Aфрикански сом, от Панагюрище
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Aфрикански сом, от Панагюрище

Aфрикански сом, от Панагюрище

"Елмет" отглежда сомове на закрито, като използва една и съща вода в производствения цикъл

31348 прочитания

© Дневник


Отглеждането на африкански сомове е новият бизнес, който Георги Делчев, собственикът на компанията за изработка и монтаж на метални изделия "Метал пласт 2003", започна в панагюрското село Баня. Проектът за рибената ферма на закрито на фирма "Елмет" се управлява от съпругата му Спаска Делчева и е финансиран по оперативна програма "Рибарство". По думите на Делчев инвестицията в предприятието е 1.3 млн. лв. По данни на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури от тях близо 680 хил. лв. са еврофинансиране. Идеята на инвеститора е на по-късен етап да разшири производството с второ предприятие, като при пълен капацитет на двете продажбите да достигнат до 1000 тона жива риба годишно.  

Производството на "Елмет" използва т.нар. технология за отглеждане в циркулационни води. При нея в производствения цикъл се върти една и съща вода, която се пречиства непрекъснато. Биологичният отпадък в нея (от храна и др.) минава през химично, механично и биопречистване и така водата циркулира, като се връща в клетките с риба. Циркулационната технология представлява около 45-50% от инвестицията в предприятието, но резултатът е завиден - от 400 хил. литра вода в съоръженията се губи не повече от 400 л на цикъл, разказва Делчев.

Втората важна част от фермата са термоизолираните помещения, в които се поддържа постоянна температура, обяснява инвеститорът. На трето място по стойност идват самите съоръжения за отглеждането на рибата - така наречените вани.

В момента предприятието ангажира 20 работници, които поддържат денонощно за съоръженията. Самите африкански сомове "Елмет" внася от Холандия, а храната за тях - от Дания или Австрия.

Георги Делчев избира африканския сом заради това, че за четири месеца достига тегло 1.5-2 кг и е готов за продажба. По думите му този вид риба има по-добри вкусови качества от обикновения речен сом и е много търсена на австрийския пазар, където "Елмет" вече е изнесла първите 10 тона жива риба.

Инвеститорът не разчита на българския пазар, за да пласира производството, и очаква той да поеме не повече от 10-12% от капацитета на предприятието. Основната причина е цената на африканския сом, която надхвърля 6 лв. и трудно конкурира шарана за около 4.5-5 лв./кг от производител, коментира Делчев.

За да реализира инвестицията си, предприемачът използва кредити и печалби от другия свой бизнес. Предприятието за африкански сомове има Акт 16 от края на април и Делчев очаква изплащането на европейската субсидия. Сред основните си проблеми той изтъкна забавеното възстановяване на ДДС за внесеното от Австрия оборудване.

Фотограф: Дневник

Отглеждането на африкански сомове е новият бизнес, който Георги Делчев, собственикът на компанията за изработка и монтаж на метални изделия "Метал пласт 2003", започна в панагюрското село Баня. Проектът за рибената ферма на закрито на фирма "Елмет" се управлява от съпругата му Спаска Делчева и е финансиран по оперативна програма "Рибарство". По думите на Делчев инвестицията в предприятието е 1.3 млн. лв. По данни на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури от тях близо 680 хил. лв. са еврофинансиране. Идеята на инвеститора е на по-късен етап да разшири производството с второ предприятие, като при пълен капацитет на двете продажбите да достигнат до 1000 тона жива риба годишно.  

Производството на "Елмет" използва т.нар. технология за отглеждане в циркулационни води. При нея в производствения цикъл се върти една и съща вода, която се пречиства непрекъснато. Биологичният отпадък в нея (от храна и др.) минава през химично, механично и биопречистване и така водата циркулира, като се връща в клетките с риба. Циркулационната технология представлява около 45-50% от инвестицията в предприятието, но резултатът е завиден - от 400 хил. литра вода в съоръженията се губи не повече от 400 л на цикъл, разказва Делчев.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK