Чуждият бизнес се надява на бързо решение на политическата криза
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Чуждият бизнес се надява на бързо решение на политическата криза

Дани де Раймакер

Чуждият бизнес се надява на бързо решение на политическата криза

Дани де Раймакер, главен изпълнителен директор в KBC, отговарящ за бизнес звено "Международни пазари" на групата

Валентина Илиева
3205 прочитания

Дани де Раймакер


Основното предизвикателство за българската икономика ще бъде намаляването на неприемливо високата безработица.

Особено важно е да се предприемат необходимите структурни реформи, включително и усилия за подобряване на бизнес климата.

Дани де Раймакер започва работа в KBC през 1984 г., като е заемал различни позиции. От тази година е главен изпълнителен директор в групата, отговарящ за бизнес звено "Международни пазари". Избран е за член на надзорния съвет на СИБанк и ДЗИ - дъщерните поделения на белгийската банково-застрахователна група. С него разговаряме за състоянието и перспективите пред икономиката и банковия сектор в България през погледа на един чужд инвеститор и мениджър.

Притеснява ли ви като чужд инвеститор политическата ситуация в България от гледна точка на бизнеса и икономиката? Как изглеждат процесите отвън?

Финансовата стабилност логично е функция на политическата стабилност. Ето защо всички инвеститори, не само в банковия сектор, са загрижени и се надяваме за бързо решение на настоящата политическа криза.

Какво мислите за състоянието на икономиката и на банковия сектор в България сега?

България понесе сравнително добре кризата с държавния дълг в еврозоната. Политическата рамка, изградена от добре управляван валутен борд и разумна фискална политика, доказа своята стабилност през последните години. Растежът на БВП в последно време обаче е незначителен поради слабото външно търсене. Дълбоката рецесия в съседна Гърция също оказа негативно влияние върху България. Сега основното предизвикателство за българската икономика ще бъде намаляването на неприемливо високата безработица. Протестите от последно време, които доведоха до оставката на правителството, бяха фокусирани върху нарастващата бедност сред населението и строгите мерки за икономии, предприети от правителството. Това показва, че разумният подход за управление на нивото на държавния дълг също има своята негативна страна. Въпреки че слабото търсене на кредити е причина да се запази незначителният ръст на кредитите, банковият сектор продължава да бъде устойчив. Българската банкова система има по-силни капиталови буфери от тези на другите страни в региона.

Къде се намира към момента страната спрямо другите държави от Централна Европа, в които KBC Group има поделения и директни наблюдения?

От въвеждането на валутния борд през 1997 г. насам България показва впечатляващ ръст на икономиката, като дори надминава темповете на други вътрешни пазари в Централна Европа. Въпреки че това доведе до известна степен до приближаване до тяхното ниво, България все още изостава спрямо Чехия, Унгария или Словакия по отношение на БВП на глава от населението. Стандартът на живот в България към момента се равнява на 45% от средното ниво за ЕС. Чехия, която се присъедини към ЕС три години преди България, междувременно достигна нива от 80%.

Какви са възможностите за растеж в България на този етап? Какви са прогнозите ви за страната?

В краткосрочен план България е изправена пред редица сериозни предизвикателства. Финансовата криза доведе до внезапно спиране на капиталовия поток и предизвика сериозна загуба на работни места. Високото равнище на безработица е тревожен сигнал и в резултат може да се стигне до структурна безработица. От особена важност е да се предприемат необходимите структурни реформи. Те включват допълнителни подобрения във физическата инфраструктура, особено в областта на транспорта, както и усилия за подобряване на бизнес климата. Ако тези проблеми се решават по подходящ начин, считаме, че потенциалът за ръст на българската икономика е все още висок.

До каква степен би могло да се разчита на чужди инвестиции? Или по-удачният вариант е износ и вътрешно потребление?

Когато притокът на капитали нарасна в разгара на кризата, дефицитът по текущата сметка достигна малко над 25% от БВП. Оттогава външните дисбаланси бележат значителен спад. След като търсенето в световен мащаб отново се върне в нормални граници и нагласата на инвеститорите се подобри, отново ще има приток на преки чуждестранни инвестиции, макар и не на същите нива, както преди кризата. От ключово значение е вътрешното търсене да нарасне.

Какъв е интересът на белгийски компании за вложения в България?

KBC навлезе на българския пазар, тъй като страната по това време преживяваше силен икономически растеж, който се очакваше да продължи при нива над средните за ЕС. Особено банковият и застрахователният сектор осигуряваха потенциал за успешно навлизане на пазара, едновременно в сегмента на физическите лица и този на малките и средните предприятия. В същото време страната бе на път да се присъедини към ЕС и вече се възползва от фиксирания валутен курс на местната валута спрямо еврото, който ѝ осигурява стабилност.

Въпреки неблагоприятните пазарни условия в резултат на икономическата криза българските подразделения на KBC постигнаха добри резултати. ДЗИ е пазарен лидер и като такъв ще продължи да се стреми към оптимално обслужване на своите клиенти и на интересите на другите заинтересовани страни. Казвайки това, трябва да призная, че изпитваме известна загриженост по отношение на пазара на застраховки "Гражданска отговорност" в България. Ясно е, че това е труден пазар, на който редица участници следват стратегии, които ще се окажат неустойчиви в дългосрочен план. Това не е добре за сектора като цяло и може да породи негативен ефект в бъдеще.

Основното предизвикателство за българската икономика ще бъде намаляването на неприемливо високата безработица.

Особено важно е да се предприемат необходимите структурни реформи, включително и усилия за подобряване на бизнес климата.

Дани де Раймакер започва работа в KBC през 1984 г., като е заемал различни позиции. От тази година е главен изпълнителен директор в групата, отговарящ за бизнес звено "Международни пазари". Избран е за член на надзорния съвет на СИБанк и ДЗИ - дъщерните поделения на белгийската банково-застрахователна група. С него разговаряме за състоянието и перспективите пред икономиката и банковия сектор в България през погледа на един чужд инвеститор и мениджър.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    dragoslava avatar :-|
    Dragoslava

    Българският бизнес се надява на същото.

  • 2
    gost22 avatar :-|
    gost22

    Няма какво да се лъжем — заплатите, пенсиите и работните места зависят от бизнеса, а той зависи от предвидимата икономическа среда, която е функция на правораздаването на всички нива и социалната стабилност. Има ли "мътна вода" в една държава, нормалните инвеститори се махат и идват далавераджиите, а те... помните, нали?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK