Реколтата в зародиш
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Реколтата в зародиш

Заради по-екстремните условия - засушаване, продължителни дъждове, силен студ, учените разработват повече семена за растения, които са по-устойчиви на такива проблеми

Реколтата в зародиш

Пазарът на семена и торове се влияе от получаването на субсидии, а все по-екстремния климат изисква използването на нови сортове за по-висок добив

Весела Николаева
6089 прочитания

Заради по-екстремните условия - засушаване, продължителни дъждове, силен студ, учените разработват повече семена за растения, които са по-устойчиви на такива проблеми

© Красимир Юскеселиев


Цената все още е определяща при покупката на семена за по-големите площи.

Субсидиите за земеделските производители обикновено се сочат като основна причина продажните цени на земята и рентата за нея да се повишават. Те обаче имат и една друга, много по-важна функция – субсидиите позволяват да се купят по-скъпи и качествени семена и торове. А това е от полза и за производители, и за търговци, и за потребители, и не на последно място – за околната среда.

Вече можем да си го позволим

"Изплащането на субсидиите има значение за това какви семена се купуват. В много случаи с тях се плаща рентата за земята и на земеделците им остават достатъчно средства, за да купят семена за по-високи добиви", обясни Петко Илиев, маркетинг мениджър в дистрибутора на семена и препарати "Сиджента България". Той добави, че след като е започнало изплащането на субсидии, производителите постепенно са започнали не само да търсят по-качествени семена, но и вече могат да си ги позволят.

Голяма част от търсенето, особено при слънчогледа, е към хибридни видове, чийто завишен добив може да компенсира по-високата му цена, коментира Илиев. Васил Василев, търговски директор на земеделската компания "Агро тера север", също обясни, че за основните култури като царевица, слънчоглед и рапица се използват основно хибридни сортове, по-голяма част от които се внасят от Западна Европа. За есенниците обаче все още има масово използване на собствени семена – до четвърта поред реколта, което сваля качеството на добивите, смята Василев. При ниско качество зърното се използва за фураж вместо за хляб.

Избирай внимателно

"Основна част от използваните в България семена за зърнените култури са или собствено производство, или традиционната българска селекция, която се е наложила през годините и дава сравнително добри резултати при спазването на правилните арготехнически мероприятия", добави още Василев.

От Института по растителни и генерични ресурси в Садово коментираха, че се търсят сортове, които са "високодобивни и пластични към условията на средата". "Би било добре да се постигне по-висок интерес към сортовете с добро качество, но засега тази тенденция не е ясна", каза проф. Сийка Стоянова от института. Тя обясни, че цената безспорно е определяща и това е основното правило при покупка на семена за масовите площи. Ако обаче целта е да се произведат семена за собствени нужди, стопаните купуват по-висока категория, независимо от цената, каза проф. Стоянова.

Както при цялата земеделска продукция, и при семената има повишение на цените за последната стопанска година. Тя варира от 18% за най-висококачествените или базови семена, до 27-30% при партидите за масови посеви, казаха от института.

Преди години "модна" е била рапицата и е имало голямо търсене на семенен материал от нея, но заради загуби на продукция през 2011-2012 г. интересът към нея е напълно замрял.

Заради все по-екстремните климатични условия и проблемите с напояването от института в Садово са разработили и доста сортове пшеница, които са подходящи за отглеждане и при влошена околна среда. Устойчиви на суша са например "Гинес", "Юнак" и "Гея 1", а на студ - "Победа", "Диамант" и "Фермер". Последните два могат да се отнесат и към друг вид, т.нар. пластични сортове, които по-лесно се приспособяват. Другите лесно приспособими са "Садово 1" и "Боряна". Сред последните разработки са и зимната пшеница "Николай" и "Гизда", които могат да дават добри добиви и при по-екстремни условия.

"Изграждането на правилна сортова структура в зависимост от конкретните агроекологични условия на района може да повиши значително добивите и качеството на продукцията и да противодейства на измененията в климата", коментира проф. Стоянова.

Храна за земята

Ако ние искаме да се храним добре, и растенията, от които чакаме реколта, също трябва да бъдат сити. Използването на торове е старо почти колкото земеделието – допреди век те са били основно естествени, но с напредъка на химическата промишленост масово навлизат изкуствените. И двата вида си имат предимства и недостатъци, но така или иначе за конвенционалното земеделие е прието, че се използват предимно изкуствените. Поскъпването на природния газ има пряк ефект върху цената им, защото е основната суровина за производството и в този смисъл субсидиите за земеделие са доста важен фактор в търговията с торове.

"Субсидиите на площ допринасят за по-добрите маржове на печалбата на фирмите от сектора през последните няколко години, но не са единственото условие за по-активното използване на качествени торове от страна на стопаните", коментира Васил Василев от "Агро тера север".

Той обясни, че качеството на използваните торове зависи и от това доколко производителят разбира нуждата от тях и добавената стойност, която носят. По думите му през последните 2-3 години все по-често се използват комбирани торове, макар основните да си остават азотните. По една или друга причина доста по-малко са земеделските стопани, които използват по-сложните и скъпи торове, които внасят в почвата не само азот, а и повече микроелементи. От години "Агро тера север" използва основно вносни сортове, които като цена са по-скъпи, но помагат за по-добри добиви и не изтощават почвата. Тази тенденция съществува от години и за други земеделски производители, а интересното е, че в същото време българските торови заводи изнасят голяма част от продукцията си.

Обяснението им за масовото производство на азотни торове е, че земеделските стопани не заделят много средства за по-скъпи добавки и предпочитат евтините азотни. Така липсата на интерес прави нерентабилно производството на повече сложни торове.

Цената все още е определяща при покупката на семена за по-големите площи.

Субсидиите за земеделските производители обикновено се сочат като основна причина продажните цени на земята и рентата за нея да се повишават. Те обаче имат и една друга, много по-важна функция – субсидиите позволяват да се купят по-скъпи и качествени семена и торове. А това е от полза и за производители, и за търговци, и за потребители, и не на последно място – за околната среда.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    yotata avatar :-|
    йотата

    Високопроизводителните сортове са капризни и скъпи на вложения. Цените на вложенията ще нарастват щото са пряко обвързани с цените на изкопаемите горива.
    Не е ли време за отвързване от "вложенията" и преминаване към отглеждането на по-непретенциозните сортове чрез неинтензивни начини на производство? Които начини не изискват толкова обработки (горива), химия и вода?
    Крайната полза от файдата на декар няма ли да е по-голяма?
    Или чрез земеделието трябва да запазим и работните места в Булгаргаз, торовите заводи, бензиностанциите, търговците на химия и ... НАП?
    Както сега не можем да си намалим цената на тока, щото сумарно 2000 работника в мините, ЖП - превози и ТЕЦ-овете щели да останат без работа?
    Да ви имам сбърканата социалистическа логика. Ми обучете ги тия работници да правят енергия от други източници, бре, и ги мащайте от неефективните им работни места в субсидирани от населението мастодонти? Ма местата ги закривайте СЛЕД като сте пренасочили работниците (Я виж как в оръжейните заводи в Сопот можело да се случи?!)
    Научили се били Герберите и следващия мандат щели да направят чудна програма за икономическо развитие.

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    Истинската полза от субсидиите е, че рентата за декар земя (ПС. поради луд късмет все още необлагаема с ДОД, за разлика от лихвите) скочи от 6 лева, на 10 лева, на 15 лева и последно на 25 лева. От 1 година не съм проверявал, може и още да се е качила. Не говоря изобщо за времената, когато се раздаваше в натура, под форма на чували трици и царевица на кочани. Което потвърждава правилото, че при изливане на субсидии в една система краен печаливш е най-тясното място по веригата. В случая не достига земя. При строителния бум също не достигаха парцели - обезщетенията удариха 45% от РЗП. Затова няма да имат успех всичките предизборни идеи за субсидирани жилища за млади семейства, за основно жилище и пр. Печаливш ще бъде пак я строителят, я собсвеникът на УПИ-то.

  • 3
    t_ avatar :-|
    t_

    Йота,
    Май и за енергетиката и за земеделието има начини. Като казват претенциозни и интензивни начини, хората имат предвид и добива. Колкото по - добри семена и торове сложиш, толкова по - добър ти е добивът. В другия случай - слагаш малко или никакъв тор, занемаряваш нивичката, слагаш кофти семена и всичко ти се отплаща - тук имаме доста по - ниски добиви от единица площ.
    И за сумарното 2000 работника не си съвсем прав. Липсата на техния доход ще удари всички бизнеси около тях. В някой случай - цял регион.
    Не може така на парче да я мяткаме и после все ще си намерим виновен.
    А за тока се оказа, че имало резерви. Сигурен съм, че и други ще се намерят, само да остане фокусът вурху ДКЕВР, че май протестите станаха твърде политически и пак протестиращите ще го издухат, щото започнаха да искат мега фантасмагории. А май не обръщат внимание на това, заради което излязоха.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK