да я ползва. Управляващите обаче сигурно са наясно, че успехът с еврофинансирането не може да скрие една от най-големите язви на българската икономика - замирането на икономическата активност по места. През всичките шест години класацията "Гепард" много точно показва този огромен недостатък. Освен това две трети от ръста на брутния вътрешен продукт през миналата година са дошли именно от реализираните европроекти, които по принцип трябва да бъдат допълнително, а не основно финансиране. Иначе казано, те могат да предпазят икономиката от потъване, но не могат да са онзи двигател, който ще я ускори достатъчно.

Основните заплахи пред сектора на малките и средните предприятия са отложените инвестиционни планове, затрудненият достъп до финансиране, високата междуфирмена задлъжнялост и липсата на иновации. Това от своя страна ги прави недостатъчно конкурентоспособни, а промяната в тази посока е в основата на устойчивото им развитие. Ключовите проблеми пред малките и средни предприятия остават свитите доходи на населението, високата безработица, неясната перспектива, високата между-фирмена задлъжнялост, тромавата съдебна система и не на последно място - липсата на прогнозируемост за общата среда за работа, до голяма степен предизвикана от честите промени в законодателството, касаещо пряко работата на много от браншовете. Именно те всъщност предизвикват намаление на инвестиционната активност, която всъщност затваря порочния кръг обратно до свиване на потреблението - общият порок, от който страда целия бизнес, независимо от категорията му - освен при свръхтежките.

* Данни от 2010 г.

Прикачен файл

Прикачен файл

Компаниите от класацията в числа

1702 малки и средни компании

21 млрд. лв. приходи за 2011 г.

33% среден ръст на приходите спрямо 2010 г.

1.378 млрд. лв. обща печалба за 2011 г.

106.7 хил. служители, или почти 7% от наетите в частния сектор в България

9.4% ръст на броя на служителите спрямо 2010 г.

Критериите

За да попадне в класацията, една компания трябва:

- да има между 10 и 249 служители

- да отбелязва ръст на своите приходи* в две поредни години

- да отговаря с резултатите си от 2011 г. на определението за малки и средни предприятия (не микро-), заложено в закона: между 3.9 млн. лв. и 97.5 млн. лв. приходи и/или активи между 3.9 млн. лв. и 84 млн. лв.

- да е на печалба през 2011 г.

- да бъде частна собственост

- да е регистрирана преди 2009 г.

- да не е финансово, здравно или холдингово дружество.

* Класацията работи с данни за приходите, без да включва приходи от финансирания, увеличение на запасите, разходи за придобиване на активи по стопански начин. Използвани са данни на "Капитал" от Търговския регистър, ICAP - България, НСИ, НОИ.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK