С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
9 май 2013, 22:07, 2320 прочитания

К50: Камбаната вече би

Приватизацията на Българската борса стана стана заложник на политическите сътресения. Крайната цел обаче трябва да се запази

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Всичко за
класацията К50
на най-добрите
компании на 
борсата можете
да намерите

тук.

Преди години Българската фондова борса даваше поводи за завист. Конкурентите от Варшава например си мечтаеха за публичните предлагания на София и нивото на презаписванията им. Тези времена обаче са безвъзвратно отминали, а консенсусът е, че никога няма да се върнат. Сега за завист е самата борса във Варшава, която с голямата си вътрешна енергия и агресивната си външна политика успя да завърти колелото в своя полза.

Тъжната картина


Българският капиталов пазар се е превърнал в изключително маргинален и дори на регионално ниво не се възприема на серизоно. Единственият му шанс да излезе от дупката, в която е изпаднал, е, като се прикрепи към някой голям международен играч. Само така той ще бъде видим и ще им каже: "Ето вижте ме. Аз съм част от вашия клуб." Поне такъв е основният консенсус на повечето участници на пазара.

Очевидно осъзнало този проблем, правителството на ГЕРБ и по-специално финансовият министър Симеон Дянков след дълги години чакане изготви процедура за приватизация на Българската фондова борса заедно с Централния депозитар през миналата година. Все пак според нас, ако правителството държеше на фондовия пазар, нямаше да предприеме тази стратегия в края на мандата, а поне в първата му половина.

Агенцията за приватизация я стартира миналата есен, избра и консултант, който да направи оценка на двете дружества. Даваха се надежди, че сделка може да има до края на първото тримесечие на 2013 г. Но пазарът си остана с надеждите, защото политическата каша в страната в края на март - с подаването на оставката на кабинета "Борисов", замрази проекта за неопределено време - поне докато няма нормално избрано правителство, което да поеме кормилото.



Очевидният потенциал

Положителното от всичко това обаче е, че България най-сетне даде абсолютно ясен сигнал, че е готова да развива капиталовия си пазар в партньорство с голям частен международен борсов играч. Точно това и бе записано и в критериите, на които трябваше да отговарят бъдещите кандидат купувачи на борсата и депозитара.

А подобен сигнал със сигурност е привлякъл интереса на потенциални купувачи, макар и публично да не беше обявено нито едно име. В широкият спектър обаче се появиха имена като борсите във Виена и Истанбул, а през годините интерес са имали и други големи играчи като Варшавската борса, която все още е държавна, Deutsche Boerse, NASDAQ, гръцката Hellenic Exchanges и Лондонската фондова борса.

Безспорно доказателство, че правилният път е към "клуба на големите", са и обявените съвсем наскоро планове на Виена и Варшава за потенциално сливане. Разбира се, един такъв проект може да отнеме много време, за да се реализира. Но фактът, че двата вечни съперника на регионално ниво се осмелиха да помислят, че могат да са много по-силни заедно, отколкото самостоятелно, показва, че бъдещето е в тази посока. Още повече че регулациите в сектора на европейско ниво вместо да помогнат на регулираните борси да привлекат повече ликвидност и да направят капиталовия пазар по-прозрачен, всъщност имаха обратният ефект.   

"Опитът ни показва, че конкуренцията действително се увеличи (бел. ред.  - с промените в MIFID и въвеждането на многостранни системи за търговия), но за сметка на прозрачността. Тя намаля значително заради по-голямата фрагментация на пазарите", коментира наскоро пред "Капитал" изпълнителният директор на Виенската фондова борса Михаел Бул. Според него въвеждането на многостранните системи за търговия (MTF) не само не намали търговията с акции извън регулираните борси, а дори я увеличи още повече. А това е проблем както за регулираните пазари, така и за самите компании търсещи финансиране през борсите,  защото оскъпява ресурса им. "Само големите институционални инвеститори имат достъп до търговия на MTF, докато за индивидуалните клиенти тази възможност не съществува", а това свива ликвидността и съответно вдига цената на финансиране. "Така че търговията на тези платформи нанася щети не само на листнатите компании, но и на целия капиталов пазар", обясни Бул.

Черните пулове

А такива извънборсови системи за търговия, наричани още "черни пулове", се нароиха много последните няколко години (промените в MIFID са от 2007 г.), привличащи големите институционални играчи със своята анонимност. Така единственият полезен ход за малките и все пак подлежащи на регулация пазари е да се обединят в големи пулове от ликвидност. Защото именно ликвидността е основната причина инвеститорите да искат да търгуват. По тази причина и български компании вече предлагат свои акции във Варшава. Двойно листване там направиха "Софарма", "Еврохолд България" и "Интеркапитал пропърти дивелопмънт".

Всъщност вече все по-малко се говори за пазар на дадена държава. Такива на запад от България останаха малко. Повече преобладават регионални играчи, а какво да кажем за трансатлантическите обединения NYSE - Euronext и NASDAQ - OMX.

Освен това едно такова обединение най-малкото гарантира добрата технологична обезпеченост на пазара, което е проблем за малки борси като българската. Така че посоката е ясна. Камбаната вече е бита. Сега остава временната политическа несигурност да не попречи на основната цел, която не би следвало да има политическа окраска. А тя е - инфраструктурна обезпеченост и надеждност за инвеститори чрез присъединяването на българския капиталов пазар към клуба на някой голям. Иначе другата алтернатива е просто забвение.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Дигитално ретро Дигитално ретро

Община Велико Търново създава платформа за електронна търговия, която да улеснява предлагането на занаятчийска и земеделска продукция от двете страни на Дунав

14 дек 2019, 900 прочитания

Nestlé ще продаде сладоледения си бизнес за 4 млрд. долара Nestlé ще продаде сладоледения си бизнес за 4 млрд. долара

Сделката е част от стратегията за преструктуриране на главния изпълнителен директор Марк Шнайдер

14 дек 2019, 1292 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "K2: Бизнесът" Затваряне
К50: На животните с любов

Флагман на сектора е производителят на ветеринарни продукти "Биовет", а "Софарма" отново постига стабилни резултати

Още от Капитал
Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

В къщата на тайните търгове

In-house възлагането на обществени поръчки у нас се използва по странен начин на ръба на закона и за внушителната сума от над 3 млрд. лв.

20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10