Плоският данък под прицел 2
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Плоският данък под прицел 2

Shutterstock

Плоският данък под прицел 2

Кои са негативните ефекти от преминаването към прогресивен данък

11750 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


При прогресивния данък работиш ли повече, получаваш по-малко (като процентно съотношение). На практика той обезкуражава полагането на допълнителен труд.

(Продължение от бр. 80 от 23 април)

В бр. 80 разгледахме плоския данък от позицията на компромисен избор, стоящ между прогресивното и регресивното облагане, предпочитани съответно от по-бедните и от по-богатите. В настоящата статия ще разгледаме негативните ефекти от преминаването от плосък към прогресивен данък.

Санкция за работещите повече

Нека направим едно сравнение между заплащането и облагането на допълнителния труд. Както е добре известно, Кодексът на труда предвижда повишена ставка на заплащане за извънреден труд. Тоест, ако лицето работи повече (над стандартните 8 часа дневно, както и в почивни и празнични дни), ще получи като възнаграждение в размер на 150% или 200% от съответната ставка на заплащане. Работиш ли повече, получаваш повече (като процентно съотношение). Отделно от това системите на заплащане при различните работодатели може да предвиждат най-разнообразни стимули за добре свършената работа с оглед мотивация на служителите.

При прогресивния данък обаче нещата не стоят така мотивиращо. Ако получаваш повече доход, трябва да плащаш данък с по-висока ставка, което означава, че получаваш по-малък процент нетен (разполагаем) доход. Тоест работиш ли повече, получаваш по-малко (като процентно съотношение). На практика прогресивният данък обезкуражава полагането на допълнителен труд.

Бързам да защитя връзката между допълнителния труд и допълнителните доходи. Едно лице може да получава по-високи доходи както като работи повече часове, така и като придобива и прилага повече ценни знания и опит. При всяко положение става въпрос за инвестиция от време – в работа или учене.

За съжаление за немалка част от богатите хора в България това правило не важи, тъй като са придобили доходите си по друг начин. При това много често те не са платили никакъв (или само нищожен) данък за тези си доходи. Така че доходите на тези лица нямат никакво отношение към системата на данъчно облагане – било то пропорционално или прогресивно.

С други думи, въвеждането на прогресивен данък би ударило не толкова доходите на тези богати хора, колкото доходите на т.нар. средна класа – професионалисти, реализиращи доходи чрез висококвалифициран труд. Средната класа е и най-динамичната и мобилна в социално отношение. В условия на икономически бум тя се разраства, като нейни представители преминават и в класата на най-богатите. В условията на икономическа криза средната класа се свива, като нейни представители изпадат в групата на най-бедните. Именно лицата от средната класа най-често ще преминават (в едната или другата посока) праговете, след които се прилагат по-високи данъчни ставки. Следователно именно по отношение на средната класа в България прогресивното облагане има най-силен демотивиращ ефект.

Втори удар върху спестяванията

Известно е, че нормата на спестяване се увеличава с нарастването на доходите. Тоест по-богатите спестяват в процентно съотношение повече от по-бедните. Въвеждането на по-висок данък върху по-високите доходи, при които има по-висок процент на спестяване, всъщност означава по-висок данък върху спестяванията. България вече въведе крайно неудачния данък върху лихвите по депозити, който демонстрира и неудовлетворителни фискални резултати. Така че прогресивният данък е един вид втори данък върху спестяванията.

Привържениците на кейнсианската икономическа теория биха отбелязали този ефект като изцяло положителен и желан. За тях спестяванията са голям проблем. Само че кейнсианските рецепти за излизане от кризата доведоха до това, че тя продължава вече пета година и не се вижда скоро нейният край. В България има висока норма на спестяване от домакинствата, като банковият сектор е финансиран вече в огромната си част от вътрешни спестявания. Те са важен трамплин за бъдещото независимо икономическо развитие на страната, бидейки значителен ресурс за инвестиции в икономически жизнеспособни проекти.

Разширяване на сивата икономика

Въвеждането на плоския данък през 2008 г. доведе както до увеличаване на бюджетните приходи, така и до известно свиване на сивата икономика. По-ниската единна данъчна ставка от 10% доведе до по-добра събираемост, тъй като част от хората, получавали дотогава пари "на черно", предпочетоха да легализират доходите си. На пръв поглед България дотогава е била откъм "тъмната страна" на кривата на Лафер[1]. Следва да припомним обаче и факта, че 2008 г. отпадна необлагаемият минимум, което също имаше значителен положителен ефект върху бюджетните постъпления.

