Опит за реанимация на професионалното образование
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Опит за реанимация на професионалното образование

В очакване образованието в България да стане адекватно на нуждите на бизнеса много чуждестранни фирми вече започнаха сами да обучават кадрите си.

Опит за реанимация на професионалното образование

Държавата най-после предложи модел за партньорство между бизнеса и училищата, но според фирмите той е неработещ

13881 прочитания

В очакване образованието в България да стане адекватно на нуждите на бизнеса много чуждестранни фирми вече започнаха сами да обучават кадрите си.

© ГЕОРГИ КОЖУХАРОВ


Германският модел

Идеята на образователното министерство за публично-частно партньорство донякъде напомня на т.нар. дуална система за обучение, която е създадена в Германия, но се прилага и в много други страни. Тя се основава на сътрудничество между професионалните училища и бизнеса и съчетава теоретично обучение с практика в предприятията. Ключовият момент обаче е практиката и уменията, които бъдещите работници придобиват. Немалко от чуждестранните фирми в България вече прилагат елементи от тази система – на своя територия и за собствена сметка, с цел да си осигурят квалифицирани кадри. Според тях въвеждането на дуалната система в образованието ще има силен положителен ефект върху заетостта сред младите.

Факт е, че страните, където тя се използва, имат много по-ниска младежка безработица. Такива например са Германия, Австрия и Холандия, където има най-малко млади хора без работа – съответно 8, 8.5 и 10% от работната сила по данни на Евростат към декември 2012 г. На другия полюс са страни като Гърция и Испания  (съответно 57.6% и 55.6%), където този модел не се прилага, въпреки че там със сигурност роля играе и дълбоката криза. България попада някъде по средата с младежката безработица от 27.5%.

Разликата между българския и германския модел е, че при дуалната система предприятието назначава на работа младежите, докато се учат, т.е. те се водят работници, докато при българския вариант те са ученици, а предприятието само сключва договор за стипендия с тях. "В Германия водещо е предприятието, докато тук водещо е училището", обясни Емилия Вълчовска, началник отдел в министерството на образованието. По думите й на този етап законово няма възможност за въвеждане на дуалното обучение в страната, тъй като това е свързано с нормативни промени. "На практика моделът, предлаган от нас, е адаптиран към нашите условия, без да изисква промяна на закона", каза тя.

 

"На българската икономика й трябват работници. Такива в България няма нито по съзнание, нито по образование."

Валерия Жекова, председател на БАПИОТ

"Няма реален конструктивен диалог между бизнеса, министерството, професионалните гимназии и общините и професионалното образование е на практика изчезващ вид."

Елица Ненчева, Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост

"Този модел натоварва бизнеса да върши работата на образованието. Има прекалено много условности и най-вече – прекалено много задължения."

Политими Паунова, изпълнителен директор на БАМИ

"Моделът е стъпка напред, но така, както е разработен, той е по-скоро пожелателен, не са уточнени доста неща."

Илия Келешев, Браншова камара по машиностроене

Фирмите в България от години се оплакват от недостиг на квалифицирани кадри. В същото време над една четвърт от младите хора в страната са без работа. Причината е в скъсаната връзка между продуктa, предлаган от образователната система и реалните нужди на бизнеса. И макар че проблемът съвсем не е нов, едва сега за пръв път министерството на образованието прави опит да възстанови тази връзка. Това е идеята на предложения от образователното министерство модел за партньорство между професионалните гимназии и предприятията. Според ведомството той може да започне да се прилага още от следващата учебна година, което означава, че след 4-5 години на разположение на фирмите ще бъде първият випуск компетентни работници.

Представителите на бизнеса обаче не са толкова убедени в безспорните предимства на модела. Въпреки че повечето браншови организации похвалиха добрите намерения на министерството, оценките им за предложението са, меко казано, критични. Според тях новата формула ще прехвърли цялата финансова тежест върху фирмите. Освен това е пълна с неясноти и като цяло е неработеща. Най-големият проблем обаче е, че тя е опасно закъсняла. Ниската раждаемост, високата емиграция и нежеланието на младите хора да учат занаят оставят на фирмите изключително малка изходна база, от която да си осигурят необходимите работници. 

Схема само за големите

Моделът, предложен от образователното ведомство, предвижда в годината на приема предприятията да правят разчет на необходимите им кадри към годината на завършване, които да подават към училищата. Идеята е след съответно 4 или 5 години от учебното заведение да излязат подготвени за нуждите на тези компании кадри (виж подробности в карето).

"Така предлаганата система би могла да заработи, но само за големи компании", твърдят от Браншовата камара по машиностроене. Един от проблемите е, че училищата трябва да сформират цяла паралелка от 26 ученици, в която да се изучава дадена професия. В най-добрия случай учениците в класа може да са разделени на две различни специалности. Това на практика означава, че ежегодно от професионалните училища ще излизат по минимум 13 специалисти. Възможност да наемат такъв брой работници годишно обаче имат само големите предприятия, което автоматично изключва малките от схемата.

Трудно може да се направи паралелка и със съдружие на няколко специализирани фирми, тъй като най-често предприятията от даден сектор са разпръснати из цялата страна. "Трябва да има някаква възможност за обединяване на някои браншове, тъй като има съвместими професии. И едва накрая трябва да има специализация в съответните производства", смята изпълнителният директор на Българската асоциация на металургичната индустрия (БАМИ) Политими Паунова.

Този въпрос обаче е свързан и с допълнителни трудности. Въпреки че в страната в момента има близо 400 професионални гимназии, те са разпределени по икономическата логика от времето преди промените. Така в градовете, където някога се е развивало машиностроене, и днес продължават да съществуват училища с такава специализация, въпреки че предприятията отдавна са затворени и на тяхно място са се появили други фирми, опериращи в съвсем друга сфера. Такъв например е случаят в Троян, където има десетки мебелни и дървообработващи фирми, но нито една гимназия, която да обучава такива кадри. Има обаче професионално училище по машиностроене, въпреки че работещи заводи в града вече няма. "Училищата са били създадени според преобладаващата тогава индустрия, но сега има промяна", призна началникът на отдел в министерството на образованието Емилия Вълчовска, която е един от авторите на модела. Според нея обаче това не е попречило в годините на промяна да се включат и други професии и сега в някои училища има по няколко направления.

Кой носи товара

Още по-спорна според бизнеса е предлаганата схема за разпределение на ангажиментите между министерството, училищата и компаниите. Финансирането, което министерството осигурява, е това, което е предвидено в утвърдения единен разходен стандарт. Всъщност задачите на държавата се изчерпват с това министърът на образованието да одобри учебните планове и програми, както и да преведе стандартните средства за обучение, които се плащат за всеки ученик във всяко училище. Всичко останало - като техническо модернизиране на специализираното оборудване в гимназиите, разходите за осъвременяване на знанията на учителите и стипендии за учениците, срещу което те се задължават да работят в съответното предприятие за срок до 6 години след завършване, се очаква да се покрие от фирмите. "Този модел натоварва бизнеса да върши работата на образованието. Той е изключително тежък и неработещ, има прекалено много условности и най-вече – прекалено много задължения", коментира Паунова.

От браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост посочиха, че са готови да участват с финансиране под някаква форма, например да стимулират най-добрите ученици със стипендии. Това обаче не означава, че бизнесът трябва да поема всички разходи. "Трябва да сме равностойни партньори. Не може министерството да ни хвърля някакви идеи и да ни казва ето, вие ги реализирайте", казаха оттам и добавиха, че и без това малкият и средният бизнес в момента агонизират.

От камарата по машиностроене също смятат, че държавата трябва да се грижи, включително и финансово, за подготовката с предимство на кадри, от които индустрията реално има нужда. "Бизнесът отделя и сега достатъчно средства от отчисления и данъци за бюджета, включително и за този на министерството на образованието", се казва в официалната позиция на бранша. Оттам предлагат да се определят защитени професии и за тях да се заделят значително по-големи средства за обучение. Това ще стимулира както самите училища да създават такива паралелки, така и кандидатите да учат в тях. В момента всички училища се надпреварват да откриват паралелки по популярни специалности, като мениджмънт например, които привличат ученици просто защото моделът на държавно финансиране е "парите вървят след ученика".

Девалвация на труда

Всъщност нежеланието на младите хора да работят в производството е основният проблем на предприятията. Той е и много по-трудно разрешим от това да се направи работещ модел за самото обучение на кадрите. "Днес всички смятат, че трябва да станат началници, без значение дали имат качества за това", коментира председателят на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) Валерия Жекова. Според нея обаче това, от което българската икономика има нужда, е работници. "За съжаление такива в България няма нито по съзнание, нито по образование", категорична е тя.

Сериозна трудност представлява и намаляващият брой на децата в страната, което на фона на големия брой много по-предпочитани "елитни" гимназии означава, че професионалните училища не могат да запълнят капацитета си. Така например новородените деца в известната с машиностроенето си Габровска област през 2012 г. са били едва 440 - най-малко от цяла България. От тях някои ще отпаднат в процеса на обучение, други ще заминат с родителите си в чужбина, посочват от браншовата камара по машиностроене. Така за втора поредна година професионалната гимназия по механотехника, въпреки че се ползва с добро име и поддържа близка връзка с предприятията в града, не е успяла да намери нито един кандидат да се обучава в специалността "Техник на машини с централно програмно управление" и паралелката е била закрита.

А сега накъде

Въпросът е как да се пречупи изгражданият десетилетия наред манталитет в България, че човек трябва да учи, за да не работи, и как да бъдат убедени младите хора, че икономическа сила като Германия например се крепи именно на милионите работещи в реалните производства. "Трябва да се изгради представа за мястото на професията и ръчната дейност още в най-ранна детска възраст, включително чрез организиране на извънкласни дейности в основните училища", казва Елица Ненчева от мебелната камара. По думите й е необходима кампания за подобряване на имиджа на професията като цяло, за да могат да се привлекат деца.

Задължително е обаче участието на браншовите организации при утвърждаване на паралелките от страна на министерството и подготовката на учебните програми, защото именно от бизнеса зависи как ще се реализират завършилите кадри. "В момента няма реален конструктивен диалог между бизнеса, министерството, професионалните гимназии и общините и професионалното образование е на практика изчезващ вид", категорична е Ненчева.

Всичко това показва, че е необходима една много по-обхватна, стратегическа рамка за това как ще се развива образованието, така че да бъде адекватно на нуждите на бизнеса. Тя трябва да е базирана на ясна визия за посоката, която ще следва икономиката на страната. Защото колкото и да са важни мениджърите, не те създават продукт.

 

Какъв модел предлага министерството

Моделът, предложен от образователното ведомство, предвижда в годината на приемане на нов випуск в професионалните училища предприятията да правят разчет на необходимите им кадри към годината на завършване (съответно след 4 или 5 години). Самите гимназии правят заявка за държавен план-прием, който се договаря с общината и се съобразява с общия брой на учениците. В една паралелка трябва да има 26 ученици, като по изключение в нея може да има и две групи, които се обучават за различни професии или специалности. Учебните планове и програми се разработват съвместно с предприятията и се утвърждават от министъра на образованието. Освен по професионална подготовка може да се предвидят и часове по общообразователни предмети като чужди езици, математика и т.н. До 11 клас се набляга на базовата професионална подготовка, а в следващите две години фокусът е върху специфичните умения за упражняване на професията. Затова в 11 клас теоретичната подготовка е не повече от 3 дни в седмицата, а в 12 клас – 2 дни. Практиката се провежда в самите предприятия, като на учениците се определят наставници (специалисти от предприятието). До 11 клас теорията и практиката се преподават от учители от гимназията, които през лятото са задължени да работят най-малко 1 месец в предприятието, а през последните две години тази задача се поема от специалисти от предприятието, които трябва да са преминали курс по методика на преподаването.

Финансирането, което министерството осигурява, е това, което е предвидено в утвърдения единен разходен стандарт. Оттам нататък предприятието финансира всички допълнителни разходи, включително модернизиране на оборудването в кабинетите и работилниците на училището и квалификацията на учителите. Фирмите трябва да осигурят и стипендии за учениците, срещу което те се задължават да работят в съответното предприятие за срок до 6 години след завършване съгласно Кодекса на труда.

Германският модел

Идеята на образователното министерство за публично-частно партньорство донякъде напомня на т.нар. дуална система за обучение, която е създадена в Германия, но се прилага и в много други страни. Тя се основава на сътрудничество между професионалните училища и бизнеса и съчетава теоретично обучение с практика в предприятията. Ключовият момент обаче е практиката и уменията, които бъдещите работници придобиват. Немалко от чуждестранните фирми в България вече прилагат елементи от тази система – на своя територия и за собствена сметка, с цел да си осигурят квалифицирани кадри. Според тях въвеждането на дуалната система в образованието ще има силен положителен ефект върху заетостта сред младите.

Факт е, че страните, където тя се използва, имат много по-ниска младежка безработица. Такива например са Германия, Австрия и Холандия, където има най-малко млади хора без работа – съответно 8, 8.5 и 10% от работната сила по данни на Евростат към декември 2012 г. На другия полюс са страни като Гърция и Испания  (съответно 57.6% и 55.6%), където този модел не се прилага, въпреки че там със сигурност роля играе и дълбоката криза. България попада някъде по средата с младежката безработица от 27.5%.

Разликата между българския и германския модел е, че при дуалната система предприятието назначава на работа младежите, докато се учат, т.е. те се водят работници, докато при българския вариант те са ученици, а предприятието само сключва договор за стипендия с тях. "В Германия водещо е предприятието, докато тук водещо е училището", обясни Емилия Вълчовска, началник отдел в министерството на образованието. По думите й на този етап законово няма възможност за въвеждане на дуалното обучение в страната, тъй като това е свързано с нормативни промени. "На практика моделът, предлаган от нас, е адаптиран към нашите условия, без да изисква промяна на закона", каза тя.

 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

21 коментара
  • 1
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    "...как да се пречупи изгражданият десетилетия наред манталитет в България, че човек трябва да учи, за да не работи, и как да бъдат убедени младите хора, че икономическа сила като Германия например се крепи именно на милионите работещи в реалните производства."

    Манталитет се пречупва много лесно - с добра заплата. Как да привлечеш желаещи за оператори на ЦПУ в Габрово с 250 лв (самият аз съм завършил техникума там)? Няма как да стане.
    Ако в дадена сфера има добро заплащане, при недостиг на кадри ще се намерят хора от други градове. Както знаем, икономическата емиграция е не само междунационална, но и вътрешна. А в последствие, при достатъчно търсене биха могли да се формират съответни учебни специалности.

  • 2
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    "...От браншовата камара на дървообработващата и мебелната промишленост посочиха, че са готови да участват с финансиране под някаква форма, например да стимулират най-добрите ученици със стипендии. Това обаче не означава, че бизнесът трябва да поема всички разходи. "Трябва да сме равностойни партньори. Не може министерството да ни хвърля някакви идеи и да ни казва ето, вие ги реализирайте"

    А тъй нареченият "български бизнес" ще си остане все така мизерен, докато чака на държавата да го оправи. За тях равностойно партньорство явно означава покриване на всички разходи от някой друг. Изглежда нуждата от специалисти не е достатъчно голяма.

  • 3
    geoimg avatar :-P
    Geoimg

    Когато не става въпрос за пари, става въпрос за много пари!?

  • 4
    dggm avatar :-P
    dggm

    Няма страшно!

    Благодарение на свободното движение на хора българският бизнес има реалната възможност да привлече трудолюбиви и съвестни германски работници.

    Те не са разглезени и мързеливи като нас българите. Горките работодатели - заобиколени от неуки мързеливици, които само искат на готово да станат мениджъри вместо да работят съвестно за увеличаване на джиповете по нашите пътища и за швейцарското добруване на разни трибуквия.

    От сега виждам наплив на немски работници, борещи се за надниците от по 8-9 евро НА ДЕН, за невероятните и безопасни условия на труд, бонуси, придобивки, ваканции, здравеопазване, желязната защита на държавата, сигурните пенсии и въобще потоците от мед и масло, които се изливат върху главите на неблагодарните български мекерета, докато работодателите си вадят залъка от устата за нас.

    Пу таз нагла рая!

  • 5
    gost22 avatar :-P
    gost22

    Медийно театро — едните нямат пари, а на другите им липсва интерес...

  • 6
    teri_beri avatar :-?
    Terry bear

    Няма угодия.
    Когато Държавата не прави нищо да подсигури достатъчно работници в предприятията, бизнесът реве. Когато Държавата прави опити да осигури работници в предприятията, от бизнеса пак са недоволни.

  • m17

    До коментар [#4] от "dggm":

    Айде сега го погледнете от гледната точка на малък предприемач - продаваш основно на международния пазар. А там се конкурираш с китайци, индийци, всякакви. Които взимат по 100 долара и бачкат като машинки по 12 часа.
    Единственото с което може да ги конкурираш е по-късите срокове за доставки понеже няма транспорт с кораб. Т.е може да дадеш максимум 200-300 долара за еквивалента работа.
    Обаче в Китай правитеството обучава качествени работници, дисциплинирани и в изобилие. А тука всякаква паплач ти обяснява как трябва да му плащаш като на немец а той да бачка като арабин.
    Е няма как да стане просто, накрая се отказваш и оставяш паплачта да си седи безработна и да си мърмори.

  • 8
    m17 avatar :-?
    m17

    До коментар [#4] от "dggm":

    Обаче после се събуждаш и виждаш че в германия нормалната заплата на една касиерка в лидъл е 500евро на месец. За пълен работен ден, бруто. Което нето са 850-900 ЛЕВА. Което като жизнено равнище се равнява на 1000 лв в софия, съвсем грубо.
    Която касиерка е като машинка - шава бързо, стегнато, усмихва се, не краде. А за еквивалентан работа в българия ти трябват две а към момента в софия трабва да им плащаш чисти поне 700.
    Айде сега сметнете къде е по-смислено да въртиш бизнес а ?




  • 9
    gost22 avatar :-|
    gost22

    До коментар [#7] от "m17":
    Странно, а какво ли правят немските предприемачи, защото те наистина плащат като на "немец" (или почти толкова)...

  • 10
    m17 avatar :-|
    m17

    До коментар [#9] от "gost22":

    Ами плащат защото цялата фирма бачка ефективно и съответно може да си го позволят.
    Ето реален пример - уреждам интервю за българче в германия. Отлични условия, човека става, митивиран въбще всичко е наредено.
    Идва човека - със сенки, мирише на ракия, смачкана риза. Видял се с приятели опредишната вечер. А немците пият малко и то само петък.
    Е как да го вземат и да му дадат немска заплата а ?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK