Основното предизвикателство за българската икономика ще бъде намаляването на неприемливо високата безработица.
Особено важно е да се предприемат необходимите структурни реформи, включително и усилия за подобряване на бизнес климата.
Дани де Раймакер започва работа в KBC през 1984 г., като е заемал различни позиции. От тази година е главен изпълнителен директор в групата, отговарящ за бизнес звено "Международни пазари". Избран е за член на надзорния съвет на СИБанк и ДЗИ - дъщерните поделения на белгийската банково-застрахователна група. С него разговаряме за състоянието и перспективите пред икономиката и банковия сектор в България през погледа на един чужд инвеститор и мениджър.
Притеснява ли ви като чужд инвеститор политическата ситуация в България от гледна точка на бизнеса и икономиката? Как изглеждат процесите отвън?
Финансовата стабилност логично е функция на политическата стабилност. Ето защо всички инвеститори, не само в банковия сектор, са загрижени и се надяваме за бързо решение на настоящата политическа криза.
Какво мислите за състоянието на икономиката и на банковия сектор в България сега?
България понесе сравнително добре кризата с държавния дълг в еврозоната. Политическата рамка, изградена от добре управляван валутен борд и разумна фискална политика, доказа своята стабилност през последните години. Растежът на БВП в последно време обаче е незначителен поради слабото външно търсене. Дълбоката рецесия в съседна Гърция също оказа негативно влияние върху България. Сега основното предизвикателство за българската икономика ще бъде намаляването на неприемливо високата безработица. Протестите от последно време, които доведоха до оставката на правителството, бяха фокусирани върху нарастващата бедност сред населението и строгите мерки за икономии, предприети от правителството. Това показва, че разумният подход за управление на нивото на държавния дълг също има своята негативна страна. Въпреки че слабото търсене на кредити е причина да се запази незначителният ръст на кредитите, банковият сектор продължава да бъде устойчив. Българската банкова система има по-силни капиталови буфери от тези на другите страни в региона.
Къде се намира към момента страната спрямо другите държави от Централна Европа, в които KBC Group има поделения и директни наблюдения?
От въвеждането на валутния борд през 1997 г. насам България показва впечатляващ ръст на икономиката, като дори надминава темповете на други вътрешни пазари в Централна Европа. Въпреки че това доведе до известна степен до приближаване до тяхното ниво, България все още изостава спрямо Чехия, Унгария или Словакия по отношение на БВП на глава от населението. Стандартът на живот в България към момента се равнява на 45% от средното ниво за ЕС. Чехия, която се присъедини към ЕС три години преди България, междувременно достигна нива от 80%.
Какви са възможностите за растеж в България на този етап? Какви са прогнозите ви за страната?
В краткосрочен план България е изправена пред редица сериозни предизвикателства. Финансовата криза доведе до внезапно спиране на капиталовия поток и предизвика сериозна загуба на работни места. Високото равнище на безработица е тревожен сигнал и в резултат може да се стигне до структурна безработица. От особена важност е да се предприемат необходимите структурни реформи. Те включват допълнителни подобрения във физическата инфраструктура, особено в областта на транспорта, както и усилия за подобряване на бизнес климата. Ако тези проблеми се решават по подходящ начин, считаме, че потенциалът за ръст на българската икономика е все още висок.
До каква степен би могло да се разчита на чужди инвестиции? Или по-удачният вариант е износ и вътрешно потребление?
Когато притокът на капитали нарасна в разгара на кризата, дефицитът по текущата сметка достигна малко над 25% от БВП. Оттогава външните дисбаланси бележат значителен спад. След като търсенето в световен мащаб отново се върне в нормални граници и нагласата на инвеститорите се подобри, отново ще има приток на преки чуждестранни инвестиции, макар и не на същите нива, както преди кризата. От ключово значение е вътрешното търсене да нарасне.
Какъв е интересът на белгийски компании за вложения в България?
KBC навлезе на българския пазар, тъй като страната по това време преживяваше силен икономически растеж, който се очакваше да продължи при нива над средните за ЕС. Особено банковият и застрахователният сектор осигуряваха потенциал за успешно навлизане на пазара, едновременно в сегмента на физическите лица и този на малките и средните предприятия. В същото време страната бе на път да се присъедини към ЕС и вече се възползва от фиксирания валутен курс на местната валута спрямо еврото, който ѝ осигурява стабилност.