В момента не може да се предвиди със сигурност дали въвеждането на прогресивен данък при липса на необлагаем минимум[2] би довело до увеличаване или намаляване на данъчните постъпления. Нещото, което е сигурно обаче, е, че едно евентуално увеличение на постъпленията в никой случай няма да бъде съразмерно на увеличението на данъчната ставка спрямо декларираните до този момент облагаеми доходи. Просто повече лица ще започнат да укриват всичките си доходи или част от тях. Да припомним и че за богатите това е далеч по-лесно да се случи. При положение че България е една от страните с най-висок дял на сивата икономика, предприемането на мерки, водещи до по-нататъшното й увеличаване, е крайно нелогично.

Морал? Солидарност?

Ще завърша с плиткия популизъм, съдържащ се в идеите за отмяна на плоския данък. Това е поредното превъплъщение на призива "Да вземем от богатите, за да дадем на бедните!". Това е популизъм, злоупотребяващ с демокрацията, тъй като изкушава електоралното мнозинство (по-бедните) да изземе още повече средства от малцинството (по-богатите). Ситуация обаче, при която отбран кръг богати няма да пострадат – те няма да дадат, а ще получат нещичко от държавната софра.

Онзи, който носи държавния бюджет на гърба си, който плаща пенсиите, социалните помощи, заплатите на държавните служители, който издържа училищата и болниците, нека го наречем добрия гражданин. Добрият гражданин печели повече, защото работи много и законно и увеличава БВП; неговите спестявания осигуряват капитали за развитието на националната икономика; но най-вече – добрият гражданин не крие доходи, а плаща на държавата всичко, което й дължи, независимо от това какво получава от нея. Добрият гражданин е рядък и застрашен вид. А прогресивният данък би могъл да доведе до неговото изчезване.

Да, в обществото трябва да има солидарност. Да, по-богатите трябва да плащат по-голяма сума данъци от по-бедните. Но именно това се случва при плоския данък. В нашето общество обаче под солидарност масово се разбира – другите да дават повече, а аз по-малко или нищо. Израз на това е и поговорката: "Моето си е мое, чуждото е общо!" Нима има успяло общество с подобна солидарност?

При прогресивния данък работиш ли повече, получаваш по-малко (като процентно съотношение). На практика той обезкуражава полагането на допълнителен труд.

(Продължение от бр. 80 от 23 април)


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

86 коментара
  • 1
    georgi960 avatar :-|
    КМЕТ В СЯНКА

    Нужни са анализи .

  • 2
    zumz avatar :-|
    zumz

    И едната и другата система си има предимства и недостатъци. В момента плоското както и ниско данъчно облагане в България е оправдано с оглед на икономическата обстановка и стандарта на живот. Ако се въведе прогресивен данък - най-вероятно тези които ще са засегнати от него ще търсят и ще намерят (законно или не) вратички да го избегнат. Несъбираемостта на данъците ще се увеличи.

  • 3
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    Всички се чудят как да съдерат още една кожа от малкото работещи в България. И то тези които няма как да скрият доход.

    А проблемът ни не е в ДОД, а в данък имоти. Данък имоти в момента има само за сградите и той е символичен, така не се облагат доходите в натура - а те са много повече от трудовите доходи. Отделно, ниският данък създаде балон при имотите и всичко стана скъпо, защото всяка дейност изисква имот. Отделно няма достатъчно пари за поддръжка на инфраструктурата. Икономиката ни стана "вносна" заради този нисък данък - по-евтино е да се внесе отвън, отколкото да се произвежда в тези скъпи имоти каквото и да било.

    За повече - http://mickideas.blogspot.com

  • 4
    wanderer avatar :-|
    wanderer

    "Тоест, ако лицето работи повече (над стандартните 8 часа дневно, както и в почивни и празнични дни), ще получи като възнаграждение в размер на 150% или 200% от съответната ставка на заплащане"
    Кодексът на труда не регулира размера на възнаграждението, а условията на труд. Така за извъредни условия на труд се дължи почти двойно обезпечение независимо какво е произведено през времето на извънредния труд. Авторът явно възприема правните норми като "врата у поле".
    "Въвеждането на плоския данък през 2008 г. доведе както до увеличаване на бюджетните приходи, така и до известно свиване на сивата икономика. По-ниската единна данъчна ставка от 10% доведе до по-добра събираемост" Кои точно "бюджетни приходи"? Колкото до приходите от ДОД нарастнаха с 6%, което два пункта по-ниско от годишната инфлация. За предходната година с прогресивно облагане ръстът на приходите от ДОД е 11%. Ако се следва елементарната логика на автора, излиза, че прогресивното облагане е "по-печелившо" за "лошия стопанин"-държавата.
    Колко да се е свила "сивата икономика" като броят на здравно неосигурените например и преди, и след плоското облагане си остана пак 1 млн. души.
    Каква по-добра събираемост се била случила, когато "честните" бизнесмени като Валентин Захариев, Ковачки и т.н. и до момента не са си платили данъците. На всичко отгоре са "усвоили" данъците и осигуровките на работещите за тях. Отделно нарастналата междуфирмената задлъжнялост.
    "На пръв поглед България дотогава е била откъм "тъмната страна" на кривата на Лафер[1]." "Тъмната страна" как е определена" - втора или трета производна на кривата на Лафер, ако авторът разбира от диференциране?

  • 5
    gost22 avatar :-|
    gost22

    До коментар [#3] от "mick":

    Балона при имотите се наду, от липсата на закон за фалит на физическите лица. Все пак сме най-бедните в ЕС, та едната липса на адекватен данък не е тласнала кой знае колко цените на имотите. Това, с данъка, се усеща, когато цените на имотите са близо до реалната стойност.

  • 6
    zo avatar :-|
    zo

    [quote]Да, в обществото трябва да има солидарност. Да, по-богатите трябва да плащат по-голяма сума данъци от по-бедните. Но именно това се случва при плоския данък. В нашето общество обаче под солидарност масово се разбира – другите да дават повече, а аз по-малко или нищо. Израз на това е и поговорката: "Моето си е мое, чуждото е общо!" Нима има успяло общество с подобна солидарност?[/quote]

    Що за импотентен напън за мисловна дейност?
    Що за изкривена форма на разбиране за солидарност е това „по-богатите“ и „по-бедните“ да плащат *пропорционално* еднакво?! Това е толкова тъпо, че дори не бих го нарекъл софизъм.

    Как точно е справедливо наличието на максимален осигурителен доход?? Доход от 2200лв., който е значително над средния за страната.

    Справедливо ли е на човек с 600лв заплата да му остават 77% от нея за харчене, а на човек с 6000 — 87,36% (ако ми е верна математиката)?!!?!

  • 7
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    [quote#3:"mick"]А проблемът ни не е в ДОД, а в данък имоти. Данък имоти в момента има само за сградите и той е символичен[/quote]Съгласен съм. Доста по-социално е да се обложи недвижимата собственост. А и по-лесно защото тази собственост не може да се скрие.

    И да, един разумен данък имоти (примерно допълнителните имоти се облагат с по-висок данък) би нормализирал пазара на недвижима собственост и би спомогнал за избягването на бъдещи строителни балони.

  • 8
    trezven avatar :-|
    Трезвен

    Не толкова прогресивен или плосък данък е избор в момента, колкото липсата на необлагаем минимум. Това и в Зимбабве го няма, да взимаш данъци и осигуровки, на най-ниско платения. От една минимална, работникът накрая взима с 1/3 по-малко.

  • 9
    euronymous avatar :-|
    Euronymous

    С тези анализи се опитват да се отрече плоският данък и да се приравни с офшорките

    Публикувано през m.capital.bg

  • 10
    petaratanasov avatar :-|
    petaratanasov

    zo, не ти е съвсем вярна математиката. Отплеснал си темата, като в твоите цифри вероятно си сложил и осигуровките. Те са друга тема, но като си я зачоплил нека да ти кажа. Те в България се смятат за данък, даже по Живково време така се и наричаха, но техния смисъл е съвсем друг. Този със шестте хиляди лева да не би да ползва десет пъти повече здравни услуги, то бива солидарност ама си има граници. Иначе ще стане "болен здрав носи". То всъщност вече стана. Същото е и с пенсиите. На този с шестте хиляди средната възраст, която ще доживее е дори по-малка от на останалите, които не се пребиват от работа. Да речем, че е 67 години. Познай колко пенсия , ще вземе...

    А сега на темата, плоският данък е справедлив в много отношения. Само не ми се вижда много справедливо хората с ниски доходи да го плащат. Как да ги стигнем австрийците и германците, като там хората въобще не плащат данък върху доходи от 12 х. евро годишно.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Устойчив на вируси

Устойчив на вируси

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK