С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
86 6 май 2013, 18:48, 11236 прочитания

Плоският данък под прицел 2

Кои са негативните ефекти от преминаването към прогресивен данък

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

При прогресивния данък работиш ли повече, получаваш по-малко (като процентно съотношение). На практика той обезкуражава полагането на допълнителен труд.
(Продължение от бр. 80 от 23 април)

В бр. 80 разгледахме плоския данък от позицията на компромисен избор, стоящ между прогресивното и регресивното облагане, предпочитани съответно от по-бедните и от по-богатите. В настоящата статия ще разгледаме негативните ефекти от преминаването от плосък към прогресивен данък.


Санкция за работещите повече

Нека направим едно сравнение между заплащането и облагането на допълнителния труд. Както е добре известно, Кодексът на труда предвижда повишена ставка на заплащане за извънреден труд. Тоест, ако лицето работи повече (над стандартните 8 часа дневно, както и в почивни и празнични дни), ще получи като възнаграждение в размер на 150% или 200% от съответната ставка на заплащане. Работиш ли повече, получаваш повече (като процентно съотношение). Отделно от това системите на заплащане при различните работодатели може да предвиждат най-разнообразни стимули за добре свършената работа с оглед мотивация на служителите.

При прогресивния данък обаче нещата не стоят така мотивиращо. Ако получаваш повече доход, трябва да плащаш данък с по-висока ставка, което означава, че получаваш по-малък процент нетен (разполагаем) доход. Тоест работиш ли повече, получаваш по-малко (като процентно съотношение). На практика прогресивният данък обезкуражава полагането на допълнителен труд.



Бързам да защитя връзката между допълнителния труд и допълнителните доходи. Едно лице може да получава по-високи доходи както като работи повече часове, така и като придобива и прилага повече ценни знания и опит. При всяко положение става въпрос за инвестиция от време – в работа или учене.
За съжаление за немалка част от богатите хора в България това правило не важи, тъй като са придобили доходите си по друг начин. При това много често те не са платили никакъв (или само нищожен) данък за тези си доходи. Така че доходите на тези лица нямат никакво отношение към системата на данъчно облагане – било то пропорционално или прогресивно.

С други думи, въвеждането на прогресивен данък би ударило не толкова доходите на тези богати хора, колкото доходите на т.нар. средна класа – професионалисти, реализиращи доходи чрез висококвалифициран труд. Средната класа е и най-динамичната и мобилна в социално отношение. В условия на икономически бум тя се разраства, като нейни представители преминават и в класата на най-богатите. В условията на икономическа криза средната класа се свива, като нейни представители изпадат в групата на най-бедните. Именно лицата от средната класа най-често ще преминават (в едната или другата посока) праговете, след които се прилагат по-високи данъчни ставки. Следователно именно по отношение на средната класа в България прогресивното облагане има най-силен демотивиращ ефект.

Втори удар върху спестяванията

Известно е, че нормата на спестяване се увеличава с нарастването на доходите. Тоест по-богатите спестяват в процентно съотношение повече от по-бедните. Въвеждането на по-висок данък върху по-високите доходи, при които има по-висок процент на спестяване, всъщност означава по-висок данък върху спестяванията. България вече въведе крайно неудачния данък върху лихвите по депозити, който демонстрира и неудовлетворителни фискални резултати. Така че прогресивният данък е един вид втори данък върху спестяванията.

Привържениците на кейнсианската икономическа теория биха отбелязали този ефект като изцяло положителен и желан. За тях спестяванията са голям проблем. Само че кейнсианските рецепти за излизане от кризата доведоха до това, че тя продължава вече пета година и не се вижда скоро нейният край. В България има висока норма на спестяване от домакинствата, като банковият сектор е финансиран вече в огромната си част от вътрешни спестявания. Те са важен трамплин за бъдещото независимо икономическо развитие на страната, бидейки значителен ресурс за инвестиции в икономически жизнеспособни проекти.

Разширяване на сивата икономика

Въвеждането на плоския данък през 2008 г. доведе както до увеличаване на бюджетните приходи, така и до известно свиване на сивата икономика. По-ниската единна данъчна ставка от 10% доведе до по-добра събираемост, тъй като част от хората, получавали дотогава пари "на черно", предпочетоха да легализират доходите си. На пръв поглед България дотогава е била откъм "тъмната страна" на кривата на Лафер[1]. Следва да припомним обаче и факта, че 2008 г. отпадна необлагаемият минимум, което също имаше значителен положителен ефект върху бюджетните постъпления.

В момента не може да се предвиди със сигурност дали въвеждането на прогресивен данък при липса на необлагаем минимум[2] би довело до увеличаване или намаляване на данъчните постъпления. Нещото, което е сигурно обаче, е, че едно евентуално увеличение на постъпленията в никой случай няма да бъде съразмерно на увеличението на данъчната ставка спрямо декларираните до този момент облагаеми доходи. Просто повече лица ще започнат да укриват всичките си доходи или част от тях. Да припомним и че за богатите това е далеч по-лесно да се случи. При положение че България е една от страните с най-висок дял на сивата икономика, предприемането на мерки, водещи до по-нататъшното й увеличаване, е крайно нелогично.

Морал? Солидарност?

Ще завърша с плиткия популизъм, съдържащ се в идеите за отмяна на плоския данък. Това е поредното превъплъщение на призива "Да вземем от богатите, за да дадем на бедните!". Това е популизъм, злоупотребяващ с демокрацията, тъй като изкушава електоралното мнозинство (по-бедните) да изземе още повече средства от малцинството (по-богатите). Ситуация обаче, при която отбран кръг богати няма да пострадат – те няма да дадат, а ще получат нещичко от държавната софра.

Онзи, който носи държавния бюджет на гърба си, който плаща пенсиите, социалните помощи, заплатите на държавните служители, който издържа училищата и болниците, нека го наречем добрия гражданин. Добрият гражданин печели повече, защото работи много и законно и увеличава БВП; неговите спестявания осигуряват капитали за развитието на националната икономика; но най-вече – добрият гражданин не крие доходи, а плаща на държавата всичко, което й дължи, независимо от това какво получава от нея. Добрият гражданин е рядък и застрашен вид. А прогресивният данък би могъл да доведе до неговото изчезване.

Да, в обществото трябва да има солидарност. Да, по-богатите трябва да плащат по-голяма сума данъци от по-бедните. Но именно това се случва при плоския данък. В нашето общество обаче под солидарност масово се разбира – другите да дават повече, а аз по-малко или нищо. Израз на това е и поговорката: "Моето си е мое, чуждото е общо!" Нима има успяло общество с подобна солидарност?
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

АЕЦ "Козлодуй" продаде половината ток за свободния пазар догодина за 262 млн. лв. АЕЦ "Козлодуй" продаде половината ток за свободния пазар догодина за 262 млн. лв.

Централата е провела три нови търга за доставка за над 2.4 млн. мВтч в края на миналата седмица

16 дек 2019, 294 прочитания

Италия спасява банка Popolare di Bari Италия спасява банка Popolare di Bari

Кредиторът ще попадне под държавен контрол и ще получи помощ от 900 млн. евро

16 дек 2019, 248 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K2: Бизнесът" Затваряне
"Булгартабак" оглави K50 на публичните компании

Кризата на капиталовия пазар и в икономиката оказва влияние върху класацията

Още от Капитал
Инвестбанк планира да излезе на борсата

Банката смята да покрие недостига след проверката на ЕЦБ със свеж капитал и конвертиране на дълг в акции

Новите владетели на "Булсатком"

Водещият тв доставчик има нова акционерна структура, в която присъства един от големите инвестиционни фондове - BlackRock

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10