Ernst & Young: Косвените данъци стават все по-високи и по-важни
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ernst & Young: Косвените данъци стават все по-високи и по-важни

Reuters

Ernst & Young: Косвените данъци стават все по-високи и по-важни

В условията на криза правителствата залагат все повече на тях в опит да балансират бюджетите си

6946 прочитания

Reuters

© Lee Jae-Won


Икономическата криза кара все повече правителства да разчитат на косвените данъци като устойчив начин да балансират бюджетите си. Ставките на данък добавена стойност се увеличават, а протекционизмът в търговията се увеличава. Това са едни от основните изводи в доклада на Ernst & Young за непрякото данъчно облагане през 2013 г. "С промяната идва сложността". В него са обобщени данъчните промени в 39 страни в света, включително и България.

Експертите на компанията отбелязват, че важността на косвените данъци се увеличава, което от своя страна поставя под голям натиск данъчните администрации, отговарящи за събирането им. Значението им се подсилва от факта, че средно една трета от всички данъчните приходи в разглежданите страни са от ДДС и други косвени данъци, налагани върху специфични стоки и услуги (акцизи, мита и някои специални данъци).

"Самият брой и разнообразието на промените в косвените данъци през последните години, заедно с предизвикателствата по прилагането им в счетоводството и различните системи за отчетността, може да бъде трудно поносимо за бизнеса и в много от случаите го затруднява да види цялата картина", казва Филип Робинсън, от поделението на Ernst & Young - Global Indirect Tax Leader, изготвило доклада.

ДДС расте, разходите на бизнеса - също

Много страни разчитат все повече на косвените данъци за финансиране на бюджети си. Това, в съчетание с продължаващата икономическа криза, води до значително увеличение през последните години на ставките на ДДС. В същото време редица държави са разширили и данъчната основа за облагане с този данък. Европа е лидер в покачването на ДДС, тъй като това се превърна в основно "оръжие" на политиците за намаляване на бюджетните дефицити. Средният размер на ДДС на Стария континент се е увеличил от 19.5 на 21% за една година. Япония наскоро обяви, че също ще повиши този косвен данък - от 5 на 8 на сто тази година и до 10% през 2015 г. Размерът на данъка остава сравнително стабилни в Северна и Южна Америка.

"Колкото по-значими са промените в косвените данъци, толкова по-тежки последици ще има и в случай на несъответствия и грешки. Невъзстановимите косвени данъци ще увеличат разходите за правене на бизнес и ще направят производството по-скъпо. Това пък от своя страна ще изисква подобряване на ефективността, за да могат да бъдат компенсирани по-големите разходи. Освен това е важно за компаниите да разберат и да следват правилата за косвените данъци, особено при навлизането на нови пазари, тъй като неспазването им може да подкопае сериозно възможностите, които се предоставят от бързото разрастване на международната търговия", заяви още Филип Робинсън.

В проучването се отбелязва, че в България от 1 януари тази година са извършени промени в Закона за ДДС, като се отбелязва, че е отпаднало ограничението за приспадане на ДДС по отношение на наети коли, горивото за тях и свързаните с тях услуги по поддръжката. Освен това крайният срок за възстановяване на ДДС, платено преди регистрацията по закона, беше удължен от 7 на 45 дни след приключване на процедурата по регистрация. В съответствие с ангажименти на България по присъединяването към ЕС от 1 януари 2013 г. акцизните ставки за определени категории стоки се увеличиха.

<#text>

Протекционизмът расте

Преди година митата бяха основен източник на приходи за повечето страни. Но непрекъснатото нарастване на световната търговия и усилията на Световната търговска организация (СТО) доведоха до постоянното им намаляване. Тенденцията продължава и сега, като все повече страни влизат в разрастваща се мрежа от различни видове търговски споразумения. Въпреки това за много страни все още митата продължават да бъдат важен източник на приходи.

Настоящият икономически климат обаче възпрепятства търговията и насърчава протекционистични тенденции, отбелязват от компанията. Бариерите пред търговския обмен са се увеличили значително, като са били маскирани под формата на загриженост за здравето, безопасността и околната среда. СТО отчита 184 нови търговско-ограничителни мерки, прилагани между октомври 2010 г. и април 2011 г., а други 182 са били реализирани в периода между октомври 2011 г. и май 2012 г. Освен това, когато страните не са обвързани със споразумения за свободна търговия, вносните мита все още са сред често използваните средства за пренасочване на търговията и производството. Миналата седмица СТО намали и прогнозата си за растеж на търговията през 2013 г. и алармира за пореден път, че заплахата от протекционизъм се увеличава.

Акцизи във възход

Процентът на държавните приходи, получени от акцизи постоянно спада през последните няколко години, но въпреки това проучването показва, че тенденцията може скоро да се промени. Акцизните ставки са отново във възход и освен това се въвеждат и нови. Това важи с особена сила за Европа, но слаб ръст отбелязват и Азиатско-тихоокеанският регион и Северна и Южна Америка. Тенденцията е особено забележима, що се отнася до специфични потребителски продукти, екоизделия и финансовите операции.

Повече данъчни ревизии

Данните показват, че броят на данъчните ревизии се е увеличил за по-голямата част от 39-те страни и най-вероятно ще продължи да нараства. В същото време много държави вече прилагат по-строги режими на санкции при несъответствия, грешки и измами. Според доклада в над 72% от всички изследвани страни наказанията при констатирани нарушения на закона за ДДС се увеличават и само в 8 на сто намаляват.

Авторите на проучването отбелязват, че увеличаването на размера е само един от начините за по-големи приходи от косвени данъци. Като едновременно с това важността на другите фактори нараства през последните години. Става дума за разширяване на данъчната основа, върху която се начислява ДДС, повишаване ефективността на данъчната система и цялостното подобряване на спазването и прилагането на данъчните закони. Положителна роля за по-голямата ефективност са изиграли също увеличеното използване на нови технологии и електронният документооборот при обмяна на информация с данъчните администрации. Така например 57% от 39-те страни, които са предоставили информация на Ernst & Young, изискват ДДС декларацията да бъде подадена по електронен път, 35 на сто имат като допълнителна възможност електронното подаване и само 8 процента не предлагат или не изискват електронно подаване.

Икономическата криза кара все повече правителства да разчитат на косвените данъци като устойчив начин да балансират бюджетите си. Ставките на данък добавена стойност се увеличават, а протекционизмът в търговията се увеличава. Това са едни от основните изводи в доклада на Ernst & Young за непрякото данъчно облагане през 2013 г. "С промяната идва сложността". В него са обобщени данъчните промени в 39 страни в света, включително и България.

Експертите на компанията отбелязват, че важността на косвените данъци се увеличава, което от своя страна поставя под голям натиск данъчните администрации, отговарящи за събирането им. Значението им се подсилва от факта, че средно една трета от всички данъчните приходи в разглежданите страни са от ДДС и други косвени данъци, налагани върху специфични стоки и услуги (акцизи, мита и някои специални данъци).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    finland avatar :-|
    Finland

    Редуването на добри туристически сезони, може да вкара много пари в хазната, ако приемем, че не се допуска голям сив сектор (което в момента не е така - сивият сектор в цялата икономика ощетява хазната с минимум 10 млрд. лв.).


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK