Производителите на зърно искат субсидиите си още през есента

Ако правителството се съгласи, ще трябва да направи извънреден разход за над 1 млрд. лв.

Зърненият сектор попадна в пресата на растящи производствени разходи и намаляващи изкупни цени на продукцията.
Зърненият сектор попадна в пресата на растящи производствени разходи и намаляващи изкупни цени на продукцията.    ©  Анелия Николова
Зърненият сектор попадна в пресата на растящи производствени разходи и намаляващи изкупни цени на продукцията.
Зърненият сектор попадна в пресата на растящи производствени разходи и намаляващи изкупни цени на продукцията.    ©  Анелия Николова

След като в началото на годината зърнопроизводителите не се съгласиха субсидиите им за площ да бъдат забавени известно време и заплашиха с протести, държавата се принуди да тегли извънреден заем за 800 млн. лв., за да им ги изплати. Сега от бранша ще внесат ново искане в правителството - плащането да става през есента, и то още от тази година, което означава, че ако правителството се съгласи, то ще трябва да направи непредвиден разход от бюджета за над 1 млрд. лв. Той ще е временен, тъй като парите се възстановяват след това от ЕС, но в трудната икономическа ситуация това ще е тежка мярка, а и няма гаранции че Брюксел ще възстанови средствата още тази година.

От Асоциацията на зърнопроизводителите заявиха, че причините за искането им са нарастващите разходи в селското стопанство и по-ниските цени на пшеницата и ечемика през тази година, което налага субсидиите да бъдат изплатени още през есента, а не в първата половина на следващата година. За това настояват и животновъдните организации, които твърдят, че средствата са им необходими, за да закупят фуражи за зимния сезон. По план европейските субсидии на декар за 2013 г. трябва да достигнат 560 млн. евро. За животновъдите по информация от земеделското министерство пък са предвидени 144 млн. лв от националния бюджет.

От асоциацията на зърнопроизводителите заявиха пред "Капитал Daily", че за сектора е важно да разполагат със средствата до края на годината заради недоброто състояние на фирмите в отрасъла, тъй като заради високите добиви от пшеница и ечемик в световен мащаб, цената на двата продукта е доста по-ниска от миналата година (до 320 лв. за тон при над 400 лв. за миналата година). Същевременно пък разходите в селското стопанство са се повишили драстично, отчитат от асоциацията, допълвайки, че ръстът за 2012 г. е над 20 на сто.

Икономистът от Института за пазарна икономика Николай Вълканов, който следи сектора, коментира, че мотивът с високите разходи е слаб: "Производителите се радваха на няколко последователни силни години от гледна точка на международните пазари - рекордно високи изкупни цени на основните зърнени култури. Селското стопанство е бизнес с добре известна цикличност и най-елементарното нещо, което е длъжен да направи всеки уважаващ себе си предприемач, е в добри години да трупа резерви за времена на спад", коментира Вълканов пред "Капитал Daily" и допълва: "Постоянното прибягване за търсене на помощ от държавата говори, че въпреки огромния финансов ресурс, който влиза в сектора, той не просто не увеличава своята конкурентоспособност, а става зависим от субсидиране и съответно е много по-нестабилен, отколкото преди 2007 г., като моралният риск в бранша нараства."

По-ранно плащане на субсидиите

По принцип земеделските субсидии за конкретната година се изплащат в първите шест месеца на следващата, като това бе и практиката досега в България. През 2010 г. обаче по искане на няколко държави членки Брюксел разреши финансирането да се дава и по-рано на фермерите - от октомври в годината, в която са подадени заявленията за кандидатстване. За това не се изисква специално разрешение от ЕК, като България се възползва частично от възможността за пръв път през миналата година, изплащайки преди края на 2012 г. част от субсидиите, които получават животновъдите. През тази година обаче към правителството ще бъде внесено за пръв път искане евросредствата да бъдат изплатени изцяло през есента.

Земеделските субсидии на площ през тази година са за 560 млн. евро. В случай че правителството се съгласи да изпълни искането на зърнопроизводителите, тези пари ще трябва да бъдат осигурени през есента от бюджета или дълг. Според регламента държавата членка изплаща със свои средства субсидиите, а след като представи искане до Брюксел, парите се възстановяват в 45-дневен срок (ако няма забавяне). Така земеделците смятат, че е напълно възможно в рамките на същата година субсидиите да бъдат възстановени. Причината е, че при добра организация в институциите плащането може да стане в първия възможен срок по еврорегламента, т.е. средата на октомври.

Рисковете за бюджета

На този етап не е ясно дали правителството ще одобри идеята за по-ранното превеждане на земеделските субсидии. Преди няколко дни от агроминистерството съобщиха, че и през тази година животновъдите ще получат част от парите си през есента. В предходния кабинет на ГЕРБ бе подписано споразумение със зърнопроизводителите плащанията на площ да се превеждат до януари. През настоящата година обаче това не бе изпълнено и макар неофициално още през декември да се съобщаваше, че ще има забавяне, тогавашният земеделски министър Мирослав Найденов уверяваше производителите, че това няма да се случи. Впоследствие, след като срокът от януари изтече, зърнопроизводителите обявиха, че готвят национален протест. За да потуши предстоящия бунт пък, правителството обяви на пожар емитирането на дълг от 800 млн. лв., който да послужи за изплащането на парите. Покрай казуса се стигна и до уволнение на финансовия министър Симеон Дянков.

На този етап изобщо не е ясно, ако новото правителство на Пламен Орешарски се съгласи с исканията, откъде ще се осигурят над 1 млрд. лв., при положение че то вече обяви актуализация на бюджета. "Ще държим да се изпълни тази мярка, защото това е лесен, достъпен и неструващ нищо инструмент, с който да се подпомогне секторът", коментира председателят на асоциацията на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов.

Ако не се намерят пари в бюджета, логичен вариант остава нов дълг, което обаче отново не е предвидено и би натоварило данъкоплатците с нови лихви. "Изтеглянето на субсидиите за 2013 г. през тази година ще натовари допълнително бюджета с 1 млрд. лв., за който ще бъде необходим нов временен заем, докато средствата бъдат възстановени от ЕС. В настоящата атмосфера на политическа нестабилност поемане на значителни социални ангажименти от страна на държавата и несигурност за фиска е безотговорно и неморално да се оказва подобен натиск", коментира Николай Вълканов от ИПИ. Според него подобно искане на зърнопроизводителите става съвсем несериозно и от гледна точка на факта, че и до ден днешен те се ползват от редица данъчни облекчения по отношение на доходите си, т.е. те все още са в привилегировано положение спрямо други отрасли от икономиката.

След като искането бъде внесено, на ход ще е правителството. Решението му ще е крайно важно - то ще трябва да  балансира между исканията и (най-вероятно с последващи възможни протести) от зърнения сектор и интересите на гражданите, много от които свалиха доверието си в кабинета "Орешарски" още в първия му месец от мандата.

Проблем с удостоверенията пред банки

Въпреки че преди няколко дни фонд "Земеделие" съобщи, че фермерите могат да получат удостоверения за очакваните субсидии, които да им послужат за кандидатстването за кредити пред банки, институцията не издава към момента такива, съобщиха земеделски производители. Причината за забавянето е във факта, че агроминистерството все още не е изпратило във фонда данни за прогнозните ставки на субсидиите, като не е ясно и кога ще се случи това. Така няма как да се попълни необходимата информация в удостоверенията на фермерите.

От няколко години в началото на лятото фонд "Земеделие" започва издаването на удостоверения на фермерите, в които се съдържа информация за декларираните за евросубсидии площи или брой животни, както и прогнозният размер на субсидията на декар или за глава животно. Документът служи за кандидатстване пред банките за оборотни кредити срещу залог от субсидии. Обикновено тези заеми се ползват от фермерите за закупуване на препарати, торове, семена или например за наемането на техника за прибиране на реколтата.

Още от Капитал

Аномалии в маркетинга

Аномалии в маркетинга