БСК: Дълговете към бизнеса ще продължат да растат
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

БСК: Дълговете към бизнеса ще продължат да растат

Най-засегнати от забавени плащания са средните фирми с персонал от 30 до 250 души, които са основните работодатели, обясни Божидар Данев (вляво)

БСК: Дълговете към бизнеса ще продължат да растат

Това ще стане причина за още фалити, които ще влошат икономиката, прогнозират от стопанската организация

Весела Николаева
5266 прочитания

Най-засегнати от забавени плащания са средните фирми с персонал от 30 до 250 души, които са основните работодатели, обясни Божидар Данев (вляво)

© Георги Кожухаров


163

млрд. лв. са задълженията между фирмите в края на 2011 г., сочат данни на БСК

Задълженията на компаниите в България ще продължат да се увеличават и през тази година и това създава рискове от много фалити на малки и средни предприятия. Това прогнозираха от Българската стопанска камара (БСК), по време на представянето на данните за междуфирмената задлъжнялост за 2011 г. Те показват ръст спрямо 2010 г. с 3.3%, до над 163 млрд. лв.

Спирачката на дълга

Анкета на БСК, направена сред 500 мениджъри, показва, че и тази година дълговете са един от основните проблеми пред нормалната работа на бизнеса. Проучването, направено в началото на октомври, потвърждава държавни и общински структури като едни от най-големите длъжници на частните компании. Общо 79% от анкетираните мениджъри са посочили, че имат просрочени вземания, а половината от тях са от частни предприятия, съобщи заместник-председателят на БСК Камен Колев.

Големите длъжници са фирми, в които контролният пакет е държавна или общинска собственост (19% от дълговете), държавна и общинска администрация, всяка от които е виновна за 16% от случаите. Според БСК няма причина да се очаква спад в задълженията, тъй като се очертава стагнация за икономиката, намаляващи продажби на вътрешния пазар и труден достъп до финансиране. Председателят на БСК Божидар Данев прогнозира множество фалити и през тази година, които още повече ще увеличат проблема с дълговете.

Фалитът на една фирма с дългове ще повлече след себе си още задължения, а допълнителни проблеми са бавните процедури по обявяване в несъстоятелност и увеличаването на лошите кредити, посочиха от БСК. Данев обясни, че най-засегнати от високата задлъжнялост са фирми с персонал 30-250 души, които са и голяма част от работодателите в България.

Как да се изчистят проблемите

За справяне с проблема на високата задлъжнялост от камарата имат няколко предложения – промени в законите, клирингова къща, публичен регистър на тарифи и условия по застраховки и банкови продукти, сключване на клаузи за арбитраж в търговските договори. Според Данев е много важно процедурите по несъстоятелност да станат по-бързи и да се премахне възможността за обявяването й със задна дата – в момента не е рядкост делото да приключи с дата за неплатежоспособност през 2010 г. Освен това трябва да има законодателни промени, които да забраняват обявяването на обществени поръчки със забавено плащане, а в българската нормативна база да се въведат европейските директиви за борба със забавените плащания.

От БСК предлагат приватизация на дейността по връчване на призовки и цялостна промяна на тарифите за съдилища, нотариални услуги и тези на съдебни изпълнители. По последното предложение вече има движение – в проект за законодателни промени Министерство на правосъдието предлага промяна в начина на изчисляване на тарифите на изпълнителите, съобщи в съботния си брой в. "Сега". Предложението е вместо върху цялото описано имущество на длъжника такса да се начислява само върху размера на задължението, а тарифата за банков запор ще е 18 лв., независимо към колко банки се отправя искане за блокиране на сметки.

Друго предложение на БСК е клирингова къща, с която да се гарантира изчистване на задължения, като идеята е тя да има капитал от 500 млн. лв., осигурен от бюджета, банките или чрез публично-частно партньорство. От страна на държавата може да се направи и още нещо, смятат икономистите – като въвеждане на публичен регистър за дължими ДДС и акцизи, възможност за възстановяване на данъка до 7 дни, както и данъчна ваканция.

От Стопанската камара смятат, че много проблеми биха се решили и с включването на арбитражни клаузи в договори с финансови и публични институции, за да могат възникналите спорове да се решават по-бързо. Друго предложение е свързано с единен публичен регистър на всички такси, тарифи и лихвени условия на банките и застрахователите.

163

млрд. лв. са задълженията между фирмите в края на 2011 г., сочат данни на БСК

Задълженията на компаниите в България ще продължат да се увеличават и през тази година и това създава рискове от много фалити на малки и средни предприятия. Това прогнозираха от Българската стопанска камара (БСК), по време на представянето на данните за междуфирмената задлъжнялост за 2011 г. Те показват ръст спрямо 2010 г. с 3.3%, до над 163 млрд. лв.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

13 коментара
  • 1
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Докато България разчита основно на инвестиции от фондовете по оперативните програми (по същество данъците на гражданите) на ЕС, няма как,Негово Величество Чиеновника, да не бави плащанията, за да си "връзва" другите показатели по бюджета, да си връзва тенекийки, да си урежда познати приятели, да си "заработва" потупване по рамото или просто да отмаря.....

  • 2
    thetheacher avatar :-|
    The.Teacher

    Както и да го увъртаме, най-най-най в дъното на проблемите са високите лихви по кредитите за бизнеса. Т.е. не може фирми борещи се за един и същ пазар да взимат кредити за дейността си с разлика в пъти. Примерно в Германия колко е кредита и колко е у нас? Има разлика от поне 3-4 ПЪТИ. Е как да стане номера с нови работни места, конкурентно производство и т.н. Има български фирми, взимат кредити от чужди партньори на близка до тяхната лихва, или чужди предприятия у нас взимат пак такива кредити от предприятието майка. До кога ще се правим, че не знаем къде е проблема?

  • 3
    itoskov avatar :-|
    Woland

    До коментар [#2] от "The.Teacher":

    В дъното на проблемите е ниската финансова култура на българския бизнес и неспособността да управлява риска, дори и след като се опариха от т. нар. "криза". Като добавим и изтърбушеното законодателство в частта му, касаеща търговската несъстоятелност, безнаказаността на кръгове от компании около едни и същи субекти- бизнесмени от прехода и за капак нежеланието на държавата и общините да се разплащат навреме, и ето- задлъжнялост.

    Банки има навсякъде по света, а в други икономики тежестта от лихвите е съпроводена и от изключително високи данъци, осигуровки, трудови възнаграждения и обезщетения при уволнение.

  • 4
    itoskov avatar :-|
    Woland

    В България бизнес се прави на маса, никой не си търси парите навреме, щото контрагентите са "обидчиви", а после- къде са ми парите. Арбитражната клауза е хубаво нещо, съгласен съм с БСК, само че трябва действията да се предприемат навреме.

  • 5
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Включването на арбитражни клаузи в договори с публични институции към настоящия момент означва БСК да проведе една битка с държавата, за да могат спорове, свързани с нейните институции да са подсъдни на арбитража към БТПП.

  • 6
    itoskov avatar :-|
    Woland

    До коментар [#5] от "Нефертити":

    Арбитражи- бол, не е задължително да е този на БТПП, може дори да са чуждестранни.

  • 7
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    До коментар [#6] от "itoskov":

    Хубаво де, който ще да е арбитража. То проблема не е в това кой ще е арбитража, а в това да направиш подсъден спор с една от страните държавна институция на арбитраж.
    Смятам, че никой от управляващите няма да се съгласи на подобна промяна защото рискува да извади делата от подсъдността на послушната съдебна система.

  • 8
    razlichen123 avatar :-|
    razlichen123

    И все пак в основата си е некадърното и дори злоумишлено законодателство! Докато не се премахне протекционизма, нелоялната конкуренция и монополите, както и картелите и картелните споразумения, оправия няма да има!
    А за лихвите и тегленето на заемите също трябва да се смени законодателството. Трябва да се махне привилегированоста на банките и те също да си носят риска при даването на кредитите и невъзможността те да се обслужват! Все пак това трябва да е договор между две равнопоставени лица и техните рискове трябва да са еднакви, а не само едната страна/кредитополучателят/ да носи последствията. Банките добре да си правят сметките на кого и какви кредити дават, защото иначе се вижда какъв е резултатът от безразборното раздаване на кредити и необслужването им!

  • 9
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    Адекватни идеи.

    А клиринговата къща е още далеч от нашия манталитет,за голямо съжаление. Водещ мотив за българинът (в голямата му част) е да не се мине и да не настине.

  • 10
    mariamarinova avatar :-|
    mariamarinova

    лоша перспектива


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK